Превърнахме разговора за земеделието в спор за едни пари Избрана

За два програмни периода над 14 млрд. лева са налети в аграрния сектор, но какъв е резултатът, пита Мъгърдич Хулиян, председател на УС на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработвателите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Хулиян, вие участвате в Тематичната работна група, която работи по Националния стратегически план – неговият първи вариант ще може ли да бъде променян, ако планът ще се прилага от следващото ръководство на МЗХГ - след изборите напролет?

- Когато има политическа воля, винаги могат да бъдат правени промени. Аз се питам защо в момента толкова много се бърза. Още нямаме голяма част от необходимата информация на ниво Брюксел, която да ни даде възможност да вземем адекватни решения за аграрния сектор. Да не се окаже впоследствие, че сме взели неправилни такива – именно поради липсата на тази информация.

- Как точно работите в Тематичната работна група, при условие, че участниците в нея са близо 100 на брой? При такъв огромен формат и то дистанционно, възможен ли е дебат, диалог?

- Нека припомня, че се наложи министерското постановление да бъде променено, за да може и браншовите организации да участват в този дебат. В първоначалния вариант те не бяха включени. Сега различните аграрни асоциации изразяват становища и биват изслушвани в рамките на заседанията на Тематичната работна група, но нямат право на глас. Затова е всеобщо усещането, че на нас ни се дава думата, но кой ще вземе под внимание онова, което предлагаме, остава неясно. 100 участници в един разговор наистина са много, затова имахме предложение работата на Тематичната работна група да се обособи в отделни подгрупи – със съответните теми и експерти по тях. За нас, браншовите организации, е изключително трудно да участваме в този процес – сроковете са кратки и времето понякога не достига, за да съгласуваме нашите предложения с бранша, който представляваме. Още повече, че се изисква те да са изпратени в писмен вид, за да бъдат взети под внимание. А често не разполагаме с всички детайли по нужната ни информация. Затова остава усещането, че участието ни в този маратон от заседания на Тематичната работна група донякъде е формално.

- Стотици страници са протоколите от заседанията на Тематичната работна група – от тях става видно, че всеки бранш отстоява своите интереси, има дебати, спорове. Разединен ли е земеделският сектор, постига ли се съгласие по определени политики - какво виждате вие?

- Тежко вървят срещите. Ако те се случваха в един по-нормален формат и в други срокове, дебатът щеше да е по-конструктивен. В онлайн среда реалният диалог липсва. Затова не е съвсем ясен и крайният резултат. Участвам в дебатите за модела на българското земеделие от години и забелязвам една хубава тенденция – през последните месеци различни браншови организации се обединяват около общи становища – овощари, градинари, животновъди, биопроизводители, млади фермери, биопчелари. Тези общи позиции се изразяват пред земеделското министерство, изпращат се и до медиите. Няколко браншови организации вървим в една посока, макар и всеки със своя специфичен интерес, което определено е добра новина. Радостно е, че около 20 браншови организации от различни сектори успяхме да намерим общ език и да се явим с една генерална визия за българското земеделие през следващите близо 10 години. Този процес е обнадеждаващ. Това е верният път.

- Основната препоръка от Брюксел към нас е да търсим баланс – в момента над 80% от субсидиите отиват в около 5-6% от фермерите. Постижимо ли е това или е кауза невъзможна?

- Препоръката на Брюксел дава надежда за промяна. Категорично е ясно, че трябва да се правят опити да се намери нов баланс в земеделието. От друга страна, сигналите от земеделското министерство са разнопосочни. От доста време дъвчем темата за вдигането на СПО-то /стандартен производствен обем/ на едно стопанство, за да получи то проектно подпомагане. МЗХГ предлага от 7 999 евро СПД-то то да се вдигне до 20 000 евро. За нас това означава средните стопанства да отидат в групата на малките и да бъдат изключени от по-сериозните финансови инструменти по ПРСР. От министерството предлагат грантова схема от 20 хил. евро, която за мен е удачна само ако остане в границите на сега действащото СПО.

- Аргументите на МЗХГ и на ДФЗ са свързани с факта, че голяма част от този ресурс остава неусвоен и реално около 50% от проектите не се изпълняват. Какво показват вашите анализи?

- В настоящия програмен период имаме Тематична подпрограма за малките стопанства. Тя обхваща ферми с между 2 000 и 7 999 евро СПО. Това са стопанства, примерно, с около 100-150 овце, с 10-15 дка овощни или зеленчукови градини. При 20 хил. евро СПО, стопанствата вече са други – с около 80-100 дка градини, с 250-300 животни. Каква работа ще им свършат на тях 20 хил. евро безвъзмездна подкрепа? С тях какво може да се купи? Един малък трактор евентуално, който всъщност не им трябва. Тези стопани имат нужда от по-сериозни инвестиции. Ако се разсъждава от позицията на големите, да – 100 дка градина изглежда малко стопанство. Но има и друга гледна точка – тази на хората с подобен мащаб ферми. Те не искат 20 хил. евро грант, те искат да кандидатстват за повече средства, за да се разрастват и модернизират. И затова за тях следва да бъде изработен съответен финансов инструмент – банките да получат гаранции през ДФЗ, че това са средни и устойчиви стопанства, на които трябва да бъде даден облекчен достъп до кредитиране. Това би било реално и работещо подпомагане. Лесно е да се каже: „Ама те не кандидатстват“. Да, не кандидатстват, защото нямат достъп до кредитен ресурс. А нямат, защото не им е осигурен такъв. Как с един малък трактор от 40 коня ще превърнем в устойчиви и конкурентни сегашните средни стопанства? Това е абсурдно. Няма как да се съгласим с такава политика. Защото какво ще се получи в крайна сметка – ще се освободи още по-голям финансов ресурс, който отново ще отиде в малко на брой стопанства. Да не говорим, че подобна мярка абсолютно изключва дребните ферми, които са между 2 хил. и 6 хил. евро СПО, 90% от тях са в планинските и полупланинските райони. Къде отива тогава идеята за силна социално-демографска политика в обезлюдяващите селски региони?

- Практиката показва, че фермерите все повече се отказват от проектите – възприемат ги като капан. Първо е трудно да се отговори на изискванията, после се оказва, че 30-50 хил. лева не стигат за нищо…

- И две години чакат да им бъдат одобрени проектите. Кой малък бизнес може да си позволи това? Пълно административно безумие, затова се отказват хората. Отварят се приеми на юруш, не се провеждат разяснителни кампании и изобщо нищо не е направено, за да се облекчи административно малкият бизнес. Един бизнес проект по 6.1 или по 6.3, които са мерки за млади и за малки стопанства, не се различава съществено от този, който трябва да бъде подготвен по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2. Първите кандидатстват за 30 – 50 хил. лева, вторите – за до 1 милион. Ако административната тежест е идентична, защо да се занимават и да кандидатстват младите и малките? То е ясно, че не си струва. Те нямат капацитет да се справят с подобна тежест, затова им е по-лесно да изтеглят кредит. И да не се занимават с проекти. Има държави, в които този процес се случва почти на декларативен принцип – ясно, точно и в къс срок от време. У нас всичко това се влачи с години. Затова и хората, които не искат и да чуят за европейско финансиране, стават все повече.

- Ще се отървем ли скоро от схемаджиите в земеделието?

- Това е един от големите капани, в който се завъртяхме. В старите европейски държави е невъзможно от нищото да се появи някой, който да наеме 2 хил. дка ливади и да взима субсидии за тях. В България изкривяването е брутално. Затова и 80% от парите у нас отиват в 5-6% от земеделците. Каквито и тавани да слагаме, ако не успеем да обхванем свързаните лица, нищо няма да се постигне. Видно е как на един и същи адрес са регистрирани 5 големи земеделски фирми, които обработват 80% от земята в една област. С това трябва да се преборим.

- Това е голяма битка и тя е политическа – има ли воля за такъв ход?

- Абсолютно е така. Затова този процес е труден. Ако за 1 година бъдат спрени субсидиите, ще останат реалните производители в земеделието. Субсидаджиите ще изчезнат. За съжаление, това няма как да се случи.

- Добра новина е, че върви процес на сдружаване между различни браншови организации – какви стъпки още могат да се направят в тази посока?

- Държавата трябва да прехвърли част от отговорностите върху браншовите организации. Те трябва да могат да участват с приоритет в интегрираните проекти, свързани с иновации, с обучения и консултации. Така всеки, който се опитва да оцелява сам, ще узрее за идеята, че е по-добре да членува в браншова организация, която може да му окаже подкрепа и фермерът да стане по-конкурентен. Когато всеки земеделец членува в браншова организация, той поема отговорност да изпълнява определени критерии, ако иска да е на пазара. Нищо, че има по няколко браншови организации във всеки аграрен сектор, хората нека сами да изберат при кого да отидат. Но е добре всеки да членува някъде. Така кухите структури ще отпаднат от само себе си. Но това е въпрос, който е в ръцете и на земеделското министерство. А то дълги години като че ли изкуствено поддържаше разделението в сектора. Това никому не е нужно. Всяка форма на сдружаване трябва да бъде подкрепяна. Процесът не бива да се ограничава в едни чисто административни структури. Максимално трябва да се отворят всички възможности, за да имат хората избор.

- За добро или за зло, българската визия за земеделието се пише в условията на предизборна обстановка, която ще става все по-ожесточена – как ще се отрази всичко това на политиките?

- Битката е ожесточена, защото парите в земеделието са много. Натрупахме опит през годините, в много отношения даже се изтарикатихме. Държавата обаче е тази, която трябва да даде равен достъп на всички до земеделието и до пазарната среда – както на големите, така и на малките. За да не продължаваме още дълги години да си говорим за обезлюдяване на селските райони. Крайно време е да спрем да се оправдаваме с Брюксел. Въпреки, че обичам да се шегувам, че Европейският съюз често прилича на Съветския съюз, там всъщност приемат добре всяко обосновано и аргументирано искане за конкретни политики в земеделието. Ние не сме Франция и Германия. У нас има различна среда, различна покупателна способност на населението. Защо един овцевъд от Видинско да не може да си продава сиренето в София, например – дори по линия на късата верига. Ако от това зависи въпросният овцевъд да остане на територията на Видинско, защо от Брюксел да не се съгласят с нас? Убеден съм, че ще проявят разбиране. Но някой трябва да седне, да го помисли и да го поиска. А ние работим от програмен период до програмен период. Процесите в земеделието трябва да са непрекъснати и с дългосрочна визия.

- Не можем да се похвалим с национален политически консенсус по този въпрос – за 30 години не беше постигнат такъв, а сега отново се задава смяна на властта и земеделците са в стрес – какво ги очаква?

- Нали знаете онази приказка за английската ливада – косиш, косиш и така 100 години. Ние преживяхме над 30 години демокрация, явно още имаме да учим. Ще си извървим пътя. Ако разделим близо 14 млрд. лева, които са налети в земеделието през последните два програмни периода, на броя на българските села, ще разберем какво сме пропуснали да направим. Ние сме толкова малка страна и с толкова разнообразна географски и климатично територия, че ако правилно се разпределят средствата, спокойно ще можем да се измерваме с Холандия. Нужна е само политическа воля. За съжаление обаче, разговорът за българското земеделие превърнахме в спор за едни пари. И всички участваме в това. Трябва да тръгнем от базовите неща, да положим здрави основи. И последно да мислим за парите.

Прочетена 1547 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта