Община Стрелча: Все по-малко рози, все повече оптимизъм за туризъм Избрана

Настоящата година дава заявка да бъде повратна за жителите на средногорската община Стрелча. За първи път традиционният пролетен Празник на розата и минералните води бе трансформиран от местната власт във Фестивал на етеричните култури и туризма. Наистина – с много по-богата програма, но и с ясен знак, че в този район на България ще има много по-малко маслодайни рози и много повече надежда и оптимизъм те да бъдат заместени като основен поминък на населението от туризма.

Fest Strelcha 3

От общинската администрация след провеждането на фестивала признаха, че би изглеждало цинично спрямо земеделците и труда им на фона на това, че няма кой да изкупува розов цвят дори при минималните цени от 1,50-1,60 лева да им организират Празник на розата. По официални данни от 5000 декара, колкото са били насажденията с гюл доскоро, те вече са намалели до 2100 декара. При това не всички се обработват, част от стопаните чакат по-добри времена и не са откъснали нито един цвят. Много от тях обръщат поглед към друга маслодайна култура – лавандулата. Пак в регистрите на общината са вписани около 1200 декара лавандулови ниви.

В същото време природните дадености са сериозен потенциал за развитие на туризъм, затова и тази дейност е сред водещите приоритети на местната власт. Стрелча е известна в цяла България с балнеосанаториумите си, с множеството минерални извори, за които се твърди, че не само възстановяват здравето, но и връщат младостта. Свойствата на минералните води са сравними с тези на прочутия чешки курорт Карлови вари. В средногорското градче обаче разчитат не само на водата, от тази година акцентират и върху историческия туризъм. А розата се очертава да остане в обществения живот, но вече не като земеделска култура, а като една от атракциите за туристи с дегустации на сладко от рози и гюлова ракия, с ритуала „Розобер“, с гостуване в розоварна и в СПА процедурите с розови продукти в местните санаториуми.

Strelcha rozober

И докато земеделците роптаят срещу пазарните реалности, които не им позволяват дори да си върнат вложените разходи в розовите насаждения за стопанската година, собственици на дестилерии припомнят, че кризата с това производство е резултат от натрупвани и неглижирани с години проблеми. Роля за това са изиграли нови участници на пазара, които, подведени от временното повишено търсене на розово масло на моменти, решават да участват в този бизнес. В стремежа си да изкупят повече суровина, наддават и вдигат изкупните цени. Успяват да произведат повече розово масло, но когато не му намерят пазар, спират да изкупуват в очакване първо да го реализират. И следва нов разочароващ спад в изкупните цени.

И преработватели признават, че 1,50 лева на килограм гюл е обидно ниска цена, при условие, че около 1,20 лева са само разходите по прибирането и транспорта на продукцията. При това положение почти нищо не остава за обработките, резитбата, третиранията срещу вредители, както и за труда на стопаните.

Но това, че те демонстративно унищожават розовите си насаждения с резачки за дърва, а после публикуват видеклипове в социалните мрежи, не решава проблема. Решението е във въвеждането и спазването на основни правила по цялата верига. Факт е, че през последните години много от новите насаждения са не с уникалната българска rosa damascena, а с модерни и високодобивни сортове, които обаче нямат добър рандеман и не отговарят на очакванията за количество и качество на полученото от тях розово масло. Това също води до срив в изкупните цени. За да няма ощетени, е важно най-после в този сектор да се наложи разумна държавна политика със строг контрол и регулация, с които да се избегнат сътресения и загуби както за производителите, така и за преработвателите.

А това е важно, защото rosa damascena е една от емблемите на Стрелча, доскоро беше и основен поминък за жителите на средногорското градче. Тя присъства в живота им от векове, има и своята интересна история.

Розите в Стрелча са пренесени от Копривщица след Освобождението, през 1882 година, разказва директорката на Историческия музей в Стрелча Николета Петкова. Копривщенци ги взимат от клисурци., но се оказва че климатът не е подходящ за отглеждането им и те започват да ги изкореняват. Находчивите стрелчани Груйо Пенчев Фингаров и Пенчо Танчев Фингаров виждат добра възможност за ново препитание и ги донасят в Стрелча. В края на 19 и началото на 20 век розовият цвят се вари индивидуално по домовете на стопаните в малки казани, но в последствие се обединяват и си построяват т. нар. Векилова гюлпана, в която става изваряването на розовия цвят през първите десетилетия на 20 век. В началото на 20 век в Стрелча има над 300 декара розови градини.

В цялата Розова долина е характерно приготвянето на розово сладко, „гюловица” - гюлова ракия и гюлов ликьор. От сладкото се взимало по една супена лъжица за „редовност на стомаха”. Розата се използва за лечение и за приготвяне на мехлеми в народната медицина. Мехлемът се използва при кожни проблеми – екземи, сърбежи и др. Препоръчвало се на хора с болни бели дробове да ходят в розовите масиви, защото това успокоявало дишането им. Розовата вода се използва за мазане при сърбежи по тялото, за болни очи – капвали се по две-три капки в очите и това действало успокояващо. Маслото помагало при проблеми с жлъчката – няколко капки от скъпоценната течност се слагали върху бучка захар.

Стоимена Александрова

Прочетена 306 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта