Какво очаква българското земеделие през 2021 г. Избрана

Николай Вълканов, ИнтелиАгро

За агросектора 2020 беше мрач­на година. Зърнопроизводството пострада от най-сериозната суша след 2012 г., което доведе до спад в рентите на някои места в стра­ната за първи път, откакто Бъл­гария е член на ЕС. Африканска­та чума по свинете продължи да върлува, като заличи нови 65 хил. прасета в 19 ферми. Фабриката на най-големия преработвател на череши в България изгоря. Превър­налите се в емблема на страната етеричномаслени култури продъл­жават да се борят със свръхпроиз­водството и цени около себестой­ност.

Ковид кризата удари туризма и из­веднъж осъзнахме колко зависимо е станало вътрешното търсене от ресторантите. Ограниченията, последвали разпространението на вируса, показаха и още нещо – скъ­сяването на веригата на доставки и дигитализацията ще са движещи мотиви през новото десетилетие, но не за сметка на качеството.

Днес изглежда сигурно, че тру­сове в сектора ще има. Особено като се има предвид профилът на традиционните играчи, които са твърде консервативни на фона на бързо променящия се свят. Субси­диите, които досега крепяха мно­зина в бранша, вече не са панацея. Какво можем да очакваме и как иг­рачите в агросектора могат да се възползват от ситуацията?

ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО И ПАЗАР НА ЗЕМЯ

За никого не е тайна, че през по­следните 13 години ръстът в зър­нопроизводството се обуславяше от благоприятно съчетание меж­ду субсидиране и периоди на от­носително високи изкупни цени (2007–2008, 2011–2013). Това доведе до окрупняване на земеползването, увеличение на рентите и цената на земеделската земя. Има ли по­тенциал да се пречупят тенденци­ите?

Само донякъде. Сушата дове­де до спад в добивите средно за страната с между 12% и 28% при основните култури – слънчоглед, пшеница, царевица. Ръстът в из­купните цени към декември 2020 г. компенсира спада единствено при слънчогледа, докато при пшеница­та и царевицата приходите от де­кар са с 10–15 лева по-ниски спрямо предходната година. В действителност най-силно засегната от сушата беше Североизточна Бъл­гария и в частност Добруджа, къ­дето жътвата доведе до спад на добивите с между една втора и две трети при различните култу­ри. Там се очертават и най-сери­озните проблеми. Разликата изяде печалбата на много стопани. За тези, които обработват предимно собствена земя, годината е труд­на, но не и фатална. При аренда­торите и кооперациите обаче се появи необходимост от рязко на­маляване на разходите за наем на земя. За мнозина единственият ва­риант ще остане свиване на дей­ността. Този фактор заедно с нуж­дата от средства, която могат да изпитат някои арендодатели, предполага, че през 2021 г. можем да станем свидетели на раздвиж­ване на пазара на земя в някои ре­гиони на страната и за първи път от 2009 г. – на понижение на цени­те на земеделската земя.

СЛЕД РОЗОВИТЕ ОЧИЛА

Друга потенциална ниша с дъл­госрочен хоризонт са етерично­маслените култури. Бумът през последните години доведе до свръхинвестиции в нови насаждения и дестилерии за преработка на суро­вина. Да се продадат лавинообраз­но растящите количества масла се оказа непосилна задача за преобла­даващата част от новите играчи, които на всичко отгоре не си бяха написали домашното предварител­но и сега трябва да се примирят с ниското качество на собствената си продукция. Около подножието на пика пред търпеливите тепърва ще се отварят апетитни възмож­ности за включване в най-аромат­ния бизнес в света.

ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ

Те си остават сред най-перспек­тивните направления в държа­ва, в която степента на задово­ляване на вътрешното търсене със собствена продукция остава крайно ниско (между 40 и 80% при различните култури). Секторът ще продължи да се изчиства от най-неефективните производите­ли с морално остарели технологии, сортове и разбирания за естество­то на бизнеса. Бързо навлизащата автоматизация ще облекчи доня­къде нуждата от работна ръка, но увеличава прага за навлизане в про­изводството. При променящите се навици и нуждата от по-здра­вословно хранене на населението търсенето ще продължи да расте стабилно. С отминаване на мони­торинговия период на проектите, реализирани по Програмата за раз­витие на селските райони, все по­вече готови бизнеси излизат на па­зара и някои от тях биха могли да предоставят прилична доходност. Инвестирането в такова предпри­ятие следва да става след задъл­жително обследване от екип спе­циалисти (непременно с агроном), които да направят независима оценка на възможностите за въз­връщаемост.

ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

Тук продължават сериозните за­труднения. Първата причина е свързана с все още ниската конку­рентоспособност и структурните проблеми по веригата на добавена­та стойност. Втората е свързана със слабата подготовка на стра­ната (както на ниво ветеринар­ни органи, така и на ниво стопан­ства) по отношение управлението на епидемии. България се намира на естествен кръстопът между три континента и без железни мерки за биосигурност бизнесът ще продъл­жи периодично да търпи щети от различни болести при животните.

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА

Все по-често срещана дума в аг­росектора, която рязко се изпълва с конкретно съдържание. Факт е обаче, че бъдещето е на високите технологии в земеделието и ско­товъдството. За претенциите на България като земеделска страна и като развита ИТ дестинация про­пускът да се развиват решения в тази област е трудно простим. Цели стопанства от стотици декари трайни насаждения на За­пад се управляват от един човек с таблет, който може дистан­ционно да направлява всички важни мероприятия освен брането ес­тествено. Следващата революция в сектора ще бъде именно в тази посока.

Агробизнесът се променя и ро­мантичната представа за ферме­ра, който управлява семейното стопанство по традиционен на­чин, избледнява през последните десетилетия. Не че за него няма място. Напротив, той ще е все по-ценен и търсен субект в мест­ните общности около по-големите градове. Но промишленото про­изводство на храни изисква друг тип подход и поглед върху бизне­са. Стопанствата ще продължат да се окрупняват и да интегрират все повече дейности по веригата на добавената стойност, за да за­държат на прилични нива изтъ­няващите маржове. Подходът hit & run, който движеше големи об­ласти от предприемачеството в България, постепенно губи инерция и ще бъде заместен от постоян­ството, качеството и грижата за доброто име. Нещо повече – в аг­робизнеса тепърва предстои смяна на поколенията. Там, където липс­ват наследници, се отварят добри бизнес възможности, особено за хора със страст и отношение към храната.

Статията е публикувана във Форбс България

Прочетена 556 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта