Урок по предприемачество Избрана

В разгара на дебатите за новите земеделски политики, се сещам за една стара семейна история.

На вилата отглеждаме със съпруга ми зеленчуци. Той, като типично градско момче, се хвърля на екзотиката – смело засажда аспержи, броколи, чери домати. Че даже в камънака на Искърското дефиле езеро изкопа и водни лилии курдиса в него. Та сума ти комшии се извървяха да го видят - цъкат с език и се чудят - като как се завъди тая работа, наречена водна лилия.

Аз, като селско чедо, залагам на спанака, бамята, чесъна и лука, пипера и обикновените градински домати. Двамата ни синове – тогава на 11 и на 13 години, помагат в градината – всеки според мерака и възможностите.

На големия зеленчук не можеш да му сложиш в устата, но понеже е незлобливо дете, не отказва помощ. На малкия повече му харесва да играе на поляната, отколкото да плеви в градината. Иначе е пръв на салатата.

Една есен решавам да мотивирам децата да помагат по друг начин – като им покажа какъв е резултатът от земеделския труд. Захващам се с първия бизнес урок по предприемачество.

Купувам пластмасови кофички и в тях редя зеленчуци: жълто чери, зелена чушка, червен домат. Подреждам десетина кофички в една голяма плетена кошница и курдисвам децата на пейката пред блока в София – да продават домашни зеленчуци.

Момчетата са ентусиазирани. Малкият спира влизащите във входа и гръмко предлага „зеленчуците от нашата градина". Комшиите се усмихват и реагират различно – едни купуват, други подминават.

Момчетата решават да отидат пред кварталния супер – сещат се, че там има повече хора и ще могат да продадат повече от стоката. Дори привличат приятел за каузата. Големият сяда на една пейка и преценява потенциалните купувачи. Прави знак и малкият хуква с кошницата, която едва крепи, защото е по-голяма от него. Приятелят помага – прибира парите, връща ресто.

Движа се след тях и ги наблюдавам. Лицата им грейват при всяка продадена кофичка. И се обезсърчават, когато някой ги подминава.

„Мамо, една леля каза, че не знае какви са тези зеленчуци и къде са отглеждани. И затова не иска да си купи", обяснява малкият разпалено. „Да не би да са отровни", ядосва се той.

Първа поука – в бизнеса трябва да се работи по правила. Да можеш да дадеш гаранция за качество и произход, да има контрол. Правилата трябва да са прости и лесноизпълними. Давам си сметка, че децата ми всъщност са в нарушение на закона. Все едно на кой от всичките. Държавата няма да се интересува от моя личен аргумент – да уча децата на предприемачество. И с пълна сила следва да ми друсне една хубава глоба.

Прибираме се вкъщи. Момчетата броят спечелените левчета. Преди това са дали „процент" и на приятеля помагач. Вече знаят, че всеки труд трябва да бъде заплатен. Купуват си сладолед и съм сигурна, че по-сладко не им е било. Защото сами са изкарали парите си.

Надявам се, че вече по-охотно ще помагат в градината. Кой знае, един ден може и със земеделие да се захванат. Стига да имат добри условия за бизнес. Този въпрос е в ръцете на управниците. И винаги трябва да се решава с мисъл за общото благо – предприемчивите да имат свободата да работят, българинът не просто да има откъде да купува фермерски храни, но да има и богат избор на такива. Оставам с надеждата, че моят първи бизнес урок не е бил напразен. И че синовете ми ще изберат да останат в България.

Анета Божидарова

Прочетена 2127 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта