Не харесваме идеята България да остане ресурсна икономика Избрана

Надявам се, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна, твърди Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Чуканов, последните тенденции на българския пазар показват, че на фона на растящо потребление на месо – предимно пилешко и свинско, опитът да се наложи вкуса на телешкото и говеждото месо засега не дава резултати. В свое предишно изказване твърдите, че „говеждото“ у нас е мръсна дума. Защо?

  • В България има традиция за консумация на месо, но тя е малко погрешна. Като се каже говеждо, всеки си представя продукт от старо животно, който се смила и се смесва със свинско. Според новата наредба за етикетиране всяко животно над 22-24 месеца е говедо, но реално говеждото е прекрасно месо.

  • Какво е нивото на селекция у нас? Питам ви това, защото се шири мнението, че българското говедовъдство разчита на западната селекция.

  • Тук трябва да внесем яснота. По един или друг канал всеки един от членовете на нашата асоциация се е сдобил с т. нар. кръвност. Всъщност се шири мнението, че нямаме селекция. Аз лично съм ходил в чужбина, купил съм животни и ги отглеждам в един много изолиран район на България. Но не съм единствен - знам за доста колеги, купили скъпи животни с определено родословие, ходили в чужбина, за да натрупат опит и знания. На всички ни е ясно, че трябва да има генетика, да има родословие, да има кръвност. Хубавото е, че се обединихме в асоциация и намерихме не само сходна история, но и сходни интереси. Както знаете, след 10 ноември 1989 г. доста хора отидоха в чужбина, върнаха се и България вече не е изолирана държава, където се отглеждат т. нар. „експериментални стада от месодайна порода“. И в момента у нас има хора с възможности, които консумират телешко месо по начина, по който то трябва да е подготвено и приготвено, които са две различни неща. Нормално е в тази образувала се бизнес ниша разумните хора да потърсят възможности.

  • А запълнена ли е тази пазарна ниша в България?

  • Почти на 100% е запълнена и това е една естествена еволюция в хранителните навици на българина.

  • Това означава ли, че България може да изнася говеждо месо в ЕС или на пазарите в трети страни?

  • На базата на икономическите анализи и на собствения ни опит, пазарната ниша е в България. Лошото е, че в нашата страна съществува огромен сив сектор, но това е друга тема на разговор. Заради по-ниската себестойност, която имаме възможност да постигнем в страната на базата на пасищните площи, които все още са достатъчно, бихме могли да излезем на европейските пазари и да сме конкуретноспособни. Месодайното животновъдство е много добре развито в старите страни-членки на ЕС, но навсякъде, където съм бил, стопаните се впечатляват като им кажем на какви площи можем да го развиваме у нас. Дори имаме примери как фермери от Белгия и Германия идват, за да го развиват в България. Във Франция примерно се оглежда породата Гаскон и там има прекрасни условия, но няма място за нови ферми. Там стадата са на ограничени площи и хората са принудени да правят големи миграции, за да могат да ги изхранват. Съществуващата фуражна база, в комбинация с пасищата в България, са идеална възможност за месодайно говедовъдство.

  • Как се тръгва към този бизнес в България? Има ли откъде да се купят разплодни животни?

  • Не мога да обобщя как всеки от моите колеги е тръгнал към това начинание. Иска се финансов ресурс. Много ясно трябва да се каже, че не може просто да започнеш от нищото да правиш селекция и истинско месодайно животновъдство.

  • Разчитате вероятно и на субсидии?

  • Трябва да кажем, че субсидирането в Ирландия е на базата на отработени газове във фермата. Определя се, че едно и също количество животни, независимо от тяхната порода и качество, правят еднакви количества вредни емисии. Само че едното животно нараства и достига до 500 кг, а другото остава хърбаво и крета на 250 кг. Логиката на субсидирането е да подпомага продуктивните породи животни. Често се споменава, че евросубсидиите спират. Това трябва да го мислим отсега, защото ако се събудим на 1 януари 2020 г. и видим, че нямаме продуктивни животни, после трябва да се сърдим на себе си.

  • Какви очаквате да са субсидиите през следващия програмен период?

  • Тепърва предстои да се обобщава и да се определя какви ще са субсидиите през новия програмен период, и това не е моя работа. Ние трябва да се поучим от опита на другите държави-членки, които очевидно са по-напред от нас. Далеч съм от идеята какво ще е субсидирането, но във всеки всеки случай това, което се налива в сивия сектор - на „буфосинхронистите“ и на всичките виртуални палячовци, това не може да продължи. Ние се стремим към една пазарно ориентирана аграрна политика и целта на нашата асоциация е да представляваме позицията на реалните фермери.

  • В практиката си имате ли наблюдение за много неправомерно ползване на пасища от т. нар. виртуални палячовци?

  • Българското законодателство трябва да е синхронизирано с европейското, а там се предвижда да има възможност хора да поддържат ливади „в готовност за косене“. Изрично е да споменавам злободневната тема, че повечето ползватели на пасища, особено в Югоизточна България, където аз работя, са именно заради субсидиите. Като се чуе, че на 15 септември ще има проверка – веднага започва косене. Какво коси се питам, като не е капнала капка дъжд? Но наистина в европейския регламент съществува такава опция и ние не можем да я изключим напълно. Нашето предложение е това да се обвърже с продукцията и реализацията на сеното. Защото едва тогава може да се проследи от всички огромни площи, които някой чертае и казва, че ги коси за бали, какво реално произвежда. И ако излизат много бали сено, защо себестойността на една бала остава толкова висока? Защото ако ние произвеждаме толкова много сено, би трябвало цената му да е една пета от сегашната. Крайно време е нещата да се обвържат с произведен продукт, с конкретни цифри и параметри, защото иначе се получава страшен луфт – някой чертае някакви ливади, които ужким ги коси, а всъщност продукция няма. На всичко отгоре ги пали, а така и ние не можем да пасем животните си там. Това са административни лостове, върху които действат действат сили и в двете посоки. Ние сме в ЕС вече 10 години и не може просто да симулираме, че правим нещо.

  • Могат ли да се привлекат големи инвеститори от други области в този сектор и как ще стане това?

  • Има различни подходи и един от тях е подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г. Ръководството на МЗХ определи, че животновъдството е приоритет, заедно с трайните насаждения. Както знаете, съфинансирането по проектите за животновъдство, е 50 до 60 на сто от бюджета им и това е една невероятна помощ. Голяма част от банките дават доста изгодни условия за стартиране, за закупуване на земя, за изграждане, за реновиране на животновъдни обекти. Необходимо е малко повече вътрешна енергия и желание за работа.

  • От 2017 г. стартира европейска програма за промотиране на традиционни, местни продукти в ЕС и в трети страни. Ще може ли щом говедата са чуждестранни породи, да се възползвате от субсидиите по този програма?

  • Идеята на асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е да добавяме все повече стойност, т.е. идеята, че България ще остане завинаги една ресурсна икономика в ЕС, на никого не харесва. Предпочитаме да продаваме български телета, отколкото българско зърно, защото така добавяме стойност. Идеята е това хубаво месо да се предлага и на българския пазар. Примерно в нашия район произвеждаме т. нар. деликатес Странджански дядо. А знаете ли, че сега той се прави без българско месо? Ние не сме защитили българско прошуто, но защо пък това да не е следваща стъпка? Нашата асоциация работи в посока към сдружаване и изграждане на собствена кланица. Това улеснява и производители, и търговци.

  • Защо все още е трудно да се сдружават българските фермери?

  • Ние сме се сдружили вече като асоциация. Говоря за сдружения на производители по цялата верига до крайния продукт. Ако ползваме опита на по-старите държави в ЕС, ще видим, че това е обединение или кооператив, който има общинска кланица. Малко са общините у нас, където има натрупана достатъчно производствена мощност, примерно в дадена община да има 1500 месодайни крави. При 80% отелване и при ремонт на стадото, това би могло да ни даде една възможност да колим определен брой телета всяка седмица и да предлагаме свежо месо на местния пазар.

  • Да се затвори цикълът – от производство до потребление, като се включват фермери, търговци и ресторантьори. Това ли е уникалното послание на СТЕКСПО 2016?

  • Нищо уникално няма. Само откриваме топлата вода. В държавите, където не е била разрушена връзката със земята и има традиции в животновъдството, се вижда дори в малки градчета с 2-3 хил. жители, че си имат местен месар. Всяка седмица той взема едно теле, разфасова го, слага го на витрината и предлага свежо месо, както и различни деликатеси от него. Така потребителят знае какво купува и откъде идва храната му. А тя идва от местния фермер. За съжаления българинът се отчужди от земята си и в момента се опитваме да възстановим неща, съществували много отдавна. Трябва да минем през един ценови катарзис и разбирането, че купуваш това, за което плащаш. Когато голяма част от хората търсят най-евтиното на всяка цена, няма защо да се сърдят, че ядат имитиращи храни.

  • Това означава ли, че само ниската покупателна способност дели българина от истинската храна?

  • Не, за съжаление. По-скоро се надявам, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна. Това трябва да е обвързано и със здравното образование, и със здравните застраховки, т.е. качествен живот, свързан с много зависимости. Безумно е някой да плаща по 5 лв. за кутия цигари и да твърди, че няма пари за качествена храна за семейството си.

Прочетена 3028 пъти Последно променена в Петък, 30 Септември 2016 14:56
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта