Изкуствен интелект в земеделието – какви са възможните последствия Избрана

Пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека, смята евродепутатът Иво Христов, който организира експертна онлайн дискусия по темата в ЕП

Анета Божидарова

Очевидно е, че изкуственият интелект ще помогне за оптимизирането на усилията и ресурсите в селското стопанство. Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси - водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно, не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора - както от хуманна, така и от социална гледна точка: какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични. Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни.

Такава е позицията на Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще - перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор“.

В експертната дискусия участие взеха проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии (БАН), акад. Веселин Дренски, доц. д-р Галина Богданова, и доц. д-р Красимира Иванова от Института по математика и информатика (БАН), проф. Димитър Николов и д-р Живко Дучев от Селскостопанската академия, Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Стефан Димитров (Кампании и активизъм за животните в индустрията), Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ).

От изказаните експертни становища по време на дискусията стана ясно, че 

изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност

Трудността идва преди всичко от богатството на информация, секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие.

Селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят. 

Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага: около тази теза се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект "Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие". В хода на дискусията бяха поставени

важни акценти, свързани с дигитализацията

- създаване на условия за коопериране на малките стопанства с оглед адаптирането им към дигитализираното земеделие, тъй като малкият сам по себе си винаги е по-уязвим;

- повишаването на конкурентоспособността на дребните стопанства, особено в планинските райони; очакването дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади IT специалисти, което дава възможност за нова вълна от учени в тази сфера;

- да не бъдат предлагани недоказани технологии на фермерите - това е изключително важно, тъй като подобен контрапродуктивен подход може да посее скептицизъм към тези нови технологии;

- цифровизацията да е полезна, а не самоцелна - трупането на бази данни често може да удави хората в информация, затова е и особено важно да бъде намерен полезният подход;

- бизнесът понякога изпреварва науката и вече използва изкуствен интелект; необходимо е да се интегрират елементите от изкуствен интелект в единна система; 

- необходимостта от избистряне на понятията и определенията им; 

- ефективността на иновациите в животновъдството се оценява не според възможностите за разрастването му, а според възможностите за контрол над вредните екологични въздействия и хуманното третиране на животните;

- пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека; съществува риск от задълбочаване на неравенствата вследствие на дигитализацията; необходимост от социално партньорство;

- отражението на иновациите върху наемните работници - може би най-уязвимите в цялата верига - човекът да съхрани контролираща си роля върху процесите. 

Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е именно това - човекът да съхрани контрол над него. Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне, смята евродепутатът.

За първи път земеделската комисия в ЕП ще дава становище по темата "Изкуствен интелект". Интересът към изготвянето на това становище е голям. Земеделската комисия реши то да бъде възложено на евродепутата Иво Христов. След като бъдат предложени измененията по становището, в Комисията по земеделие ще бъдат проведени дискусии по него в различни формати, а окончателното му гласуване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.

Прочетена 175 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта