Предизвикателства пред българското животновъдство Избрана

Сектор „Месо“ трупа опит и набира популярност, овцевъди и козевъди искат по-справедливо законодателство

Анета Божидарова

Българското животновъдство определено има много да наваксва, докато върне своята стара слава. Ако е вярно, че отговорите за бъдещето на сектора се крият в миналото, то неговият аналитичен прочит е задължителен. А пазарното присъствие минава през специфични структури, каквато е Бордът за говеждо и агнешко месо.

Верните стъпки в правилната посока за развитие на сектор „Животновъдство“ са силно свързани и с науката. Това ясно се осъзнава от Браншовата камара за месодайно животновъдство. Да бъде разработен специален стандарт за качество в месодайния сектор – по този проект работят от Борда за говеждо и агнешко месо съвместно с Института за аграрна икономика. Основната цел е

да се проследи пътят на месото

– от производителя, през преработвателя до крайния потребител. . „На нас ни трябват нови и правилни модели и подходи за разпознаване на свежия продукт от говеждо, защото ние все още бъркаме телешко и говеждо месо“,обяснява по време на Седмия международен научен форум, Стефка Боева, председател на Борда за говеждо и агнешко месо, член на УС на Браншовата камара за месодайно животновъдство. И това е така, защото липсва диференциация в кланиците между говеждо и телешко. Качеството - възраст, тегло, трупна оценка - не са елемент при определяне на изкупната цена, навлиза още по-дълбоко в темата експертът Андрей Чалъков и така очертава генезиса на проблема.

sn. 3 Andrei

В България кланиците са и търговци. Така всъщност никой не търси качество, а се интересува само от дъмпинга в цената. Това, от своя страна, дава възможност на „търговците на домашно“ или на т. нар. сив сектор да извършва близо 80 % от кланетата на годишна база - според данни на официалната агростатистика. И държавата се оказва част от този порочен кръг – тя води статистика и установява „кланета във фермите“, но не прави нищо, за да ликвидира проблема. Едва когато той бъде решен, може да се говори за реален фокус върху потребителя, коментира Чалъков.

С други думи, реален пазар няма и структури като Борда за говеждо и агнешко месо се стремят да промотират онези, които не колят на ливадата и спазват основните правила на държавата – доброволно, обобщава голямата задача пред Борда експертът.

Оказва се, че днес е модерно да се консумират скъпите сечения на телешкото, но не се познават други варианти, които са ориентирани към масовия потребител, показват наблюдения и анализи на Борда. А тъкмо той трябва да бъде спечелен като клиент.

Затова в интернет мрежата върви кратко, но премислено демонстрационно кулинарно предаване, което представя атрактивни рецепти с евтино телешко и говеждо. Така с един куршум се отстрелват два заека – аудиторията разбира, че е възможно да си напазарува говеждо на цена, по-ниска дори от тази на свинското и да разнообрази семейното меню с нещо различно. За този ефект в цените „заслуга“ има и корона кризата. Анализаторите отчитат появата на нов клиент, който търси фермерска и здравословна храна.

От тук насетне голямата задача пред месодайния сектор е да гони качество. Това означава фермите, които работят по световните стандарти, да се увеличават. Затова този сегмент от животновъдството се нуждае от сериозен анализ. И тук отново на помощ идва науката.

Проектът „Грийнанимо“: анализ чрез обстойно анкетиране на фермерите

Проектът Грийнанимо стартира през октомври 2020 година. В него участват учени от три държави: България, Франция и Шотландия. Финансирането се предоставя на колектив от Тракийския университет в Стара Загора от МОН – чрез Национална програма „Европейски научни мрежи“. Основната задача на проекта е да се направи задълбочен анализ на месодайния сектор у нас, като на тази база бъдат дадени насоки към българските фермери – как да работят професионално и да постигат качество. За тази цел, до 25 януари е отворена анкета, до която стопаните имат достъп чрез браншовите или развъдните организации, в които членуват.

sn.4

Важно е животновъдите да участват, за да стане ясна реалната картина в сектора

има ли трудности с администрацията, с финансирането, с отглеждането на месодайните животни, с окачествяването и с реализацията на месото на пазара. Само при обективна яснота за състоянието на сектора, учените ще могат да изготвят адекватни препоръки и насоки към българските животновъди. Затова е хубаво анкетата да обхване максимален брой стопани, а животновъдите, които търсят професионални отговори на своите въпроси, е повече от желателно да участват в нея.

В месодайния бранш в момента върви дебат – как точно да бъде подпомаган секторът през следващите години. Дали да се гледа мащабът и да се мисли за голямата картина, или подкрепата да се насочи към малък на брой елитни ферми, които може да се окажат самотни бегачи в този труден сегмент? В този дебат отново е важен гласът на науката. Страни като Франция и Шотландия, които са водещи в сектор „Месодайно животновъдство“, със сигурност могат да предложат работещи решения за българските фермери. Стига да имат яснота за картината у нас.

Ако субсидиите вече са променили пазарното мислене и поведение на животновъдите, то не е ли логично чрез европейската и държавната подкрепа те да генерират по-ефективно структуриране и по-добра конкурентоспособност?, пита Андрей Чалъков.

Защото, нека признаем,

манталитетът е такъв – как да излъжем системата, за да вземем едни пари

А всъщност трудно може да се говори за истински адаптирани и ефективни стада у нас. Затова е полезно да се подходи с известно смирение и с повече познание по въпроса. Тук не става дума да се смесват високото качество с онова, което много трева има да изпасе, докато го догони, а да се разсъждава с обща мисъл за цялостното развитие на месодайния бранш. Така както го правят зърнопроизводителите. Веднъж един животновъд ми каза: „Зърнопроизводителите ходят изправени и са горди, че са фермери. И ние, животновъдите, трябва да се превърнем в такива хора“. За това става дума. Мисълта единствено за собствения успех не е продуктивна за цялото.

sn.6

Овцевъдите и козевъдите не спират да търсят по-леки и по-справедливи режими за сектора – през националното законодателство. Неуморният съпредседател на НОКА, Симеон Караколев смело може да се похвали, че 2020 година беше знакова за браншовата организация.

Около 7000 животновъди в кратък срок от време се регистрираха по Чл. 137

За да го направят обаче, законодателният режим беше променен в полза на по-облекчената регистрация, като отпаднаха изискванията по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и останаха единствено тези по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това, разбира се, струваше и доста по-евтино на новорегистриралите се. Затова е обяснимо негодуванието на онези фермери, които са го направили отдавна, по старите правила и на доста по-висока цена. Странно е, че въпреки облекченията, все още има около 350 ферми, които още не са се регистрирали по Чл. 137. До края на февруари трябва да го направят, иначе има риск да изгорят и със субсидии, предупреждава Симеон Караколев. Узаконяването на българските ферми всъщност трябва да се превърне в норма, а не да се воюва за извънредни и облекчителни режими. Преди време зам.-министърът на земеделието Янко Иванов предупреди, че този комфорт ще е крехък и, че мястото на фермите не е в населените места, а извън тях. Това означава, че в скоро време и изискванията по ЗУТ ще трябва да бъдат изпълнявани. Още повече, че властта само след няколко месеца ще се смени.

Сега от НОКА се надяват преди следващите парламентарни избори да минат и онези поправки в законодателството, които ще дадат реално предимство на животновъдите при наемането на пасища от общинския и държавен поземлен фонд. Всъщност, пасищата са ресурс, който е възобновяем. Истината е, че само с крави, кози и овце пасищата могат да се възстановят и оптимизират. Но моделът у нас е архаичен и това вероятно ще ни създаде куп бъдещи проблеми в контекста на Зелената сделка, коментира по темата Андрей Чалъков.

Овцевъдите и козевъдите не са съгласни още и с предложенията на земеделското министерство за интервенции по обвързаната подкрепа за следващия програмен период. Изискванията за реализация са завишени, от НОКА искат те да останат на досегашните нива. С един единствен аргумент: нищо в сектора не се е променило чувствително в нито една посока. Защо тогава изискванията се увеличават, питат от НОКА.

Без съмнение, сектор „Животновъдство“ е най-трудоемкият в селското стопанство – работи се 365 дни в годината, 7 дни в седмицата. Животните не признават делник, не признават празник. Този занаят изисква не просто любов, но и огромно желание да учиш, за да извървиш всяка стъпка по правилния начин. Само така ще има резултат и той би бил добър. Място за фалшиви герои и за случайници в животновъдството няма. Рано или късно изпадат от строя. Остават последователните, упоритите, мълчаливите, с истинска загриженост за развитието на бранша. Тях ще ги познаете по горящите и сърдити очи. Другите обикновено са доволни.

Прочетена 1938 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта