Министерство на земеделието, храните и горите представи първите проекти на мерки за новата Обща селскостопанска политика пред над 100 представители на бранша и широката общественост. Това стана по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. Проектите на мерки са насочени към биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за млади земеделски стопани, подпомагането на малки стопанства, както и инвестиции в стопанствата, преработката на селскостопански продукти и неземеделските дейности.

„Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони представя визията си за широка дискусия, която в по-напреднал етап ще актуализираме и прецизираме в детайл. Идеалният случай за работа е да разполагаме с финални бюджет, законодателство  и регламент за Стратегическия план, но преговорите на ниво ЕС вървят бавно и всяка държава-членка програмира в такава ситуация“, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на ТРГ. Тя изтъкна необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. Д-р Василева представи разработените проекти на интервенции, както и разяснение и информация за логиката на програмирането им. Заместник –министърът подчерта необходимостта от вземане под внимание на научените уроци от прилагането на текущата и предходна програма.

Тематичната работна група дискутира подпомагането на биологичните производители. Целта е да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предлага се въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция.

Предложението в проекта за мярката „Плащания за природни или други специфични за района ограничения” е продължаването на трите мерки НР1, НР 2 и НР 3. Предвижда се  при заявени постоянно затревени площи (ПЗП) да се предлага диференциран подход за подпомагане според това дали в стопанството на кандидата се отглеждат или не се отглеждат животни. Браншът подкрепи предложената визия на УО по представения проект на мярка.

Обсъдено беше подпомагането на млади и малки земеделски стопани под формата на грант в случай, че стопанството им е до 20 000 евро СПО. Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване. При подкрепата за инвестиционни дейности в земеделските стопанства Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване. Целта е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет да изпълнят инвестиционно намерение. Така те ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират.

По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.

Инвестиции  за  неселскостопански  дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти.

Дискутирана бе темата, за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство.  Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Бизнес

До дни предстои да стартира прием на проекти за иновации в сферата на селското стопанство с бюджет над 10 млн. евро. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на форум "Masterclass work 4.0", на тема: "Развитието на дигитализацията в земеделието и селските райони", организиран от КНСБ и Тракийски университет, в Стара Загора. Тя разясни, че новият прием по подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. 

се дължи на проявения интерес към разработване на проектни предложения, насочени към иновации в сферата на селското стопанство, както и наличието на свободен финансов ресурс. По вече проведения прием по под мярката като  допустими за финансиране са определени 26 проектни предложения. Стойността на одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 15.6 млн. лева. По думите й, се открояват проекти, насочени към дигитализация в сектори пчеларство, овцевъдство, полевъдството. Те включват прилагане на мониторинг и биологичен контрол чрез цифрови технологии и процеси, както и предложения за различни иновативни решения, които предстои да бъдат изпитани, за да се докажат като успешни в практиката.

Заместник-министър Василева обясни, че МЗХГ провежда целенасочена политика за развитие на иновациите, информационните технологии в земеделието и научно-изследователската дейност свързана с тях. Тя изтъкна, че цифровизирането на земеделието и селските райони е заложено в голяма степен и в следващия програмен период.

"Вярваме, че създадените връзки между науката и практиката чрез съответния механизъм за внедряване на иновации, които да бъдат от полза за селскостопанското производство в страната, ще предоставят увереност на участниците във веригата на трансфер на знания за разработване на бъдещи още по-успешни действия", допълни д-р Василева.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Новини на часа

121163401 925554941303685 6898932441356487052 nРазходите за напояване на декар тази година са скочили с близо 50% за сектор „Ягоди и малини“, много насаждения загинаха от хроничен недостиг на вода в Североизточна България, казва председателят на браншовата организация Божидар Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, след Консултативния съвет по зеленчукопроизводство и овощарство, от МЗХГ предлагат законодателни промени, свързани с напояването – бихте ли ги коментирали?

- Тези промени са съгласувани с целия бранш, защото напояването е лимитиращ фактор № 1 за нас. След това се нарежда земята, която също е ограничен ресурс. Лимитиращ фактор № 3 е липсата на сезонна работна ръка, която заплашва да измести недостига на земя.

Ако имам 100 дка земя, но мога да поливам само 50 дка от тях, но реално мога да осигуря работна ръка за 20 дка, то тогава защо ще засаждам 100 дка с малини? В момента така стоят нещата.

- Какви бяха разходите за напояване на сектор „Ягоди и малини“ през тази стопанска година, която беше белязана от невиждана суша?

- Разходите скочиха от 80 на 140-150 лева на декар. Въпреки че 95% от насажденията с ягоди и малини са с капково напояване. От известните данни става ясно, че ако към сектора са отпуснати за напояване 7 млн. куб. м вода, то до нас са стигнали едва 1 млн. куб. м. Това означава повече от 90% загуби на вода, определена за напояване. Не е учудващо, след като ВиК мрежата в страната отчита 60-70% загуби на вода за питейни нужди.

- Какво означава това – разхищение, кражби, безхаберие? Вие какво предлагате?

- Означава всичко, което изброихте. Ние предлагаме водата да се вкара в тръбопреносна мрежа – под налягане, за да се минимизират тези фрапиращи загуби. Това ще спести и разходи на производителите. Сега те плащат един път за вода и втори път – за гориво за помпи, което да вкара водата от канала на „Напоителни системи“ в капковото напояване.

- Това изисква огромни инвестиции – кой трябва да ги направи?

- „Напоителни системи“ – чрез проекти по мярката за напояване. Ако дружеството така или иначе държи монопол върху водата за напояване, а земеделските производители плащат за услугата, поне трябва да бъдат изградени адекватни напоителни системи. Защото в много случаи просто няма алтернативни източници на вода.

Едно забавяне в пускането на водата с 15 дни, както се случи тази година, донесе загуба в добива на ягоди почти с 30%. Измерено в килограми това прави 200 - 300 кг/дка, а в пари - между 400- 600 лева на декар. За стопанство от 50 декара, например, това са 30 хил. лева, при 100 или 200 дка сметката на загубите става още по-голяма. А от „Напоителни системи“ не поемат никакви компенсации или неустойки при забавяне в пускането на водата.

- Какво още поискахте като подкрепа от МЗХГ?

- Държавна субсидия за напояване за плодове и зеленчуци - както е при ориза, например. И по-голям контрол върху „Напоителни системи“ и тяхната дейност. Защото напояването е ключово за цялото земеделие и няма как държавата да остане извън този процес.„Напоителни системи“ държат монопол, ВиК дружествата дърпат в тяхната посока, защото и законът е на тяхна страна, институциите си прехвърлят топката.

И накрая какво се оказва – ние, производителите, все стоим между интересите на различни субекти и между политиките на няколко министерства. Това не ни носи сигурност. Доволни сме, че поне от МЗХГ е направена някаква крачка в правилната посока.

Публикувана в Интервюта

Бурни дебати сред млекопреработвателите на изслушване в парламентарната земеделска комисия

Анета Божидарова

Докато Румъния се окичи с членство в най-влиятелната фермерска организация в Европа Копа и Коджека, един от смятаните за единен сред браншовете у нас за пореден път влезе в люта битка за ….бялото саламурено сирене.

Искането за изслушване в парламентарната земеделска комисия дойде след изнасянето на поредни данни от изследване на „Активни потребители“. То стана повод отново да се вдигне медиен шум за това какво точно сирене купуваме и консумираме като крайни потребители. Според „Активни потребители“ е притеснително увеличаващото се съдържание на вода в сиренето.

По-важната причина за реакция от страна на бранша обаче е проект на Наредба на МЗХГ за специфичните изисквания към млечните продукти, която е в режим на обществено обсъждане. Спорният пункт в нея, който притеснява част от млекопреработвателите е свързан с въвеждането на ново определение за бялото саламурено сирене и изискването за определени стандарти: „наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт със съдържание на сухо вещество, не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40%.“

Аргументите на земеделското министерство

Текстът на наредбата е съобразен с приетите през м. юни Закон за храните и Закон за агрохранителната верига, както и с Кодекс алиментариус, аргументират се от МЗХГ. Кодексът е съвкупност от международно признати стандарти за храни, като тяхната основна цел е защита здравето на потребителите и осигуряване на честни практики търговски практики. В тази посока са и европейските препоръки, припомни д-р Димитър Димитров от МЗХГ.

Опитът на ведомството обаче да превърне международни и европейски препоръчителни стандарти и практики в нормативно облечени регулации у нас е причина браншът да скочи срещу наредбата.

Защо новите правила са изработени без участието на бранша?

Това попитаха първо представителите на млекопреработвателите у нас. След което се оказа, че не всички са на едно мнение по някои от промените в проекто наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Безспорно съгласие има по въпроса, че имитиращите продукти трябва да бъдат изцяло отделени, както и ако бъдат влагани в храни, това също да бъде отразено в наименованието на продукта.

Стандарт 40/40 – кой какво вижда?

Сирене с масленост 37% не е ли сирене?, риторично попита млекопреработвателят Галин Грудев от Търговище. Според него изкуственото създаване на регулации изкривява пазара и по този начин се фаворизират определени продукти. От бранша отчитат още липса на адекватна оценка на въздействие.

В защита на новата наредба се обяви Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Според него страната ни е изгубила традиционни външни пазари през последните 10 години тъкмо поради понижаването на качеството на българските млечни продукти. Затова днес сме изместени от Гърция – в арабските страни, в западни европейски държави, както и в САЩ вече предпочитат да купуват гръцкото сирене. Така износът от южната ни съседка е скочил 6 пъти през последните 10 години, точно толкова е паднал родният. И за всичко сме си виновни сами, смята Димитър Зоров. Ако Българският държавен стандарт /БДС/, който е 54% за саламуреното сирене не е задължителен, то въвеждането на изискване за 40% масленост ще постави бранша в равна конкурентноспособност, като се тръгне от едно по-високо ниво на качество, е позицията на млечния бос.

„Г-н Зоров, вие сте причина и част от сегашния проблем, пред който сме изправени. Днес повече ви прилича да бъдете политик“, реагира остро един от първите млекопреработватели у нас Ивайло Камаджиев от Силистра. Според него се прави

опит за въвеждането на втори държавен стандарт, което поставя в дискриминационна среда част от млекопреработвателите

„Ако една стока се търси, тя трябва да се произвежда. Ако в София потребителите могат да си позволят сирене от 16-20 лева, в провинцията няма кой да купува на такава цена. И нека не се правят внушения от разни НПО-та, че ние едва ли не сме престъпници и продаваме на хората опасни храни, защото това не е вярно. Сирене под 40% масленост е с по-ниска хранителна стойност, затова е и по-евтино. Но то не е опасно за човешкото здраве. То се търси и за него има пазар. Не може този сегмент да бъде отрязан с лека ръка, защото това е груб опит за въвеждане на регулации в условията на пазарна икономика“, обясни Камаджиев.

„Цялата работа е да се елиминират евтините сирена на пазара. Добре, ще произвеждаме скъпо сирене, но кой ще го купува?“, попита Иван Ковачев от Силистра. И добави: „Тук изобщо не става дума за стандарти и качество. Тук просто трябва да се разкарат едни хора от пазара.“

При 1000 лева пенсия – какво значение има колко ще струва сиренето?

Тези думи на депутата от БСП Румен Георгиев предизвикаха ръкопляскане в залата. Шефката на парламентарната комисия „Земеделие и храни“ обаче Мария Белова бързо припомни, че разговорът не е политически, а експертен. Тя смъмри и инициатора на срещата – депутатът патриот Александър Сабанов, който се опита да разкритикува отсъствието на земеделския министър и на ресорния такъв. „Не забравяйте, че официално искане в деловодството на Народното събрание за такова изслушване не е постъпило и няма как за 10 часа да осигурим присъствие на такова ниво“, уточни Мария Белова. Призна обаче, че след всички бурни дебати и изразени становища дори и тя самата съвсем е объркана: какво точно е българското бяло саламурено сирене и какво купуваме като крайни клиенти в магазинната мрежа?

Този въпрос всъщност е най-важен. Да се надяваме на конкретен и разбираем върху етикета отговор – след като стане ясен изходът от битката, която за пореден път се води в бранша - за място под слънцето, за пазарна ниша и за по-високи производствени стандарти. Дебатът в тази посока продължава, топката сега е в земеделското министерство. Редно е да бъде чута и думата на науката, особено при такава сложна материя. От екрана лесно се правят внушения и тук е отговорността на медиите – да бъдат внимателни, когато става дума за храна и за човешко здраве.

Иначе, цялата тази работа май е изтървана преди доста години. Междувпрочем, както се случи с още много неща в сектор „Земеделие“. Сега иди, че ги оправяй.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 31 Август 2020 17:46

За удобните бушони и за модела „Кой“

Един браншовик гръмко пусна едни 120 хиляди виртуални овце да пасат в общественото пространство и играта на котка и мишка между фермери, институции и медии започна. Чете човек, цъка с език и се чуди кой крив и кой прав.

От земеделското министерство акуратно привеждат аргументи в административен стил. Позовават се, разбира се, на Брюксел. От там искат 5% проверки на базата на риск анализ и ние толкова и правим.

Ако системата ВеТис допуска да се въртят шашми през нея, кой е виновен за това? Частнопрактикуващите ветеринарни лекари въвеждат данни за животните, за които отговарят – след сключен договор с фермер. От БАБХ правят проверки - на произволен принцип и ако има подаден сигнал – и сверяват данните, вписани от частните ветеринари с картината на терен. Ако има нарушение, глобяват фермерите.

Къде се дъни системата?

Много ясно, че щом само частнопрактикуващите ветеринарни лекари имат право да въвеждат данни във ВеТис, те автоматично попадат под съмнение. Дали пък не са влезли в съглашателство с някой фермер, за да припечелят едни пари? Риск печели, риск губи. Ако проверката наистина е на базата на случаен принцип.

Ако подобна система предполага схема за източване на субсидии, защо от МЗХГ и от ДФЗ досега не са предприели мерки? Ако пък от БАБХ имат задължението да проверяват всеки сигнал, защо фермерите не подават достатъчно сигнали? Толкова ли е трудно една система да се смени с друга, по-ефективна? За да не се оказва контролът безсмислен.

Грижата за здравето на животните е въпрос, свързан с националната сигурност на държавата. Кой може да си позволи да поддържа система на ветеринарно-медицинска грижа, която позволява корумпиране на нейните служители. Перманентните битки между животновъди и ветеринари показват, че нещо е сбъркано в тези отношения. Не трябва ли и фермерите, и онези, които се грижат за стадата, да бъдат от едната страна на барикадата? Ако някои частни ветеринари са се превърнали в печалбари и изпълнители на местни политически поръчки, това не е ли със знание и съгласие на най-високо управленско ниво? И тук изобщо не става дума за БАБХ.

Като стане напечено положението, от МЗХГ имат навик да са мият ръцете с Българската агенция по безопасност на храните. Къде явно, къде тихомълком. Не един и двама кадърни шефове на ведомството го напуснаха – нали все някой бушон трябва да изгърми, за да не се скапе цялата система. За жалост, обикновено си отиват кадърни експерти, защото е трябвало да операт пешкира след поредната каша, дето вместо да се води на полето на професионалния дебат, се е превърнала в политически скандал.

Затова и днес в обществото още битува мнението, че видиш ли, чума по дребните преживни животни няма и никога не е имало. Просто някой си е наумил да изтрепе дребните преживни в Странджа. И така да разплаче баба Дора, че даже тогавашният министър Румен Порожанов да й отиде на крака, за да я утешава. Щото така му наредил премиерът. А пък националните медии се скъсаха да показват репортажи по темата.

Масло в този кьорфишек наля решение на ВАС, с което се отменя заповедта на ОДБХ – Ямбол – фермата на прословутата Анна Петрова от Болярово неправомерно е заличена като животновъден обект, казват магистратите. Съдебното решение обаче не отменя заповедта на тогавашния изпълнителен директор на БАБХ д-р Дамян Илиев, с която въпросната ферма беше обявена за заразена с чума по дребните преживни животни. А и тази заповед по принцип не може да се обжалва. Тя все още е валидна и никъде в решението на ВАС не се отрича, че във въпросното стопанство е констатирано огнище на чума по дребните преживни.

В медийното пространство обаче веднага се появиха спекулации, че ето, виждате ли, БАБХ е осъдена. Не, нищо подобно не се е случило, обясни пред няколко аграрни журналисти в парламента зам.-министърът на МЗХГ доц. д-р Янко Иванов.

Защо обаче никой не обясни това публично? Дали са се сетили за бившия шеф на БАБХ д-р Дамян Илиев, който си тръгна огорчен?

Ако трябва да сме безпощадно точни, страната ни още свети в червено в европейския списък с налични епизоотии – у нас има огнище на чумата по дребните преживни животни. Това е положението, независимо дали ви харесва. И то тъкмо поради фермата на Анна Петрова от Болярово. И защото беше много удобно невежеството на една жена да бъде употребено за политически цели.

Къде бяха и браншовиците тогава? Никъде не се чу ясна и категорична позиция на подкрепа от страна на животновъдния сектор за усилията на МЗХГ и на БАБХ да овладее заразните болести по животните. Подобен сценарий се разигра и с африканската чума по свинете. Всички помним драмите по темата.

Не е ли по-добре тогава БАБХ да се закрие. Нито капацитет има, млади специалисти хич не са мотивирани да отидат да работят в агенцията и да берат ядове за една мижава заплата. Ако ведомството е създадено с цел да служи като буфер и да поема управленски гафове, ясно. Просто е страшно удобно да се живее по модела „Кой“. Кой ли? Никой. Просто гръмнал един бушон. Какво толкова? Важното е да се вдига пушилка.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Коментари
Понеделник, 27 Юли 2020 16:19

Като няма хляб, пийте бира

Кабинетът „Борисов - 3“ се бръкна в държавния портфейл и извади 2 млрд. лева, за да запуши народното недоволство. Явно бившият здравен министър Кирил Ананиев, прочут като безспорен финансист, бързо е направил аритметиката и премиерът смело е развързал кесията.

Мерките обаче едва ли ще спасят правителството. И не за друго, а защото даже да са правилно разчетени като харч, съвсем не са далновидни като политики на подкрепа.

Унизително е да се купува благоразположението на пенсионерите с мизерните 150 лева, дадени на три пъти. Това са горе-долу 3 прилични обяда в среден клас ресторант, ако човек е решил да започне с питие и салата и да завърши с десерт. Българските пенсионери обаче отдавна са забравили какво е ресторант. С 200-300 лева на месец, те броят стотинките за хляба и за киселото мляко. И имат точен разчет колко пъти в седмицата ще си позволят да ядат месо.

Вместо правителството да им подхвърля това подаяние, да беше направило друго – да изкупи продукция от български фермери /плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, консерви, брашно, захар, олио/ и да я раздаде на хората. Така ще се помогне на две групи – на бизнеса и на най-уязвимите. В това могат да бъдат впрегнати и общините – кой, ако не местната власт, най-добре познава местния бизнес? Да уточним – става дума за малки и средни производители, а не за онези, дето са си надвили на всички масрафи и могат да си позволят известни загуби.

В целия този разговор за мерки при криза къде е земеделското министерство, къде са синдикатите, къде са браншовите организации? От МЗХГ изкрънкаха едни 100 млн. лева от Брюксел и решиха, че стига им толкова извънредна подкрепа на българските фермери. Кой ще се класира за нея, е съвсем отделен въпрос.

За политики на подкрепа се иска държавническо мислене. Не да раздаваш пари на калпак и напосоки, а наистина да се поставиш на мястото на другите. На онези, които се чудят къде да си продадат стоката и на онези, които едва свързват двата края.

А сега какво излиза – като няма хляб, пийте бира. Щото й свалихме ДДС-то на 9%. Правителството обаче не отчита един простичък факт: когато 30 години си пил студена вода, трудно се хващаш на такава въдица. И не ти е нито до вино, нито до бира. Ами ти идва да хванеш кривака.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

Важно е земеделците да ги познават, защото практиките ще залегнат в националния стратегически план

Земеделското министерство публикува списък на земеделските практики от полза за климата и околната среда. Представените практики имат информативна цел и нямат обвързващ характер. Те са в режим на обществено обсъждане до 10 август и ще бъдат част от националния стратегически план. Какво пише в документа по отношение за системите за производство и управление на обработките в стопанството?

Консервационно земеделие. Обработки, целящи запазване на почвения ресурс

Ефективното консервационно земеделие се основава се на три основни принципа:

  • минимални механични нарушения на почвата (т.е. без оран) чрез директно поставяне на семена и / или тор;
  • постоянно почвено органично покритие, с най-малко 30% с остатъци от култури и / или покриващи култури;
  • диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.

Без обработка – директна сеитба

Директна сеитба без оран в предварително наличната покривна растителност – жива или унищожена, например мулч.

Ползи: Намалени разходи, свързани с предсеитбените обработки, които не се извършват. Намаляване на заплахите от ветрова и водна ерозия на почвата. Намаляване на уплътняването на почвата и увеличена биоактивност. Намаляване на изпарението и прекомерната загуба на влага в почвата, често пъти в критични за развитието на земеделските култури. По слабо развитие на плевелите в дългосрочен план, водещо до по-малка употреба на хербициди.

Недостатъци: Трудности за ефективен контрол на плевелите, покривната растителност и мулч. Увеличени разходи, свързани с механичния контрол на плевелите. Необходимост от специални машини, като сеялка за директна сеитба и други специализирани машини.

Минимални обработки на почвата

Strip-Till (обработка на ивици) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.

Ridge-till – (обработка на лехи) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда. Сеитбата се извършва на гребена на лехата и обикновено включва премахване на върха ѝ. Растителните остатъци остават на повърхността между лехите. Борбата с плевелите се извършва посредством химични средства, понякога комбинирани и с механична обработка, по време на която се възстановяват лехите.

Mulch-till – (мулчираща обработка) - представлява управление на количеството, ориентацията и разпределението на остатъци (растително-стъблена маса) от културни и други видове растения върху почвената повърхност целогодишно докато се развиват растенията. Специфично за системата е, че докато при no-till и strip till обработките, където се обработва малка част от повърхността на полето (до 30 %), при мулч тил се прилага слята обработка на повърхността.

Opti-till или Minimum-till - Характеризират се с минимални, частични, слети обработки на почвата, една, две или три на брой в зависимост от вида почва и от конкретните климатични условия. Това е технология, при която дълбоките почвени обработки се заменят от изграждане на биологична еко-система на почвата. В нея микроорганизмите, корените и другата почвена фауна, поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества. Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от водна и ветрова ерозия, предотвратяват уплътняване, подобряват почвеното плодородие. Плодородието на почвата (хранителните вещества и водата) се регулира, чрез управление на почвената покривка от предходната култура, частичните обработки на почвата и контрол върху плевелите. Използват се сертифицирани семена, защото сертифицираните семена са здрави, едри с добра кълняема енергия. Покриването на почвата с растителни остатъци от предходната култура, задържа влагата в почвата, което спомага за биологичната активност в така наречената жива почва, по този начин въглерода се запазва в почвата и се използва като храна за следващата култура. При тези обработки количеството на химичния фосфор и химичния азот е силно намалено, поради подобрената биологична активност на почвата, която се превръща в храна за растенията. Спазва се подходящ сеитбооборот. Внасят се бактерии в почвата, които от една страна разграждат растителните остатъци и от друга допринасят за почвеното плодородие. Добрата биологична активност на почвата способства за добър имунитет на растенията, поради този факт използването на химични вещества се намалява на 50% от съответната доза. Веднага след жътва в полето се влиза с иглен култиватор, това е обработка на 2-3см, която цели да разпредели сламата равномерно върху почвата и да затвори капилярите на почвата, при повторно влизане в полето с игления култиватор се унищожават плевели и самосевки без да се налага пръскане с хербицид. Следващото влизане в полето е с инвентар за минимални, слети, частични обработки - култиватор, таралежки и др., след което се засява културата с директна сеялка. Слетите минимални обработки по-лесно се практикуват, тъй като изискват по-малко разходи и по-малко инвестиция в дигитализация, но за успешното й реализиране е необходима висока степен на информираност и обмен на опит на добри практики. За въвеждането на Opti-till или Minimum-till в едно стопанство не е необходима висока степен на обучение и може да се прилагат независимо от формата на полето.

Изводи:

• При многократното преминаване по повърхността на почвата с цел обработката й, обемната и́ плътност се променя в хоризонта 10 см. до 80 см. и достига стойности от 1,68-1,70 t/m3 , а в някои случаи и по-високи. Казано по друг начин - почвата се уплътнява.

• При намален брой обработвания на почвата се увеличава обемната плътност и съпротивлението срещу проникване на твърдо тяло в почвата, което не води до оптимизиране на въздушния режим в първите две-три години на приложение, но води до увеличаване на органичното вещество в повърхностния слой с около 0,15 - 0,20% на година.

• При обработване на почвата и при използване на водоакумулиращи материали, рязко се увеличава количеството на поетата от почвата вода, а водната ерозия се намалява. При наклон на терена от 3% и след обработване по контура, почвата може да поеме до 90 mm/m вода при интензивен валеж, без да се активира водна ерозия. В реални условия може да се „спестят от едно до две поливания“, което е и най-голямото предимство на тези начини за обработване на почвата.

• Температурата на почвата в повърхностния 8-10 сm слой е по-ниска при нулевото обработване на почвата, вследствие на което сеитбата трябва да се провежда при достигане на температура от 8о С на дълбочината на полагане на семената.

• При обработване на почвата с внасяне на минерални торове в дълбочината на обработване се наблюдава с 30% по-добро развитие на кореновата система, 21-32% по-добро усвояване на водата и увеличаване на добивите с 12 - 30%.

• При този вид обработвания се наблюдава намаление на енергийните и трудови разходи с 12-15%.

• Приложението на естествени водоакумулиращи материали не води до промяна на рН и химичните свойства на почвите.

Ползи:

• възможност за активизиране на микробиологичната дейност в почвата при развитие на кореновата система на растенията и усвояването на хранителните елементи;

• доближаване на агроекосистемите до природните екосистеми при повисоко възпроизводство на органично вещество и запазване и/или повишаване на почвеното плодородие;

• запазване на няколко слоя органични остатъци по повърхността на почвата – разложени, полуразложени и свежи, с което се изпълняват най-малко две изключително важни условия – защита на почвата от водна и ветрова ерозия и възможност за намаляване на водния стрес, когато растенията се отглеждат без напояване и при тенденции за удължаване на сушавите периоди;

• създаване на предпоставки за икономия на горива и енергия поради периодичното елиминиране на най-тежките и скъпоструващи основна и предсеитбена обработка на почвата и окопаване по време на вегетацията.

Недостатъците:

• Влошаване на водно-физичните свойства на почвата, особено в първите 2-3 години, вследствие на уплътняването, причинено от намаления брой обработвания и изразяващи се в ниска хидравлична проводимост и аерация на почвата;

• Неблагоприятно влияние на големите количества растителни остатъци, намиращи се по повърхността на почвата, върху поникването и растежа на растенията;

• При липса на подходяща техника - невъзможност за дълбоко внасяне на органични и минерални торове и последяващ слаб ефект върху храненето на растенията;

• Увеличение на популациите на вредителите, населяващи почвата, чиято численост се регулира с обработката на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

През юли трябва да бъде отворен прием по подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони. Той ще бъде изцяло целеви – за стопани, които имат регистрирани и животновъдни стопанства. Бюджетът по подмярката е близо 60 млн. лева.

Във връзка с множество читателски запитвания, свързани с проблемния за животновъдите чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, зададохме няколко въпроса към аграрното министерство: Допустими ли са кандидати, които нямат регистрация по чл. 137?  Те ще могат ли да кандидатстват, ако са в процес на регистриране на фермата като животновъден обект - само с предписания, дадени от БАБХ? Задължително условие ли е да са получили регистрация по чл. 137 преди подписване на договор по 4.1?

Ето и отговорът на ведомството:

„Във връзка с поставените въпроси, подпомагането в предстоящия целеви период на прием по подмярка 4.1 е насочено към земеделски стопани, които са собственици или ползватели на действащи животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това е планиран критерий за допустимост, който  се доказва към момента на подаване на проектното предложение.“

Това означава, че животновъди, които нямат регистрация по чл. 137, не могат да кандидатстват по подмярката 4.1. Общественото обсъждане на условията за кандидатстване приключи на 22 юни.

Публикувана в Бизнес

За Кампания 2019 г. земеделските стопани получиха директни плащания от близо 1,9 млрд. лева (1 884 000 840 лв.). При повечето от схемите и мерките оторизацията на средствата беше изтеглена по-рано от миналата година, като плащанията бяха извършени при стриктно спазване на заложения индикативен график.

Най-голямото плащане, което получиха стопаните, е по схемата за единно плащане на площ ( СЕПП). Над 714 млн. лв. (714 125 843 лв.) бяха разпределени между 60 159 земеделски производители.

Втората по размер на бюджета е Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). По нея бяха изплатени близо 455 млн. лв. (454 590 954 лв.). Подпомагане получиха 60 143 земеделски стопани, които спазват изискванията за зелените плащания.

По схемата за преразпределително плащане (СПП) над 60 хиляди производители получиха 106 млн. лв. (106 144 223 лв.).

Преводът на субсидиите по Схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци” беше извършен в средата на март - с половин месец по-рано от миналата година. Овощарите и зеленчукопроизводителите получиха общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.). Средствата се разпределиха между 13 800 стопани, сред които и биопроизводители. Общият размер на изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за плодове е над 39 млн. лв. Преведените субсидии за зеленчуци са над 29 млн., а оранжерийните производители получиха над 8 млн. лв.

По осемте схеми за обвързана подкрепа за животни по банковите сметки на фермерите постъпиха общо над 114 млн. лв.

По ПНДЖ1 бяха разпределени над 35 млн. лв. между 4 479 животновъди, а по ПНДЖ 3 – над 28 млн. лв. - на 6 984 стопани, като и двата транша бяха платени в рамките на календарната 2019 г.

Тютюнопроизводителите за първи път получиха субсидиите си през февруари месец. Плащането беше преведено с два месеца по-рано от миналата година. Финансовата помощ, в размер над 75,6 млн. лв. (75 678 249 лв.), достигна до 40 510 земеделски стопани.

По всички направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ са преведени близо 62 млн. лв. Най-очакваните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. също бяха извършени в рамките на обявения индикативен график за директните плащания.По сметките на земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019 постъпиха над 38 млн. лв.

Плащанията по мярка 12 „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” бяха изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019 г. Изплатени са близо 46 млн. лв. (45 926 147 лв.) на 11 502 земеделски стопани.

По мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2) са изплатени над 92 млн. лв. на 32 801 кандидати.

113 памукопроизводители бяха подкрепени с близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

ДФЗ преведе близо 30,5 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2019. Средства получиха 17 070 производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул, леща, нахут, грах фъстъци, соя, бакла, люцерна и др.

Над 4,7 млн. лв. подпомагане получиха стопаните по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), подали заявления за Кампания 2019.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта