Американските академии на науките, техниката и медицината организираха най-мащабното досега изследване на 900 научни публикации през последните 30 години на тема влиянието на генномодифицираните култури върху организма на хората и околната среда. Ето какви са изводите:
През 2015 г. генномодифицирани са били 99 на сто от прибраното в САЩ захарно цвекло, 94 на сто от соята, 94 на сто от памука и 92 на сто от царевицата. В света 12 на сто от всички обработваеми земи са заети с ГМО.

От 70-е години на миналия век учените изучават потенциалните рискове, свързани с използването на ГМО. През 2014 г. те са решили да анализират огромен масив от данни за влиянието на ГМО върху човешкото здраве и две години по-късно комитет от 50 учени, изследователи и специалисти от земеделието и биотехнологиите представиха своите заключения в доклад от 400 страници.

Резултатите от изследванията в стотици научни документи не са открили признаци за негативно влияние на ГМО-културите върху човешкото здраве. Употребата на ГМО култури по никакъв начин не кореспондира със заболявания от рак, затлъстяване, диабет, аутизъм или алергии. Не е установено повишаване на заболеваемостта след масовото разпространение на ГМО културите в САЩ и Канада през 90-е години на 20 век.

Повече - установени са определени свидетелства за положителното влияние на ГМО върху здравето на хората поради намалените отравяния с инсектициди и повишаването на нивото на витамините при населението в развиващите се страни.

Освен влиянието върху човешкото здраве, са били анализирани още два важни аспекта на използването на ГМО културите - влиянието върху околната среда и значението за земеделските стопанства.

Използването на устойчиви към насекоми и хербициди култури не намалява общото разнообразие на флората и фауната, а устойчивите към насекоми култури понякога ги увеличават. Това е изводът от изследването в часта за влиянието на ГМО върху околната среда.

Едно от разпространените опасения относно ГМО, е че изкуствените гени проникват в дивата природа. То също се е оказало безпочвено. Въпреки, че изследването е показало, че този процес е възможен, не са установени никакви неблагоприятни последствия от преноса на гените.

Изучаването на добивите и доходността за фермерските стопанства също не е открило някакви тревожни тенденции. Корпорациите продават на фермерите ГМО по завишени цени и не им позволяват да ги размножават самостоятелно, тъй като са патентовани. Но загубите се компенсират с лихвата от повишените добиви и други преимущества, които получават фермерите.

Учените не са установили никакви признаци за вреда от ГМО, но общественото мнение въпреки това възприема негативно генното инженерство. Повечето от хората се опасяват, че продуктите с ГМО са заплаха за здравето им. От тази заблуда активно се възползват производителите на хранителни продукти, които рекламират продуктите си като "Произведени без ГМО", в това число морска сол и други, които по никакъв начин нямат отношение към генното инженерство. Този знак се е превърнал в маркетингов инструмент.

Регулаторните и законодателните органи също са принудени да се прислушват към общественото мнение, така че и до сега използването на ГМО в земеделието се регулира достатъчно строго. Едва ли публикуваният отчет  "Genetically Engineered Crops: Experiences and Prospects" ще постави окончателна точка в спора между застъпниците и противниците на ГМО. Това е емоционален въпрос, а не научен проблем.

Публикувана в Бизнес

Новият премиер на Великобритания Борис Джонсън обещава да освободи сектор биологични науки във Великобритания от анти-ГМО правилата за разработка на устойчиви към болести земеделски култури

Борис Джонсън е заявил, че Великобритания има сили да създаде „устойчиви на болести култури, които ще хранят света“.

Към този момент само две ГМ-култури са одобрени за отглеждане в ЕС, където действат строги норми и правила по отношение на ГМО.

Във Великобритания в момента не се отглеждат генетично модифицирани култури, въпреки че учени и земеделци в много страни по света все по-често се обръщат към нови сортове селскостопански култури,за да противостоят на неприятелите, болестите и екстремните природни условия без химично вмешателство.

Производителите на земеделски култури с радост възприемат изявленито за поддръжката на новия премиер на Великобритания за дерегулиране на ГМО и по-прагматичния подход за оценка на риска при ГМ-културите.

Професор Ахим Доберман, директор на авторитетния британски научно-изследователски център Rothamsted Research, коментира изказването на Борис Джонсън: „Тъй като пред света стои задачата да нахрани повече хора от ограничени площи и при спазване защитата на околната среда, на нас ни е необходим всеки възможен инструмент за подобряване на производството на селскостопански култури, а също така и храната да бъде по-питателна. Конкретно във Великобритания ни е нужен по-опростен процес на регулиране на генно-инженерните култури, отговарящ на най- високите стандарти за безопасност, например въз основа характеристика на признаците, а не общо правило за всички генни технологии“.

Във Великобритания вече са провеждани полски изпитвания на ГМ-картофи, ГМ-пшеница и ГМ-ръж.

Въпреки бързото възприемане на ГМ-технологииите от фермерите, противниците на генетично модифицирани култури по-принцип никак не са малко. Във Великобритания безпокойство от изявлението на Борис Джонсън са изразили екоорганизации като „Гринпийс“, „Приятели на земята“ и Асоциацията на почвите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 10 Февруари 2019 15:27

В Аржентина ще продават ГМО картофи

Първите реколти от картофи ГМО ще бъдат доставени в магазините на Аржентина тази година. Трансгенният сорт е устойчив на Y-вируса по картофите, на който местните генетици са посветили 20 години.
Картофите Spunta TICAR са разработени от Technoplant, дъщерно дружество на групата Sidus. Това е първата трансгенна култура, получена в страната. През август 2018 г. сортът е получил всички необходими фитосанитарни разрешителни, които се изискват от аржентинското законодателство.
Според експерти годишните продажби на картофи ГМО само на аржентинския пазар могат да достигнат 45 милиона долара.
Отглеждането на генетично модифицираната култура ще помогне да се избегнат загуби до 70% от реколтата на картофи. В допълнение, такива растения изискват по-малко третиране с продукти за растителна защита, отколкото традиционните сортове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Китай дава дългоочаквано одобрение на ГМ културите на фона на търговските преговори със САЩ

Китай одобри пет генетичномодифицирани култури за внос, което беше първата стъпка през последните 18 месеца, която може да увеличи обема на изкупуването на зърно от чужбина, особено от САЩ.
Съединените щати са най-големият световен производител на ГМ култури, докато Китай е най-големият вносител на ГМ соя и рапица. 
Американските фермери и световните компании за семена отдавна се оплакват от бавния и непредвидим процес в Пекин за одобряване на ГМ култури за внос, което усложни търговските отношения между двете най-големи икономики в света.
Одобрениятабяха публикувани на уебсайта на китайското министерство на земеделието, докато течеше срещата на американската търговска делегация с колегите им в Пекин . "Това е жест на добра воля за решаване на търговски проблем", каза представител на Китайската асоциация на земеделската промишленост в Китай.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Модификацията Bt в царевицата не вреди на работата на ендофитите. До такъв извод са стигнали изследователите от Северозападния университет (NWU) в Почефструм, ЮАР.

Царевицата Bt е една от най-популярните генномодифицирани култури в света, поради което учени решили да изследват нейното потенциално въздействие на екосистемните функции.

Генетично модифицираната царевица Bt съдържа токсин, продуциращ ген на почвената бактерия Bacillus thuringiensis (Bt), който осигурява устойчивостта на културата към насекомните вредители. Научният сътрудник от NWU, Аснат Машиан, съвместно с колеги е направила изследване за относителното влияния на генетичните модификации на нецелеви микроорганизми като ендофитни бактерии, способстващи растежа на растенията.

Бактериалните ендофити,на два етапа от развитието както на царевицата Bt, така и на нейните изогенни родителски линии, били подложени на скрининг с възможност да участват в защитата на растенията, мобилизацията на хранителни вещества, а така също и в производството на хормона на растежа на растенията. Интересен е факта, че именно стадият растеж, а не генетичната модификация е оказал значително влияние на ендофитите и техните функции.

Научните сътрудници сравнили влиянието на генетичномодифицираната царевица Bt върху функциите на бактериалните ендофити, с изогенни родителски линии на немодифицирана царевица на два стадия на развитие. Бактериалните изолати били получени от трансгенна (Bt) и не трансгенна (не-Bt) царевица в стадии на развитие 50 и 90 дни. Затова изолираните бактериални ендофити били подложени на скрининг, за проверка на тяхната възможност за солюбилизация (колоиден процес на проникване) на фосфати, фиксация на азот, продуциране на противогъбни метаболити и получаване на индолил-оцетна киселина. В резултат, функционалните признаци и разнообразие на изолираните ендофити на двата стадия на развитиене не са се отличавали съществено помежду си. Освен това, стадиите на растеж на растенията са повлияли съществено на функционалните признаци. Ендофитите на по-младите растения Bt и не-Bt царевица ефективно произвеждали индолил-оцетна киселина, но практически не могли да фиксират азот и не били способни към солюбилизация на фосфатите и противогъбните активности. Изводите от тези резултати са, че модификацията Bt в царевицата не влияе на функционалните признаци на бактериалните ендофити.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
 
На специална пресконференция на компания Bayer за бъдещето на глифозата, молекулата бе наречена "символ на съвременното земеделие", а фермерите бяха призовани да защитят спорния хербицид.
Въпреки фактът, че глифозат се използва активно от 1974 г, в последно време неговото активно действащо вещество е подложено на интензивна атака от природозащитниците в цял свят.
Началото на преследването на глифозата бе дадено от присъдата на калифорнийския съд по делото на училищния градинар Дейн Джонсън, който твърди, че използването на хербициди с глифозат е причинило заболяването му от рак. Тогава съдът осъди компанията производител да заплати глоба от 289 млн. щатски долара, а след обжалването сумата бе намалена до 78 млн. щатски долара. Това решение също ще бъде обжалвано от сегашния притежател на глифозата - фирма  Bayer. Междувременно още няколко хиляди дела са заведени срещу хербицида.
Много експерти обаче смятат, че въпросът за безопасността на глифозата има много по-дълбока предистория, отколкото изглежда на пръв поглед.
Както заяви Бил Ривз, мениджър по научните изследвания в  Bayer, войната с глифозата не е просто "недоверие към хербицида. Това е политическа молекула. Това не е просто символ на  Monsanto, това е символ на съвременното селско стопанство. В САЩ кампанията срещу глифозата стана повод да се привлече вниманието на потребителите към ГМО. Потребителите може да не разбират напълно какво е ГМО и с какво те са вредни (ако въобще са вредни), но когато акцентирате на химикалите, използвани за отглеждането им, уловката работи", каза Ривз.
Гай Смит, земестник директор на Националния съюз на фермерите във Великобритания и земеделски производител, е съгласен с тази гледна точка. "Всичко опира до ГМО. Глифозатът е натоварен с политически смисъл и той е атакуван, за да се изведе ГМО от Европа. Удивително е, че други, по-опасни химически вещества, които са много опасни дори в много ниски дози, не са подложени на такова внимание от страна на обществеността, както глифозата", каза той.
Смит отбеляза, че лично той приветства създаването в Европа на групи, заинтересувани в защитата на гифозата и компанията, която го произвежда. "Важно е фермерите да демонстрират, колко професионално и безопасно използват пестицидите", казва Смит и добавя, че борбата за защитата на използването на глифозата трябва да стане приоритет.
"Ако загубим глифозата, ще загубим битката срещу много плевели. Трябва да възприемаме кампанията срещу глифозата сериозно, тъй като рискуваме да получим забрана за използването на важни инструменти на съвременното земеделие".
Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия разреши употребата на 4 сорта ГМО царевица за хора и животни. Става въпрос за сортовете MON 87427 x MON 89034 x NK603 и 1507 x 59122 x MON 810 x NK603. Подновени са и разрешителните на три сорта, които вече са на европейския пазар и това са DAS-59122-7, GA21 и захарното цвекло H7-1. Разрешителните важат за 10 години и се отнасят само за вноса и разпространението в ЕС, но не и за отглеждане, съобщи topagrar.com.

До решението се стигна, след като страните членки не можаха да съберат нужното мнозинство в Постоянния комитет за безопасност на храните, който отговаря за пускането на храни на европейския пазар. Причината е че повечето държавни експерти, които членуват в него, гласуват традиционно „въздържал се“. Така искането нито бива отхвърлено, нито одобрено. Съгласно процедурата, ако експертите не се произнесат, въпросът отива в Европейската комисия, която има последната дума.

Еврокомисията е издала общо 28 разрешителни за ГМО царевица и 1 вид цвекло.

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на селското стопанство в САЩ (USDA) е взелао окончателно решение, че растенията, чийто геноми са изменени с използването на технологии за редактиране на гени (CRISPR/Cas), не попадат под законите за регулиране на ГМО, тъй като не са ГМО.
Както се казва в изявлението на ведомството, най-новите методи за редактиране на геномите разширяват традиционните инструменти на селекция на растенията. Те могат бързо и точно да внедряват нови признаци на растенията, които ще спестят години или дори десетилетия, за въвеждането на нови сортове.
Иновациите в областта на селекцията на растенията имат големи перспективи за защита на културите от суша и болести, както и за подобряване на хранителната стойност и изключването на алергени, съобщи американското министерство на земеделието.
В Европа съдбата на CRISPR/Cas все още е на разглеждане в Европейския съд. Очаква се решението да бъде обявено в средата на тази година. Китай също трябва да вземе решение. Ако Европа и Китай не се съгласят със Съединените щати, това ще се отрази на търговията и вноса на семена, получени в резултат на CRISPR.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Monsanto Co ще финансира нова американска компания, която е специализирана в отглеждането на култури с използването на CRISPR технологията, известна като редактиране на геноми, а не ГМО технология, която е помогнала компанията да стане най-големия производител на семена в света.
Вицепрезидентът на Monsanto по глобалните биотехнологии Том Адамс ще напусне поста си в семенния гигант и ще оглави новата компания Pairwise Plants от 1 април.
Сътрудничеството ще ускори появата на ново поколение земеделски учени и компании от целия свят, които са специализирани в отглеждане и производство на семена от селскостопански култури, използващи редактиранена геноми, което позволява производство на продукти, които не съдържат ГМО, а по-точно без чужда ДНК от различни видове.
За разлика от традиционните ГМО, при които към гените на растението се добавя ген от друг организъм, CRISPR намира гена, прави промени в него или просто го изтрива.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта