Напоителните ни системи отпаднаха от плана за възстановяване и устойчивост Избрана

Следващата генерация или NextGeneration е нещо повече от план за възстановяване. ЕС определи инициативата като уникален шанс държавите да излязат по-силни от пандемията, да преобразят своите икономики и да създадат възможности и работни места за Стара Европа.

Имаме визията, имаме план и се съгласихме да инвестираме заедно 806,9 млрд. евро, записаха доволни в общо споразумение държавите членки.

В него те набелязаха, че е крайно време да се заловят за работа и да направят Европа по-екологосъобразна, по-цифровизирана и по-устойчива.

Така определеният от тях като

най-голям пакет от стимули

ще бъде не само подкрепен с ресурс за посрещане на непредвидени нужди в настоящето, но и за неизвестностите, които крие бъдещето.

Предвидено е с над 50% от средствата да се подпомогне модернизацията на икономиките, в което влизат и иновации, и научни изследвания, и климатичен и цифров преход.

Освен това в европейския пакет се обръща специално внимание и на модернизирането на традиционните политики, като политиката на сближаване, селскостопанската политика, борбата с изменението на климата, защитата на биоразнообразието.

Крайната цел е да се смекчат икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики и общества за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.

Държавите от ЕС от доста време активно работят по своите планове за възстановяване, за да получат по-бързо достъп до средствата в рамките на едноименния механизъм.

Как изглежда разбивката на средствата в ЕС /в евро/

Механизъм за възстановяване и устойчивост

723,8 млрд. евро

от които заеми в размер на

385,8 млрд. евро

от които безвъзмездни средства в размер на

338,0 млрд. евро

ReactEU

50,6 млрд. евро

Хоризонт Европа

5,4 млрд. евро

InvestEU

6,1 млрд. евро

Развитие на селските райони

8,1 млрд. евро

Фонд за справедлив преход

10,9 млрд. евро

RescEU

2 млрд. евро

ОБЩО

806,9 млрд. евро

Трябва да се знае, че милиардите евро, предназначени за възстановяване, ще бъдат поставени под строг режим на използване, заявиха от ЕК. Контролът на тези пари ще е по-прецизен в сравнение с оперативните програми, а постигнатото ще се проверява два пъти годишно.

Макар, че българският план още не е тръгнал за ЕС, защото за последно партии настояват това да се направи от редовно правителство, средствата за България вече се превърнаха в ябълка на раздора.

България може да получи над 12 млрд. евро до 2027 г. за иновации, с които

икономиката трябва да премине на друго ниво

За целта икономистите напомнят, че не е толкова важен обемът на финансовите средства, а за какво ще бъдат използвани.

И докато тук още се разправяме за това, то срокът за предаване на плановете / краят на юли/ съвсем наближи.

Тези дни чухме, че гръцките министри вече се похвалиха, че отдавна са готови и скоро очакват първите си суми. От общо 70 млрд.лева съседната държава очаква още тази есен да й бъдат преведени първите 7 млрд.лв. Но доколкото разбрахме от гръцки колеги-журналисти, техният план отдавна е бил поверен да се изработи от екип от външни експерти, като е ползвано и широкото гръцко лоби в ЕС. Може би затова гръцкиат план няколко пъти беше даван за пример на останалите държави.

Но ние трябва да си гледаме в нашага паничка. И макар и на финала, да обединим усилия кое ще е най-добро за страната като приоритети, казаха икономическите министри от служебното правитлство.

У нас обаче споровете продължават. За последно, преди дни Българската асоциация на консултантите по европейски проекти / БАКЕП/ - една уважавана и авторитетна организация, която е направила стотици проекти по европрограмите, в това число и земеделски, излезе с официално становище.

В него изразява раздразнение и смущение от факта, че за бизнеса се залага по-малък дял безвъзмездна помощ и повече кредити.

Според Ангелина Добрева от управителния съвет, асоциацията настоява за корекция на плана в тази му част с мотива, че реалната ни икономика е достатъчно стресирана и е в доста тежко състояние, за да тегли заеми. А и голяма част от фирмите няма да бъдат одобрени от търговските банки за кредит, защото според механизма, банките си запазват правото да подбират сами партньорите си, както и сами да определят лихвите и изискваните гаранции.

Добрева допълни, че трябва да се вземе предвид и фактът, че от октомври миналата година суровините са повишили цените си неимоверно - металите са поскъпнали с 90 до 190%. Започнали са да се повишават и заплатите. В това време българските дружества плащат доста по-високи енергийни разходи от Германия и Австрия. Всичко това ги поставя в позиция да работят само, за да си плащат разходите и малцина ще имат куража да посегнат към кредит.

Затова България не бива да залага 800 млн.лв. за портфейлни гаранции, които основно ще окажат помощ на банките, и 400 млн.лв. за безвъзмездна помощ за реалния сектор, а обратното,настоява БАКЕП.

В земеделието нещата изглеждат още по-объркани и неясни

Още преди месец екоактивисти призоваха 847 млн.лева от плана за възстановяване да не потъват в „Напоителни системи“, защото системата е нереформирана и излиза , че Министерството на земеделието все едно ще ги налее в каца без дъно.

Според експерти от Коалиция „За да остане природата в България“ проектът за реконструкция на системите за напояване на стойност над 847 млн. лв. на МЗХГ трябва да отпадне от Националния плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ), защото само ще се излеят пари в нереформираната държавна компания, чието състояние е неблагонадеждно с днешна дата.

Според тях управлението на държавната система за напояване е дълбоко сгрешено. А приетата през 2016 г. Стратегия за хидромелиорациите до 2030 г., която предвиждаше реформи, инвестиции и ликвидация на „Напоителни системи“., не е стартирала с нито една реформа вече пета година от приемането й.

Разформироването на „Напоителни системи“ беше препоръчано от Световната банка, на която платихме, за да ни изготви и доклад за хидромелиоративната инфраструктура в България. Само, че всичко си остана на хартия.

Специалистите предупреждават, че съществуват и екологични рискове от реализацията на проекта за 847 млн.лв по отношение на въздействието върху защитени територии и защитени зони. Защото липсва оценка за съвместимост на целия проект, каквато изисква Законът за биоразнообразието. Съответно няма оценка и на кумулативния ефект от начинанието.

Да не забравяме и това, че България има отворена наказателна процедура за реализирането на проекти в защитени зони по директивата за природните местообитания.

Освен всичко това, информацията за бъдещите дейности, подадена от “Напоителни системи” към регионалните екоинспекции и басейнови дирекции, е частична и непълна, което поставя под съмнение качеството на вече издадените становища, допълват активистите.

За да не изпаднем в нарушения, те дават за пример, че през миналия месец Съдът на ЕС е осъдил Испания (решение по дело C559/19 ) заради липса на качествени оценки при водовземане и липса на мерки за опазване на подземни води, местообитания и видове, свързани с влажните зони в Натура 2000. Става дума за района на Доняна, където са направени нарушения на две директиви на ЕС.

Какви са още управленските проблеми на проекта на „Напоителни системи“

В него няма заложена реформа съобразно съвременните принципи и добри практики на ЕС при управлението на водите и устойчивото земеделие и напояване.

Голяма част от обектите, които България предлага, са свързани с бизнес плана за развитие на “Напоителни системи” от 2017 до 2021 г., както и с общата стратегия за развитие на хидромелиорациите в България от 2013 г. От двата документа обаче се подразбира, че в системата и сектора на напоителни системи има дългогодишни проблеми, които не са адресирани за решаване подобаващо през последните 10 и повече години.

Обектите, посочени за финансиране в Националния план за възстановяване и устойчивост са непълни, а заложените в Стратегията за хидромелиорации до 2030 г. цели като “намаляване на общите потребности от вода” в контекста на изменението на климата по никакъв начин не кореспондират с реалността.

Няма яснота и колко ще струва поддръжката на съоръженията и как ще се поддържат и финансират постигнатите резултати в областта на напояването след края на плана за възстановяване, който е до края на 2026 г. Трайното недофинансиране и липсата на приходи през последните десетилетия е един от основните проблеми на “Напоителни системи”.

Да не говорим, че на напоителните системи в България им трябва и съвсем нова визия, защото са изградени през 60-те и 70-те години на миналия век в съответствие с изискванията на колективното използване на земеделската земя и за обслужване на окрупнени поливни площи и при малко на брой водоползватели. Те не отговарят на ситуацията днес, когато земеползването е разпокъсано и с голям брой водоползватели. Затова на този етап не са рентабилни, изцяло им липсва икономическата логика, не отговарят на съвременните подходи за ефективно използване на водата.

Активистите видяха и друга опасност в предложения план...Стойността на заложените разходите е многократно по-висока от текущите разходи в отчетите и плановите ремонти в различните клонове на “Напоителни системи”, което поражда съмнения за корупционни дейности.

В същото време липсват важни акценти като ремонт на помпени станции и канали, осигуряващи защита на населени места от наводнения и важни стратегически инфраструктурни обекти.

Друг отсъстващ аспект е как предложените интервенции ще осигуряват вода за земеделието и колко земеделски стопани и площи ще се възползват от тази огромна инвестиция.

Частта за напояване в плана не отговаря на съвременните тенденции за ефективно, повторно и умно управление на водите, съобразено с климатичните рискове, европейските стратегии, директиви и регламенти. Това значи, че предложените мерки и огромни средства в българския план няма да доведат до преодоляването на това предизвикателство в България.

Алтернативата обаче не е в индивидуални кладенци или водохващания по реките за всеки, което би довело до пълна анархия във водоползването, какъвто опит бе направен в 44-тото Народно събрание, казват експертите.

Според тях

МЗХГ е длъжно открито да посочи дългогодишните проблеми

в управлението на сектора на напояването. И да започне да ги решава систематично, вземайки най-доброто от съвременните принципи и практики, а не залагайки на подход от началото на миналия век. Така ще ограничи наливането на пари в каца без дъно, каквито опити се правят и сега.

Виктория Димитрова

Прочетена 650 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта