Хранителната независимост вече е екзестенциална необходимост Избрана

 

Интервю на Ася Василева

Мила Александрова живее от 20 години във Франция. Завършила е "Икономика на туризма", специализирала е "Макроикономика" и "Управление на качеството", има 3-та университетска степен по "Медиация" в Юридическия факултет на Сорбоната. Работи като консултант по международен бизнес, както и за трите най-големи строителни холдинга на Франция.

Френско-българската селскостопанска асоциация е създадена през 2005 г. от български и френски експерти, научни работници, журналисти и фермери с цел промоция на българското селско стопанство във Франция и на френското ноу-хау в областта на организацията на селското стопанство в България. Асоциацията организира стажове и учебни екскурзии на ученици и студенти от двете страни, помага на фермери, производители, научни институти.


Нека започнем така: Мила Александрова е...

Един жизнерадостен работохолик! “Прави това, което ти доставя удоволствие и няма да имаш чувството, че работиш”. Не си спомням кой го е казал, но важи с пълна сила за мен. Консултантската работата ми доставя ежедневно интелектуално и морално удовлетворение, срешам се с интересни хора, пътувам по места, които никоя туристическа агенция няма да предложи, понякога решавам задачки с повишена трудност. Завъртам лентата назад – има ситуации, достойни за добър комедиен сериал, има и сцени от Тарантино, има и много реализирани проекти.

170093218 4376322745752659 42964909773964628 n
Не случайно започнах интервюто с това, че Ви помолих да се самоопределите, защото знам, че се занимавате с толкова много и най-разнообразни неща, че и за мен не е лесно да определя кое е на първо място. Може ли да ни разкажете накратко вече за професионалната си дейност?

- От 25 години живея във Франция. По-точно между България и Франция, организирам проспекции за френски фирми, които търсят подизпълнители, доставчици или имат инвестиционни намерения у нас., намирам френски клиенти за наши производители. Консултантската ми фирма работи с всички браншове на индустрията и селското стопанство. Преди двадесет години с група приятели, експерти в селското стопанство създадохме Френско-Българска Селскостопанска Асоциация, председателствам я от създаването и до  днес и отделям от свободното си време с голямо удоволствие за създаване на контакти и сътрудничество между организации, фирми и научни институти. Медиатор съм, специализирана в решаване на бизнес-конфликти и накрая, но не на последно място – представител на най-голямото европейско изложение  по животновъдство за професионалисти Соме дьо л Елеваж.


Какъв беше пътят от Търговище до Париж? И защо в Париж продължавате да милеете и работите за България?


Нямах намерение да живея в чужбина,  просто така се случи, а работя  с България защото познавам бизнеса, хората,  мога да предложа компетентни услуги, създала съм си добро име, познават ме, това мога да правя най-добре.


Защо земеделие?
Признавам, че преди 25 години трудно различавах коза от овца. Първият ми клиент беше президетът на асоциация Мутон Шароле, Франсоа дьо Лоне, почетен председател на асоциацията ни. Срещнахме се на една конференция, на която бях попаднала случайно и се чудех какво правя там. Франсоа беше тръгнал към Румъния да представя породата, аз  му разказах за славното минало на овцевъдството ни, за Гергьовден, за каракачаните, за  това, как едно време от Търговище всяка седмица летяха по два самолета с агнешко за Алжир и той смени посоката. Потеглихме, естествено, към Търговище с намерение да направим развъдна ферма, с общината да се раздават кочове  по селата и кръстоските да се изкупуват от голяма френска кланица. Там не се получи /никой не е пророк в собственото си село/, но пък проф. Стайка Лалева  прозорливо предвиди перспективите  на породата и прие  стадото в Земеделския институт в Стара Загора. Сега Мутон Шароле е втората месодайна порода у нас по численост на поголовието и  ценена от търговците за качеството на месото и конформацията на каркаса.


Мутон Шароле е кооперативна структура. Трима от всеки четирима френски фермери са членове на кооперация/кооперации.  Бях много впечатлена от Кооп дьо Франс, федерацията на френските кооперации с 86 милиарда евро оборот и убедих администраторите на филиала им КУМА -  Кооперациите за съвместна употреба на земеделска техника да популяризираме опита им у нас. Обикаляхме като мисионери по селата, хората ни посрещаха с надежда, слушаха с внимание и ето че вече има кооперации по този модел. Ако беше приложен в животновъдството, може би овцете и кравите щяха да са повече.

unnamed 1
С какво може да сте полезни на българските земеделци? И използват ли те тази помощ?


Търсят ме животновъди за генетика, овощари за посадъчен материал, производители за реализация на продукцията им във Франция. В момента вкарвам продуктите на наша мандра във верига хипермаркети и продукти от патешко във верига за замразени продукти. Мисля, че ще се получи. Президентът Макрон не пропуска да  апелира да се релокализира производството във Франция, а това, което не  може – в ЕС. Това е голям шанс за нашите производители.
Очаква се  дефицит на някои храни като тези на базата на растителни протеини – консумацията е с ръст 62% за последните четири години, на продукти от козе мляко – годишен ръст на консумацията 3,8% , на агнешко месо – Франция произвежда само 40% от консумацията си на агнешко, а основният доставчик Англия е отрязан от пазара.

По този повод  -  като позатихне пандемията ще обиколим България с директор снабдяване на голяма верига хипермаркети, за да потърсим доставчици на агнешко. С него ще бъде и президентът на Асоциацията на френските овцевъди и президент на породата Вандейска, за да обяснят как те угояват, за да отговорят на изискванията на консуматора. Това е голям шанс за овцевъдството ни, очаквам с нетърпение този ден, а и толкова обичам да ходя по фермите, да се срещам със стари приятели!


Пак си спомням случка от миналото -  кооперативна овцевъдна ферма в Балкана /вече я няма/, председателят с гега, кожух наобратно, брадясал горски човек. Гледа подозрително французите, сипва им по една водна чаша люта ракия и отсича, че като я изпият ще говорят. Те, дьо Лоне, графът и още един с родословно дърво като Соломон, обръщат чашите на  екс. Нашият човек ги тупа по раменете и работата тръгва. Говорят с латински термини, от които нищо не разбирам, обръщат овцете, ровят из вълната, спорят, пак се тупат по раменете. Тръгваме си с по една бутилка ракия и с Обединена Европа в сърцата.

Вие не спирате да популяризирате България във Франция. Например, организирате посещения на ученици от френски професионални земеделски училища  в страната ни. И това е само едно от многото неща, които правите в тази посока. Защо?


Убеден европеец съм, а Съюзът не се прави с приказки, а с реални срещи между хората. Доста тичане беше докато тръгнат първите селскостопански училища към България. Не са много французите, които знаят къде сме и кои сме и това не е тяхна вина. Рекламата на страната ни, която се прави във Франция е нещо като анти-реклама. Не искам да си спомням кичозните изпълнения -  чалга край  Лувъра, ухание на чесън от казан с таратор, календарчета на Пайнър.... и други мъки. Рекламата на България я правят младите французи, които обикалят красивата ни Родина, срещат се с връстници, работят по ферми. Вчера получих мейл от Кристоф, беше на стаж при Стайка Лалева, сега е селстоскопанско аташе към посолството в Монголия. България е завинаги в сърцето му, отново изпраща поздрави на Института .


Дано скоро да могат пак да пътуват, имам училища, които се надяваха да тръгнат тази година, но вероятно няма да стане. А е важно - френского селскостопанско образование е на много високо ниво и тясно специализирано, някои училища, които имат пансиони са готови да приемат наши ученици  през ваканциите безвъзмездно, други  търсят партньорства за съвместни проекти. Друг път ще разкажа подробно за училищата, интересно е.


Имат ли шанс българските земеделски производители на френския пазар? Какво се търси от френските потребители и как се отрази пандемията върху избора на храни на потребителите?


Тенденциите са към  био, здравословно, към локално. ИнВиво - най-голямата френска кооперация с 5 милиарда оборот, направи първите супермаркети “прясно от място” за продукти, произведени в радиус от 50 км. Много училищни столове  се снабдяват от местни био производители, менютата се правят от диетолози и нутриционисти. За нас възможностите са в био-то. Франция е с най-голям ръст на консумацията на био продукти в света -  22%. За съжаление малко фирми могат да предложат количества. Миналата седмица купих замразени малини  БИО Mаde in Bulgaria, могат да се намерят гъби. Да не пропускаме тази възможност! Франция е голям пазар!

Успешно ли е френското земеделие и с какво то се различава от българското?


Трудно можем да се сравняваме със световния шампион по селско стопанство.  Битуват легенди, че французите са си „уредили“ по-големи субсидии от ЕС, че ОСП не е справедлива към нас. Много внимателно сравнявах цифри и факти, твърдя най-отговорно, че разпределението на субсидиите зависи само и единствено от Министерството на земеделието и от браншовите организации. Французите работят здраво, но и отстояват правата си. Тези дни отново се блокират пътища с трактори заради изкупната цена на яйцата, а по супермаркетите върви проверка от фермери  на цените на селскостопанските продукти и маржовете на дистрибуторите.


Първата разлика е че у нас няма гражданско общество. Затова там, където няма борсови цени ще се спекулира, ще намаляват животните, ще се обезлюдяват селата, ще продължаваме да внасяме над 80% от консумацията си на храни, докато един ден  ще се събудим с информацията, че прекрасната ни земя, която ражда всичко и е хранила  половин Европа, вече не е наша.

Какви са тенденциите в световното земеделие и животновъдство? Какво ще е земеделието след 20 години?


Със сигурност след 20 години повечето ще е БИО. Пандемията преориентира приоритетите – селско стопанство, храни и здравеопазване. Индустриите на живота. Хранителната независимост е екзистенциална необходимост. Европейският съюз е заложил стратегия за хранителната си независимост в каткострочен и дългосрочен план. Отсега се усеща дефицит на храни, така че трябва всеобща мобилизация – всеки трябва да осъзнае необходимостта от сигурност за храната си и който има и най-малката възможност – да произвежда. Имате двор – засадете плодни дръвчета, сложете кошер, насадете кокошки. Идват трудни времена.


Кои, според Вас, са най-големите проблеми на българското земеделие?


Лошото управление. И разединението.


А най-големият му шанс?


Хората. Българите, каквото и да мрънкат, да се самоопределят, са работливи, инициативни. Ако им се даде възможност ще направят чудеса на тази обетована земя. Използвам случая да пожелая на всички да са здрави, да изчезне тоя проклет вирус,  и да поканя животновъдите на изложението в Клермон Феран 5-8 октомври https://www.sommet-elevage.fr/fr/home/.

В следващото ни интервю ще разговаряме с Мила Александрова за генетиката, млякото, кооперациите за съвместно ползване на техника и едно от най-големите изложения за животновъдство в света – Sommet de l'Elevage .

 
Прочетена 1004 пъти Последно променена в Вторник, 06 Април 2021 10:16
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта