Виолета Кръстева

Съботната сутрин на 28 август (Успение Богороднично по стар стил) събра много гости и граждани на гр. Левски на празника на пълнената чушка - ,,Най-вкусната левчанска традиция”. Домакините от Общината, НЧ ,,Георги Парцалев” и всички участници в кулинарния празник впечатлиха гостите с отличната си организация и гостоприемство на второто издание. Сред официалните лица на събитието бяха областният управител Марио Тодоров и секретаря на консулството на Русия в гр. Русе Любов Агеева. Те поднесоха приветствията си към кмета Любка Александрова и всички присъстващи. Непосредствено до фестивалните шатри бе разположен и фермерският пазар. Той се проведе за пръв път в гр. Левски с подкрепата на общината. (Повече за инициативата и замисъла на https://zemedeleca.bg/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/item/30837-obshtina-levski-kani-na-praznik-na-palnenata-chushka-i-fermerski-pazar-na-28avgust). Производителите с охота разказаха за дейността си и изказаха благодарност към организаторите на този фермерски пазар. Пред репортера на ,,Гласът на земеделеца” те изразиха задоволството си, че са станали част от пилотното и обещаващо събитие, на което си дадоха среща предприемчивите производители и доволните потребители.

yadki 1Младият, вече утвърден управител Иван Глухаров на ,,Мандра” ООД с. Обнова и с. Трънчовица, община Левски привличаше с разнообразни продукти за дегустация и създаде приятна атмосфера за взискателните ценители. Фирмата предлага над 30 вида продукти от краве мляко. ,,Разполагаме с полузатворен цикъл. Имаме мляко от собствена ферма и отделно изкупуваме и от други производители. Преди повече от седмица ни покани на този пазар кметът на Обнова Анелия Николова. В това село също имаме малка мандра. Решихме да вземем участие и да се представим пред потребителите. Не сме били точно на фермерски пазари, а на подобен вид събития, учатвали сме на празника ,,Млечния път” в гр. Луковит. Били сме и на изложения в ,,Интер експо център в гр. София” и на подобно изложение в Берлин. Все още е рано да обобщавам впечатленията си от събитието. Предполагам, че така потребителите ще се запознаят повече с нашата марка, тъй като не е много разпространена в търговската мрежа. (За сведение на ценителите в магазин за фермерски стоки в центъра на Плевен до училище ,,Цв. Спасов” се намират техни продукти - бел.а). Очаквам да дойдат магазинери, които да харесат продуктите и нови клиенти, които да пробват и да се запознаят с нашето качество и продуктова гама. Предимството на това събитие е конткатът с клиентите, получаваме обратна връзка, забелязваме какво се търси от продуктите, ценово как се позиционираме, вкусови тенденции, дори предпочитания по възрастов критерий. Засега забелязвам напълно традиционни вкусови тенденции, има и интерес към по – непознати продукти. Според мен, този интерес се дължи главно на медиите”, разказва Иван Глухаров.

tahani i masla 1Антон Антонов от фирмата на земеделски производител Иван Ечев за продукти от биволско мляко с опит в продажбите на фермерски пазари също сподели добрите си впечатления. ,,Поканата дойде от община Левски около месец предварително, когато се разбра, че ще има организиран фермерски пазар. Бил съм на много такива. Те се правят с цел ние производителите да си продаваме стоката на по-добра цена и директно самия потребител да дойде да си купи от нас. Не само на нашия фермерски пазар, но и като цяло е важно, потребителят да види кой произвежда продукцията, да се виждаме лице в лице. За клиента е много приятно да чуе по какъв начин се правят продуктите, да му се обясни какъв е районът на производство, да види животните на снимка. Примерно аз показвам от телефона снимки от камерите в мандрата на животните, ако са на фокус”, разказва Антон Антонов. По думите му клиентите са доста удовлетворени. ,,Доволни сме от пазара в Левски, ако ни поканят, ще дойдем отново. Познавам сайта zemedeleca.bg. Иска ми се да чета за нещо, което, за жалост няма как да се изпълни - да има все повече и повече производители, представени на сайта, най-вече млади хора. Такива, които се занимават със земеделие и животновъдство, затворен цикъл на производство. Например мини мандра, мини цех за месопреработка. Много такива хора ги няма в България, за съжаление. Факт е, дори и на ниво ЕС е така, няма достатъчно млади хора в сектора. Дори и в Европа младите не искат да се занимават с този тип дейност. Тя никак не е лесна, свързана е с много трудности и политика. Няма правилно насочена политика в тази област. Младите хора не се възпитават в трудолюбие, а в живот на готово...” , разсъждава Антон Антонов. Все пак той самият е добър пример за млад човек, посветил се на този вид труд.

Александър Цвятков, представител на ,,Еко виста” ЕООД, с. Обнова, зеленчукопроизводител, също разказа за дейността си. ,,Не съм бил до сега на подобен пазар. Поканиха ме миналата седмица. Представител на Община Левски дойде при нас. Впечатленията ми от днешния пазар са добри, за сега нямам специални препоръки. Ако ни поканят отново, пак ще дойдем. Ние продаваме продукцията си в магазини до базата ни и хората идват при нас. Подобно е и сега на този пазар. Все още е рано да коментирам дали се появяват вече нови клиенти, които да се запознаят с продукцията ни”, каза Александър Цвятков. Той допълни, че до сегане е чел zemedeleca. bg, но ще разгледа в Интернет сайта.

DSC00168Гинка Шопова, производител на лавандула от с. Българене се оказа истинска находка, пионер в отглеждането на етерично-маслена култура в Плевенско. ,,Приятелката ми на щанда до мен с гоблените ми каза, че ще дойде и реших и аз да изложа продуктите си. Не съм била до сега на подобен тип пазари. От няколко години се занимавам с производство на лавандула. На третата година след засаждането започва косенето на растението и производството на маслото. Тази година ни е втората добивна. Възхищавам се на това, че тези пазари се възраждат! С удоволствие бих дошла отново! Хубаво е, че всяка една продукция може да се изложи, да стане достояние на целия град. Постоянно чета статии за отглеждането на лавандулата в специализирани медии - интересувам се от видовете лавандула, добивите. Ние сме може би първите заедно с приятел от Левски, които отглеждаме тази етерично-маслена култура. Имаме 80 декара, но е жалко, че изкупната цена много падна, поради наличието на прекупвачи. Преди няколко години маслото струваше 240 лв. литъра, а сега едва достига 50 до 60 лв”, коментира Гинка Шопова. Нейната продукция се намира в специализирани магазини за здравословни храни и натурална козметика в Левски и Свищов.

DSC02946Пламен Газянов от фирма Ники ЕООД, производител на ядки, тахани и студено пресовани масла, познат вече на читателите (https://zemedeleca.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81/item/30419-za-kostelivite-orehi-v-sektor-cherupkovi) също привестства организаторите.,, Поканиха ме на този пазар преди около месец. Участваме редовно на подобен тип събития - фермерски пазари, изложения. (Продуктите им бяха разположени и на базара по повод празника на Плевен през месец май и са достъпни и в търговската мрежа на специализирани магазини за здравословни храни – б.а ). Впечатленията ми от такива събития са само добри, затова и участваме. Директната връзка с крайните клиенти е предимството на такива пазари. Живот и здраве, ще участваме винаги, когато можем на подобни събития”, добави Пламен Газянов.

Всички учатвали производители изразиха готовността си да се срещат отново с клиенти на фермерски пазар в Левски и пожелаха тази инициатива да се превърне в традиция.

Публикувана в Бизнес

От футболния терен, през полето с билки до световния пазар за масла от маточина и лавандула-това е пътят, който изминава футболистът – земеделец от Сливенско Пламен Крумов. Решава да се занимава с отглеждането на няколко вида билки в землището на родното си село Желю войвода преди 5 години, а от 4 има и собствена дестилерия. В момента насажденията му възлизат на 1000 декара основно лавандула, останалите са маточина, бял равнец и римска лайка.

193376436 478986913180635 267685564272073474 n„Когато започнахме бизнеса с моите съдружници, маточината беше много актуална култура, след това се сгромоляса страшно много. Пробвахме да произвеждаме био, но не се получи. Оказа се, че преди повече от 25 години има заровено в почвите ни ДДТ, което при анализите излиза и затова се отказахме, преминахме на конвенционално отглеждане“, разказва той.

Големите площи маточина се правят с разсад.Отгледаните стръкчета за засаждане в зависимост от сорта и качеството си струват по 6-8 стотинки. За един декар площ са необходими осем до десет хиляди корена. Те обаче се развиват бързо и дават реколта още през първата година.

Тъй като иска да предлага качествен продукт, Пламен влага много средства в това да получава добър разсад и за полетата си с лавандула, плаща огромни суми за агрономи, които да му го селектират, а по-късно се сдобива и със собствен разсадник.

През първите три години обаче е на ръба на фалита. Пазар у нас на тази стока няма затова се насочва към чужбина. Благодарение на качеството на растенията си и участието в множество изложения, макар и трудно успява да стъпи на световните пазари. Днес изнася продукцията си за Франция, Германия и Италия, където тя се използва предимно в козметичния бранш, но отскоро има търсене и за фармацията.

194715684 320022852812339 4825113871172351641 nСпоред Крумов, качеството на продукцията от Сливенския край се дължи на добрите показатели на почвата в този регион. Маточината обича светло, топло и влажно, харесват й богатите, рохкави почви. „В сравнение с Добричко например, където също се гледат доста билки, основно лавандула, чернозема тук е по – силен. Когато правим изследванията на маслата, произведените там са по-слаби от нашите“, коментира още земеделецът.

Въпреки, че насажденията са под открито небе, климатичните промени не нанасят големи щети. Растенията му са застраховани и с изградени напоителни системи, които се ползват при засушаване, тогава само разходите за напояване се увеличават.

Брането или прибирането при големи площи е механизирано и затова 90% от работата по културите става с машини, едва 10 % е ръчен труд.

По думите му, добивът от маточината за суха маса – възлиза на 200 кг. от декар, а ако е в масло - около 400 до 500 гр. от декар. „Има качество на растенията, изискванията са много високи, убийствени иначе няма как да стъпиш на световния пазар. Нашето качество се изследва в лаборатория във Франция, за да сме сигурни в това, което предлагаме“, допълни той.

194724063 153470353357914 4258850163686546758 n„Цената на един килограм свежа маса от маточина е около 2,50 лв, а изкупната цена на килограм масло от маточина достига 1 500 лв. За тази година все още не са ясни цените на лавадулата, постоянно се менят, но миналата година килограм от маслото се е търгувал за 80-90 лв., поясни Пламен Крумов.

Публикувана в Бизнес

Напрежението на зърнените пазари, провокирано от засиленото влияние на климатичния и най-вече спекулативния фактор постепенно спада. Това констатират участниците в търговията със зърно от двете страни на Атлантическия океан, като посочват, че в момента посоката на ценовите отклонения и в САЩ и в Европа се определя главно от информациите за състоянието на новата реколта и новините от експортния фронт.

Почти през целия изминал седмичен период (21-27.05.21) цените на пшеницата в Щатите и на Стария континент се плъзгаха в низходяща посока. Понижението на борсовите и експортните котировки на пшеницата в Евросъюза беше свързано преди всичко с оптимистичните перспективи за новата реколта. На 27 май Европейската комисия за пореден път увеличи оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през следващата 2021/22 маркетингова година. Този път прогнозната летва беше вдигната с 1,4 млн.т от 124,8 млн. т на 126,2 млн.т, а това е с 6,5 на сто повече, в сравнение с резултата от текущия сезон. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС обаче остана непроменена спрямо априлския доклад – 30 млн.т (27 млн.т – 2020/21 г.). Експертите акцентират върху очертаващото се увеличение на използването на пшеница за фуражни цели предвид напрегнатия баланс и високите цени на царевицата в Евросъюза.

На 7 май, вълна от спекулативни покупки издигна котировките на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж до най-високите стойности от осем година насам – EUR233,25/т, но на 26 май Euronext затвори на равнище EUR206/т. На експортния пазар цената на пшеницата от старата реколта през последните десетина дни спадна от EUR 247-249/т до EUR 232FOB Руан (EUR 198FOB – 6-7.05.20 г.). Изразеното понижение на цените активизира големите купувачи – Египет, Саудитска Арабия, Тунис и др. Като най-мащабен се очертава саудитския търг, който е насрочен за днес (28 май) за 720 хил. тона пшеница 12,5% протеин. Междувременно Египет вече напазарува 240 хил. тона румънска пшеница от новата реколта за доставка през август по $254,00 – 258,80FOB.

Провеждането на мащабни международни търгове подкрепи житните котировки в Евросъюза и на 27 май септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище ЕUR212/т, тоест само с незначително отрицателно отклонение от около 2 евро в рамките на седмичния период. Експортните цени на френската пшеница от новата реколта се стабилизираха на равнище около EUR213FOB Руан (EUR186/т FOB – 6-7.05.20 г.).

При царевицата ситуацията беше по-различно. Предвид напрегнатия вътрешен баланс негативната ценова корекция на пазара за фуражно зърно в ЕС беше ограничена, а в края на седмичния период борсовите й котировки в Париж се върнаха към пиковите месечни стойности – около EUR265(около EUR170/т – 6-8.05.20 г.). На експортния пазар френската царевица в момента се предлага по около EUR273-275FOB Бордо/Рейн (EUR168-173/т – 6-8.05.20 г.).

Житните пазари в черноморския регион следваха европейската низходяща ценова конюнктура. По данни на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) и аналитичната агенция СовЭкон експортните цени на руската мелничарска пшеница 12,5% протеин през миналата седмица ерозираха до $260-270FOB, като зърно от нова реколта според «Русагротранс» в момента се предлага за износ при средна цена около $255FOB за товарене праз август ($200/т - 7.05.20 г.).

На пазара за стоките от слънчогледовия комплекс през миналата седмица липсваха значими промени. Котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се задържаха на равнище около $1530-1550($780-785- 7.05.20 г.). Украинското слънчогледово масло понастоящем се котира за износ по $1480-1495FOB ($735-745- 7.05.20 г.). Цената на френското слънчогледово семе на база St Nazaire също остана почти непроменена – около EUR550 ( EUR340-7.05.20 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

„Агрион“ предлага престижна селекция от терени от огромното си портфолио чрез коректни и честни условия

Земя под наем е основният начин, по който се разширяват земеделските стопанства у нас. Това сочат проучвания на експерти сред фермерите. По данни на Евростат страната ни е в челните места по земя, отдавана под наем или аренда. Една от основните причини е разпокъсаната собственост на земята у нас.
По данни на земеделското министерство към края на миналата година собствениците на земя в България са 1 861 410 граждани и фирми. Те притежават общо близо 44 млн. декара земеделски земи.
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99,88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4,772 декара. В голямата си част тези собственици живеят извън районите на поземлената си собственост и имат други професии.
За тези, които искат да наемат земя, са новите предложения на лидера в поземлените отношения „Агрион“. Традиционно през май, компанията вади престижна селекция от терени от огромното си портфолио, които отдава, чрез пряко договаряне, под наем или аренда.
Експертите на „Агрион“ са разработили процедурата така, че да се осигурят честни и прозрачни преговори за всички участници. Няма скрити клаузи и никой не се ползва с преимущество.
Мярката е особено подходяща за млади фермери, които не разполагат с нужните средства за закупуване на земя или пък имат нужда от първоначално финансиране, за да развият своите стопанства. Всички имоти могат да бъдат разгледани тук http://agrion.bg/bg/services/rental.
agrion 1 sitewebЗа първи път компанията предлага опция за наемане по изцяло дигитален път – от пълната информация за имотите, през подаването на заявка и частично до сключването на сделката. На официалния сайт на земеделския лидер https://www.agrion.bg/services/rental/ всеки може да разгледа предложенията, систематизирани по области, населени места и землища.
„Предложените земеделски земи позволяват на всеки, който иска да се занимава със селско стопанство, да се включи дори ако не притежава опит в тази сфера. Това е изключителна възможност и за хора извън агросектора, които нямат финансова възможност или желание да купуват собствена земя“, казват експертите от „Агрион“
Наемането на земя дава възможност на всички участници на пазара да разширят площта, която обработват и да бъдат по-конкурентноспособни.
Статистиката сочи, че арендата и наемът са най-лесният начин за уедряване на земеделските стопанства. Според проучвания от Австрия и Германия най-малки са разходите при обработка на масиви от 50 – 100 дка. За да постигнат такъв размер на стопанствата си, фермерите трябва да преговарят с десетки малки собственици или с големи стопани на земеделски земи, какъвто е „Агрион“. Практиката сочи, че все повече земеделци избират „Агрион“ за партньор, заради коректните и честни условия, които компанията предлага.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 01 Март 2021 08:42

Пчелари купуват ниви през Мрежата

Над 5000 парцела с цени от 300 лв. за дка излизат на пазара

Все повече градски жители търсят екологични и устойчиви алтернативи, за да се върнат към природата и да избягат от замърсената градска среда и нездравословно претъпканите пространства. Особено сега, в пандемията. Част от това „градско бягство“ е пчеларството. Млади хора вече търсят активно терени, за да отглеждат здравословен и екологичен мед.
За тези хора е насочено новото предложение на лидера в управлението на поземлена собственост „Агрион“. В началото на активния земеделски сезон компанията вади над 5000 терена за продажба на цени, започващи от 300 лв. за дка.
Допълнително облекчение е, че голяма част от стъпките по закупуването им могат да се направят вкъщи през сайта на „Агрион“ www.agrion.bg
Agrion onlineТерените са подходящи за пчеларство, тъй като голяма част от тях се намират в защитени територии, биорезервати, където чистата земя гарантира перфектна продукция.
Всеки, който желае да се занимава с пчеларство, може да разгледа имотите в секцията https://bit.ly/37sAv40
Следващата стъпка е да се свърже с експертите на компанията. Заявката може да бъде подадена онлайн, по телефона, чрез националния номер 08001166 или през системата за чат на живо на сайта. Експертите на „Агрион“ предоставят изчерпателна консултация за сделката.
Сред предлаганите имоти в цялата страна, най-голям е интересът към тези в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, София. За терените край морето и в планините наддават и частни инвеститори, извън земеделския сектор. Сред особено апетитните парцели изпъкват тези с площ над 20 дка, подходящи за различни земеделски култури.
„Ние, от Агрион, продължаваме да работим усилено за клиентите ни, при напълно прозрачни и честни условия. Затова всяка година хората, които се доверяват на „Агрион“, се увеличават.
Покупката на земя е отлична възможност за земеделските стопани да окрупнят парцелите си и да разширят стопанствата си, категорични са агроекспертите. Комасацията увеличава производителността и намалява разходите. Тя дава по-добри условия за механизирана обработка на земята, което е предпоставка за увеличаване на добивите и за развиване на селско стопанство с висока добавена стойност.
Окрупняването на терени насърчава образуването на по-добра цена на земеделските площи. Стойността на комасираните имоти е доста по-висока от средната за даден регион, дори и да се сравняват терени от едно и също землище. Според експертите точно това е водещо при решението на фермери и собственици на земя да потърсят „Агрион“ за замяна. При такъв тип сделки се заменят парцели от интерес и на двете страни, а фактът, че компанията притежава земя в цялата страна, я прави предпочитан партньор за това.
Ниските лихви по банковите депозити стимулират търсенето на по-високодоходни инструменти, каквито са инвестициите в земеделска земя. Придобитата земя обикновено се отдава под наем или аренда, което при правилно планиране може да докара доходност, далеч над лихвите в банките. Затова и хора с високи доходи се стремят към влагането им в печеливши активи. Голяма част от тях са българи, живеещи зад граница, или спестовници.

Публикувана в Бизнес

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям, показва проучване на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика

125037797 724788224790450 8592692566773123285 nКак Ковид пандемията е повлияла върху зърнения пазар у нас – това е предметът на проучването на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, съветник по земеделските въпроси в Посолството на Кралство Нидерландия в София.

Изследването обхваща месеците март, април и май, като се опира на данните за цените на зърното и количествата за износ у нас, сравнени с тези в Румъния, Русия и Украйна.

Кривата на цените, сравнена с тези от миналата година за същия период, показва, че Ковид – 19 не оказва значимо влияние върху зърнения пазар – по-конкретно върху цената на пшеницата за износ.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям. Това се дължи на по-либералния подход от страна на българското правителство – не са наложени ограничения, забрани или квоти, обяснява в своето проучване Миленкова.

В тази връзка пазарната конюнктура се оказва добра за българските земеделци, защото в Румъния, в Русия и в Украйна, макар и за кратко, са въведени ограничения в износа на зърно. Затова наличните количества от българска пшеница имат шанс да пътуват спокойно за износ.

Традиционно, над 70% от зърното страната ни реализира в рамките на Европейския съюз, но в трите месеца на ограничения заради пандемията, българският износ се разширява към трети страни, показва още проучването. Българска пшеница за първи път пътува към Индонезия, Иран и Тайланд.

Българското зърнопроизводство е фактор на световния пазар, страната ни заема 11-12 място по износ. Пазарът трайно остава свързан с динамиката на цените на зърното в Черноморския регион, като водещи са Русия и Украйна.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Пазарът е царят. Така стоят нещата, когато се работи в условията на свободна пазарна икономика. За да си силен обаче на пазара, трябва да бъдеш екипен играч. А родните фермери още се учат на това. И още бъркат държавните благинки с платените услуги.

Ясно е, че управниците имат удобен инструмент в ръцете си, с който да си купят благоразположение. Особено когато се задават избори. Затова порочната практика да се прехвърлят едни европейски пари от едно място на друго отдавна не е новина. Пък и в крайна сметка, по-важно е парите да бъдат усвоени, отколкото да ги връщаме на Брюксел, ще кажат повечето от фермерите. За жалост, с такова мислене не се стига далече. Най-много да се прекрачи в следващ програмен период или в следващо политическо управление.

Освен заради сушата, ситуацията е доста изнервена и от почти двумесечната политическа криза. Едни харесват министър Десислава Танева, други не. Едни предпочитат удобното статукво, други искат промяна.

Подредена ли е обаче къщата на земеделския бранш? По-скоро не. Зърнопроизводителите чакат собствениците на земеделски земи да им влязат в положението и тази година да са склонни да получат по-ниски ренти. Което изобщо няма как да се случи, защото рентите са предмет на предварително договаряне. Достатъчно субсидии взимат земеделците, да са си планирали риска, разсъждават собствениците. Като толкова го разбират земеделието, защо не си обработват сами земята, стискат зъби фермерите и се надяват на някакви валежи, за да не се провали и есенната сеитба.

Родни аграрни специалисти дават акъл през медиите, но дали земеделците ги чуват? И това работещо решение ли е изобщо? По-скоро не. Всяка услуга струва пари. Включително най-важната – тази на тесните специалисти. Те пък от своя страна за 30 години някак не се научиха да се продават добре. Затова един бивш финансов министър ги нарече синодални старци. Грозно, но отчасти вярно. В Селскостопанска академия все се правят реформи, но резултатът е почти никакъв. Сигурно и тази година в Деня на будителите учените отново ще излязат на мълчалив протест. Заради обидно ниски заплати. А биха могли добре да се препитават, ако знаят как да се менажират по-успешно. Засега още чакат на държавата. Но и този пазар е като всеки друг. Печели предприемчивият и който умее да предложи най-качествената стока. В целия свят най-скъпото нещо е високата експертиза. У нас си играем на тука има, тука няма. Затова и земеделието ни е на този хал.

Пазар, пазар, пазар. Ако искаш да си устойчив на него, трябва да си рентабилен, с най-висока проба реколта или с атрактивен краен продукт - независимо какво отглеждаш и върху колко по обем площи. Другото е наливане от пусто в празно. Играем си на бизнес, докато модерният свят завладява пазарни територии с лекота. Защото мисли екипно. А ние сме едни симпатични индивидуалисти. И какво от това?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

При 320 лева за тон зърно, сделки към момента почти няма

Въпреки щетите от сушата, които са в размер на близо 110 хил. дка напълно пропаднали площи, имаме добиви от пшеница с високи хлебопекарни качества. Това заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

При цена от 320 лева за тон пшеница, сделки към момента почти няма. Същинският пазар на зърно се раздвижва след септември, обясни Костадинов.

Стопаните с напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани, но онези, чиито загуби са под 100 %, няма да получат нищо. Става дума за 953 968 дка със зърно, които тази година са пострадали от тежката суша. Най-силно засегнати са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен.

Земеделци от различни сектори от години настояват наредбата да бъде променена и да се предвиди диференцирана ставка на компенсация при пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, като така ще бъдат обхванати и стопани, които са претърпели загуби под 100%. За момента обаче нормативната уредба не предвижда такъв тип подкрепа.

Сушата продължава да притеснява земеделците. В онези райони на страната, в които има трайно засушаване, добивите от слънчогледа и от царевицата няма да могат да компенсират загубите при пшеницата. Дори и в момента да паднат валежи, те няма да имат съществено стопанско значение, освен за рапицата, ако сушата продължи и през есента, коментира Костадин Костадинов.

Изнесените официални данни от МЗХГ за над 4,6 млн. тона произведено зърно зърно почти се припокриват с тези на НАЗ. Средният добив при пшеницата е 393 кг/дка. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

За трудния пазар, за капана на проектите, за липсата на дългосрочни политики в земеделието на макро ниво – гледните точки на Постолови – баща и син

Анета Божидарова

Преди повече от 10 години Даниел Постолов затръшнал вратата на банковия офис и се завърнал в родното село Еремия – за да стане градинар. Споменът, който пазел от дете за черешовите градини, се оказал по-силен от прагматичните житейски решения. Фамилията посрещнала с разбиране избора на Даниел и веднага застанала зад гърба му, начело с неговия баща Кирил Постолов.

106351272 674162569801430 3207126364675803289 nДнес фамилията стопанисва 50 дка градини. С удивителен мерак баща и син Постолови година след година развиват своето стопанство. Попитахме и двамата - лесно ли е да бъдеш овощар у нас? „Лесно е ако го гледаш на картинка“, смее се Кирил Постолов. Даниел признава, че в началото тръгнали почти любителски, но още в началото на пътя разбрали, че

пазарът в този бизнес е най-важен

Затова заложили на черешите за прясна консумация – ранни, средноранни и късни сортове – от традиционни до най-популярните на пазара днес. „Имам чувството, че някаква сила ни помага“, казва Даниел. Вероятно така се чувства човек, когато е убеден в правотата на своя избор.

Градините на фамилия Постолови са невероятни със своята изрядна подредба. В тях веднага се вижда един необясним педантизъм в работата. „Просто сме си такива хора“, казва Даниел Постолов и с това изчерпва целия въпрос.

Проблемите обаче в сектора са хронични. Всяка година черешопроизводителите от Кюстендилско срещат трудности с наемането на работна ръка и най-вече с реализацията. „Липсва анализ и планиране от страна на МЗХГ. В тази посока трябва да ни се помогне, защото сами не можем да се справим“, коментира бившият банкер. Веднага питам дали пазарът няма да е по-успешен, ако малките градинари се сдружават. Даниел признава, че този процес е труден. „Когато става дума за пари, малко хора издържат на това изпитание“, смята той. И затова

днес всички берат горчивите плодове на тази незрялост – неумението да се сдружаваме

Щом пазарът се наводни с череши за прясна консумация, цената пада. Като се прибави и евтиният внос, картината става още по-критична. Затова е трудно всички по веригата да са доволни и да печелят. При изкупна цена на черешата от 1.00 - 1.50 лева и 60 ст. надница за берачите, къде му излиза на човек аритметиката?, пита бащата Кирил Постолов. Той е ядосан и заради друго – трудно е за млади и мераклии градинари да правят бизнес в България –

земя трудно се наема за повече от 10 години – как да инвестира човек в трайни насаждения

Овошките влизат в силата си едва след 5-6 години, до тогава е само работа и инвестиции, възвращаемостта е малка.

Постолови недоумяват защо е толкова трудно да се извършва контрол върху сектора, след като има сателитно наблюдение и цялата картинка може бързо да лъсне – като на длан. А че има чертожници и схемаджии, повече от ясно е. Топката обаче по тази тема е в полето на държавния контрол.

Даниел има какво да каже по темата проекти по ПРСР. Той е одобрен по подмярката 6.1,` популярна като „Млад фермер“. Бизнес-планът му включва и биологични площи с джанки. Постолов син обаче не е доволен от методологията на работа на Държавен фонд „Земеделие“. Опитът на бившия банкер показва, че

за един бенефициент политиката на смяна на правилата в движение никак не е удачна

„От ДФЗ често изискват от нас реакция с документи относно промени в кратък срок и с леко ултимативен тон, а когато ние имаме въпроси – чакаме с месеци“, казва Даниел. Постолов син обаче е изключително благодарен на екипа на НССЗ – Кюстендил, и по-специално на своя персонален консултант Ивона Новакова. „Ако фермерите не са чували за Националната служба за съвети в земеделието и че тя работи абсолютно безплатно за българските земеделци, значи не са се интересували достатъчно от аграрен бизнес“, казва Даниел. От НССЗ-Кюстендил не просто са помогнали на черешопроизводителя от Еремия да подготви своя бизнес – план. Те следят цялата процедура по кандидатстването, одобрението и изпълнението на проекта, като своевременно уведомяват всеки бенефициент, който работи с тях, за всяка промяна, ако има такава от страна на ДФЗ.

Финансирането по подмярката 6.1 е 50 хил. лева и то покрива едва около една трета от инвестициите, които Даниел прави в своя бизнес. „За стартова помощ – става, за повече и за нещо по-сериозно – няма как, това са жълти стотинки“, лаконично обяснява градинарят от Кюстендилско. Според него липсват дългосрочни стратегии и политики в земеделието на макро ниво и това носи несигурност за малките и средните стопани. Особено по отношение на пазара. Достатъчно е няколко градинари от региона, за които това не е основен бизнес, да започнат да продават на ниска изкупна цена черешата, това веднага се оказва пагубно за останалите. Няма обаче механизъм или регулация, които да контролират този процес. В този смисъл Даниел смята, че държавата трябва да има специални

политики към сектор „Плодове и зеленчуци“ – дългосрочни и обвързани с пазара

Сега усещането за подкрепа към сектора прилича на това да се опитваш да обяздиш и да подкараш умрял кон. Каквото и да правиш – няма смисъл, нищо не се получава, казва с горчивина Даниел.

Питам го дали има вариант отново да се върне в банковия офис. „Всичко е възможно и животът непрекъснато го доказва. Сърцето ми обаче днес е в тази уникална черешова градина, която сме създали с моята фамилия. Където и да отида – ще работя по същия начин“, казва Даниел Постолов. И отново повежда екипа ни към място, от което да ни покаже поредната красива гледка. Защото така правят истинските мераклии – изграденото с труд ги радва всеки ден.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 23 Юни 2020 16:51

Откровено за шафрана

Първо потърсете пазар, съветва Стоян Дурков

Стоян Дурков е един от разпознаваемите български производители на шафран, макар че отглежда лилавия минзухар едва върху 4 дка площи в района на Девин. Фермерът определено смята да разширява своето производство, но едва след като сключи договор за продажба на шафрана извън страната.

Стоян Дурков е член на Българската асоциация „Биопродукти“ и казва, че това му помага в търсенето на пазар. „Участваме в международни изложения, така се създават контакти. Сам какво може да направи човек?“, споделя той.

Всяка година продукцията е различна, през есента на 2019 Дурков е изкарал 2,800 кг сух шафран от своите 4 дка. „Пазарът е най-важен. Затова съветвам всеки, който е решил да опитва, да не се хвърля да прави големи инвестиции и да засажда върху големи площи. Какъв е смисълът да хвърлите 10 хил. лева за луковици и после да се чудите какво да го правите шафрана, защото няма на кого да го продадете? Четвърта година се занимавам с шафран и не мога да кажа, че той изхранва семейството ми. И аз, и съпругата ми работим и друго“, казва Дурков.

Цената на сухия шафран у нас е ниска, защото мнозина производители правят дъмпинг, за да могат изобщо да пласират своята продукция. Това са хора, които изцяло са заложили препитанието си на това производство и предпочитат да го продадат под себестойност, за да вземат изобщо някакви пари. Което е лошо за цялата пазарна картина.

Цената за грам качествен шафран е близо 40 лева, в интернет обаче се предлага между 22 и 25. Стоян Дурков е процес на сертифициране на шафрана като биологичен и това ще му даде основание да търси още по-висока цена за своята продукция.

Можете да срещнете Стоян на ежеседмичния фермерски пазар пред земеделското министерство, който се провежда всяка сряда. И понеже интересът към тази непозната за страната ни култура е факт, всеки споделен опит по темата е полезен.

Купувайте само сертифицирани луковици, съветва Дурков. Интернет гъмжи от обяви за продажба на шафранови луковици, но стопаните, които възнамеряват да се пробват с културата, трябва да внимават какво и от кого купуват.

Една от водещите лаборатории за окачествяване на шафран е френската AnaSkan, но сертификати издават и лаборатории в Англия, Испания, Холандия. Връзката с лабораториите не е трудна – контактът се осъществява по електронен път чрез писмо, парите за изследването на шафрана и за издаването на сертификат се превеждат по банков път, като ключови са 4 компонента при културата. Изпраща се само 1 грам шафран, обяснява Стоян Дурков. Окачествяването струва между 45 и 55 евро – в зависимост от това дали сте юридическо лице или фирма. Транспортните разходи са около 40 лева, ако ползвате услугите на частни куриерски фирми.

Шафрановите луковици всяка година се делят, но максимум на 4 години трябва да се разсаждат. Луковиците „заспиват“ още към края на месец май и през юни могат да започнат да се разсаждат. Този процес продължава още 2 месеца – до началото на септември, като това време е достатъчно, за да бъде подготвена почвата. У нас условията са подходящи за отглеждането на лилавия минзухар. Той е сухолюбив, обича припекливи места.

Работата по минзухара е трудоемка – изисква ръчен труд и работна ръка. Като се започне от засаждането, плевенето, брането и се стигне до сортирането. Тънка работа е и сушенето, но българските фермери вече имат опит в тази посока.

Официална и точна статистика за броя на производителите на шафран у нас няма. наблюденията на Стоян Дурков показват, че вече има хора, които са се отказали да отглеждат културата по една единствена причина – труден пазар. След пандемията от Covid-19, той няма да става по-лесен.

„Качествен шафран върху стотици декари - съмнителна работа“, смята Стоян Дурков. Затова залага на качеството и на чистото производство. Признание, че го постига е и последната му награда от изложението „Агра“, присъдена от най-убедителната аудитория – потребителите.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 17

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта