Законите ще чакат, новите правила – не Избрана

Задават се месеци на политическо безвремие, но фермерите трябва да следят наредбите

Анета Божидарова

На това Народно събрание вече му се вижда краят. За няма и един месец работа, които остават, голяма част от законодателството, свързано със земеделието, вероятно ще остане в режим на изчакване. Повече от ясно е, че никой няма да се наеме да разбутва поземлените отношения точно преди изборите за нов парламент. Лобитата и битките в тази посока са големи. И за да се гарантира спокойствие на земеделския бранш, по-сигурно е всичко да остане такова, каквото е. Горещият картоф ще бъде прехвърлен на следващото Народно събрание. Едва ли и Законът за градушките ще бъде поставен отново на масата. По него още няма постигнато съгласие кой, колко и за какво трябва да плаща. А и сезонът на градушките е след изборите. Защо да се занимават депутатите точно сега с него?

Животновъдите основателно се тревожат, че предложенията им за законодателни промени, които имат за цел да сложат по-добър ред в отдаването на държавни и общински пасища, могат и да не стигнат до пленарна зала. Просто времето е твърде кратко. Ако са настоятелни, може и да успеят. Както направиха с облекчаването на регистрацията по прословутия Чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Макар че тъкмо той изигра лоша шега на мнозина, които решиха, че могат още да отлагат регистрацията на своите ферми като животновъден обект. Затова сега се питат защо не са получили субсидии. В тази посока бяха изразени какви ли не експертни мнения, последната дума обаче е на Държавен фонд „Земеделие“. Крайният срок за превеждане на парите по ПНДЖ 3 е до 30 юни, следващата година, проверките продължават, припомнят от фонда. Така че въпросът остава отворен. Най-добре е всеки фермер да потърси индивидуален отговор на своя казус, ако не е получил подпомагане. Очевидно проблемите е трудно да бъдат типизирани. Първо да се пита на ниво общинска или областна земеделска служба, после – в централата на ДФЗ.

Напразни са вълненията около Националния стратегически план

То брюкселските бюрократи още не са се натуткали да седнат да пишат регламентите за новия програмен период, та ние за къде сме се разбързали. Още повече, че националните политики в земеделието ще бъдат в ръцете на следващото ръководство на МЗХГ. А какво ще е то, ще разберем напролет. Впрочем, това не е причина земеделският бранш да не се въоръжава със свои политики и още от сега да ги отстоява със зъби и нокти. Видно е, че

всеки сектор прави опит добре да се подготви за новата ОСП

и да прокара политики, които да бъдат изпълними и по силите на фермерите. Въпреки липсата на яснота и конкретика за следващия програмен период.

Един от големите спорове в Тематичната работна група е по отношение на категоризацията на фермите. Кое стопанство е средно и кое е малко? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, често зависи от гледната точка. Разговорът обаче е важен, защото става дума за създаване на устойчивост. И за полагане на базови понятия и правила. Ако не бъдат внимателно анализирани предложенията на браншовите организации, отново рискуваме милиардите, които всяка година се наливат в българското земеделие да останат с неясен ефект.

Животновъдите реагираха по отношение на новите правила за суровото мляко, които трябва да влязат в сила от следващата година. Съгласно проекта на Наредба 2, освен кравето, на предварителна официална оценка, изпитване и контрол ще подлежат биволското, овчето и козето мляко. Нека припомним, че това е европейско изискване и дори е необяснимо защо този обичаен контрол толкова се забави във времето. Какво по-нормално от това да е ясно качеството на млякото, което отива на пазара или за преработка?

Предложените граници за масленост са доволно широки

за да могат всички да влязат в тях и суровото мляко, което произвеждат да е отговарящо на изискванията. При биволското мляко маслеността трябва да е между 3,6 и 10%, при овчето – между 3,6 и 12, а при козето – от 2,6 до 9%. Освен че има простичката задача да контролира качеството на всичките видове сурово мляко, произвеждани у нас, мярката има за цел да извади на светло и онази част от бранша, която от години работи на черно. В ход е и

нова наредба за търговията с онлайн храни

Всяко физическо или юридическо лице, което продава храни от разстояние, трябва да се регистрира в ОДБХ. Продуктите следва да бъдат етикетирани, а превозните средства – със специален стикер.

За доставки може да се използват още мотоциклети, мотопеди, индивидуални електрически превозни средства и велосипеди. Те трябва да са снабдени с отговарящи на хигиенните изисквания контейнери. Върху тях трябва да е обозначено името на бизнес оператора доставчик.

Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител, трябва да притежават лични здравни книжки. Ако за интернет търговците новите правила изглеждат утежняващи, те са логични от гледна точка на упражняването на контрол, особено в контекста на безопасността на човешкото здраве. Такъв в момента почти липсва.

В крайна сметка за всеки потребител е важно да знае какво точно купува и с какво качество. Картината в магазинната мрежа, меко казано е отчайваща. Извън аргумента, че в крайна сметка пазарът опира до покупателни възможности, няма гаранции, че скъпото винаги е качествено. Това подрива доверието в родните производители. Затова няма резон да се скача срещу правилата. А сметката за субсидиите трябва последно да се прави. Това все още е въпрос на манталитет. И на узряване за бизнес мислене.

Прочетена 1796 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта