Ивияна Митова, Агроелит, Търговище: Индикациите са за добра година в земеделието Избрана

  • Започна ли сеитбата при вас?

  • Още сме далеч от началото на сеитбата. Студовете и дъждовете забавиха началото на кампанията при нас. Но нещата се добре, радваме се на дъждовете и сме благодарни, че ги има. След сушата от миналата година имаше много голяма нужда от валежи. Ако продължи така, нещата тази година би трябвало да са по-добре от миналата. Надяваме се на по-добра година, но още е много рано да се каже – април и май са най-важните месеци за развитие на културите.

  • Какви са очакванията ви за цените на пшеницата тази година?

  • Аз лично смятам, че цените ще започнат на по-високи нива тази година от миналата. Засега всички индикации са такива. Цените на зелено са 320-330, та и 340 лв за тон за пшеницата. Предполагам, че ще бъдат някъде в този диапазон по време на жътвите. Едва ли ще паднат под 300 лв/тон.

Но разбира се, това е положението за момента. Миналата година по това време също мислехме едно, а накрая се оказаха съвсем различни нещата. При нас добивите бяха на една трета от други години. Добре, че поне от към цена нещата се стабилизираха, че да успеем поне да занулим годината.

- На какви култури ще заложите тази година?

  • Тази година смятаме да увеличим площите със слънчоглед. Предполагам, че повечето земеделци ще увеличат площите с тази култура през настоящата година, имайки предвид цените.

  • Това ще намалили количествата на произведената пшеница?

  • Не, пшеница има достатъчно. Много земеделци забавиха продажбата на пшеницата, явно с надежда за по-добри цени, които не се случиха. Чувам за наличности от непродадена реколта в момента по складовете от нива на няколко десетки хиляди тона.

  • Ще се възползвате ли от мерките, които ще се отварят?

  • Възнамеряваме да кандидатстваме по мярка 4.1 за свинекомплекса, тъй като животновъдството е в приоритетните сектори. Имаме и какво да купуваме за зърнопроизводството, но не знам дали ще успеем да се включим с точките. Много е съмнително, че зърнопроизводител, който не иска да прави поливно земеделие ще събере някакви точки. Ние, специално, нямаме амбиции към поливното земеделие.

  • А възможно ли е въобще поливното земеделие в България?

- Поливното земеделие е много добра идея, но от къде да вземеш вода, че да поливаш? Толкова е сложно да вземеш вода от Напоителни системи – то е мъка. А да изсипеш сумати пари за инсталация, която в един момент да се окаже, че не можеш да ползваш поради абсурдни причини, не е много разумна инвестиция. Дори и да има изградени системи, което е реалност на много малко места, не може да се разчита, че Напоителни системи постоянно ще ти доставят вода.

  • Изясни ли ви се вече нещо по Стратегическата рамка за новия Програмен период?

  • Не, даже аз вече се притеснявам, че при миналия програмен период, поне по време на преговорите, имаше доста повече информация накъде вървят нещата, какво се коментира. Сега има едно информационно затъмнение. Ясно е, че при тези политики докато не е договорено всичко, нищо не е договорено, но поне трябва да имаме някакви очаквания накъде вървят нещата. А сега и това не е ясно – кой за какво е и за какво не е. А уж трябваше през 2020 г. да сме подготвени. Добре е да се подготвиш, ама и да знаеш за какво... Засега работим, нашата работа на полето си върви независимо от политиката.

  • Но ПР-ът на гърба на зърнопроизводителите не спира....

  • Да, колко много пари са ни дали. Много обичат нашите политици да разказват колко милиарди са изсипали в сектор земеделие. Все едно ги дават от държавния ни бюджет. Ако не си наясно с нещата на полето, наистина може да решиш, че земеделците са супер привилигировани. Но който е вътре в нещата, знае какво е реалното положение. Горе лесно се хвалят колко милиарди са дали, но надолу по веригата какво се случва – ние си знаем. Но тези неща ние не можем да ги променим. Пожелаваме си само годината да е добра за земеделието и да сме здрави.

  • Реално ли е в България да се реализира идеята за 25 % от площите с биологично земеделие?

  • Аз не вярвам да се случи дори на ниво Европейски Съюз. Не е въпросът само да искаш биологично производство, някой трябва и да може да се позволи да купува продуктите от такова производство. Колко хора ще плащат по 6 лв за килограм домати? Най-големите фермерски организации в Европа като КОПА-КОДЖЕКА са против тази идея. Тези организации в Западна Европа са доста представителни като проценти земеделие и влиятелни, и разбират от земеделие достатъчно, за да се противопоставят на тази идея.

  • А и надявам се, всички да научат урока от миналата година, когато при ниска реколта, скочиха цените на зърнените култури. И няма да си говорим как трябва да сме биологични и сами да си сваляме добивите и съответно да си вдигаме цените. А количествата, които не произведем в Европа, ще трябва от някъде да се вземат. Надявам се много неща да са забелязани и оценени по време на Ковид пандемията.

Интервю на Ася Василева

Прочетена 1255 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта