Житните култури са апетитни за много неприятели Избрана

Обикновената полевка не спира вредната си дейност дори през зимните месеци, затова трябва да се следи плътността на колониите

Вредната дейност на насекомите започва още от есента, продължава през зимата и рано напролет

Агр. Петър Кръстев
След като тревогата от дилемата дали ще поникнат, или не отмине, посевите със зимни житни култури трябва да са под зоркото око на специалиста. Наблюденията трябва да започнат от момента на покълване на семената. Освен на непредсказуемите и подчертано неблагоприятни климатични фактори, пшеницата е подложена и на редица вредни неприятели, принадлежащи към различни семейства. Нещо повече, тези представители на вредната ентомофауна през последните години бележат трайна тенденция към ръст в числеността си. Това също е свързано, от една страна, с промените в климата, а от друга, – с промени в технологиите и не на последно място с масовото пренебрегване на агрономическите правила.
Кои са вредителите, които заслужават специално внимание?
Най-разпространените неприятели по пшеницата и ечемика у нас са различни видове телени червеи, видове въшки, цикади, житният бегач, видове нощенки. Вредна дейност по пшеницата осъществяват както възрастните на тези неприятели, така и техните ларвни стадии. За да няма неприятни изненади от многобройните вредни видове, най-отглежданата култура – пшеницата, изисква непрекъснат мониторинг на тези неприятели. Това е абсолютно необходимо, за да може при численост над ПИВ да се вземат необходимите адекватни мерки.
ТЕЛЕНИТЕ ЧЕРВЕИ ВРЕДЯТ ПОД ЗЕМЯТА
Телените червеи са представени от голям брой видове от родовете Agriotes Esch, Melanotus Esch, Athous Esch, Selatosomus Steph. и други. На разпространението и числеността им голямо влияние оказват почвените условия и растителната покривка. В агроценозите видовият комплекс от тези вредители се състои преимуществено от видовете, които заселват прилежащите биотопи. Числеността и вредите от телените червеи през последните години нараснаха в резултат на промяната в технологиите на обработка (минимизиране или без оран) на почвата и от краткия сеитбооборота със силно ограничен брой растителни видове. Механичната обработка на почвата, като продълбочаване, култивиране и други разрохкващи операции, активират вредното влияние на ентомофагите.
ВЪШКИТЕ ПРЕНАСЯТ ОПАСНИ ВИРУСНИ БОЛЕСТИ
Jitni muhi siteДруга голяма група неприятели, които нанасят значителни повреди на зимните житни култури още есента, са въшките (Schizaphis graminum Rond., Rhopalosiphum padi L., Sitobion avenae F., Brachycolus noxius Mord. и други). Тяхното значение в зърнопроизводството е особено голямо по време на сухи периоди. Всички видове житни въшки смучат сок от растенията, което се отразява негативно на добива. Силното повреждане в периода от появата на пониците до фаза вретенене може да доведе до загиване на растенията. При значителна численост въшките могат да причинят пожълтяване и преждевременно отмиране на листата. Сухото време наесен е предпоставка за масовото им заселване в посевите и като следствие – нанасяне на значителни повреди по културите. При топла и продължителна есен расте вероятността и от разпространение на цикади в житните култури. Въшките и цикадите не причиняват само механични повреди по пшеницата и ечемика, те са преносители на опасни вирусни и фитоплазмени болести (мозайки, вджуджаване и др.).

ЖИТНИТЕ МУХИ НАНАСЯТ НАЙ-ГОЛЕМИ ПОВРЕДИ ЕСЕНТА
Друга голяма група фитофаги по зимните зърнено-житни култури са житните мухи (Mayetiola destructor S., Opomyza florum F., Oscinella frit L., Oscinella pusilla Mg., Phorbia secus Tiens., Leptochylemyia cearctata Fll. и др.). Значението на отделните видове от тази група в стопански план е голямо. Значително се влошава фитосанитарното състояние на житните култури есента в резултат на повреждането на стъблата на растенията от ларвите на мухите. При благоприятни условия през есента тези вредители могат да повредят над 60% от поникналите растения. Най-разпространените от тази група вредители са хесенската и шведската мухи и пшеничната опомиза.
Ларвите на житните мухи повреждат централния лист на житните растения, който жълтее и увяхва. Тези симптоми се наблюдават още при фаза формиране на трети-четвърти лист. В условия, когато основното стъбло е повредено още наесен, преди фаза братене, растенията загиват. При повредени растения, които продължават своя растеж и развитие, се наблюдава намалено количество вторични корени и понижено съдържание на захари. В резултат на това намалява студоустойчивостта и братимостта, което води до значителни загуби на добив.
Вредата от тези фитофаги е значителна преди всичко от това, че нейното ниво зависи не от един вид вредител, а от цял комплекс, който има сходен цикъл на развитие и е приспособен към специфичната хранителна база. За хесенската муха е характерно заселване на няколко ларви в едно растение. Повредите от нея водят до намаляване височината на растенията, прореждане на стъблостоя, полягане на посева и намаляване на добива.
НОЩЕНКИТЕ СА АКТИВНИ ВЕЧЕР, ПРЕЗ ДЕНЯ СЕ КРИЯТ
Подгризващите нощенки също нанасят значителни повреди на житните култури. Основни симптоми на повреди от тях са дефолиацията на растенията. Ларвите се хранят от периферията към централната жилка на листа. Многочисленото заселване на тези вредители може да бъде много опасно. Определени видове живеят на повърхността на почвата, други – в почвата, хранейки се с корените, а някои – вътре в стъблата. Гъсениците на нощенките са всеядни и са разпространени масово на всички обработваемите площи, където се отглеждат земеделски култури. Нощенките от различните видове периодично нанасят значителни повреди на големи площи с есенни култури.
ЖИТНИЯТ БЕГАЧ ДЕЙСТВА ПОДМОЛНО, ДОРИ ПОД СНЕГА
Житният бегач (Zabrus tenebrioides G.) е масово разпространен във всички полски райони на страната и особено в Добруджа. Степният характер на тази зона е регионът на масово размножаване на вредителя в посевите с пшеница. Вреда на житните култури нанасят възрастните бръмбари, но най-големи са пораженията от ларвите. Те могат да причинят значително прореждане на посевите както наесен, така и през пролетта след възобновяване вегетацията на житните култури.
Ларвите се хранят само вечер, първоначално със самосевките, а по-късно с младите посеви до понижаване температурата на въздуха до 0°С. Те нагризват младите листа във фаза 2-ри – 3-ти лист и братене. Повредените растения имат характерен вид – приличат на кълчища. Вредоносността зависи от числеността и възрастовия стадий на ларвите, а също и от фазата на развитие на растенията. По време на мониторинга наличието на вредителя в посевите в началото на фаза братене може да се установи от паднали върху почвата жълти листа. Това показва, че ларвите на житния бегач активно ги повреждат в основата, което води до тяхното опадване. При застудяване ларвите проникват на дълбочина в почвата до 35 – 40 см, а при затопляне вследствие на снежна покривка отново излизат и възобновяват вредната си дейност. Тези повреди във вид на хармани се установяват след стопяване на снега.
Специализираните неприятели по есенните зърнено-житни култури нанасят основна вреда на бъдещата реколта. За ефективното им ограничаване през есента е важно да се следят симптомите на повреди, биологичният цикъл на развитие, разпространението, вредоносността и др. показатели на един или друг вредител. Само такъв подход може да бъде ефективен за правилно определяне на сроковете за прилагане на мерките за борба и тяхното максимално въздействие върху вредните обекти.

Прочетена 977 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта