Националният план за възстановяване развитие чака оценка от Брюксел Избрана

Стратегическият документ беше подложен на остри критики от бизнеса и неправителствените организации за липса на реформи и интегрирана визия

Екип на „Гласът на земеделеца“

Пандемията от коронавирус засегна тежко Европа и постави въпроса за пътя напред. Европарламентът безапелационно се обедини около становището, че този път минава през поставянето на солидни основи за бъдещето. За да се справи с тези предизвикателства ЕК прие План за възстановяване на Европа, включващ два основни стълба - Многогодишна финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и "Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.). Като част от "Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.) ЕК прие и Механизъм за възстановяване и устойчивост, в рамките на който ще бъдат разпределени общо 672,5 млрд. евро. Разчетите сочат, че от общия бюджет безвъзмездните средства възлизат на 312,5 млрд. евро, а останалите - 360 млрд. евро ще бъдат осигурени от заеми.


За да получат подкрепа по него обаче, държавите членки трябва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г. Основните приоритетни области, посочени от ЕК, са шест - "Зелен преход", "Цифрова трансформация", "Икономически растеж", "Териториално сближаване", "Подготвеност за кризи" и "Политики за следващото поколение".


Финансовият пакет по Механизма за възстановяване и устойчивост, от който България може да се възползва до 2026 г. възлиза индикативно на около 12 млрд. евро. От тях по предварителни разчети безвъзмездната финансиране възлиза на 6,217 млрд. евро, а останалите 4,549 млрд. евро са заеми. За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи.
Основната задача на плановете е да са насочени към изпълнението на препоръките на Европейската комисия по Европейския семестър които тя издава всяка година за 27-те държави, така че да координира посоката им на развитие към общи цели. Препоръките са индивидуални и съдържат съвети за това как да стимулират работни места, растеж и инвестиции, като същевременно поддържат стабилни публични финанси.


Работата по проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост в България започна през юли 2020 г., като до момента на Комисията са изпратени два проекта. По първия проект на Плана беше проведена публична консултация и бяха получени над 90 предложения в и извън нейния срок, като допълнително бяха проведени и 6 срещи с представители на социалните партньори и НСОРБ.
След всяко от двете изпращания са проведени и срещи с Европейската комисия на различно ниво, като в резултат на направените консултации е постигната висока степен на съгласуваност на документа с европейските партньори.


Правителството в оставка изпрати миналата седмица третия вариант на Плана за възстановяване в Брюксел, но

по процедурата предстои предварителна проверка от страна на ЕК.

ЕК препоръчва да се приоритизират инвестиционни проекти с по-висока проектна готовност с оглед времевите хоризонти на Механизма, да създават работни места и укрепват икономическата и социална устойчивост на държавата членка и териториалното сближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход също е предварително условие за положителна оценка, като се предвижда тематична концентрация от минимум 37% за зелени инвестиции, а 20% – за дигитализация.


Българският план за възстановяване и развитие е основан на четири стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Планът за възстановяване в своята трета версия запазва структурата на четири основни стълба. В него са определени 36 реформи и 48 инвестиции, които да възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката на България, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и нарастване на доходите у нас до средноевропейските.


В последната, трета преработка на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), в частта си за селско стопанство са предвидени 871,4 млн. лв.


Планираните реформи и инвестиции са насочени в три направления:

Актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор;

Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд на Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени - 847,5 млн. лв.;

Дигитализация на процесите от фермата до трапезата - 23,8 млн. лв.

Първите две години за Механизма са особено важни, тъй като 70% от средствата, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите 30% ще могат да се договарят до края на 2023 г. Предвидените от държавите в плановете им етапни показатели и цели следва да бъдат отчетени до юли 2026 г., а последните плащания се очаква да се осъществят до края на 2026 г.
Първоначално ЕК обяви 30 април за краен срок, в който 27-те държави членки следва да представят проектите на своите планове. Непредвидимостта на пандемията и политическата нестабилност в повечето държави от ЕС обаче забавиха списването на стратегическите документи и консултацията им с различни политически, обществени и бизнес ползватели. Ето защо ЕК вече разглежда срока като "индикативен". Така предаването на плановете може да стане по всяко време до средата на 2022 г., но това е свързано и с отлагане на изплащането на финансовите средства.


Предварителното финансиране за Механизма за възстановяване и устойчивост е в размер на 13% и следва да бъде изплатено през 2021 г. Положителната оценка на исканията за плащания по-нататък зависи от задоволителното изпълнение на съответните етапни показатели и цели, заложени в Националния план.

Ресурсът следва да се инвестира в условията на икономическа криза по време на пандемия 

и ще бъде изключително важен финансов инструмент, докато започнат да работят оперативните програми. В допълнение, тези средства трябва да привлекат допълнителни частни инвестиции и да се използват заемни инструменти. Според анализатори това е и една от най-големите слабости на плана - липсва визия как да бъдат привлечени допълнителни средства от бизнеса, от гражданите, от заемни финансови институции. Още един важен недостатък, според анализаторите е, че основният ресурс от средствата влиза в държавни структури и предприятия, което няма да помогне за бързото излизане на бизнеса от кризата и растеж.

Финансовият инструмент трябва да се подкрепи в най-кратки срокове икономиката. Той трябва да бъде основан на разписани ангажименти за

позеленяването на всички направления на бизнеса.

Затова е изключително важно как и по какви направления ще бъдат изразходвани средствата.
ЕС има мащабни планове за следващите две десетилетия и България е включена в тях. Независимо от междупартийните битки в Народното събрание, финансова инжекция от Европа ще има. Със или без забавяне при представянето на Националния план за възстановяване и устойчивост Европейската комисия няма да остави България без пари за инвестиции на фона на "Зелената сделка" и след COVID кризата.
За ЕС е важно всички страни-членки да разполагат със средства за "зеления преход" и стабилизиране на здравната система, тъй като в основата на плановете им стоят намаляване измененията на климата до 2030 г. и справяне с последиците от пандемията.

Критиките

В Плана за възстановяване и устойчивост липсват интегрална визия и подход, а заложената програма не гарантира устойчивото бъдеще на страната ни. Това смята Саша Безуханова, основател на инициативата Move.bg и съосновател на инициативата "За зелен рестарт" заедно със Световния фонд за дива природа- WWF, Грийнпийс-България, Институт кръгова икономика. Според Коалицията "За зелен рестарт" плановете на правителството за дигитална трансформация и кръгова икономика не са достатъчно амбициозни. Сега е моментът България да се възползва от възможността да стане лидер в новите алтернативни на изкопаемите горива технологии. Нееднократно от Коалицията са изтъквали колко е важно да се стимулират стартиращите компании и да се подпомага техния растеж и нов подход към дигитализацията, кръговата икономика, социалните иновации. И в последната версия на плана не са предвидени такива средства.


Коалиция „За да остане природа в България“ предупреждават в становище до медиите, че в третата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост липсват мащабни мерки за опазване на природата, устойчивото земеделие и реална трансформация към нисковъглеродна икономика.
От Коалицията алармират още, че вместо това правителството предлага мерки като наливане на 800 милиона лева в нереформираната държавна компания “Напоителни системи” ЕАД, което не само че противоречи на националната стратегия за напояване, но и може да навреди на редица зони, важни за природата. Към плана не е приложена задължителната по закон екологична оценка, а липсата на обществен диалог допълнително утежнява процеса.


Още през ноември миналата година Коалицията и редица други граждански обединения настояха планът да бъде използван за истински реформи в зелена трансформация на нисковъглеродна икономика, повече средства за биоразнообразието и практически мерки за опазване на природата, като се проведат и задължителните процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост на плана (виж становище на Коалицията за зелен рестарт и становище на Коалиция "За да остане природа"). Във февруарската версия на Националния план за възстановяване и устойчивост липсваха подобрения, дори напротив - средствата за биоразнообразие се оказаха намалени с 6 милиона лева.


Въпреки последвалите нови становища на Коалиция “За зелен рестарт” и на WWF, становище относно биоразнообразието в Националния план за възстановяване и устойчивост в представената трета версия на Националния план за възстановяване и устойчивост на България напредък няма, се казва в позицията на екозащитниците.  


Средствата за биоразнообразие са едва 0,69% от бюджета на стълб „Зелена България“,

в противовес на “значителни средства” за биоразнообразие, изисквани в Стратегията на ЕС за биоразнообразие 2030. Наред с това в новия проект за биоразнообразие има предвидени едва 150 ха възстановени екосистеми, в други документи към плана се говори за 100 дка, а в очакваните резултати на проекта за биоразнообразието въобще липсват възстановени екосистеми, казват от Коалицията.
Няма съгласуване с вече одобрени реформи в планови документи като Стратегията за хидромелиорациите до 2030 г., която предвижда законови промени и ликвидация на държавна компания „Напоителни системи“. Тя е бенефициент на над 800 милиона лева по плана в „Устойчиво земеделие“, един от трите компонента на стълб „Зелена България“. Това значи наливане на средства като вода в пясък, в нереформирана държавна компания, с проблематично управление от десетилетия. Предвидените по проект 101 съоръжения за отводняване - отводнителни помпени станции, отводнителни системи, отводнителни канали и предпазни диги, може да означава унищожаване завинаги на някои влажни зони, които при високи води осигуряват местообитания на мигриращи и гнездящи птици, както и защита от наводнения.


По отношение на биоразнообразието България има чернова на рамка за Натура 2000 за периода 2021 – 2027 г. със заложени мерки от различни източници от европейски фондове и националния бюджет. Средствата от Европейския фонд за възстановяване и устойчивост са възможност за надграждане и осигуряване на допълнителните мерки, заложени в Стратегията за биоразнообразието 2030 на Европейския съюз. Но националният план не съответства на поставените в стратегията амбициозни цели за опазване и възстановяване на природата като важен стълб на Зелената сделка.


В становището си еколозите декларират, че не могат да подкрепят доказано неефективни проекти като картиране на екосистемите в Натура 2000, при положение, че през изминалите години бяха картирани две трети от страната и от това не произтече полза за природата.


Допълнителни мерки са нужни както за опазване на природата, така и за подобряване качеството на живот и благосъстояние на българите. Планът за възстановяване и устойчивост е възможността за България да осъществи дейности, за които парите не достигат, се казва още в позицията на „зелените“.  

Прочетена 274 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта