СТЕКСПО 2019 вече е история. Този път изложението се проведе на 1 и 2 ноември в Пловдив и с лекота се вписа в просторната територия на Международния панаир в града под тепетата. За четвърта поредна година – топ експерти на световно ниво в областта на месодайното говедовъдство. Най-важно е фермерите

да учат и да се равняват по най-добрите

– такова е дълбокото убеждение на организаторите на СТЕКСПО – Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Много е трудно да събереш хората на едно място, казва изпълнителният директор на АРМПГБ Андрей Чалъков. Но СТЕКСПО го прави. Хората, които посещават изложението, вече са част от едно общество, което иска да превърне месодайното говедовъдство в успешен бизнес. „Смело мога да кажа, че у нас

вече сме натрупали критична маса от 20% успешни говедовъдни ферми

и във всяка област има по един изявен лидер“, прави равносметка Андрей Чалъков. И веднага обръща поглед към проблемите в бранша. „След като подкрепата за месодайното говедовъдство е близо три пъти по-ниска от тази в останалите въдства, това означава, че секторът не е приоритетен за държавата“, казва изпълнителният директор на АРМПГБ. Вместо да стимулират вече създадените и работещи говедовъдни ферми,

субсидиите изкривяват картината и образуват сив сектор

Числата в тази посока са повече от красноречиви. Нереално занижено е изискването за получаването на подкрепа по линия на обвързаното подпомагане за животни под селекция от 0,25 % отелвания годишно, при условие, че реалните отелвания са 80%. Така сивият сектор достига точно тази главозамайваща цифра. Тя се подкрепя и от аграрната статистика: регистрираните животни, заклани в кланица са близо 30 хиляди, срещу двойно по-голям брой на такива, заклани в стопанството – 60 хиляди. Повече е от ясно е, че в сектора трябва да бъдат въведени

нови правила, които да стимулират легално работещите говедовъдни стопанства

Картината с пазара по-скоро е хаотична и работи на случаен принцип. Причината – липса на достатъчен брой фермери, които да предлагат качествена продукция с константен количествен показател. В тази посока узряването се очертава дълго и трудно. Много са примерите за намерени и изгубени пазари в Гърция и в Косово – поради липсата на коректност, на бизнес нюх и на пазарно мислене. Търсене има и на вътрешния пазар, но и тук

отговорът с постоянни количества качествено говеждо и телешко месо е труден

СТЕКСПО дава отговори и в тази посока – стопаните, които добре менажират своите ферми, разказват за своя опит. У нас все още няма утвърден стандарт за окачествяване на българско говеждо и телешко месо. Специалистите и оценителите в тази посока също са дефицит. Както и тези по храненето и угояването на телетата. Поради липсата на надежден контрол по веригата,

фермери планират създаването на собствени кланици

Такава ще отвори през пролетта Николай Димов, един от мащабните месодайни говедовъди у нас. Неговата образцова ферма е в ямболското село Стефан Караджово. Димов обработва 70 хил. дка земя, в това число и пасища. Отглежда над 2 хил. и 500 месодайни чистопородни говеда, от които 800 са само майки. „Ако един фермер у нас иска да се издържа само от животновъдство, това трудно може да се получи с малък брой животни. Не такава е картината в останалите европейски държави – там стопанство с 80 до 100 животни се счита за голямо. Причината за тази разлика е свързана с подпомагането. У нас то е много ниско, още работа ни предстои и в селекционния контрол“, казва Николай Димов.

Успешни примери в обратната посока обаче има и на роден терен. Такава е фермата от Бродилово на фамилия Морфови. На изложението и тази година срещаме лъчезарния Васко Морфов, който често се откъсва от нашия разговор, за да говори на изложбените животни, като галено ги нарича „госпожици“. Мерак, какво да се прави! Фермата в Бродилово е сертифицирана като биологична, животните са 120, порода Херефорд и се отглеждат пасищно. Продукцията се реализира предимно на вътрешния пазар, работи се и на ишлеме.

От мрънкане няма полза

смее се 29-годишният Васко Морфов. Запретваш ръкави и се хващаш за работа, това е положението, казва младият говедовъд. Това казва и американецът Крейг Гъфи, който е дошъл у нас със своята лична история за един 30-годишен успешно извървян път в месодайното говедовъдство.

Как ще ги стигнем американците?

Отговорът е прост. Като си променим мисленето. За да се превърне в устойчиво развит сектор, българското месодайно говедовъдство трябва да започне да мисли пазарно. А това означава добре да овладее аритметиката на фермата. Американецът Гъфи е отличен пример в тази посока. Без да влага средства за наторяване, на основата на добрите стари земеделски практики, той поддържа тревостоя на своите пасища по естествен път. И така оптимизира разходите за храна, които са 70% . Почва, естествени за терена треви и добра генетика на стадото – това е простият ключ за успеха на 30-годишното стопанство на колоритния американец. И добър маркетинг, разбира се. Защо това да не е възможно и у нас?

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Чалъков, за четвърта поредна година организирахте СТЕКСПО – каква е равносметката?

- Вече имаме топ генетика на всички важни месодайни породи говеда. Това е знак за качествено натрупване, което води към истинска промяна в сектора. И усилията на нашата развъдна асоциация продължават в тази посока.

- От три години в развъдната асоциация поддържате вътрешна електронна база данни, която показва реалната картина – какви са изводите към днешна дата?

- Това, че разполагаме с реални данни само по себе си вече е успех. На базата на анализ, днес можем да обособим критична маса от добри фермери спрямо останалите. Погледнато в развитие, това е положителна картина.

- Колко са месодайните животновъдни ферми, които са на онова високо ниво, за което работи Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България?

- Около 20% от онези, с които работим. Хубаво е, че на регионално ниво вече има по един изявен лидер в сектора на месодайното говедовъдство. И той служи като добър пример за останалите.

- Има ли пазар за качествено говеждо и телешко българско месо?

- Пазар има и ние реално не можем да го задоволим. За съжаление, все още не можем да се похвалим с един константен брой от хора, които са изцяло пазарно ориентирани.

- В каква посока трябва да бъде променена политиката на държавно подпомагане, за да изсветлява все повече месодайният сектор?

- Въпросът е комплексен и сложен. Развъдната дейност не е масов спорт. В този смисъл, подпомагането трябваше да бъде ориентирано към модернизиране на вече създадените и работещи месодайни ферми. За жалост, това не се получи. Разликата в подкрепата е фрапантна – в месодайния сектор подпомагането е почти 3 пъти по-ниско от това в останалите въдства. Което означава, че браншът не е приоритетен за държавата. От друга страна, това е добър урок за всички фермери. Нека си дадат ясна сметка какво ще се случи с техните стопанства, в момента, в който филмът със субсидиите спре да се прожектира. Тогава ще трябва да им се наложи да мислят как да бъдат по-ефективни и по-конкурентни. А това вече е пазарно мислене. Рано или късно българските животновъди ще трябва да стигнат до него. Но няма магически начин, по който това да се случи толкова бързо, колкото ни се иска.

- Какво бихте казали на онези фермери, които тепърва ще се насочат към месодайното говедовъдство, с представата, че това е лесен и печеливш сектор?

- Не мисля, че съм в позиция да давам съвети. Фермерското общество в България върви по своя път. Моето лично удовлетворение след четвъртото издание на СТЕКСПО е, че сме допринесли това общество да се опознае по-добре, хората да комуникират помежду си. Виждам любопитни очи, виждам стопани, които искат да научат нещо ново, които вече се познават и се радват да се срещнат. Вярвайте ми, много е трудно да ги събере човек на едно място. Но това е най-малкото, което нашата организация може да направи за месодайните животновъди – да ги събира. За да имат възможност да се интегрират с хора с опит, да намерят за себе си най-ценните съвети. Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е платформа на тази толкова ценна взаимна връзка между хората в сектора.

- Американският животновъд Крейг Гъфи, който за 30 години е постигнал впечатляваща ефективност в своето стопанство, говори за фамилно фермерство в САЩ – у нас очертава ли се такава тенденция?

- Частното фермерство у нас реално е на 20- 30 години. Първото поколение фермерски деца тепърва расте. И бъдещето е в тях. Но не можем да очакваме чудеса от хора, които е трябвало през годините да се борят с всички предизвикателства на една нова система. Въпреки трудностите, нещата се подреждат. И днес виждаме страхотни лидери в сектор „Месодайно говедовъдство“. Като страна имаме прекрасни условия за развитието на този бранш. Въпросът е кой и как ще го направи. Днес съм по-голям оптимист по отношение на този процес. Най-малкото, защото на тазгодишното СТЕКСПО видяхме 800-килограмов бик – нещо немислимо за обичайните хорски представи. И това просто е супер, нали?

74627076 522151048341949 2383696339495026688 n

 

Публикувана в Интервюта
Сряда, 30 Октомври 2019 06:02

Различната енергия на СТЕКСПО

Обичам да ходя на СТЕКСПО. Защото има смисъл. Изложение като изложение, ще каже някой. Не е съвсем така. В СТЕКСПО се усеща една по-различна енергия. Не просто да покажеш нещо, а да покажеш най-добрите в професионалното животновъдство – у нас, в Европа и по света. За да може човек да си свери часовника. Това определено е знак за качествен скок в мисленето.

Харесвам животновъдите, които посещават СТЕКСПО. Те не мрънкат за субсидии, те имат любопитен поглед и внимателно слушат всички лекции. Просто искат да се учат от най-добрите. Защото са ново поколение.

Фактът, че правят опит да съберат под шапката на една браншова Камара на месодайното животновъдство всички модерно мислещи български фермери, е повече от показателен. И отново е знак за качествен скок в мисленето. Нещо повече – опит за мислене в една посока и за генериране на обща енергия за общ успех. Повече от похвално на фона на тъжното разединение в земеделието и животновъдството у нас през последните 30 години. Тези момчета и момичета не желаят да бъдат част от това, не гледат в паницата на другия. Гледат напред, мислят професионално и вярват, че пазарът сам намира най-качествената стока.

От СТЕКСПО човек си тръгва окрилен. Имал е редкия шанс да си поговори на чаша бира със световни топ експерти в областта на професионалното животновъдство. За младите български животновъди това не е проблем – преди да се захванат с този труден бизнес, повечето са видели това и онова по широкия свят. И знаят езици, разбира се. Това също е скок в мисленето, колкото и да изглежда периферен по важност.

Професионалното животновъдство е тънък занаят. Човек трябва да е готов за аптекарска прецизност и висш пилотаж в познанието -  за развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга. СТЕКСПО е безценен в тази посока.

Най-вече защото създава мостове. По които по-лесно може да се прекрачи трудния брод на съдбата ни българска – да имаме прекрасни условия и традиции за развитие на животновъдство, но днес да се налага да се учим отново на това.

Налага се, защото светът вече е друг. И трябва да си сверяваме часовника по най-добрите. Нищо по-логично. И достатъчна причина човек да поиска да бъде част от СТЕКСПО. За да направи своя личен скок в мисленето. Без него успехът е труден.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Най-големите имена в животновъдния сектор идват в Пловдив на 1 и 2 ноември

В очакване на СТЕКСПО 2019 - форумът за професионалните животновъди, са не само родните фермери, преработватели, ресторантьори и медии, но и чуждестранни експерти. Известността на форума отдавна премина границите на страната, като в тазгодишното четвърто издание, участие ще вземат експерти от САЩ и Европа.

СТЕКСПО 2019 ще се проведе на 1 и 2 ноември в Международен панаир в Пловдив. Форумът се организира от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), със съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

И в двата дни на събитието е предвидена

богата лекционна програма

със световни експерти от САЩ, Франция, Шотландия, Германия и други.

Освен професионален форум, СТЕКСПО е и образователно събитие, което помага на фермерите да повишат знанията и уменията си. А заедно с това и качеството на родната продукция.

Благодарение на всички експерти от България и чужбина, СТЕКСПО 2019 се превръща безспорно в ненадминат в експертизата си форум в животновъдния сектор.

Wiliam McLaren от Netherton Aberdeen-angus, Шотландия, който ще представи японската месодайна порода Wagyu. Той ще запознае фермерите и с тайните на развъждането и отглеждане на говедата за постигане на премиум качество месо. Освен това, McLaren ще запознае родните производители с информация от извора на породата Абърдийн Ангус или какви са съвременните тенденции в развъждането на най-популярната порода в света.

CraigGuffeyот Канзас, САЩ, ще води лекциите за подбор на женските животни в стадата. Неговите лекции ще бъдат свързани още с развъждането на породата Абърдийн Ангус и фамилиите крави. Guffey ще разкрие и своята тайна за това

как 12 години поддържа пасищата си без изкуствени торове

Освен лекционната част, топ експертът ще е първият американец, който ще бъде съдия на професионално събитие за говедовъдство в България.

MattHigginsот KeenanALLTECH е експертът от Ирландия, който ще даде светлина на многобройните фермерски въпроси относно технологиите в храненето на животните. Специалистът ще представи новостите в технологиите за хранене.

SeanAkardi e изпълнителен директор на AGRIC-BIOFORMATIC, САЩ. Експертът има над 13 години опит в областта на биотехнологиите и животновъдството. Заедно със своя екип, той разработва иновативната платформа AgBoost, която позволява на всеки фермер лесно и удобно да управлява и да следи животните в стопанството си. AgBoost предоставя генетично профилиране на всяко едно отделно животно в стадото. Освен това приложението дава достъп до BIG DATA, които лесно могат да се използват за решения за развъждане, маркетинг и управление на фермата. На СТЕКСПО 2019, Akardi ще изнесе интересна лекция за новото поколение платформи за данни в сектор“Животновъдство”.

Млечното овцевъдство пък ще бъде представено от високата експертиза на Bruno Crassous, изп. директор на GID LACAUNE – Асоциацията за Лакон във Франция. През последните години броят на овцете от породата Лакон във Франция е намалял от 1,2 – 1,3 млн. на 890 хил. За сметка на това обаче средната млечност на породата се повишава. Докато през 1960 г. тя е била около 70 литра за доен период, то последните резултатите от контрола на млечната продуктивност показват средна млечност от 317,9 литра за 170 дневен доен период (данни към 2016 г.). Експертът ще изнесе лекции на тема:

Съвременно управление на млечна овцеферма

и "Организация на селекцията на Lacaune Milk във Франция (геномна селекция и селекция по потомство)".

Специално за СТЕКСПО 2019 идва и Йордан Василев. Той е на 26 години, родом от Горна Оряховица, но в момента живее в малко селце в Централна Германия. Там той гледа крави порода Симентал от четири години. Отива в Германия преди доста време, като не подозира, че ще се занимава с животновъдство. В последствие той се запознава с бащата на шефа си, който има ферма. Така Йордан Василев започва да помага във фермата и така до днес, като вече има договор за собственост за период от 30 години. Той ще изнесе лекция затова как се подготвят животни за аукцион.

Друго българско участие е това на Светлозар Петров от JOB TIGER. Той ще засегне една много болезнена тема за родните животновъди, а именно работната ръка. Светлозар Петров ще изнесе лекция на тема: “Предизвикателства пред пазара на труда в земеделския сектор и внос на работна ръка”.

Част от специалните гости на СТЕКСПО 2019 ще бъде и

първата в България компания за ембрионален трансфер при крави

Фермерите отблизо ще могат да се запознаят със специалистите и да научат повече.

Всички те са само част от звездния тим от топ специалисти, които ще представят на живо пред гостите на СТЕКСПО последните тенденции в развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга на месодайни овце и говеда, както и на млечни овце в световен мащаб.

Публикувана в Животновъдство

Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)  вече официално осъществява развъдна дейност за породата Гаскон.

Към момента АРМПГБ е лицензирана за водене на родословните книги на породите Абердийн Ангус, Херефорд, Лимузин и Гаскон. Развъдна дейност се осъществяваше за първите три породи, с настоящето разрешение, асоциацията добавя и породата Гаскон.

АРМПГБ борави с модерна електронна система за администрация на родословната и развъдна дейност, която е единствената в цялата страна. Програмата е разработена в партньорство с германското обединение на развъдни асоциации Саксония-Анхалт и Мекленбург RinderAllianz GmbH. Тя представлява иновативна система, с бизнес логика и подход, ориентирани към резултатите и насочени към повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на месодайни породи говеда в страната. В нея се вписват данните за всяко едно контролирано животно – родословна информация, линейно оценяване, претегляне, отелвания, резултати от ДНК тестове и др. На базата на събраната информация, системата дава възможност да се определи с точност състоянието и развитието на стадата на нашите членове.

За породата в България

Популацията на породата Гаскон в България е 320 крави. Всички те са внесени от Франция на три транша. Първоначалният внос се реализира от белгиеца Карел Адриаенсен, а през 2014 г. се осъщестява и вторият масиран внос, който е от 70 юници и 6 чистопородни бика.

Породата е излючително адаптивна в планински условия и лесно може да се приспособи към по-бедни, от гледна точка на пасища, места. Основната чистопородна популация (нуклеосовите стада) се намира в Югоизточна България, в района на Странджа и Ямбол, по-конкретно – селата Стефан Караджово, Странджа и Горска поляна. През последните десет години те показват изключителна адаптивност, както при по-високи температури, така и при по-тежки зимни условия.

Експертите от АРМПГБ са категорични, че използването на бик от породата в планинските райони, ще позволи на бъдещи собственици, заложили на Гаскон, да повишат не само размера, но и качествата на базовите крави в стадата си.

За АРМПГБ

Дейността на асоциацията, която се упражнява от април 2016 г., покрива контрол на месодайната продуктивност на чистопородни животни за разплод и техните кръстоски.

Общият брой на контролираните животните в асоциацията надхвърля 9361 крави и юници.

Публикувана в Животновъдство

Вестник „Гласът на фермера“ е медиен партньор на СТЕКСПО 2017

Промяната на мисленето на фермерите ще се случи когато и науката се ориентира към решаване на реални проблеми, казва изпълнителният директор на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България Андрей Чалъков

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Чалъков, с какво ще се различава тазгодишното издание на СТЕКСПО в сравнение с организираното през миналата година?

  • Ще има много новости - повече животни и фермери изложители, променен формат на събитието, който ще включва национален шампионат за породата Абердийн Ангус. Посетителите ще могат да видят повече елитни животни от вече оформените над 100 племенни стада, както и поколения, родени в България, от вносни животни. Ще бъдат представени кръстоски от месодайни породи, т.е. животни за угояване и клане. Тази година ще бъдат повече и фермерите – изложители, който ще пристигнат от над 20 ферми в страната. Нещо повече – към нас ще се присъединят и изложители от сродната Национална асоциация за Абердийн Ангус и Лимузин. Ще бъде представен елитен месодаен Симентал, който ще пристигне от Германия. Всички участващи животни ще бъдат видени на специално подготвен изложбен ринг.

  • Каква е основната цел на това скъпоструващо събитие, изискващо сериозна организация и координация на участниците в него?

  • Скъпоструващо е тогава, когато инвестицията не се възвръща. За година от СТЕКСПО 2016 цената на трупното месо от месодайни, угоени говеда се е покачила с 20 процента от около 6 лв./кг охладено трупно на 7,20 лв./кг охладено трупно. Което е и средната европейска цена за млади угоени животни. Цената на разплодните бикове се движи на нива между 3000 и 4000 лв. на брой, което е близо до цените в Германия например. Събитието има за цел да насочи обществения интерес към реалните играчи в сектора. Същевременно целим формиране на доверие към фермерите от месодайния сектор и дори обучение в технологията на отглеждане. От друга страна искаме да запознаем представителите на ХоРеКа сектора и преработвателите с възможностите на месодайното говедовъдство у нас. Смея да твърдя, че в тази посока трябва да се работи още много. Необходимо е също развитие на отношенията и комуникацията между фермерите, за да се предават знания от по-добрите животновъди, които използват технология, генетика и ефективно хранене. Предстои реално запознаване на фермерската общност с постиженията на животновъдните ферми - изложители. В крайна сметка се очаква сключване на търговски сделки за разплодни и угоени животни за клане.

  • Кои международни експерти са поканени на изложението и какви добри практики ще споделят с българските си партньори?

  • Главен съдия и лектор по темата развъждане на месодаен Симентал е Gernot Pohl – Изпълнителен директор на месодайното направление в Rinder Alianz Германия и президент на Асоциацията за развъждане на месодаен Симентал в Германия. Уве Харстел ще партнира в панела за месодайния Симентал. Немски експерт, поканен от Агритоп, ще разясни детайлите по оптимизацията на оборудването във месодайните ферми. Панела с транжирането е доверен на Joseph Spahn – развъдчик на Симентал и майстор - месар от Германия.

  • Какви са изискванията към фермерите, които ще се включат в изложбата, за да представят животните, които отглеждат в своите стопанства?

  • За конкурса за шампион от породата Ангус изискванията са животните да имат подготовка за водене в ринг, което изисква специално внимание. Реално тези животни вече се отглеждат на отделен режим по фермите. В категорията угояване ще се представят екземпляри за угояване. Там животните трябва да са в отлична кондиция – угоени и чисти, с цел купувачите да добият най-реална представа за продукцията, отглеждана в България.

  • Какви съпътстващи събития са предвидени още за СТЕСПО 2017?

    • Ще бъде организирана томбола с голяма награда за юница от породата Ангус, както и предметни награди. Ще бъде връчен и „Големият тиган“ на Ути Бъчваров. Предвидена е и богата фолклорна програма.

  • Тъй като директор на Селскостопанската академия отскоро е проф. Васил Николов, бивш шеф на агенцията по селекция и репродукция на животните, предвиждате ли съвместни мероприятия със ССА?

  • Като развъдна организация и секторен съюз – обединение, сме наясно с проблемите в Селскостопанската академия и нейното капсулиране от реалния сектор. Приложната наука в България изостава. До голяма степен нашата Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда ползва чуждия опит поради по-лесната комуникация със сродни организации на Запад. Секторът има нужда от наша модерна приложна наука, атестация на събраните данни, консултации и изследвания. Промяната на мисленето на фермерите ще се случи тогава, когато и науката промени ориентацията си към решаване на реални местни проблеми. Надяваме се именно проф. Николов да е лицето, което ще постави началото на отварянето на Селскостопанската академия към фермерите в сектор животновъдство и възраждането на приложната наука.

  • Какви ще са кулинарните изкушения, с които ще изненадате гостите на СТЕКСПО тази година?

  • СТЕКСПО отново залага на висококачествено дегустационно меню за традиционната вече вечеря в първия ден на събитието. Целта е да се представят различни начини на готвене на говеждо в 7- степенно меню - от сурово месо до дълго и бавно готвено, създадено от екип от млади шеф готвачи от Перу и България, с богат опит в ресторанти, с рейтинг по стандарта на Michelin Guide. През втория ден на СТЕКСПО залагаме на български местни продукти, наденички, бургери и стекове на скара от новия ни партньор в месопреработването Ново Мес.

  • Какво очаквате от своите партньори на изложението?

  • Очакваме от партньорите си да заложат на лекции и презентации с ясна приложна насоченост, практичност и полезност. И тази година залагаме на обучението като основен фокус. Не на последно място, пожелаваме на всички фирми подкрепили СТЕКСПО 2017 да направят достатъчно добри сделки по време на събитието.

  • Постигна ли браншовата ви организация своята крайна цел при организирането на СТЕСПО през миналата година и отчетохте ли някакви негативи, които искате да изгладите сега?

  • Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е развъдна организация и отговаря за родословните регистри на три месодайни породи гоевда - Ангус, Херефорд и Лимузин. Браншовите инициативи са вторична, но немаловажна част от дейността. Считаме, че малките стъпки, които правим на полето на проблемите на животновъдството, са полезни и посоката е вярна. Негативи генерално няма, тази година СТЕКСПО, ще е по-компактно, но по-голямо. Работата с професионални фирми като Парти Сървиз и Аеротур относно настаняването и организацията на мероприятието, ни гарантират увереност за реализацията. Тази година входа за мероприятието на 13 септември е свободен, организирали сме бистро с напитки и говежда скара.

Публикувана в Интервюта

Надявам се, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна, твърди Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Чуканов, последните тенденции на българския пазар показват, че на фона на растящо потребление на месо – предимно пилешко и свинско, опитът да се наложи вкуса на телешкото и говеждото месо засега не дава резултати. В свое предишно изказване твърдите, че „говеждото“ у нас е мръсна дума. Защо?

  • В България има традиция за консумация на месо, но тя е малко погрешна. Като се каже говеждо, всеки си представя продукт от старо животно, който се смила и се смесва със свинско. Според новата наредба за етикетиране всяко животно над 22-24 месеца е говедо, но реално говеждото е прекрасно месо.

  • Какво е нивото на селекция у нас? Питам ви това, защото се шири мнението, че българското говедовъдство разчита на западната селекция.

  • Тук трябва да внесем яснота. По един или друг канал всеки един от членовете на нашата асоциация се е сдобил с т. нар. кръвност. Всъщност се шири мнението, че нямаме селекция. Аз лично съм ходил в чужбина, купил съм животни и ги отглеждам в един много изолиран район на България. Но не съм единствен - знам за доста колеги, купили скъпи животни с определено родословие, ходили в чужбина, за да натрупат опит и знания. На всички ни е ясно, че трябва да има генетика, да има родословие, да има кръвност. Хубавото е, че се обединихме в асоциация и намерихме не само сходна история, но и сходни интереси. Както знаете, след 10 ноември 1989 г. доста хора отидоха в чужбина, върнаха се и България вече не е изолирана държава, където се отглеждат т. нар. „експериментални стада от месодайна порода“. И в момента у нас има хора с възможности, които консумират телешко месо по начина, по който то трябва да е подготвено и приготвено, които са две различни неща. Нормално е в тази образувала се бизнес ниша разумните хора да потърсят възможности.

  • А запълнена ли е тази пазарна ниша в България?

  • Почти на 100% е запълнена и това е една естествена еволюция в хранителните навици на българина.

  • Това означава ли, че България може да изнася говеждо месо в ЕС или на пазарите в трети страни?

  • На базата на икономическите анализи и на собствения ни опит, пазарната ниша е в България. Лошото е, че в нашата страна съществува огромен сив сектор, но това е друга тема на разговор. Заради по-ниската себестойност, която имаме възможност да постигнем в страната на базата на пасищните площи, които все още са достатъчно, бихме могли да излезем на европейските пазари и да сме конкуретноспособни. Месодайното животновъдство е много добре развито в старите страни-членки на ЕС, но навсякъде, където съм бил, стопаните се впечатляват като им кажем на какви площи можем да го развиваме у нас. Дори имаме примери как фермери от Белгия и Германия идват, за да го развиват в България. Във Франция примерно се оглежда породата Гаскон и там има прекрасни условия, но няма място за нови ферми. Там стадата са на ограничени площи и хората са принудени да правят големи миграции, за да могат да ги изхранват. Съществуващата фуражна база, в комбинация с пасищата в България, са идеална възможност за месодайно говедовъдство.

  • Как се тръгва към този бизнес в България? Има ли откъде да се купят разплодни животни?

  • Не мога да обобщя как всеки от моите колеги е тръгнал към това начинание. Иска се финансов ресурс. Много ясно трябва да се каже, че не може просто да започнеш от нищото да правиш селекция и истинско месодайно животновъдство.

  • Разчитате вероятно и на субсидии?

  • Трябва да кажем, че субсидирането в Ирландия е на базата на отработени газове във фермата. Определя се, че едно и също количество животни, независимо от тяхната порода и качество, правят еднакви количества вредни емисии. Само че едното животно нараства и достига до 500 кг, а другото остава хърбаво и крета на 250 кг. Логиката на субсидирането е да подпомага продуктивните породи животни. Често се споменава, че евросубсидиите спират. Това трябва да го мислим отсега, защото ако се събудим на 1 януари 2020 г. и видим, че нямаме продуктивни животни, после трябва да се сърдим на себе си.

  • Какви очаквате да са субсидиите през следващия програмен период?

  • Тепърва предстои да се обобщава и да се определя какви ще са субсидиите през новия програмен период, и това не е моя работа. Ние трябва да се поучим от опита на другите държави-членки, които очевидно са по-напред от нас. Далеч съм от идеята какво ще е субсидирането, но във всеки всеки случай това, което се налива в сивия сектор - на „буфосинхронистите“ и на всичките виртуални палячовци, това не може да продължи. Ние се стремим към една пазарно ориентирана аграрна политика и целта на нашата асоциация е да представляваме позицията на реалните фермери.

  • В практиката си имате ли наблюдение за много неправомерно ползване на пасища от т. нар. виртуални палячовци?

  • Българското законодателство трябва да е синхронизирано с европейското, а там се предвижда да има възможност хора да поддържат ливади „в готовност за косене“. Изрично е да споменавам злободневната тема, че повечето ползватели на пасища, особено в Югоизточна България, където аз работя, са именно заради субсидиите. Като се чуе, че на 15 септември ще има проверка – веднага започва косене. Какво коси се питам, като не е капнала капка дъжд? Но наистина в европейския регламент съществува такава опция и ние не можем да я изключим напълно. Нашето предложение е това да се обвърже с продукцията и реализацията на сеното. Защото едва тогава може да се проследи от всички огромни площи, които някой чертае и казва, че ги коси за бали, какво реално произвежда. И ако излизат много бали сено, защо себестойността на една бала остава толкова висока? Защото ако ние произвеждаме толкова много сено, би трябвало цената му да е една пета от сегашната. Крайно време е нещата да се обвържат с произведен продукт, с конкретни цифри и параметри, защото иначе се получава страшен луфт – някой чертае някакви ливади, които ужким ги коси, а всъщност продукция няма. На всичко отгоре ги пали, а така и ние не можем да пасем животните си там. Това са административни лостове, върху които действат действат сили и в двете посоки. Ние сме в ЕС вече 10 години и не може просто да симулираме, че правим нещо.

  • Могат ли да се привлекат големи инвеститори от други области в този сектор и как ще стане това?

  • Има различни подходи и един от тях е подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г. Ръководството на МЗХ определи, че животновъдството е приоритет, заедно с трайните насаждения. Както знаете, съфинансирането по проектите за животновъдство, е 50 до 60 на сто от бюджета им и това е една невероятна помощ. Голяма част от банките дават доста изгодни условия за стартиране, за закупуване на земя, за изграждане, за реновиране на животновъдни обекти. Необходимо е малко повече вътрешна енергия и желание за работа.

  • От 2017 г. стартира европейска програма за промотиране на традиционни, местни продукти в ЕС и в трети страни. Ще може ли щом говедата са чуждестранни породи, да се възползвате от субсидиите по този програма?

  • Идеята на асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е да добавяме все повече стойност, т.е. идеята, че България ще остане завинаги една ресурсна икономика в ЕС, на никого не харесва. Предпочитаме да продаваме български телета, отколкото българско зърно, защото така добавяме стойност. Идеята е това хубаво месо да се предлага и на българския пазар. Примерно в нашия район произвеждаме т. нар. деликатес Странджански дядо. А знаете ли, че сега той се прави без българско месо? Ние не сме защитили българско прошуто, но защо пък това да не е следваща стъпка? Нашата асоциация работи в посока към сдружаване и изграждане на собствена кланица. Това улеснява и производители, и търговци.

  • Защо все още е трудно да се сдружават българските фермери?

  • Ние сме се сдружили вече като асоциация. Говоря за сдружения на производители по цялата верига до крайния продукт. Ако ползваме опита на по-старите държави в ЕС, ще видим, че това е обединение или кооператив, който има общинска кланица. Малко са общините у нас, където има натрупана достатъчно производствена мощност, примерно в дадена община да има 1500 месодайни крави. При 80% отелване и при ремонт на стадото, това би могло да ни даде една възможност да колим определен брой телета всяка седмица и да предлагаме свежо месо на местния пазар.

  • Да се затвори цикълът – от производство до потребление, като се включват фермери, търговци и ресторантьори. Това ли е уникалното послание на СТЕКСПО 2016?

  • Нищо уникално няма. Само откриваме топлата вода. В държавите, където не е била разрушена връзката със земята и има традиции в животновъдството, се вижда дори в малки градчета с 2-3 хил. жители, че си имат местен месар. Всяка седмица той взема едно теле, разфасова го, слага го на витрината и предлага свежо месо, както и различни деликатеси от него. Така потребителят знае какво купува и откъде идва храната му. А тя идва от местния фермер. За съжаления българинът се отчужди от земята си и в момента се опитваме да възстановим неща, съществували много отдавна. Трябва да минем през един ценови катарзис и разбирането, че купуваш това, за което плащаш. Когато голяма част от хората търсят най-евтиното на всяка цена, няма защо да се сърдят, че ядат имитиращи храни.

  • Това означава ли, че само ниската покупателна способност дели българина от истинската храна?

  • Не, за съжаление. По-скоро се надявам, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна. Това трябва да е обвързано и със здравното образование, и със здравните застраховки, т.е. качествен живот, свързан с много зависимости. Безумно е някой да плаща по 5 лв. за кутия цигари и да твърди, че няма пари за качествена храна за семейството си.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта