Браншови организации реагират остро на направените предложения за новата ОСП на последното заседание на Тематичната работна група. Публикуваме становището без редакция.  

С Т А Н О В И Щ Е

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА

ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание на ТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.“, проведено на 16.11.2020г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.

По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:

  • Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
  • Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
  • Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
  • Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
  • Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
  • Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
  • Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3-ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!

Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.

Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.

20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!

Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.

В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:

  1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО

-  Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

  1. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:

-  Допустими кандидати над 12001евро СПО

-  За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;

Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.

За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%

  1. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;
  2. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;
  3. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;
  4. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;
  5. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;
  6. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;
  7. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ:

Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

Добруджански овощарски съюз

Съюз на Дунавските овощари

Съюз на овощарите в България

Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

Българска Асоциация Биопродукти

Национален съюз на градинарите в България

Национално сдружение на млеко и месо производителите

Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

Национална Асоциация на младите фермери в България

Сдружение за биологично пчеларство

Национална Асоциация на картофопроизводителите

Групи и Организации на производители

Публикувана в Агроновини

Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители минаха на второ гласуване в парламентарната комисия по земеделието и храните. В тях има важен момент, който касае българските животновъди.

Животновъдите да имат право да ползват земи от остатъчния поземлен общински фонд - по Чл. 19 от Закона за стопанисването и собствеността върху земеделските земи. Това са непотърсени земи, предоставени за стопанисване на общините, докато се появят истинските им собственици - със съдебно решение или с решение на общинските служби „Земеделие и гори“.

През последните 5 години общините нямаха никакво право да се разпореждат с тях. С промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, това им се разрешава, но с няколко изключения – за инфраструктурни, за енергийни, за линейни обекти с национално значение, когато се ползват за комасация на земеделски масиви.

По предложение на депутата от ДПС Бюрхан Абазов се въвежда още едно изключение – за животновъдите. „Въпреки, че процедурата за регистрация по Чл. 137 беше безкрайно облекчена, все пак няма как да не се изисква документ за право на ползване на земята, върху която е животновъдният обект. Така редица ферми се оказаха с неизяснен статут като обекти и по тази причина не можаха да се регистрират по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – те се оказват на „ничия земя“, аргументира предложението си народният представител.

Затова онези животновъдни обекти, които се намират върху земи от остатъчния поземлен фонд по Чл. 19 – като заварено положение, трябва да имат право да регистрират своя обект или да строят върху такава земя, предлага Бюрхан Абазов. „Тук не става дума за някакви огромни площи, а за земи от 100 до 300 квадратни метра“, обясни бившият зам.-министър на земеделието.

Промените предвиждат кметовете на общини да могат да се разпореждат с въпросните земи, като дават право на животновъди да сторят върху тях своите стопанства. При всички останали случаи отношенията са от частно-правен характер, уточни Абазов. „Натъкнахме се на този нерешен въпрос по време на масовата регистрация по Чл. 137. Идеята е с промени в законодателството този пропуск да бъде поправен“, каза в заключение депутатът от ДПС.

Промените в закона трябва да влязат в пленарна зала – за окончателно гласуване от Народното събрание. Те ще влязат в сила след обнародването им в Държавен вестник.

Публикувана в Животновъдство

Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Публикувана в Коментари

Държавен фонд „Земеделие“ предоставя възможност за инвестиционно кредитиране на земеделските стопани със средства от националния бюджет в размер на 40 млн. лева. Заеми ще се отпускат за проекти в три основни направления, свързани с инвестиции в сектор Земеделие – животновъдство, растениевъдство и техническо обезпечаване. В обхвата на схемата са включени дейности по създаване и оборудване на животновъдни ферми, закупуване на чистопородни, хибридни и стокови животни, създаване и възстановяване на трайни насаждения, закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в селското стопанство и др.

  Сроковете за издължаване на кредита са съобразени с потребностите и възможностите на фермерите и са определени в зависимост от характера на инвестиционните разходи, като максималният срок за издължаване е до 114 месеца. По отпусканите кредити е предоставена възможност за ползване на гратисен период по отношение на главницата по кредита, като в зависимост от вида на инвестицията максималният му срок може да достигне до 48 месеца, както и погасяване на кредита на неравномерни погасителни вноски, в съответствие с характера и сезонността на очакваните приходи.

  Кредитирането се извършва пряко от ДФЗ при годишен лихвен процент в размер на 3% или чрез рефинансиране на избрана от кандидата търговска банка, която има сключен договор с Фонда за рефинансиране по схемата, при годишен лихвен процент до 7%. Предоставянето на кредита може да се извършва еднократно или на траншове, в зависимост от нуждите на бенефициентите и инвестициите, включени в проекта.

  Сключването на договори за кредит се извършва след анализ на кредитоспособността на земеделския производител и неговата платежоготовност, оценка на риска и предлаганите обезпечения. По условията на сега действащата Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство се предоставят само средства, които подлежат на пълно издължаване от страна на кредитополучателите, като не са включени грантови инструменти. Кредитната схема за инвестиции в селското стопанство и документите към нея са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

Публикувана в Бизнес

Да се чуди човек на радините фермерски вълнения като какви пари ще се паднат на всеки от извънредната мярка Covid-19. Все едно 100 млн. лева ще оправят родните батаци в земеделието и животновъдството.

Covid-19 ли е крив, че като сапунени мехури се пукат балоните с лавандула и рози. Всеки тръгва да засажда, работната ръка от готини е кът, а пазарът си е пазар – когато има свръхпредлагане, цената пада. Коя точно дупка ще запуши извънредното подпомагане по Covid-19?

Овцевъдите и козевъдите и те втасали – 70% от стопанствата не могат да се приведат в ред според сегашното законодателство. Covid-19 ли е виновен? Едва ли. Май е редно за това да попитаме десетките браншови животновъдни организации у нас. Като са толкова много, все някоя трябва да знае отговора.

Плодовете и зеленчуците отново се дрънкат кой краде пари по обвързаното подпомагане, какви и колко ефективни са проверките на терен, кой крив и кой прав в един лют спор, от който никой нищо не печели. Врявата вече на всички е досадна. Никой обаче не се сеща да повдигне въпроса за сортовия състав на българските градини и дали те са конкурентни на европейския и на световния пазар. Вместо това, сверяваме цените в малкия квартален магазин и в голямата търговска верига, цъкаме с език и се чудим тарикати ли са нашите производители или пък ние сме лоши, че не щем да прежалим 6 лева за кило череши или за кило домати. И тук никакъв Covid-19 не ни е виновен.

Зърнопроизводителите и те кахърни. Поне с основание и поне са наясно, че това няма нищо общо с един вирус. Най-големият враг за сектора се очертава времето. Първо невиждана суша, сега дъждове. Реколтата на много места е на кантар, въпреки, че сметката за зърнения баланс ще се върже.

Под въпрос е плащането на големите ренти в Добруджа. Даже и субсидиите няма да помогнат. Само че тази работа е сбъркана от години – днес обаче ще се плати висока цена за непремерения стремеж да наемаш колкото се може повече земя. Че Добруджа е златна, златна е. Но явно не е яма бездънна и аритметиката трябва да се прави по друг начин. Земята е жив организъм, не е дойна крава. Затова аграрен бизнес се прави с акъл.

Като капак – задават се радикални промени в европейското земеделие. Милиарди ще се изсипят в тази посока. Ние обаче още не разсъждаваме по темата. По-важни са ни 100-те милиона лева, с които да запушим някоя дупчица в сбърканото ни фермерство. Такава ни е психиката – оцеляваме ден за ден, година за година. Тъжна работа, не мислите ли?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Данните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) сочат, че се очаква двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г. От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета. През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка.

Представителите на бранша благодариха на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и отчетоха като успешна съвместната кампания.

По време на срещата министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.

Участниците в Консултативния съвет получиха информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки, по повод настоящата пандемия на COVID-19, Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.

Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.

Публикувана в Животновъдство

През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Публикувана в Животновъдство

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за удължаване сроковете на изпълнение на инвестиционните проекти от прием 2019-та по трите схеми за държавни помощи „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”, „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ и „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”.

Всеки един сключен договор по трите схеми по прием 2019 г. ще се удължи със срока за времето на извънредно положение плюс още 3 месеца. Това означава, че при обявеното към момента извънредно положение от два месеца, за всеки бенефициент срокът за изпълнение на проекта се удължава с пет месеца.

Решението е взето с оглед обявеното извънредно положение в Р България, заради пандемията от коронавирус (COVID-19) и постъпилите искания от бенефициенти за удължаване на срока за изпълнение на договорите, поради обективна невъзможност за изпълнение на инвестицията.

Указанията за прилагане на държавните помощи ще бъдат допълнени и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Бизнес

От 25.03.2020г. стартира прием на заявления по схемата за държавна помощ "Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко"

Приемът е до 15.04.2020г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на държавната помощ за доилна техника е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Предвижда се да се възстановяват до 50% от разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Утвърденият от УС на ДФ „Земеделие бюджет на помощта за 2020 г. е в размер на 2 000 000 лв., който ще се разпределя до изчерпването му по реда на кандидатстване.

Държавната помощ за минимандрите е предназначена за малки и средни фермери и организации на производителите, които да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
https://www.dfz.bg/…/darzhavni-po…/invest-doilni-suorajenia/

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 37

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта