Започна най-странната учебна година – с маски на лицето и със смут в сърцето. Голяма е вероятността градските деца съвсем скоро отново да гледат тъжно света единствено през един панелен прозорец. Децата на земеделците са привилегировани - поне ще имат по-широк хоризонт пред себе си. В семейното стопанство вирусът не вирее по същия начин както в градска среда.

Колкото и да не му се вижда края на Covid-19, знанието винаги е на дневен ред. Учете, учете, учете – през целия живот. Това е верният ключ към успеха. Българските деца обаче стремително вървят надолу в класациите за грамотност. Студентите не са изключение. Повечето от бъдещите аграрни специалисти си представят работа зад бюро и тлъста заплата. Малцина са истински посветени на земеделието.

Фермерите не обичат да четат документи. Все чакат някой да им го сдъвче и да им го каже просто. Отчасти са прави – нормативните актове и наредби, свързани със земеделието, трябва да се тълкуват с някой спец по административен език, който умее да чете между редовете. В развития свят бизнесът няма такива ядове. Нещата са опростени и достъпни. За нула време регистрираш фирма и после всичко е в твои ръце. У нас не е така и няма изгледи за промяна. И в тази посока някой не си е научил добре урока – от всички страни по веригата.

А какви уроци ще научи човечеството след Covid– 19, вероятно ще проумеем след време. Днес картината е каквато е – с маски на лицето и със смут в сърцето. Честит 15 септември!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Пазарът е царят. Така стоят нещата, когато се работи в условията на свободна пазарна икономика. За да си силен обаче на пазара, трябва да бъдеш екипен играч. А родните фермери още се учат на това. И още бъркат държавните благинки с платените услуги.

Ясно е, че управниците имат удобен инструмент в ръцете си, с който да си купят благоразположение. Особено когато се задават избори. Затова порочната практика да се прехвърлят едни европейски пари от едно място на друго отдавна не е новина. Пък и в крайна сметка, по-важно е парите да бъдат усвоени, отколкото да ги връщаме на Брюксел, ще кажат повечето от фермерите. За жалост, с такова мислене не се стига далече. Най-много да се прекрачи в следващ програмен период или в следващо политическо управление.

Освен заради сушата, ситуацията е доста изнервена и от почти двумесечната политическа криза. Едни харесват министър Десислава Танева, други не. Едни предпочитат удобното статукво, други искат промяна.

Подредена ли е обаче къщата на земеделския бранш? По-скоро не. Зърнопроизводителите чакат собствениците на земеделски земи да им влязат в положението и тази година да са склонни да получат по-ниски ренти. Което изобщо няма как да се случи, защото рентите са предмет на предварително договаряне. Достатъчно субсидии взимат земеделците, да са си планирали риска, разсъждават собствениците. Като толкова го разбират земеделието, защо не си обработват сами земята, стискат зъби фермерите и се надяват на някакви валежи, за да не се провали и есенната сеитба.

Родни аграрни специалисти дават акъл през медиите, но дали земеделците ги чуват? И това работещо решение ли е изобщо? По-скоро не. Всяка услуга струва пари. Включително най-важната – тази на тесните специалисти. Те пък от своя страна за 30 години някак не се научиха да се продават добре. Затова един бивш финансов министър ги нарече синодални старци. Грозно, но отчасти вярно. В Селскостопанска академия все се правят реформи, но резултатът е почти никакъв. Сигурно и тази година в Деня на будителите учените отново ще излязат на мълчалив протест. Заради обидно ниски заплати. А биха могли добре да се препитават, ако знаят как да се менажират по-успешно. Засега още чакат на държавата. Но и този пазар е като всеки друг. Печели предприемчивият и който умее да предложи най-качествената стока. В целия свят най-скъпото нещо е високата експертиза. У нас си играем на тука има, тука няма. Затова и земеделието ни е на този хал.

Пазар, пазар, пазар. Ако искаш да си устойчив на него, трябва да си рентабилен, с най-висока проба реколта или с атрактивен краен продукт - независимо какво отглеждаш и върху колко по обем площи. Другото е наливане от пусто в празно. Играем си на бизнес, докато модерният свят завладява пазарни територии с лекота. Защото мисли екипно. А ние сме едни симпатични индивидуалисти. И какво от това?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 28 Август 2020 11:09

Ще гледаме мача от първия ред

Такъв е коментарът на Петър Петров, председател на Националната асоциация на младите фермери в България /НАМФБ/ по повод бъдещите земеделски политики

Анета Божидарова
Петър Петров е от онези бели лястовици в земеделието, които радват окото на всички, които милеят за българското село. У младия мъж обаче липсва илюзията, че да се завърнеш към своите корени, е лесно и предимно емоционално упражнение. От самото начало той тръгва с идеята да превърне живота си в дядовата къща в габровското село Съботковци в печеливш бизнес.
671 mladi 2РАБОТА НА НЯКОЛКО ФРОНТА
Малко стадо от 30 овце, второ стадо от 40 крави, всички животни са под селекция, 500 дка ливади, къщи за гости, работа с детски и училищни групи в Старото школо, прием на доброволци във фермата, които искат да разберат какво означава да живееш на село. И още: регистрация по наредба 26 за директни продажби на собствени млечни продукти: прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал, краве масло. Всичко е премислено и планирано като малък семеен бизнес, който да изхранва фамилията.
С няколко образования в областта на икономиката и бизнеса, със зооинженерство, Петър много добре е наясно с какво се е захванал. Преминава и обучение за активни фермери в САЩ – по линия на фондация „Америка за България“. За да бъдат ангажиментите на макс, той поема председателството на Националната асоциация на младите фермери в България.

Отличен е в конкурса „Европейски млад фермер“ и по покана на евродепутата Владимир Уручев работи 5 месеца по проекти в Европейския парламент. И въпреки че има опция да остане там, Петър се завръща в родното Съботковци. Защото камъкът най-добре си тежи на мястото. Понякога орисията спохожда човека още с името.
ФИЛОСОФИЯ НА ТРУДНОСТИТЕ
671 mladi 3Въпреки че добре е планирал всичко, Петър не е подминат от обичайните трудности пред всеки млад фермер. Той обаче философски приема нещата. „Няма как всички да бъдем като големите в аграрния бизнес – като Недко Митев или като Димитър Зоров. И не е нужно. Смятам, че на българската икономика са нужни средни и устойчиви фермери. Хора, които да могат да планират живота си и бизнеса си поне 10-15 години напред и да знаят какво правят. Днес е трудно да се оцелее с такава идея. Реалностите са малко по-различни“, разказва Петър.
Червеят на съмнението още дълго ще го гризе по повод откритата в неговата ферма Ку-треска. От 70 животновъди в района, как пък точно в неговата ферма? Както и да е, това сложило прът в колелото на семейния бизнес още при неговото прохождане. Младият мъж обаче вярва, че доброто име на фамилията и упоритата работа в правилната посока ще преборят злите езици. Кой знае, може пък именно заради това да изкуква понякога завистта българска.
Като капак и Covid-19 – пандемията за месеци напред затваря вратите на Старото школо. Отменени са летни зелени училища и обучения. Дано вирусът най-сетне влезе в поносим коловоз, за да може малкият и средният бизнес да си поемат въздух.
671 mladi 4Петър не залага особено на европейските проекти. Консултантите си прибират комисионните, но никой не ти гарантира, че проектът ти ще мине. А и горчивият опит на младите фермери показва, че 50 хиляди лева по мярката „Млад фермер“ от ПРСР не стигат до никъде, ако си решил да правиш сериозен семеен бизнес. И не си заслужава усилието и губенето на време в родните административни сокаци. Като капак, фермерите от региона на Габрово имат малък шанс да се класират с проекти по ПРСР – защото районът не се води селски, а градът е област. По тази причина не може да бъде учредена и Местна инициативна група, по линия на подхода ЛИДЕР, сега Водено от общностите местно развитие (МОМР). Още една недомислица, която трябва да бъде изправена в бъдещия програмен период.
БЪДЕЩЕ НЕЯСНО И ПРЕКРАСНО
Питам Петър Петров какво мисли за новата Обща селскостопанска политика, какво трябва да залегне в нашия национален стратегически план, свързан с развитието на земеделието през следващите 10 години. Младият мъж прави дълга пауза и казва: „Всички ще гледаме мача от първия ред“. Още преди месеци от Националната асоциация на младите фермери в България написали своя концепция и визия за бъдещите политики в земеделието. Изпратили документа до всички институции, но получили реакция единствено от… медиите.
Така се пишат родните политики в земеделието, някои са просто зрители, нищо че на всички нива младите фермери са сочени като приоритет – и в Брюксел, и в София.
„Искам след 5 години, ако при мен дойде някой млад човек и ме попита дали да се захване със земеделие, да мога с чисто сърце да го насоча към този бизнес. Днес бих му казал да си вложи парите на друго място“, признава Петър. Въпреки това упоритият мъж няма намерение да се отказва. Завихрил е енергийно цялата фамилия около себе си и връщане назад няма. Петър е, камък е. Орисия – какво да се прави.

671 mladi 5

Публикувана в Бизнес
В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес

Разрушихме всичко и зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта, казва народният представител

Проф. Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по право, доктор по социология на правото, специализирал е в Международен институт по право във Вашингтон, завършил е и Московската школа за политически изследвания. Работил е към Съвета на Европа в Стокхолм и Страсбург, консултант на правната парламентарна комисия, преподавател в Пловдивския университет. Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание.

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Христов, няма как да не започнем нашия разговор с най-актуалната тема днес - един вирус ще събори ли света?

- Историята с коронавируса малко ми прилича на историята за снежния човек от Хималаите. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Очевидно става въпрос за вид зараза, но какъв е нейният произход, дали е изкуствена или естествена, дали е въпрос на мутация или на съзнателно прокарване – не знаем. Има аргументи и за едното, и за другото.

- Какъв е резултатът обаче?

Т. нар. глобализиран свят започва да се фрагментаризира. Преди няколко години, в статия в американското издание „Форин афеърс“, се говореше, че през 21 век бъдещето на света не е в глобализацията, а в глобалните блокове: Америките, зона на еврото, зона на рублата, зона на юана. Някой май движи нещата в тази посока. Виждате какво става, започнаха да прекъсват връзки – ударени са Китай и Европа – през Италия. Не можем обаче да говорим с конкретика, защото не разполагаме с достоверна информация.

- Да се върнем на темата, за която ви поканих на този разговор – българското земеделие днес. Може ли да бъде променен сегашният модел, който е силно дисбалансиран?

- Нищо не може да се направи. Това не е технократски въпрос, това е социално-политически въпрос. През последните 30 години в България за първи път беше създадена една клика от едри латифундисти, каквито никога не е имало в българската история, даже и по време на турското робство. Експлоатират се големи площи земя с минимален разход на сили, на енергия и най-вече на хора. Изнася се само суровина, без да се преработва – на борсова цена. Това облагодетелства единствено шепа хора. Това е смърт за българското земеделие. Но то беше абсолютно съзнателно унищожено още в началото на 90-те години. Под формата на борба с комунизма, бяха унищожени изключителни активи, най-вече комасацията на земята. Резултатът е, че една традиционно земеделска страна, с перфектни условия за сложни индустрии, каквато е и земеделието, беше унищожена. Земеделието не е да копаеш на нивата, земеделието е свързано с множество преработки, фундаментална и приложна наука – всичко това беше разрушено. Мисля, че няма никакъв шанс за възстановяване, поне в обемите и качеството отпреди 30 години.

- Правят се опити през последните години да бъде върнат балансът в земеделието. Виждате ли промяна?

- Има и ще продължава да има частични опити. Може да се говори за леко раздвижване в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, но това е по-скоро продукт на ентусиазма на отделни хора. Това са пренебрежимо малки резултати и не променят общата картина.

- Адекватни земеделски политики ли липсват?

- Политики има, интерес няма. Да се промени сегашният модел в българското земеделие означава да се влезе в конфронтация с мощни финансови кръгове, които имат своето политическо представителство. Казано грубо, те биха предали своите позиции само с кръв.

- Т. нар. европейска Зелена сделка може ли да се превърне във фактор за промяна на модела на българското земеделие?

- Зелената сделка по-скоро ще удари традиционната енергетика. Само сенилна Европа я поддържа. Нито една от сериозните световни сили не споделя този делириум. Америка директно заяви, че няма да се занимава с глупости, Китай също подминава темата, Русия се отнася скептично. Само Европа, не знам защо, тича пред локомотива. Има елементи на суицидност в цялата история със Зелената сделка.

- Мнозина български икономисти смятат, че Зелената сделка не е обоснована икономически, бие се с ефективното земеделие.

- Пак казвам, въпросът за структурата на селското стопанство е по-скоро социално-икономически. Ако ние имахме сложно земеделие, базирано на балансирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, зърнените храни, животновъдството, обвързани с предимствата, които ни дават нашите климатични и почвени дадености, ако не бяхме разрушили нашия научно-технически потенциал в земеделието, можехме да имаме съвършено други резултати. Нещо повече, това би създало съвършено различен социален облик на българското общество. Ако произвеждаш няколко милиона тона зърно, колко хора участват в тази дейност, какви умения имат, какъв е социалният ефект? Няма нито една развита земеделска страна, която да изнася просто едни суровини, каквато е България в момента. И, Русия, за съжаление.

- Европейските субсидии изкривяват ли пазарната картина в земеделието?

- Добре е, че ги има, но те всъщност са подаяние за българския земеделец. Ние сме вкарани в съвършено различно международно разделение на труда. В Европа ние сме бедните роднини. Влизаме в състезание, в което предварително се знае кой ще бъде шампионът. Как ще сравните българската субсидия с тази на френския фермер? Те са несравними. Опитайте се да пипнете един евроцент на френския фермер и ще видите какво ще стане. Франция има най-глезеното селско стопанство в света. Естествено, че субсидиите изкривяват пазарната картина, но Европа не ни е виновна за това, че едно лоби у нас е обсебило повече от две трети от европейското финансиране в земеделието. От друга страна, Европа няма никакъв интерес да създава в наше лице силен конкурент, тъкмо обратното. За България това е въпрос на национален гръбнак, на разбиране, на компетентност, на отстояване на националния интерес в областта на земеделските политики – нищо от това не сме видели – от момента на започване на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз до ден днешен.

- Още с т. нар. Ликвидационни съвети ли объркахме политиките в земеделието?

- Самият факт, че нашият преход започна с ликвидационни съвети трябваше да покаже дори на незрящите какво ни чака – ликвидация на страната. Най-голямото предимство, което имахме преди 1989 година, беше комасираното ползване на земята. Върху това трябваше да се надгражда. В това уедрено стопанисване на земята трябваше да бъде вкарана науката, високите технологии, преработването, което носи качество и висока добавена стойност. Вместо това, ние разрушихме всичко. И зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта.

- Тотална грешка ли беше връщането на земята в реални граници?

- Не съм привърженик на сегашните адепти, които говорят за преразглеждане на резултатите от приватизацията, но има хора, които заслужават разстрел заради щетите, които са нанесли на българското земеделие. Както е казал Талейран: „Това беше по-лошо от престъпление - беше грешка!”.

- Тъжна е и съдбата на българската аграрна наука днес, има написани смислени стратегии за земеделието, но кой ги чете и кой ги прилага?

- По брой стратегии на глава от населението може би сме на първо място в света, по тяхното неизпълнение също държим първенство. Всички тези стратегии са просто купчина хартия, която няма никакво значение. Когато ти не си субект на собствената си съдба, не можеш да имаш стратегия. Нито тактика. Ти си обект. Правят с теб каквото си искат.

- Казвали сте го много пъти - разрешението за продажба на земя на чужденци ли ще бъде финалният мрачен акорд в този процес?

- Абсолютно закономерен финал. Ако трябва да бъдем честни, това и в момента е възможно и е практика. Нямаме никакви ограничения за граждани и търговски дружества на страни от Европейския съюз да купуват земя – още съгласно предприсъединителните договорености. Всеки отвън винаги може да се регистрира през едно българско юридическо лице и да купува каквото си иска. Проблемът тук е по-скоро чисто психологически – земята е единственият невъзстановим ценен национален ресурс. От друга страна, България вече е рядко населена страна. Българската територия може да изхранва съвсем спокойно над 20 млн. души, ние сме около 5-6 милиона. Въпрос на време е този вакуум да бъде запълнен. Не България като държава, територията, на която е разположена България, е изключително важна и ценна. Тя неслучайно е била сърцевина на четири империи и ги е изхранвала. Никой няма да остави тази златна територия да стои просто така. Въпрос на време е. Земеделието днес е хладен национализъм и бизнес. И днешните истински български фермери са просто едни ентусиасти, които съществуват въпреки националната земеделска политика, а не благодарение на нея.

- В какво се превърнаха българските села?

- През 80-те години българските демографски проблеми бяха сравними с тези на Германия. Казано просто, когато хората са си надвили на харча, те не гледат на децата си като на пореден чифт работни ръце, а като на инвестиция в бъдещето. Затова и раждаемостта намаля. Българинът иска да инвестира в децата си. И когато не може да си го позволи, решава да има по-малко деца. След 90-а година това се превърна в катастрофа. По една много проста причина – хората нямаха никаква перспектива за собствения си живот. Как и защо да създават деца? Всичко това е част от варварското разрушаване на българското село. За това, разбира се, огромна историческа вина носи и предишният социализъм, който след колективизацията по съветски модел през 50-60 –те години, чрез т. нар. АПК-та сложи голям кръст върху българското село. Аз не съм от тези, които плачат за нивата на дядо и разправят какъв голям рай е била България през 1939 година. Била е бедна и мизерна страна. Трябвало е да се спре след колективизацията с ТКЗС-тата, за да не избягат хората от селата в града. Тогава се появява изразът „Учи мама, за да не работиш“. Днес имаме цели региони, изпразнени от присъствие. Въпреки, че сега е модерно да се говори за живот на село, това са частни случаи, това не е тенденция. Тя е точно обратната. Знам от коя страна се хваща мотиката, но нямам илюзии за съдбата на българското село. Да, земята днес навсякъде се работи, има модерен машинен парк в земеделието, но на фона на какво – на опустяващите български села. Въпросът не е само да се обработва земята, по-важно е какво се произвежда. Едно е да изнасяш зърно, съвсем друго е да изнасяш преработено месо, отгледано на базата на това зърно.

- Много от зърнопроизводителите казват, че не могат да поемат този риск – заради пазарите.

- Естествено, че е най-лесно да си прибереш парите от продадената суровина. Свърхпечалби при минимум разходи, плюс субсидия. Кой ще се откаже от такъв лъвски пай? Но точно това е пътят на деградацията в земеделието. Процесите в българското селско стопанство са необратими. Хората няма да се върнат на село.

- Никаква надежда ли няма за промяна, проф. Христов?

- Не мога да дам надежда, не съм психотерапевт. Аз съм социален учен и се опитвам, доколкото това е възможно, да направя обективен анализ на картината – според собствените компетенции. В селското стопанство през последните 30 години имахме едно тотално, страховито пропадане. В момента има някаква стабилизация, но тя е на много ниско ниво. Представете си, че сме били на върха на един водопад и сме се сринали до долу. Какво значение има дали ще паднем още по-надолу или ще се закрепим на някаква скала по пътя и ще водим битка да останем там. Нека не забравяме, че много хора напуснаха България. Народите не са количествено, а качествено понятие. Когато качеството си замине от България, имаме това, което е в момента. Всеки да преценява какво е то.

- Имаше ли начин да бъде наложено ограничение върху ползването на земята у нас след 90-те години. Ако в държавата има двама души, които стопанисват по близо 2 млн. дка земеделска земя, значи същата тази държава го е позволила?

- Олигархическият модел не е от вчера. И той не е само в селското стопанство. Просто имаше едни „късметлии“ момчета, които получиха всичко наготово.

- Няма как тези хора да бъдат преборени, така ли?

- Аз не виждам такъв ресурс. И най-вече политическа воля. Статуквото устройва много хора – по различни причини. Да анализираме нещо елементарно – малките производители трябва да могат да предлагат своята продукция директно на краен клиент. Какво се случва у нас? Имаме едни смешни фермерски пазари за по половин ден. Цялата паразитна пасмина, която стои между производителя и крайния купувач, няма интерес това да се промени. И разполага с ресурс да задържи това статукво, включително и политически. Затова нашите производители от Петричко например, нямат мотив да произвеждат и отиват да работят в Гърция. Дотам са докарани.

- Още няма работещ Закон за браншовите организации – затова ли сдружаването буксува?

- В България законите не струват и цената на хартията, върху която са написани, казвам го като юрист. Беше направено всичко необходимо, само и само да не се допусне реално коопериране между земеделските производители. Във Франция, в Германия, в Италия, в Англия – навсякъде земеделието е организирано на коопертивен принцип. Фермерът си обработва земята, всичко останало – доставка на семена, торове и всякакви агротехнически услуги, плюс преработката, маркетинга и пласмента - това го държи кооперативът. Така има разделение на труда, комбинация между индивидуална мотивираност, мащаб и пазар. Така се прави земеделие - мощна държава зад производителите и капиталистически пазарни правила. У нас не виждам мощна политическа сила и съответния интерес, който да даде шанс на хората, които наистина искат да се занимават със земеделие, да правят това по съвършено различен начин. Сегашният модел е дълбоко погрешен и не подлежи на реформи. Пак казвам, ако искаме такива, това означава да се тръгне на директна конфронтация с мощни финансови интереси, които вече 30 години живеят и паразитират върху това статукво.  

Публикувана в Интервюта
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

Брюкселските бюрократи яко са се захласнали по истерията, наречена Зелена сделка. Май се оказа, че предишното сенилно ръководство на Европейската комисия беше сменено от по-лошо – от защитници на планетата – със стъклен поглед и надъхани като хрътки – до край да защитят съдбата на горката Земя. Хайде холан! А кой ще плати цената на подобна амбиция?

Докато Европа си поставя високи и свърхзелени цели, тя всъщност безнадеждно изостава. Вместо да работи с пазарните реалности, Брюксел чертае светли бъднини – през 2050 да осъмнем с нулеви въглеродни емисии. Вероятно и кравите тогава няма да отделят газове – зер, животновъдството също трябва да плати своята зелена дан за чистотата на планетата. А крехката Грета Тунберг може би ще е председател на Европейската комисия, кой знае.

През това време модерният свят, който мисли пазарно, ще е запълнил всички свободни пазарни ниши, а добрата стара Европа ще се чуди къде е сгрешила.

Малка България обикновено играе ролята на вярно куче. А верните кучета гладни не остават. Стига да имат добри инстинкти.

И преди 10 години, и сега краставите магарета в Брюксел отдалече се надушват с нашите. И кротко си играят играта. На тях не им пука за планетата и за средностатистическия европейски гражданин. Те няма да участват в плащането на цената.

А пък нашите т. нар. фермери е крайно време да се събудят. Хич и не му мислете за Зелената сделка, за високите цели, за таваните и мазетата в подпомагането. Ощипете се и най-после започнете да мислите за пазара.

Проектите са капани. Субсидиите те правят ленив и те изваждат от пазарната игра. Бъдете фермери напук на Брюксел. Бъдете бележка под черта в националния стратегически план, който още не е написан. Докажете нещо просто: мога да проуча пазара, добре да планирам, правилно да инвестирам, да покрия риска и като тегля моята лична черта в сметките – да съм над нея, не просто да не съм на червено.

А пък Брюксел нека да бъде колкото си иска зелен. Дори и милата Грета може да си боядиса косата в синкав планетарен нюанс. Толкова ще й отива, нали?

За добрите пазарни играчи това просто няма да има никакво значение. Тяхната лична цена ще се пише на личната им сметка. Моля, изключете ги от тази, която Европа ще плаща за своите планетарни мечти. Впрочем, прозорливите сами ще се изключат от нея.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта