Така коментират старта на 2021 година земеделците Георги Милев и Георги Радев, зам.-председатели на УС на НАЗ

Анета Божидарова
С надежда започва годината за българските зърнопроизводители. Валежите, макар и от дъжд, донесоха спасителна влага за земята, която беше подложена на невиждана суша през 2020-а. Ако падне и трайна снежна покривка, преди да започнат големи застудявания, времето наистина ще е на страната на земеделците. Но, както се казва, зимата едва започва. Рано е да се правят прогнози, фермерите не бързат да се радват.
За да разберем какви са нагласите и настроенията в бранша, потърсихме двама от знаковите зърнопроизводители у нас – Георги Милев от Плевен и Георги Радев от Сливен. Те са и зам.-председатели на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
В браншовата организация месеци наред сериозно се готвят за новия програмен период. „Мерките, които сме набелязали, не са copy – paste от стратегическия план на някоя друга държава или от предишен програмен период. Те са абсолютно адекватни на новите европейски изисквания, ще бъдат разбираеми и лесни за изпълнение от страна на земеделците и с ефект върху околната среда и климата“, казва Георги Милев.
По повод предстоящите избори за ново Народно събрание, зърнопроизводителите нямат особени притеснения. „Нашият бранш работи на светло, аргументирани сме на 100% в своите искания и
който и да дойде на власт, ние ще отстояваме докрай интересите на сектора
категорични са земеделците.
Сушата през 2020 отново постави на дневен ред въпроса за напояването. И двамата зам.-председатели на НАЗ са скептични по отношение на планираните 840 млн. лева, които в рамките на следващите две години трябва да отидат за възстановяване на част от хидромелиоративната мрежа в страната – през държавното дружество „Напоителни системи“, по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.
840 млн. лева само за Сливен няма да стигнат да се възстановят напоителните системи
реагира Георги Радев. Кражбите през годините на тръби и съоръжения за напояване са за близо 5 млрд. лева, какво ще направят с такъв бюджет, пита от своя страна Георги Милев. Затова земеделците търсят индивидуални решения и много не се надяват на държавата.
Георги Радев е на път да започне да огражда земеделски площи с фиданки. Още тази пролет фермерът ще закупи 1500 дръвчета и със съдействието на местните кметове ще започне залесяването. Това е спасително решение в сушави години, особено в региона на Сливен, прочут със своите ветрове.
Изплащането на високи ренти също се оказа невъзможно при ниските добиви тази година. На много места те се понижиха с до 50%, заради загубите от сушата. На места реколтата падна до 50-70 килограма от декар. „При добра година реалната печалба от декар е между 70-80 лева. Който казва, че има 150 лева печалба от декар, лъже“, коментира Георги Милев. И дава своето обяснение по повод сегашната конюнктура на зърнения пазар.
Корона кризата пренасочи дългосрочните инвестиции
В момента, в който светът се затвори заради ковид пандемията, останаха свободни пари за инвестиране, които започна да търсят своето място. Борсовите пазари са едно от тях, затова скочиха цените на зърното.“ Българското обаче отдавна е продадено, казва от своя страна Георги Радев. Според него никой не може да си позволи да задържа големи количества, защото трябва да продава - за да изплаща ренти, заплати, осигуровки, да се издължи към фирмите за торове, препарати, семена, резервни части за машини и т. н.
Повече от 10 години машинният парк в сектор „Зърнопроизводство“ не е обновяван
но поне за момента земеделците ще останат предпазливи в тази посока. „Нека първо да видим каква се очертава стопанската година, какво ще приберем от полето, после ще мислим за обновяване на техниката“, казва Радев.
По повод на опциите браншът да бъде допуснат до инвестиционните мерки по Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период, и двамата фермери са по-скоро резервирани.
Средствата всъщност се изплащат на траншове и със закъснение, и пак трябва да се теглят кредити. Освен това, от години едни и същи фирми печелят подобни проекти. Което не е справедливо и обезсмисля цялото усилие. Така или иначе, земеделците са свикнали да работят с банките и за тях там отношенията са по-ясни и отдавна отработени. Затова не се очертава някакъв наплив в тази посока, като се изключат обичайните играчи на полето на проектите. „Няма да седна да регистрирам трайни насаждения или животни, за да натрупам някакви точки и да ме одобрят по някакъв проект. Това за мен е схема и отказвам да участвам в нея“, обяснява Георги Милев. „Ти от самото начало трябва да инвестираш, за да вземеш евентуално едни пари по проект, а няма никакви гаранции, че той ще бъде одобрен. Може да се окаже, че вместо да си на печалба, ти ще си на тотална загуба, защото вече ще си вложил средства, които няма как да си възвърнеш. Не бих се захванал с проекти“, коментира и Георги Радев.
Затова зърнопроизводителите предпочитат да останат в своята ниша – да си вършат работата, която познават от години и да не поемат рискове, от които резултатът е абсолютно неясен. И двамата земеделци се надяват, че на дистанционното общуване му се вижда краят. „Не си е работа ти да говориш през екрана на компютъра и да не е ясно отсреща кой те чува, и дали те чува“, казва Георги Милев. „Разговор очи и в очи и накрая да си стиснем ръцете“, простичко обяснява най-важния ключ в бизнеса Георги Радев – създаването на доверие.

Публикувана в Бизнес

Студентката Сияна Петкова беше отличена с годишна стипендия от НАЗ

Управителният съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите се събра на онлайн заседание на 10 декември. До форума бяха допуснати и журналисти, с право да зададат въпроси. „Подкрепата за пострадалите от сушата земеделци е символична, но оценяваме, че има адекватна реакция от страна на земеделското министерство в толкова тежък за нас момент“, заяви Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ - в отговор на въпрос от „Гласът на земеделеца“. Подходът при компенсирането на земеделци с пропаднали площи е трябвало да бъде диференциран, за да обхване всички пострадали от сушата стопани, допълни в отговор и Жечко Андрейнски.

Постигнато е принципно споразумение с Асоциацията на банките в България по отношение на разсрочване на кредитите на бранша, като всяка банка има своите специфики по отношение на това решение, обясни Костадинов.

На третият, поставен от нас въпрос: имат ли готовност зърнопроизводителите да се включат с проекти по мерките 4.1 и 4.2, които се очаква да бъдат отворени през следващата година с целеви прием за напояване, като това ще бъде обвързано с Плана за възстановяване и развитие, по който ще бъдат отпуснати 840 млн. лева и през следващите 2 години държавното дружество „Напоителни системи“ трябва с този ресурс да възстанови хидромелиоративната мрежа в страната, Георги Милев, член на УС на НАЗ изрази съмнение, че този ресурс ще бъде използван ефективно, след като е насочен само към „Напоителни системи“. Темата е въпрос на бъдещ дебат, уточни той.

По традиция, НАЗ връчи и годишна стипендия на името на Иван Генчев Танев. Този път наградата отиде при Сияна Петкова, студентка в Аграрен университет –Пловдив. Сияна, която е от Генерал Тошево, е със степен бакалавър по аграрно инженерство, в момента е в магистърския курс по растителна защита.

Зърнопроизводителите се радват на последните дъждове, но общото мнение е, че за да не се повтори сегашната суха година, са нужни зима с много сняг и още валежи. 

Анета Божидарова 

Публикувана в Бизнес

Те трябва да са лесноизпълними и леснопроверими, казва изпълнителният директор на НАЗ Наталия Шукадарова

Интервю на Анета Божидарова

125495977 4173677275992703 7384269221930439464 n- Г-жо Шукадарова, как ще повлияе на българския зърнен бранш заявката за повече зелено земеделие в следващата Обща селскостопанска политика?

- Още не се знае конкретно какво точно ще представляват новите екосхеми, с уточнението, че говорим за тези по Първи стълб на ОСП. Това, което е известно е, че сегашните зелени изисквания ще бъдат базови за фермерите и те ще получават базови плащания по СЕПП за тяхното спазване. От информационната кампания, която прави земеделското министерство, става ясно, че новите екосхеми трябва да надграждат тези базови зелени изисквания. Трябва да е ясен и окончателният размер на зеления бюджет, който ще се задели за директни плащания. Ако трябва да се концентрираме върху екосхемите, които ще са основното предизвикателство в следващия програмен период, би следвало министерството да разработи мерки, които да са лесноприложими от земеделците и леснопроверими от контролиращия орган.

Земеделските производители от своя страна искат почти същото – екосхеми, които да се прилагат по-лесно, да са реално изпълними, да бъдат лесно проверявани, без да се създава възможност за тълкувания - например това ивици ли са, синори ли са, угари ли са, така че да не бъдат санкционирани производителите без вина.

- Диверсификацията ще се превърне в задължително изискване за базово плащане по СЕПП – как ще рефлектира това върху земеделските стопанства?

- Диверсификацията изисква отглеждането на минимум три култури в определено съотношение. Това зелено изискване като цяло не създава значителни затруднения за българските земеделски производители, поради високата култура на земеделие, която са наблюдава в страната ни. Една от най-лесно приложимите екосхеми в бъдеще би било изискването за диверсификацията на културите да се надгради с отглеждането на четвърта култура в стопанството. Тази екосхема ще работи обаче само за някои райони, а за други ще трябва да мислим различни варианти.
Неприложимо е да се предложи мярка, която да работи за цялата страна. Първо, защото климатичните условия са различни в различните райони, второ – защото самите стопанства сами по себе си са различни. Едни например имат диверсифицирано производство, гледат повече от три култури, овощни насаждения, етерично-маслени, животни и т.н., но има и други, които едва успяват да отглеждат по три култури. Най-лесно би било изискването за диверсификацията да се надгради с отглеждането на четвърта култура в стопанството и това да е една възможна екосхема, но ако тя е неприложима за дадено стопанство, трябва да съществуват и други варианти.

- В момента задължителният процент за наличие на екологично насочени площи в стопанството е 5. С колко ще бъде увеличен през следващия програмен период?

- От агроведомството се обмисля той да бъде повишен на 10% и съответно да бъде потенциална екосхема, тъй като ще надгражда базовите изисквания. Дали обаче това няма да е твърде изискващо за земеделците? Дали увеличение от 5 на 7% би се възприело от Европейската комисия като достатъчно надграждащ процент на базовото изискване? Този въпрос е отворен за дискусии. Хубаво е, че засега не сме притиснати от времето.

- Как ще се отговори на изискването 10% от земеделските площи да се поддържа за непроизводствени цели?

- Това са площи с елементи на ландшафта, езера, непроизводствени дървета и др. Ето защо е много важно всички елементи на ландшафта, които дълги години бяха изключвани от специализирания слой площи, допустими за подпомагане, сега упорито да се постараем да ги обхванем изцяло в слоя за екологично насочени площи, в който земеделците да могат да очертават въпросните елементи - с цел изпълненията на базовите изисквания и зеленото подпомагане. Има райони, в които съществуват благоприятни условия, голям процент площи да бъдат определени като такива.

- Безорните технологии ще бъдат ли включени като зелена практика?

- Доста фермери, както в северните, така и в южните части на страната, вече практикуват така нареченото консервационно земеделие - прилагане на минимални или никакви почвени обработки. Нашата идея е тези практики да бъдат признати като екосхеми, тъй като постигат висок екологичен ефект в няколко аспекта – допринасят съществено за почвеното здраве, намаляват внасянето на торове и препарати за растителна защита, намаляват въглеродния отпечатък. Затова трябва да се организира добра и достатъчно разбираема кампания за това, какво точно ще се изисква, за какво ще се следи, за какво и как ще се проверяват земеделците - за да се избегнат всички проблеми, които имахме досега. И земеделските производители, и ресорната администрация сме задължени да се справим добре с новото предизвикателство - екосхемите по Първи стълб, защото има предложения на европейско ниво бюджетът за екосхемите по директните плащания, в случай че не бъде усвоен, да се прехвърля към ПРСР само през първите две години. Впоследствие има риск при нереализиране страната ни да загуби пакета за зелени плащания.

- НАЗ остава ли на позиция против въвеждането на тавани в подпомагането по СЕПП?

- Общата позиция на НАЗ още от текущия програмен период е против налагането на тавани на директните плащания. При нас членуват 20 регионални организации, между които има и различни мнения по този въпрос, но ние решаваме демократично чрез гласуване, и позицията на НАЗ е против налагането на тавани. Предложенията и на ЕК и на ЕП по отношение на параметрите за тавани на директните плащания в страните-членки са неприемливи за нас.

- Ключов въпрос за сектора е напояването – възможно ли е то най-после да стане възможно през следващия програмен период?

- Ще кажа само, че дори и при най-простия инструмент, който използват земеделските производители, а именно преотстъпения корпоративен данък, не се разрешават инвестициите в напояване. Само по себе си това данъчно облекчение е изключително важно за сектор зърнопроизводство, който не е приоритетен в ПРСР и шансът за инвестиции в машини и в някаква инфраструктура на ниво стопанство е именно чрез този данък. За съжаление, обаче, още при тази малка, но ефективна държавна помощ са сложени спирачки за инвестиции в напояването.
Това е така, защото по този начин е разписана нотификацията за държавната помощ пред Брюксел. За да се инвестира в напояване има редица допълнителни условия и изисквания, на които трябва да се отговаря. Според Министерството на финансите и МЗХГ няма смисъл да се вкарва напояването като възможност за инвестиции, защото това ще доведе до прекалено усложняване на помощта и до промяна на автоматичния характер, който има в момента. Ако този характер стане проектен, това би усложнило твърде много администрирането на схемата.
Няма съмнение обаче, че трябва да се работи върху възможни механизми, при които инвестициите в напояване да бъдат допустими при различни инструменти за подпомагане на земеделските производители. Тук обаче първо трябва да бъде решен един изключително важен въпрос - чрез ясна регулаторна рамка да се изясни собствеността и стопанисването на различните източници на напояване. В НАЗ вече има специална работна група, която работи по тази тема. Стъпки вече се правят и от двете ресорни министерства – земеделското и на околната среда и водите.

Публикувана в Интервюта

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) ще проведе през 2021 година традиционния си Национален Агро Семинар. Десетото юбилейно събиране на зърнопроизводителите от цялата страна се отлага предвид нарастващия брой на положителни тестове с COVID-19 и повишаване на контрола на здравните власти.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо и престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

“Вярваме, че през 2021 година ще имаме възможността да проведем в по-спокойна обстановка Десетия Юбилеен Агро Семинар. За нас е най-важно да запазим живота и здравето на хората”, заяви председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Публикувана в Новини на часа

Стопаните да почукат на вратите на повече банки, съветва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, земеделци продължават да питат какви ще бъдат мерките на подкрепа в трудната за всички 2020 година?

- Мерките са няколко и повечето от тях са договорени още през месец август – на среща с премиера и със земеделския министър, както и на последваща среща с министъра на икономиката и с Асоциацията на банките в България. По наше предложение, Държавен фонд „Земеделие“ възстановява инвестиционното кредитиране. Условията са изгодни – гратисен период от 3 години, при 3% лихва. Кредитирането се извършва пряко от ДФЗ. Другата възможност по тази мярка е през търговска банка, която има сключен договор с Фонда за рефинансиране. С тези средства може да се закупи техника, всеки може да направи каквито инвестиции е планирал в своето стопанство.

- Изгодни ли са условията по отпуснатата кредитна линия за закупуване на семена, торове и препарати?

- Тази схема също е договорена по-рано и всеки, който отглежда семена за собствено ползване, също може да кандидатства по нея. Максималното финансиране е в размер на 300 хил. лева, при годишна лихва от 2%.

- Земеделци се оплакват, че някои банки отказват рефинансиране или отсрочване на кредити – какво точно договорихте с Асоциацията на банките?

- Ако един земеделец е с лоша кредитна история, ще му бъде трудно да се договаря с която и да е банка. Всяка търговска банка има собствена политика, фермерите трябва да почукат на повече врати и да изберат най-изгодния за тях продукт. Има избор.

- Имахте разговор и със социалния министър – там какво договорихте?

- От месец ноември земеделците ще бъдем включени в Мярката 60/40. Това е труден период за нас, защото работата на полето свършва и е важно да запазим работната ръка в стопанствата.

- От НАП ще бъдат ли направени отстъпки по отношение на данъците?

- Продължаваме да водим разговори за данъчни облекчения – заради неблагоприятните климатични условия и претърпените щети. В скоро време очакваме конкретен отговор от НАП.

- Има ли драма с работата по списването на националния стратегически план?

- Няма такава драма. След последното постановление на Министерския съвет, в тематичната работна група бяха включени и браншовите организации. Последното заседание премина конструктивно, бяха начертани конкретни цели и потребности в земеделския сектор. Те вече са изпратени за съгласуване в Брюксел. Стратегическият план ще бъде гласуван до края на тази година, след това земеделският министър ще го предложи на правителството – за одобрение. Такива са европейските правила, те не разписват националните планове да бъдат гласувани в парламента. В Националната асоциация на зърнопроизводителите работата е разпределена и всеки работи в някакво направление. В момента най-малко имаме нужда от политизиране на проблемите или от популизъм на наш гръб. Достатъчно тичане имаме в момента по сключването на доброволните споразумения. И това е работа, която единствено ние можем да свършим. Годината е тежка за всички, заедно трябва да се преборим с трудностите. Винаги съм бил директен, затова и сега ще го кажа - популисткото говорене не върши работа, на бранша са нужни реални и работещи мерки за излизане от кризата.  

Публикувана в Интервюта

При 320 лева за тон зърно, сделки към момента почти няма

Въпреки щетите от сушата, които са в размер на близо 110 хил. дка напълно пропаднали площи, имаме добиви от пшеница с високи хлебопекарни качества. Това заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

При цена от 320 лева за тон пшеница, сделки към момента почти няма. Същинският пазар на зърно се раздвижва след септември, обясни Костадинов.

Стопаните с напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани, но онези, чиито загуби са под 100 %, няма да получат нищо. Става дума за 953 968 дка със зърно, които тази година са пострадали от тежката суша. Най-силно засегнати са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен.

Земеделци от различни сектори от години настояват наредбата да бъде променена и да се предвиди диференцирана ставка на компенсация при пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, като така ще бъдат обхванати и стопани, които са претърпели загуби под 100%. За момента обаче нормативната уредба не предвижда такъв тип подкрепа.

Сушата продължава да притеснява земеделците. В онези райони на страната, в които има трайно засушаване, добивите от слънчогледа и от царевицата няма да могат да компенсират загубите при пшеницата. Дори и в момента да паднат валежи, те няма да имат съществено стопанско значение, освен за рапицата, ако сушата продължи и през есента, коментира Костадин Костадинов.

Изнесените официални данни от МЗХГ за над 4,6 млн. тона произведено зърно зърно почти се припокриват с тези на НАЗ. Средният добив при пшеницата е 393 кг/дка. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Служебно разпределение на земята не е изгодно за никого, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, има ли някакви притеснения в бранша по повод сключването на доброволните споразумения за комасирано ползване на земята?

- Не виждам драма. Колегите усилено работят по споразуменията. За никого не е изгодно да се отиде на служебно разпределение. При него има ред критерии, които могат да доведат до известно изкривяване при стопанисването на земеделските земи. Правилата са такива, че при доброволните споразумения се предполага, че всеки стопанин – от най-малкия до най-големия, ще бъде удовлетворен. Затова споразуменията неслучайно се наричат доброволни. Работи се без почивен ден и без фиксирано работно време, за да се вместим в срока, който е до края на месец август.

- Тези отношения не са ли отиграни във времето?

- Да, близо 10 години правим доброволни споразумения. Търси се пресечната точка на интересите, без да се образуват драми. И без друго всички имаме много работа. Когато няма работа, тогава можем да си измисляме драми.

- В един нов Закон за земята има ли нужда от промени в тази посока?

- Т. нар. бели петна ще бъдат обект на дебати в един бъдещ закон. Трябва да се даде отговор на въпроса кой може да стопанисва по-добре белите петна - държавата или една бизнес организация?

- Въвеждането на поземлен данък също се очертава като гореща точка от този дебат?

- Има доста подводни камъни в това, което предлагат от Обединени патриоти. Лесно се пресмята, че подобна мярка ще вкара едни 40 млн. лева в бюджетите на общините, но не се отчита факторът „риск“ в земеделието. Този баланс трябва да се намери, защото при година като сегашната, говорим най-вече за оцеляване на производителите. Резонен е и друг въпрос: ако земеделците плащат данък върху земята, то общините изпълняват ли съвестно своите задължения по опазване на земеделското имущество? В тази битка продължаваме да бъдем сами. В нашите имоти се бракониерства, а обикновено отговорът от страна на общината е „Не знам, не чух, не видях“. В момента сме охранители, пожарникари и какво ли още не, за да опазим земите, които стопанисваме. И накрая пак сме виновни, че даже търпим и санкции. Ако бъде въведен данък върху земята, ще продължим ли да плащаме данък върху субсидиите? Това не е ли двойно облагане? Въпросите са много, сложни са и не бива с лека ръка да се правят промени в толкова сложна материя каквито са поземлените отношения. Обратното е просто популизъм.

Публикувана в Бизнес

Основният аргумент на бранша да иска облекчени условия – сушата като неблагоприятно климатично събитие

Анета Божидарова

Националната асоциация на зърнопроизводителите, след серия от срещи на институционално ниво, постигна принципно съгласие с Асоциацията на банките у нас и с Националната агенция за приходите – за облекчени условия към земеделците – по отношение на ДДС, на нови кредити и по погасяването на стари. Това съобщи за „Гласът на земеделеца“ председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Основният аргумент на бранша е един – над 1 млн. дка са пропадналите площи заради сушата. Предстои да бъде уточнен обхватът на районите в страната, засегнати от тазгодишното засушаване – по справки на НАЗ и на МЗХГ. Ще бъдат предоставени и данни от НИМХ – за годишната норма на валежите в страната.

Разбиране към критичната за стопаните година вече проявиха и от страна на министерството на земеделието, храните и горите, както и от Държавен фонд „Земеделие“. Земеделците с пропаднали площи няма бъдат санкционирани, ако не са изпълнили своите ангажименти към Фонда. „На много места в страната междинните култури изобщо не са поникнали - заради сушата“, обясни част от проблемите Костадинов.

Както вече е известно, от ДФЗ отпускат кредитни линии за закупуване на торове и семена. Таванът е 300 хил. лева на стопанство. Ще бъдат увеличени парите и по отстъпката от акциза върху газьола – от 84 млн. лева те ще скочат на близо 100 млн. лева.

Облекченията за сектор „Зърнопроизводство“ ще бъдат аргументирани със сушата като неблагоприятно климатично събитие, а не като форсмажорно обстоятелство. 

За мнозина тази стопанска година ще е нулева, сушата вече се отразява зле и на пролетниците. В Каварненско и в Шабла добивите от слънчогледа са паднали на 50 кг от декар, средният добив за страната се движи между 120-150 кг/дка. Реколтата от пшеница е около 4,6 млн. тона – по данни на НАЗ.

Публикувана в Бизнес

От Обединени патриоти не са водили разговори с НАЗ по темата за въвеждането на данък „едри земеделци“, казва председателят на асоциацията

Блиц – интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, бяхте на разговор в министерство на икономиката за подкрепа на сектор „Земеделие“ – какви са новините?

- Ще можем да кандидатстваме за подкрепа през процедурата за малки и средни предприятия. Имахме разговор с представител на Българската банка за развитие – от там ще подготвят пакет от документи, който ще бъде изпратен до МЗХГ. И от там – до всички аграрни браншови организации, за да могат да се възползват от съответните облекчени банкови условия. Предстои среща и с асоциацията на банките – ще искаме да подпишем рамково споразумение с банките – за разсрочване на кредитите на земеделските производители, които са претърпели загуби тази година и не могат да ги обслужват. Търсим варианти за глътка въздух за бранша поне за 1 година напред. Просто тази беше изключително лоша за нас – невиждана суша и световна пандемия.

- Имате ли конкретни данни вече за загубите от сушата по региони?

- В момента организациите на НАЗ в цялата страна подават данни, сушата продължава и картината никак не е добра. Не изглеждат добре нещата и при пролетниците – царевицата и слънчогледа също започнаха да страдат. Затова сушата ще бъде зачетена тази година като форсмажорно събитие. Според действащото данъчно законодателство ние плащаме ДДС върху разходите. А тази година продукцията ни е под себестойност. Има земеделци, които изцяло са на загуба. Върху загубата какво ДДС да се плати?

- Договорихте ли още мерки на подкрепа към сектора?

- Постигнахме съгласие със социалното министерство да участваме по схемата „60/40“. Ще я приложим за нашите работници през зимата, когато не сме в активен сезон. Добра новина за бранша е, че Държавен фонд „Земеделие“ възобновява инвестиционните кредити.

- Бурни реакции в социалните мрежи предизвика предложението на Обединени патриоти за въвеждането на поземлен данък върху едрите земеделци, с над 20 хил. дка обработваема земя. Воден ли е разговор с вас в тази посока?

- Не, с Националната асоциация на зърнопроизводителите такъв разговор не е воден. Коментари в социалните мрежи не са сериозно основание за лансирането на подобни идеи. Законодателството, свързано с поземлените отношения е сложна материя. Ще изразим нашата позиция на по-късен етап по тази тема – в началото на новия политически сезон. Сега не е време за това. Сега мислим как да оцелеем.

 

Публикувана в Интервюта

Земята не е безкрайна величина, риск е да я обработваш, казва Радостина Жекова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Жекова, трудна изглежда срещата между собствениците на земеделска земя и онези, които я обработват – наематели и арендатори. Има ли нещо дълбоко погрешно в основата на този задочен разговор и започналия спор за изплащането на високи ренти в трудна година?

- По начина, по който сега се води дебата, трудно ще се срещнем. Собствениците на земеделска земя защитават своя личен интерес и това е нормално. Българското земеделие обаче не е безкрайна величина, то е риск. И ние, в Добруджа, знаем това най-добре. Хубаво, извадиха на показ хората с милиони, спечелени от земеделие. Защо обаче никой не извади на показ каква е междуфирмената задлъжнялост в сектора? Какви кредити са теглили земеделците, за да го работят същото това земеделие. В един момент да не се окаже, че милионерите в земеделието на практика ще се окажат длъжници? Всяко едно производство, за да съществува, трябва да има пари да се възпроизведе. Това е дял от 30% от нашите приходи. Той задължително трябва да остане като капитал у фермера, за да може той да се развива. Ако една година аз не инвестирам в техника, на следващата вече мога да се окажа изхвърлена от пазара. Това е истината. Още 30% от приходите трябва да отидат при собствениците на земята. При година като сегашната обаче се получава друго: за да платим високите ренти в Добруджа, ние трябва да се лишим от целия си приход.

- Негативното настроение към сектора не идва ли поради факта, че има няколко ползватели на милиони декари със земя и това обикновено се коментира в контекста на партийни зависимости?

- Да, има такива ползватели. Ако те са нарушили закона, нали има Прокуратура. Да ги разследва, да ги накаже. В НАЗ имаме различни ползватели – има хора с 5 хил. дка обработваема земя, има и с 50 хил. дка – никой на никого не се сърди, никой не гледа в паницата на другия. Кой колкото е могъл – толкова е наел. Това е реалността. Защо българинът обича да мрази някой, който е успял? Защо един успял човек да е виновен за неуспеха на другия? Според мен няма такава логика.

Развиваме нашия семеен бизнес от 30 години. Започнали сме с един трактор и с кредити до ушите. Защо през 1992 година малцина излязоха от своите топли обувки и поеха риска да се занимават с аграрен бизнес? И през всичките тези години ние се борим да сме на пазара и да се развиваме. Не разбирам хора, които не виждат реалностите, защото явно джиповете им са твърде високи, за да видят земеделската кал. В момента в Добруджа жънем от 0 до 300 кг пшеница от декар. Това е трагедия. Имам колеги, които направо влизат с дисковите брани. Цинично е на фона на тази картина да създаваш у хората илюзорна представа и да им образуваш напразни очаквания. От друга страна, българинът е беден – с рентата той иска да си оправи борчовете, да си помогне на децата, да се лекува. Но няма как рента върху 10 дка земя да ти запуши всички дупки, които са се отворили през годината. Невъзможно е. В Добруджа още през май започват да звънят и да питат за рентите. А те се плащат през ноември. У нас е така, защото хората живеят от рентата, в останалия свят никой не чака на това.

- Ваши колеги признават, че в голяма степен браншът сам е причина за вдигането на рентите – така ли е?

- Така е, ние сме си виновни. Проявили сме лакомия. В стремежа да станеш по-голям, наемаш земя. И понеже това става все по-трудно, имаш една единствена възможност – обещаваш по-високи ренти. И като я вдигнеш, ето я – добър ден, рентата идва при теб и трябва да я плащаш. При година като сегашната обаче – как да стане?

- Как може да се поправи това, какво се случва в другите европейски държави с рентите?

- В другия свят, който определяме като цивилизован, държавата, понеже е преценила, че земеделците не са съвсем грамотни, когато става дума за икономика, казва: „Ние ще определим рентата“. И на базата на справки в отделните региони, на разходите и на добивите, държавата определя годишната рента. И няма никакви битки и дебати по темата.

- У нас обаче къде е държавата в този процес?

- У нас държавата е решила, че ние живеем в условията на свободна пазарна икономика и рентата е въпрос на свободно договаряне между собственик и ползвател на земя. На практика обаче какво се получава – див капитализъм. Ако колега е обещал 120 лева рента, ти си принуден да дадеш същата – за да останеш на пазара. Това е пагубно и тази година ще има фалити. Защото в нашия бизнес, ако пропуснеш една година да инвестираш в техника, от следващата ти вече си никой. Така стоят нещата. Явно ще бъде по-добре държавата да се намеси и да се въведат регулации. Каквато практика има в други европейски държави. Примерът, който дадох, е от Франция.

- Европейската политика предопредели ли развитието на българското земеделие – ако е ясно, че бързо ще станеш богат от зърно, защо да отглеждаш праскови? А и първото не е ли по-лесно от второто?

- Не е по-лесно. Аз отглеждам и зърно, и праскови. Само че за първото има пазар, а за второто – няма. В момента бера праскови и не знам какво ще правя с тях. Моите праскови няма как да са конкурентни на евтиния и силно субсидиран внос. Проблемът не е кое производство е по-лесно, а за кое има пазар. Понеже сме в ЕС, всички стоки от европейските страни влизат у нас безмитно. Гърция е най-големият вносител на праскови у нас. Моята цена автоматично е с 20% нагоре /заради ДДС/, без значение на каква себестойност работя. При гръцката праскова няма ДДС. Като прибавим и нерегламентирания внос, става ясно защо за българските плодове няма вътрешен пазар. С кого да се борим?

- Всички повтарят: добавена стойност, добавена стойност – има ли нещо погрешно в разчитането и на тази мантра?

- Произвеждам сок от плодовете, които не мога да реализирам на пазара. За да има изобщо някакъв смисъл от това, което правя, следва да продавам моя сок на 3.50 лева. Вие бихте ли си купили толкова скъп сок, при условие, че масовата цена е под 2 лева? Нищо, че в моя има плодове, а в другите – не е ясно. Кой изобщо в България би си купил сок на цена от 3.50 за литър? Никой. И така великият израз „добавена стойност“ започва да губи смисъл, ако в него няма пазарен резултат. Никога не съм го крила – занимавам се с овощарство, защото мога да си го позволя – с приходите от зърнопроизводството. Иначе не бих се захванала. Просто ще бъда един горд собственик на качествен плодов сок, който не мога да продам. Горд собственик на висока добавена стойност – и какво от това? Но мога да го преглътна, да си позволя подобна загуба. Няма как обаче да гледаш два месеца 1 декар с домати и да искаш да живееш от тях останалите 10 месеца от годината. В това няма никаква икономическа логика. Никъде в света няма такава икономика.

- В самото начало ли се обърка моделът на земеделие у нас, къде сгрешихме?

- Още по време на предприсъединителната програма САПАРД, Европа ни предупреди: „Вие ще станете големи“. Но за да кандидатстваш тогава по САПАРД за закупуване на комбайн, изискването беше да обработваш минимум 4-5 хил. дка земя с договор поне за 5 години. Така започна окрупняването. И е логично като обработваш 4-5 хил. дка земя, да искаш да се развиваш, да растеш. За да бъдеш конкурентноспособен. Сега какво искат от нас – да станем малки и да искаме помощи от Европа. Каква икономическа логика има в това?

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта