Жегата и невъзможността за напояване стопиха реколтата от слънчоглед наполовина Избрана

Поредицата от много горещи и сухи дни през август се е отразила пагубно на добивите при слънчогледа в Пазарджишко - тази година те са наполовина по-ниско от нормалните за този край на България. Това съобщи Александър Миндачкин, земеделец и председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите. Той отбелязва, че голяма роля за лошите резултати има и невъзможността за поливане на много от селскостопанските площи в областта заради недостатъчните и занемарени напоителни съоръжения.

-Г-н Миндачкин, каква е равносметката от кампанията за прибиране на слънчогледа в конкретни числа?

-В Пазарджишко добивите са много ниски, защото високите температури и липсата на дъждове през юли и август се отразиха пагубно на тази култура. Добивите са от около 160-200 кг на дка, някъде има и само по 140 кг. Максимумът е 210-220 кг, но само на места, където е имало локални валежи. Средният добив е едва около 180 кг от декар. А при нормални обстоятелства добивите за нашия край са от 250 до 320 кг. Редукцията е сериозна въпреки надеждите ни, че няма да има чак толкова силно отражение на горещините.

-Можеше ли да се избегне това, ако имаше възможност за поливане?

-По-голямата част от слънчогледа не се полива в нашия регион, защото излиза скъпо като инвестиция. Знаете - има доста проблеми с каналите и цялата напоителна система. Цената на водата е доста висока и тя е производна на това лошо състояние на напоителната инфраструктура. Затова слънчогледът не се полива. Макар че, ако можеше поне малко да се напоява, резултатите биха били много по-добри, разбира се. Наистина, добрите резултати зависят и от почвата, и от подхранването, спазването на цялата технология за отглеждане на слънчоглед - много неща. Но все пак водата е от решаващо значение.

-Стигаме до една от болезнените теми за земеделието - липсата на надеждни напоителни съоръжения...

-Да, да! Години наред говорим за поливно земеделие, особено в последните две десетилетия, но нищо не се прави. Даже напротив - от година на година състоянието на напоителните съоръжения става все по-лошо и по-лошо. Вследствие на това и цината на водата е по-висока, защото има загуби по трасето, има и други фактори, които влияят. А точно заради високата цена не напояваме слънчогледа. Стават много разходи, които се отразяват на крайния финансов резултат.

-Много Ваши колеги неведнъж са казвали, че страната ни няма да има земеделие, ако няма добри възможности за напояване.

-За Пазарджишко това важи в много голяма степен Защото и в миналото, и в настоящето ние сме установявали, че можем да бъдем конкурентни на най-плодородните райони като Добруджа, големи части от Централна и Северна България. Ние обаче можем да ги конкурираме само с поливно земеделие и с нищо друго. Поливното земеделие има доста култури, които могат да се отглеждат и да бъдат печеливши - царевица, соя и т.н. Да не говорим, че заланчуците вече са изцяло зависими от напояването, даже и овощните градини, лозята. Защото промените в климата са в посока на сухи периоди и по-високи температури.

Напояването е едно от основните неща - много пъти сме го казвали. С колегите, като говорим, че ако има повече възможности за поливане, регионът ни може да произвежда много повече. Разбира се, то не е само гравитачно, вече съществуват дъждовална техника, капково напояване и много други възможности. Но все пак близо до дадения терен трябва да има източник на вода. Има и много други проблеми обаче. Един от тях е собствеността на земята и многото празноти в законодателството в това отношение. А за да инвестира човек в модерна поливна система, трябва да е сигурен, че ще ползва дълго време тази земя и ще може да си върне вложенията. Много неща трябва да се променят. Това е дълга и болезнена тема, по която мога цял ден да Ви говоря! Осъзнавам, че в региона на този етап надали можем да организираме свръхмодерно поливно земеделие, но поне съществуващите напоителни съоръжения трябва да бъдат добре поддържани и модернизирани. То се прави в известна степен, но недостатъчно. Парите за това десетилетия наред са потъвали някъде и резултат от тях не виждаме.

Ако трябва да обобщим, големият проблем е непредвидимостта. Няма устойчивост в този бранш. Човек трябва да има някакви гаранции за в бъдеще, че ще има поне до известна степен предвидимост и устойчивост, за да има смелостта да инвестира, защото става въпрос за кредити, става въпрос за много пари, за да може да се направи ефективно земеделие. А когато човек не е спокоен, когато няма добро законодателство, се работи на парче и има несигурност. Младите хора, които опитват, често се отказват и така продължаваме да се въртим в омагьосан кръг. Плодородните почви и възможностите за земеделие са една от малкото дадености на страната ни. Просто трябва да се използва рационално.

-Този нисък добив от слънчоглед как ще се отрази на Вас и колегите Ви?

-Хубавото е, че тази година изкупните цени са малко по-високи и има индикации да се задържат. Макар че по принцип пазарът е непредсказуем. Проблемът е, че тази висока цена веднага води след себе си и спекулативно поскъпване на консумативите - торове, препарати, семена, горива. Торовете и сега са доста скъпи в сравнение с миналата година и продължават да вървят нагоре. А в края на краищата добрата изкупна цена се обезсмисля, след като ще отиде само за разходи за производството.

-Логично е да предположим, че ще има и доста по-високи цени на олиото.

-Задължително. Тя и сега е доста висока. Вероятно ще върви нагоре. Като, разбира се, във всяка такава висока цена има и елемент на спекула, психологически момент - олиото поскъпва, защото и слънчогледът е скъп. Но то поскъпва повече от нормалното. Поне аз така мисля. Има и доста спекула в ценообразуването.

-Очаквате ли след тежката ситуация с ниските добиви част от производителите на слънчоглед да се откажат, да фалират?

-Не знам дали ще се стигне чак до фалити и много се надявам да не се стигне! Но следващите години стават много трудни, защото ще се наложи да се ползват кредити, те трябва да се връщат, трябва да има някаква гаранция, че занапред реколтата и цените ще бъдат нормални, за да може човек да си прави сметката, да обслужва задълженията си към кредитери, да има шанс да върви напред. Аз Ви казах - това лято има и добиви от 140 кг на дка, а хората, които са на тази долна граница, доста трудно ще могат да произвеждат и догодина.

-Те нямат ли право на подпомагане или друг вид подкрепа, която да им помогне да оцелеят на пазара?

-Има някакви възможности по програмите. Има и хора, които са застраховали посевите и очакват компенсация в някаква степен. Говори се, че имаме ниска застрахователна култура, казано по-простичко - не застраховаме. Но това е така, защото в застраховането няма коректност и земеделците вече не вярват, че застраховката може да ги спаси от големи загуби. Обезщетенията се изплащат на много нисък процент или изобщо не се изплащат. Има и национална програма за подпомагане, но главно при 100% пропаднали площи. Това е една много дълга тема, но важното в нея е, че в повечето случаи земеделските производители трудно се домогват до такава помощ.

Стоимена Александрова

Прочетена 896 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта