Склеротинията все още се контролира само с фунгициди Избрана

В ситуация на повишен риск прилагането на терапевтици безусловно е най-доброто средство за борба с болестта

Агр. Петър Кръстев
Бялото гниене по рапицата е една от най-вредоносните болести по културата, която може да унищожи до 50% от добива. Точната оценка за степента на риск от нейното възникване определя и необходимостта от прилагане на фунгициди.
През последните години площите със слънчоглед у нас бележат ръст. Освен наличието и достъпа на земеделците до хибриди с висок добивен потенциал от всички групи, причините за повишения интерес към културата са и икономически. Заедно с това нараства и рискът от заразяване на площите с опасното заболяване по маслодайните култури – склеротинията. Тъй като в Канада рапицата и нейната разновидност – канолата, са стратегичести важни култури, не е учудващо, че борбата със склеротинията е в зоната на особено внимание. Директорът по агрономия в Съвета на Канада по канола Клинт Джурк в интервю за канадския сайт Grainews.ca подчертава ролята на правилното прилагане на фунгицидите. Опитът на водещите страни в света в отглеждане на рапица би бил полезен за повишаване успеха на производителите на тази култура и у нас.
SclerotiniaСпоред Клинт Джурк фунгицидите остават най-ефективните средства за борба със склеротинията. Те намаляват количеството на инфектираните от склеротиния растения с близо 80%. Такъв контрол не може да бъде осигурен дори от най-устойчивите хибриди на пазара, смята експертът. В ситуация на повишен риск прилагането на фунгициди безусловно е най-доброто средство за борба с болестта. Сложността е да се прецени дали ситуацията е с висок риск за развитие на склеротинията.
В този контекст Клинт Джурк посочва няколко фактора, които трябва да се вземат предвид от производителите.
Първо. Особено висок е рискът, когато земеделците отглеждат рапица след рапица. Това дава на патогена много по-голяма възможност да се развива. (У нас, в България, някой може да каже, че този риск не съществува поради малкото площи, на които се отглежда рапица. Но от друга страна – увеличените площи със слънчоглед, на които евентуално идва рапицата, представляват висок риск от склеротиния.)
Второ. Днес вече съществуват новите инструменти, които помагат на производителите количествено да определят какъв е натискът от патогени по време на цъфтеж, включително ДНК тестове за венчелистчета и спороуловки. Въпреки това именно характерът на времето определя ще стане ли болестта голям проблем и в частност – колко дъжд пада до цъфтеж и колко дъжд ще падне по време на цъфтеж. Ако земеделските производители разполагат с добра система за прогноза на времето, която да съобщава колко точно дъжд се очаква, тогава те ще знаят още по-конкретно за повишаване на риска.
Уви, тъй като прогнозата на времето не е идеална, за земеделците остава да правят своите предположения. В крайна сметка всичко се свежда до влажността и това колко влага е имало за растението две-три седмици преди периода на цъфтеж, а така също и каква ще бъде влажността по време на цъфтежа.
УСЛОЖНЕНИЯ В БОРБАТА СЪС СТЪБЛЕНОТО ГНИЕНЕ СЪЗДАВА ТЕСНИЯТ ПРОЗОРЕЦ ЗА ОТГОВОР
Повечето фунгициди трябва да се прилагат във фаза цъфтеж от 20 до 50 процента, а други са подходящи при 30-процентен цъфтеж. Дните започват да се броят, когато растенията са достигнали тази фаза. Необходимо е земеделците да обследват полето точно на етапа цъфтеж, за да оценят колко влажно е било до този период и каква ще бъде прогнозата за следващите няколко седмици.
Трето. Производителите трябва да отчитат и фактическият потенциал на реколтата. Само култури с висок добивен потенциал изискват защита. Иначе прилагането на фунгициди не оправдава стойността им.
Към настоящия момент съществуват сравнително малко хибриди, които се смятат за частично устойчиви към склеротиния, защото не осигуряват пълен контрол над болестта. Патогенът напада растенията, но инфекцията се разпространява в тези сортове просто по-бавно в сравнение с другите. Използването на толерантни сортове може да намали въздействието на болестта до 60%. Но това ниво на контрол не е така добро, както контролът, осъществяван с фунгициди.
Новата зародишна плазма, която към днешна дата се намира в стадий на разработка, предизвиква голям интерес. В Азия са идентифицирани нови гени на устойчивост и опитните растения са подложени на обратно кръстосване с вече съществуващи устойчиви сортове. Въпреки това, докато тези сортове се появят на пазара, ще минат пет-седем години. Ще бъде чудесно, когато производителите започнат да ги използват, но дотогава все още са нужни фунгициди – заключава Клинт Джурк.

Прочетена 810 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта