Старата българска слава в революцията на изкуственото осеменяване Избрана

Трябва да се прецени - как можем да създадем собствен генетичен потенциал и колко ще ни струва това?, казва 87-годишният зооинженер Димо Райчев

Въпреки солидната си професионална биография, той държи да го наричат зоотехник. Роден е в Карнобат. Завършва земеделската гимназия в Ихтиман – със специалност животновъдство. Продължава да учи в Зоотехническия факултет на Селскостопанската академия. Две години специализира в днешния УНСС – с профил "Общ контрол, управление и икономика ". Въпреки, че е на 87 години, Димо Райчев и днес говори с вълнение и страст за своята професия. И продължава да се интересува от съдбата на българското земеделие и животновъдство.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Райчев, къде започна вашият професионален път?

- Започнах работа през 1957 година - като зоотехник в Станцията за развъдно-подобрителна работа по животновъдство в Карнобат. След напускането на директора, оглавих станцията. В страната имаше над 150 такива. Нашата основна задача бе внедряването на изкуственото осеменяване при кравите и овцете, и оказване на помощ при изграждането на  4 ферми: по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство и птицевъдство - в новообразуваните кооперативни стопанства .

Ние помагахме за въвеждане на първичната зоотехническа отчетност на стоковите стада, а на племенните - селекционните центрове. На 28 годишна възраст  приех да оглавя Централната станция за изкуствено осеменяване. Тя бе създадена с Постановление на Министерския съвет от 1961 година.

- Какви резултати искахте да постигнете в областта на изкуственото осеменяване?

- Внедряваме научните постижения и най-добрите практики в тази област. Създадохме школа за подготовка на техник – осеменители, които да покрият цялата страна. Изградихме и лицензирана лаборатория за доказване произхода на мъжките разплодници  в станциите за изкуствено осеменяване. Работехме много, с голям хъс и в добър екип – специалисти, техници и целият останал персонал. Непрекъснато се учехме и усъвършенствахме.

- Какво постигнахте в областта на изкуственото осеменяване?

- Внедрихме бимануалния метод на осеменяване при кравите, както и подвижното осеменяване. Обновявахме разредителите при съхранението на семенната течност. Внедрихме дълбокото замразяване  при условията на течен азот. Нещо повече,  изпратихме в Москва семенна течност от елитни разплодници, съхранена по този метод. Така сложихме началото на международния обмен. Сега това е масова практика.

Така, започвайки с бик на място за изкуствено осеменяване, като непрекъснато се усъвършенствахме, ние подобрявахме генетичния потенциал на животните, създадоха се нови породи. С такива темпове се движеха всички станции за изкуствено осеменяване в цялата страна. Основното ядро от специалисти бяха млади хора , завършили Зоотехническия факултет на Селскостопанската академия в София.

- Беше ли оценено постигнатото от вас извън страната?

- През 1970 година, по случай 100- годишнината от рождението на видния учен и основоположник на изкуственото осеняване Иля Иванов,  учредиха международна  награда в Москва. България получи четири отличия. Първата награда бе дадена на видния български учен и мой незабравим учител академик Кирил Братанов. Той има огромен принос - както в науката ,така и в изграждането на поколения от научни работници и зооинженери. Ние, неговите ученици, никога няма да го забравим – поклон пред светлата му памет!

- Как се развиха процесите в областта на изкуственото осеменяване през 80-те години?

- След 1980 година, у нас бяха създадени центрове за трансплантация на яйцеклетки от високопродуктивни майки. За да се ускори и усъвършенства генетичният материал, целта беше да се използва изкуствено осеменяване не само по линия на бащата, но и на майката. Хвала на всички колеги, които посветиха живота си на това революционно дело, заченато в края на 19-и и приложено основно през втората половина на 20 век.

- Какво от всичко това е останало днес?

- Почти всичко, постигнато през този период, бе разрушено и ограбено. Време е да се направи анализ - какво е останало, какво може да се използва. И да се върви напред. До каква степен е необходимо да се възроди и обнови  натрупаният богат опит от миналото – на този въпрос също трябва да си отговори българското животновъдство. Ако иска да преодолее „скъпата генетика“. Трябва да се прецени - как можем да създадем собствен генетичен потенциал и колко ще ни струва това?  Какъв дял от необходимата семенна течност  ще купуваме от развитите страни? Би било добре научните постижения да се използват при всички видове селскостопански животни. Ако искаме добри резултати в животновъдството.

- Днес има ли добри новини, които да ви радват?

- Радвам се на успешни практики в земеделието, в животновъдството . Браво на всички, които са дигитализирали процесите. Разбрах, че ректорът на Тракийския университет в Стара Загора доц. д-р Добри Ярков е сключил договор с една от най-големите и модерни кравеферми в страната – тази на Недко Митев – „Добротица“, в която има 7 хил. крави и се произвеждат млечни продукти. И там студентите от ветеринарномедицинския и аграрния факултети ще имат практически занятия. Това е похвално. Тези практики трябва да се умножават. Новият ректор на Тракийския университет е създал първата ветеринарна болница за животни – клиниките били за пример. Браво на този човек! Малко са държавите, които могат да се похвалят с болници за прием на болни животни. Това е добра практика и за студентите – ще имат повече работа на терен.

Мечтая селскостопанските специалисти да получат най-добрите условия за образование, специализация и развитие. Обществото да приеме,че те са специалисти с приоритет. Защото се грижат за най-важното нещо, от което зависи животът на човека – за храната. Вярвам, че ще успеем. Българите сме талантлив народ !

Прочетена 2575 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта