Дебатът за генетиката в българското животновъдство предстои Избрана

Крайно време беше разговорът за изкуственото осеменяване в България да започне. Старт на дебатите даде зоотехникът Димо Райчев – един от доайените в тази сфера у нас, в интервю за „Гласът на земеделеца“. И ако не е трудно да бъде припомнена старата слава на генетиката в животновъдството у нас, по-важният въпрос е как да бъде продължен този разговор.

Въпреки, че у нас бойците на тихия фронт в тази сфера са малцина, всеки глас в момента е важен. Още по-важно е личното его да бъде поставено на заден план. Когато става дума за умни политики в животновъдството, добре е дебатът да се съсредоточи върху идеи и визии. Какво наистина сме запазили и откъде трябва да се започне.

Без съмнение, от образованието. Професионалните земеделски училища у нас отдавна са изгубили своята стара слава. Те трудно поддържат материалната си база, още по-трудно осигуряват практики на терен за своите възпитаници. Така нареченото дуално обучение е термин, изпразнен от съдържание. Въпреки, че е добра възможност през неговата форма да бъде направена полезна връзка между бизнеса и бъдещите специалисти, реално училищата в страната, които прилагат дуалното обучение се броят на пръсти. И това е така по една проста причина – в трудовото законодателство учениците се третират като работещи наравно с всички останали. Няма фирма, която да си вземе беля на главата с наемането на ученик на трудов договор – всяка ваканция е свързана с пускането на отпуск, например. Така една добра идея остава неприложима. Малкото фирми, които все пак наемат ученици за практика, го правят на добра воля, въпреки всички неудобства.

Следващото ниво са аграрните университети. Бърза справка показва, че няма особен наплив към специалността „зооинженер“. Кандидат-студентите най-често избират икономически специалности, свързани с растителната защита, земеделската техника, полевъдството. Трудната професия на зооинженера явно е въпрос на страст и на призвание. Да се работи с жива стока не е шега работа. А за да специализира един студент във високите технологии в животновъдството, се искат много познания, къртовско четене, задължително е да се владеят чужди езици.

Тъжно е, че специализираните научни институти у нас, свързани с генетиката в животновъдството, от години са на стенбай режим. Крайно време е да седнат на една маса с доайените в тази област у нас и активно да участват в един полезен разговор за бъдещето на изкуственото осеменяване.

В този процес не е задължително да участва държавата. Ако просветените в тази сфера стигнат до избистрени идеи за политики, те винаги могат да бъдат предложени и обсъдени на национално ниво. Една предстояща кръгла маса по темата е добро начало.

Анета Божидарова

Прочетена 1987 пъти
Оценете
(0 гласа)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    Таня Петкова Вторник, 30 Март 2021 14:42

    Много вярно.Силно се надявам на промяна.Липсват зооинженери и много малко от младежите избират тази специалност.Страст и любов трябват настина.Аз самата съм 3-тата година студент с тази специалност и виждам за какво става въпрос.Силно се надявам все повече млади хора да бъдат увлечени от тази професия.
    Пожелавам Ви успех

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта