Целогодишното подхранване на пчелите със суха захар има много предимства, доказани от технологията на Якофов

Зооинж. Михаил Михайлов
На 13 май пчелари от София, в състав: автора, Сашо Цветаноски и Георги Петровски, посетихме пчелина на Костадин Якофов в с. Дълбок дол, Старозагорско. Пчелинът, състоящ се от 5, 6 и 7 рамкови кошери система ЛР, намиращи се в ограден парцел с разположени в него битово помещение, поилки и други помощни съоръжения, се нарича „МАЙ“. Разбрахме, че има и друг пчелин, който се нарича „ЮНИ“. „Майският“ пчелин е за добив на пчелен мед и прашец. На него се извършва и производство на маточници и отглеждане на майки.
viber image 2021 05 14 09 45 44Поводът за гостуването бе поканата от домакина към нас, във връзка с информацията за високата смъртност в различни пчелини в страната. Изтъкваше се необходимостта от популяризиране на техники и технологии на отглеждане, изключващи загуби на пчелни семейства, а такива тук на този пчелин, се оказаха нулеви.
ТОВА Е ИНТЕРЕСЕН ФЕНОМЕН, КОЙТО БЯХМЕ ДЛЪЖНИ ДА РАЗГАДАЕМ
Без да изключваме съобщенията за ниска смъртност и от други пчелари, то спецификата на този пчелин е в някои особености на работата с пчелите, които са съобразени с тяхната биология. На първо място, това са пчелните майки, собствено производство, които пчеларят отглежда чрез пренасяне на еднодневни ларви в присъствие на майката в кошера – отглеждач. Майките се излюпват в оплодни сандъчета и биват подменяни всяка година. Характерно за тях е, че те правят плътно компактно пило без пропуски на килийки и че създават силни и здрави пчелни семейства. На второ място, това е целогодишното подхранване на пчелите със суха захар, факт, който поражда много спорове поради не напълно изяснения механизъм на усвояването на захарта. Съществува разлика между подхранването на пчелите със суха захар, захарни питки (канди) и захарен сироп. Разликата е не само в темпа (скоростта) на усвояване, но и в количествата на разграждане на захарозата. Със захарен сироп пчелите много бързо запълват килийките и този начин се прилага за подбудително подхранване или за попълване на запасите от захарен мед. Това често води до блокиране на майките поради изпреварващото запълване на килийките от пчелите. При подхранване с твърда храна (пудра захар), пчелите я усвояват под формата на каша, поради частичното й разтопяване от повишената температура в гнездото и метаболитната влага от храненето. При подхранването със суха захар, състояща се от кристали, за усвояването й от пчелите е необходима вода, която да овлажни тези кристали и те да преминат в друго агрегатно състояние. Капилярата в хранопровода на пчелите е твърде тънка за преминаване на кристалчета захар – през нея преминава само течност.
Как и кога ще стане овлажняването на кристалите захар, откъде ще дойде водата?
Тъй като подхранването на пчелите със суха захар е целогодишно, то усвояването на захарта от хранилките става възможно само когато захарта е овлажнена. Откритото пило е голям източник на влага и когато започне яйценосната дейност на майките, захарта се овлажнява и става достъпна за усвояване от пчелите. В периоди без пило в пчелните гнезда, когато влагата е оскъдна, пчелите би трябвало да активират мастните депа и слюнчените жлези в телата си за да усвоят сухите захарни кристали, което е невъзможно. Когато влагата в гнездото е недостатъчна, сухата захар не се овлажнява и е недостъпна за пчелите. Парадоксално е, че в безберитбени периоди, когато е необходимо подхранване на пчелите, за да не изпадат семействата в роево състояние, употребата на суха захар е най-удачна. Въпросът е къде отива усвоената захар, дали за покриване на ежедневни нужди на пчелите или за складиране на запаси. Смята се, че разграждането на захарозата, както в нектара, така и в сухата захар стимулира пчелите да извършват работа, т.е да бъдат активни. Количествата на усвоените от пчелите продукти на хидролизата на захарозата, глюкоза и фруктоза са малко и не се депонират в запаси. Процесът е ензимен, така както и при инвертирането на течния захарен сироп от пчелите. Разликата е в изразходването на минимални количества ензими при подхранването с овлажнена захар, което не натоварва пчелите и не ги изтощава. Сухата захар е дразнител, имитиращ външен източник на храна. viber image 2021 05 14 09 46 30И все пак медът е най-добрата естествена храна за пчелите.
ПРОТИВ ВАРОАТОЗАТА СЕ ТРЕТИРА САМО С МРАВЧЕНА КИСЕЛИНА
Обобщено казано, на пчелина на Костадин Якофов видяхме следното:
 силни пчелни семейства, с кротки нахранени пчели;
 млади едногодишни, белязани в бяло майки;
 пити с плътно и равно пило, изпълващи цялата площ и тънък венец от мед;
 милерови хранилки със захар и пчели в малките отделения;
 чекмеджета в дъната на кошерите пълни с разноцветен прашец;
 леки пластмасови корпуси с ниска рамка на кошери ЛР, групирани по двойки, тройки и четворки;
 кошери, линейно разположени в два реда с пътека между тях.
Видяхме един жизнен и активен пчелар, който бързо преместваше корпусите и показваше питите без опасност от ужилване. Кошерите по етажите бяха пълни с пчели, което е гаранция за добър медосбор. Пчелите се отглеждат съобразно техните потребности и биология. Накрая, изказваме благодарност на г-н Якофов за гостоприемството.

Публикувана в Пчела и кошер

Този период от годината е най-подходящ за масово рояване

Милан Стоянов
Естественото рояване на пчелите е резултат от действието на инстинкта за оцеляване (Ив. Лонин). То се проявява, когато в пчелното гнездо и околната среда възникват ситуации, застрашаващи нормалното съществувание и живота на пчелните семейства.
Роенето на пчелите се заражда и утвърждава като полезен за вида признак, когато пчелите живеят в естествени жилища (дупки, хралупи, скали, кухини, в земята). Причините условно могат да се подредят в три групи: биологически, причини – породени от състоянието на пчелите и външни причини. Съставните елементи на биологичните причини за роене са: генетичната склонност, недостиг на маточно вещество (феромони) и състоянието и възрастта на майката. Семействата с двегодишни майки се роят при други равни условия три пъти по-често отколкото семействата с едногодишни майки.
Много са особеностите в пчелното семейство, които подтикват към възникване на роево настроение. Една от тях е малкото открито пило в пчелното семейство. Това е причина, поради която голяма част от младите пчели да изпадат в състояние на безработица. Стига се до неудовлетвереност на кърмаческата потребност на младите пчели-кърмачки. Изтънчената инстинктивност на пчелите възприема тази обстановка в пчелното гнездо като сигнал, застрашаващ нормалното им съществуване. В тясна връзка с изложената причина е стесненото гнездово пространство, което не позволява нормално яйцеснасяне на майката и не предоставя възможност за складиране на постъпващия нектар и прашец.
Сред многобройните причини за рояване, произтичащи от вътрешното състяние в пчелното семейство са и следните:
• Лоша вентилация в кошера;
• Отслабнали фермони на майката;
• Замърсеност в кошера - черни пити, непочистени дъна…;
• Голям брой пити в пчелното гнездо с търтеев градеж;
• Слабопродуктивни майки;
• Голям брой резервни пчели, неангажирани с отглеждане на пило и преработане на постъпващия нектар;
• Наличие на прекалено голямо съдържание на въглероден двуокис в кошерното пространство;
• Силно опаразитяване с акара Вароа;
• Нарушаване на баланса между вътрешнокошерни и летящи пчели;
• Излишно производство на млечице в семейството.
Важна роля за възникване на роево настроение играят външните условия. Към факторите на околната среда се отнасят: липсата на паша, неподходящо за живота на пчелите време, прекомерно слънчево греене на кошерите. Към масово рояване подтиква меката топла пролет и горещо начало на лятото. Лошото време, пораждащо намалена летателна активност на пчелите и липсата на цъфтящи медоносни растения влияе силно за възникване на роево настроение.
Естественото рояване на пчелите е резултат от настъпване на нарушаване на равновесието в живота на пчелите и колебание в техния биологичен ритъм, утвърден през хилядолетията. Пчеларят не може да промени радикално външните условия, с които е длъжен да се съобразява, но състоянието в пчелното гнездо е негово задължение и отговорност.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 20 Май 2021 11:36

Храненето на пчелите?

То би могло да обуславя затрудненото оцеляване на пчелните семейства в последно време

Кръстю Кръстев
Увеличаването на загубите на пчелни семейства през последното десетилетие е основно затруднение, изпитвано в пчеларската практика. Поддържането на икономически адекватен брой пчелни семейства от отделните пчелари става все по-трудно, както и добиването на задоволителни количества стоков мед от оцелелите семейства (често с понижен стопански потенциал в края на зимата и през активния сезон). В общия случай загубите на семейства настъпват през зимата.
Следващата серия от материали разглежда възможното влияние на ограниченото наличие на разнообразни естествени източници на храна върху тези повишени загуби. Прави се разграничение между краткото и обилно изхранване, осигурявано от блокове с цъфтящи селскостопански култури, и изхранване в условия на разнообразие от цъфтяща растителност (вкл. и дива) с различно разположени през активния сезон цъфтежни периоди. Отделя се внимание на влиянието на липсата на достатъчно прашец през ключови периоди от активния сезон и особено през периода на формиране на пчели със зимна физиология. В евентуално недохранване, което те срещат през ларвната си фаза и началните етапи на живота си като имаго, се търси (поне частично) обяснение за повишените зимни загуби.
Разгледани са три механизма, по които би могло да настъпи обедняване и загуба на разнообразието на хранителната база до нивà, недостатъчни за доброто изхранване на наличния брой семейства в района: (1) интензификация на земеделието, (2) пренаселване на района с пчелни семейства и (3) зачестяване на неблагоприятните климатични условия. Прави се опит действието на тези механизми да бъде вписано в концепцията на носеща способност (капацитет) на района. Правят се и някои предложения за модулиране на настоящото упражняване на земеделската дейност в посока подобряване на хранителната база на пчелите.
Излага се разбирането, че недохранването не е единственият оперативен фактор, а действа във взаимообуславяща се обвързаност с повишената употреба на пестициди, характерна за интензивното земеделие, и с товара от паразити и патогени, които пчелите срещат.
ХРАНАТА НА APIS MELLIFERA
Естествената храна на пчелите са произвежданите от цъфтящите растения нектар и прашец. Бивайки неодомашнени, макар и позволяващи да бъдат отглеждани от човека, Apis mellifera се изхранват сами чрез събиране на храна от цъфтящата растителност в радиус от няколко километра около пчелното жилище. Дори да разполага с възможност да храни пчелните семейства, човекът не може да замени естествената храна на пчелите, може само да добавя към нея. В този смисъл влиянието, което колебанията в наличието на храна в природата оказва върху развитието на пчелните семейства, не може да бъде премахнато.
УСТАНОВЯВАНЕТО НА НУЖДАТА ОТ СЪБИРАНЕ НА ХРАНА
откриването, събирането, установяването на нуждата от по-нататъшно събиране, преработката и складирането на храната са процеси, изключително фино регулирани чрез комплекс от положителни и отрицателни самоподхранващи се цикли, опериращи в и представляващи градивни елементи от социалната организация на пчелното семейство (Seeley 1995). В рамките на тези процеси редица поведения на определени работнички играят ролята на обуславящи фактори за поведението на други работнички, при което съвкупно се постига регулиране на процеса на събиране на храна. Регулацията на събирането на храна осигурява баланс между хранителните нужди на семейството към дадения момент (консумация/хранителни запаси в гнездото) и евентуално изразходваната от семейството енергия за събиране на още храна, съобразно качествата ѝ (напр. енергийна стойност) и наличните ѝ количества.

Семейството A. mellifera има значителен потенциал за събиране на храна поради (1) големия брой индивиди, съставящи пчелното семейство през активния сезон, (2) високите склонност и способност на семейството за натрупване на хранителни запаси в гнездото, които да служат за изхранване през периоди на недостиг на храна в природата (предпоставки създава самата архитектура на гнездото), и (3) перманентния характер на съществуването на пчелното семейство (за разлика от колониите на пчелни видове с по-ниска степен на еусоциалност, като Bombus terrestris, например). Очевидно трите аспекта са свързани, като (3) обуславя нуждата от (2): при перманентно съществуваща колония неизбежно се минава през период(и) на липса на храна в природата (напр. зимата в умерения пояс), а (2) обуславя (1) чрез необходимостта от голяма работна сила за събиране и натрупване на големи количества храна, особено от ефимерно цъфтящи главни медоноси, каквито се срещат твърде често в умерения климат. Голямата работна сила, от своя страна, изисква значително количество храна за отглеждането и поддържането си в работещо състояние. В този смисъл, „икономиката“ на семейството A. mellifera е доста ресурсоемка.
НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ БИВАТ НАБАВЯНИ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА
като високата степен на специализация на пчелите ги прави способни да експлоатират само цветовете на растенията за източник на храна. Естествено възниква необходимостта от голям брой цветове, предлагащи нектар и прашец, в териториалния обсег на действие на пчелното семейство. Такива цветове обаче трябва да има не само в един или два кратки периода от активния сезон, а сравнително равномерно разпределено през целия активен сезон.
Способността и склонността на пчелите за натрупване на въглехидратен запас под формата на мед в гнездото значително превишава тази за натрупване на другата хранителна субстанция – прашеца. Така една или две кратки и интензивни главни паши могат да осигурят на семейството значителни въглехидратни запаси, с които то да преживее останалото време на липса или ограничено наличие на нектар. Изхранването на семейството с прашец обаче не може да бъде осигурено по този начин – необходимо е относително перманентно наличие на прашец в природата, равномерно разпределено в рамките на активния сезон. Прашецовите запаси в гнездото не могат за стигнат за продължително време.
Прашецът обаче е източник на повечето типове хранителни вещества за пчелата:
белтъци, липиди и микронутриенти. Dolezal et al. (2016) посочват (и препращат към научни публикации по всяка от темите), че изхранването с прашец обуславя множество индивидуални и колониални аспекти: продължителност на живот, правилно разпределен темпорален полиетизъм, имунен отговор, устойчивост на патогени, чувствителност на пестициди, формиране и показатели на мастното тяло, нива на вителогенин, качество и размер на хипофарингиалните жлези.
Каква е причината за тази хетерогенност в склонността на A. mellifera да натрупва хранителни запаси от различните видове храна? Вероятно самата структурата на наличието на различните видове храна в природата – отделянето на нектар от растенията е по-ефимерно, не изпълнявайки репродуктивна роля за растението per se, а образуването на прашец от тичинките на цветовете е по-постоянно поради пряката репродуктивна роля на прашеца. Разцъфналият цвят може да отделя нектар много ограничено или да не отделя, а прашец образува с по-висока степен на постоянство. Разчитайки на това, пчелните семейства не натрупват големи прашецови запаси – самото наличие на цветове в района почти гарантира дневната дажба прашец. Необходимото количеството прашец е по-малко от това на въглехидрата (около 20 кг прашец годишно, спрямо 120 кг нектар, Seeley 1995), вероятно поради особената – на първо място градивна, а не енергийна – роля на протеина за организма. Още по-силно посоченият тип хетерогенност е изразен при сравняване на склонността на семейството за складиране на хранителни запаси спрямо вода: вода не се складира, вероятно поради практически неограниченото ѝ наличие в природата.

Зимни пчели и срив на семейството
Носеща способност на средата – дали прекомерното развитие на пчеларството в България не е ограничителен фактор

Пчелните семейства, бивайки приспособени за живот в умерения климат, в който има зима, са способни да преживяват продължителни периоди на липса на цветен прашец в природата. Това става чрез формирането на пчели с diutinus физиология, дългоживеещи, или зимни, пчели, които прекарват тези периоди, разполагайки със значителни белтъчни и мастни запаси в телата си и ограничавайки колониалната консумация на белтък чрез силно намаляване или пълно прекратяване на отглеждането на нови членове на семейството. В умерения климат този тип физиология се формира у работничките, излюпващи се в края на лятото и през есента. За правилното ѝ формиране (оставяйки настрана феромоново и поведенчески обусловените аспекти на формирането; виж Döke et al. 2015 за описание на отделните фактори и цялостния механизъм на формиране на зимна физиология) е необходимо добро протеиново/липидно захранване на пчелата през ларвната ѝ фаза на развитие и в ранния ѝ период като имаго (седмица-две след еклозия). Това захранване, както на всяка работничка, има два компонента: (1) пчелно млечице, което работничките в кърмаческа възраст трябва да отделят (поемайки самите те достатъчно прашец) и (2) прашец. Разбира се и за двете е необходимо наличие на прашец в природата.
ОСОБЕНО ВАЖНО ЗА ЗИМНИТЕ ПЧЕЛИ Е ДОБРЕ ФОРМИРАНОТО МАСТНО ТЯЛО ОРГАН С МНОЖЕСТВО ФУНКЦИИ
Които са от значение за необходимият им продължителен живот (Dolezal et al. 2016; Döke et al. 2015). Този продължителен живот трябва да протече в условията на постоянна натоварваща терморегулация, основана на енергията от метаболизъм на захари и без гарантирана възможност за изхвърляне на отпадните продукти. Колкото повече пчели от семейството биха загинали през зимата поради невъзможност да издържат на натоварването, толкова по-трудно става за останалите да продължат да поддържат съществуването на семейството до пролетта. Dolezal et al. (2016) пишат: „Следователно, здравето на тези „зимни пчели“ е с висша степен на важност за оцеляването на пчелното семейство и високите липидни запаси са един показател за потенциала за презимуване. Поради множество стресори загубите през зимата са се увеличили значително през последните няколко десетилетия. Така, силна и здрава популация от зимни пчели в края на есента е критична за способността на семейството да устои на предизвикателствата на дългата зима.“
Загиване от типа „колапс“ (или „срив“) на пчелно семейство (термин, оставящ настрана някои преки причини, като отравяне, например) е резултат от невъзможността на семейството да извършва самоподновяването си с достатъчен темп – работничките загиват с по-високи темпове, отколкото се излюпват нови. Това става при безнадеждно осиротяване – добре известен сценарий в живота на семейството.
ЗАГИВАНЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО ПРИ НАЛИЧИЕ НА СНАСЯЩА МАЙКА И ПИЛО ПРЕЗ АКТИВНИЯ СЕЗОН, ПОКАЗВА ДРАСТИЧЕН СПАД В СПОСОБНОСТТА МУ ДА СЕ САМОПОДНОВЯВА
Dennis and Kemp (2016) търсят обяснение за колапса на пчелните семейства именно в особеностите на популационната динамика вътре в семейството и по-специално, в една популационна закономерност, наречена „Ефект на Але“. Този ефект, отнесен към пчелното семейство, представлява нарастване като функция от броя на пчелите в семейството на нетния темп, с който индивидът допринася за нарастване на семейството. Per capita темпът на нарастване е функция от размера на семейството. Най-добре изразено е това при неголеми семейства. Неголямото семейство, такова, което е далеч от максимума си на развитие, нараства толкова по-бързо, с колкото повече пчели разполага. Следва, че при намаляваща популация (има се предвид „популацията“ от индивиди в семейството, а не от семейства в даден район) per capita темпът на нарастване намалява. Авторите обсъждат възможността
Под определен критичен брой пчели, семейството да не е
В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ САМОПОДДЪРЖА
Излюпват се по-малко пчели отколкото умират, а живите членове на семейството не са способни да допринесат достатъчно, за да се обърне тенденцията. Това резултира в колапс: състояние, при което към даден момент е налице пчелно семейство, а скоро след това то е престанало да съществува. Критичният размер на семейството не е статичен – той зависи от условията на средата, като благоприятните условия го снижават, давайки възможност за оцеляване на малки семейства. Неблагоприятни фактори, повишаващи смъртността или намаляващи раждаемостта, изострят „Ефекта на Але“, повишавайки критичния за оцеляване размер на семейството. В такива условия бива намален също така горният стабилен размер на семейството (максималният размер, който семейството може да достигне, след което спира да нараства) – нещо с очевиден негативен ефект за добивите от „оцелелите“ (останалите над критичния праг на съществуване) семейства. Авторите спекулират за възможността различни странични стресори, като пестициди, акари, патогени, недохранване и климатични промени, поотделно или в съвкупност, да причинят сриване на пчелното семейство.

Посочената статия не диференцира особености в популационната динамика на семейството през зимата и през активния сезон. Моделът все пак би могъл да бъде приложим за зимата, като характерният за активния сезон принос на работничката за нарастване на семейството чрез отглеждане на нови пчели (per capita темп на нарастване) бъде разбиран като приноса ѝ за запазване на размера на семейството през зимата; последното, разбира се, се основава на оставането ѝ жива достатъчно дълго време. Сривът на семейството през късната есен или през зимата (оставяйки настрана загиването от глад или от свръхопаразитяване с Вароа), когато са болшинството случаи у нас, говори за неспособност на зимните пчели да осъществят основното си предназначение – да имат достатъчно дълъг живот, за да преживеят зимата, периода, през който семейството не може да се „самообновява“, но би трябвало да се „самоподдържа“. В известен смисъл, това явление може да се нарече криза в продължителността на живот на зимните пчели. В резултат на преждевременното отмиране на пчели, при определен критичен минимум, достигнат по-рано (ако средната продължителността на живот на работничките е била драстично скъсена), или по-късно през зимата, оставащите пчели не са в състояние да поддържат съществуването на семейството. Липсата на мъртви пчели на дъното или по питите може да се обясни със способността на пчелите да напускат пчелното жилище, усещайки наближаването на края на живота си, за да умрат навън; това може да бъде извършено през всеки относително мек зимен ден.
НАЛИЦЕ ЛИ Е ДОСТАТЪЧНО ПРАШЕЦ В ПРИРОДАТА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА АКТИВНИЯ СЕЗОН?
Достатъчно ли е прашецът в края на лятото за формиране на нормална зимна физиология у пчелите, която да им позволи да преживеят зимата? Ако отговорът е не и ако този отговор по някакъв начин бъде обвързан със затрудненото оцеляване на пчелните семейства в последните години, или може би едно-две десетилетия, трябва да се разгледа какви изменения са настъпили в средата на пчелите през този период. Преди конкретните промени в средата обаче, нека посочим теоретичната конструкция, в която те се вписват, и през която може да бъде разбирано тяхното действие.
Носеща способност (или капацитет) на средата е понятие от екологията, с което се означава максималната възможна популация от даден вид организми (при пчелите колонии от организми или придобилото известна популярност „суперорганизми“), която средата може да поддържа (Chapman and Byron 2018 за обзор на понятието „носеща способност“ и възможните му интерпретации и приложения). Когато размерът на популацията е далеч под носещата способност, популацията нараства бързо; приближавайки носещата способност, нарастването забавя и спира. Евентуално превишаване на носещата способност на средата би довело до висока смъртност сред популацията организми и връщане към максималния допустим от средата размер. Факторите, обуславящи носещата способност на средата, разбира се, не са статични, те се променят, с което се променя и максималният възможен размер на популацията.
Един такъв променлив и особено важен за всяка популация фактор е наличието на храна
Търсейки обяснение за завишената смъртност на пчелните семейства през последните години във взаимодействието (свръх-) организъм – околна среда, и съсредоточавайки се върху фактора наличие на храна, може да се запита съществуват ли релевантни механизми, които биха могли да обусловят спад в популацията на A. mellifera? Очевидно, тези механизми биха могли да бъдат две групи:
(1) такива, които би трябвало да снижават наличната храна и съответно носещата способност на средата;
(2) да се стремят да повишат размера на популацията над носещата способност (тъй като говорим за отглеждано от хората насекомо), при което тази популация се стреми да се върне обратно към по-ниска стойност. Нищо не пречи на кумулативното действие на механизми от двете групи, при което би се наблюдавала силно повишена смъртност.

Земеделие и намаляване на естествената цъфтяща растителност

Активното отглеждане на земеделски култури, ограничава храната на пчелите

Структурата на земеделската дейност, упражнявана от хората, влияе върху природата. Наличието на отпечатък на земеделието върху околната среда е нещо съвсем нормално – това е начинът, по който хората се изхранват. Всеки биологичен вид има свой отпечатък върху природата – пчелите например изчерпват нектара от цветовете, който други нектаривори (напр. пеперуди) биха могли да усвоят, и чрез опрашването, което извършват, могат да доведат до засилено (защо не и прекалено) разпространение на определен вид цъфтящо растение в даден регион, особено сполучливо ползващо се от техните опрашителни услуги, например инвазивен вид като акацията (Tepedino et al. 2008); те също така заемат дървесни хралупи, които други животни охотно биха заели.
Различно структурираната земеделска дейност може да има различен отпечатък върху природата. Настъпила ли е промяна в структурата на земеделието през последните десетилетия? Възможно ли е течащият процес на интензификация на земеделието да е достигнал нива, правещи отпечатъка от дейността твърде силно интерфериращ с екосистемите? В такъв случай, затруднено оцеляване на пчелни семейства би се наблюдавало особено ясно изразено в земеделски райони.
Затруднения в оцеляването на пчелните семейства в последно време биват изпитвани на много места по света, което показва, че оперативният фактор, създаващ предизвикателства пред пчелните семейства, действа по всички тези места (виж Spivak et al. 2011 за кратко описание на еволюцията на земеделската дейност в САЩ след Втората световна война). Може би това е икономическата система, в която икономическото оцеляване на земеделските бизнеси налага:
 интензификация, повишаване на добивите и приходите, от единица площ, при увеличаване на производствените разходи за единица площ (напр. за труд, семена, машини, горива, препарати, консултации);
 увеличаване на размера на бизнеса, произвеждане на все по-голямо общо количество продукция от отделните бизнеси. Състоянието на техниката позволява и двете във все по-висока степен.
Икономическата логика налага засяването на все по-големи площи със земеделски култури, а интензивното им отглеждане налага окрупняване на площите, засети с дадена култура. Очевидно това става за сметка на площи, които по-рано не са били обработвани – пустеещи земи, които някога отдавна са били обработвани, земи, които никога не са били обработвани, макар и да са имали земеделски статут (напр. поради неблагоприятно разположение или почва), и синорите и малките полски пътища между блоковете с култури, които изчезват при окрупняване на блоковете. Икономическата система предлага силни стимули за обработване на всяко възможно парче земя, а окрупняването на блоковете дава възможност за най-пълно имплементиране на настоящите технически възможности в производството. Политиката на субсидиране на площ (а и евентуална политика на субсидиране на произведена продукция, ако я имаше) допълва тези стимули.
Резултатът е евтина за крайния потребител храна, произведена в преобладаваща си част от големи земеделски бизнеси, добиващи индивидуално големи количества продукция и оглеждащи културите си с интензивни способи. В тази структура на земеделието няма нищо лошо, тя е толкова добра, колкото всяка друга, която би могла да осигури изхранването на хората; тази успява да го осигури и това е нещо чудесно.
Увеличението на площите, на които активно се отглеждат земеделски култури, означава и намаление на площите, на които растат естествени цъфтящи растения
Разбира се, част от отглежданите земеделски култури са ентомофилни; нещо повече, в много райони те отделят големи количества нектар и позволяват натрупването на значителни медови запаси от пчелните семейства. Не е трудно да се определи дали количеството добит стоков мед от даден пчелин би било по-голямо, ако наблизо имаше пустеещи земи, храсталаци, блата и пасища или ниви с рапица и слънчоглед; вероятно второто. Но тези култури (и културите в близост, с които те са в сеитбооборот), особено, ако са интензивно обработвани, не оставят особено много място за диви цъфтящи растения; липсва дори минимални ивици незасята земя между блоковете, а в самите блокове и по перифериите им плевелите (които биха могли да са и цъфтящи) са ликвидирани с хербициди. Парадоксално, но единствените оставащи ивици с дива растителност са покрай междуселските и междуградските асфалтови пътища, както и още по-парадоксално – в парковете в населените места! Разбира се, и покрай реките, стига в района да има такива…
ЗАЩО ДИВАТА ЦЪФТЯЩА РАСТИТЕЛНОСТ Е ТОЛКОВА ВАЖНА?
Тя има сравнително равномерно разпределение на цъфтежите през целия (или почти целия) активен за пчелите сезон. От така разпределени цъфтежи пчелите биха могли да събират по малко прашец през много повече дни от сезона спрямо огромното количество, което нива със слънчоглед предлага за около две седмици. Oliver (2014) пише: „Осъществената ниша на медоносната пчела е вероятно в голяма степен зададена не от количеството нектар, налично през главната паша, но от количеството и качеството на прашеца, налични преди и след този период. Успешното семейство се нуждае от сравнително постоянно изобилие от качествен прашец и нектар за ранно развитие; и след това, адекватен прашец през късната част на сезона, който да осигури способността му да произведе кълбо от зимни пчели с високи телесни белтъчни запаси, както и да си складира перга за отглеждане на ранното пило през зимата.“ Авторът добавя, че преди развиването на земеделието от човека вероятно биологически продуктивните райони са предлагали на пчелите именно такъв продължителен „бюфет“. Spivak et al. (2011) посочва, че възприетите базови цели за подобряване на пчелните местообитания в САЩ включват поне три различни вида растения, цъфтящи по всяко време от активния сезон.
КАКВО БИ МОГЛО ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Тъй като сериозна промяна на наложилата се структура на земеделската дейност би изисквала промяна в икономическите механизми, които я обуславят и в чиито рамки населението понастоящем получава достатъчно и разнообразна храна (нещо, достойно за уважение), мерките за подобряване на изхранването на пчелите биха могли да се опитат да се впишат в тази наложила се структура, без да я изменят съществено. Би могло да помогне създаването на стимули за оставяне на площи, които да бъдат заети от естествена растителност, дори и само в определени години или поредици от години. Биха могли да се търсят стимули и за засяване на площи с цветни смески или засяване на комбинации от парцели с индивидуални видове растения с разминаващи се периоди на цъфтеж, които съвкупно да предлагат храна на пчелите през продължителни периоди от активния сезон, особено през втората му половина, когато биват отглеждани зимните пчели. Подобни площи би трябвало да бъдат силно фрагментирани и многобройни, а не огромни и разпръснати на големи разстояния, като така позволяват на максимален брой пчелини в страната да попадат в близост до тях. Биха могли също така да се засяват ивици с разнообразни цъфтящи растения по перифериите на блоковете със земеделски култури, което би наложило, разбира се, особено повишено внимание при провеждане на растителнозащитни мероприятия (вероятно само нощем). (Виж Spivak et al. 2011 за мерките, прилагани в САЩ, през последното десетилетие; сред тях, впрочем, е и увеличаване на финансирането за научна дейност в областта.)
Първото – оставянето на площи, които да бъдат заети от естествена растителност, би дало възможност природата да осигури част от необходимата на пчелите храна. Второто и третото – засяването на „култури“ за пчелите, дори и те да нямат никаква друга стопанска стойност, не представлява нещо принципно ново в стопанската дейност на човека – това е нещо, което той прави, за да осигури изхранването на много други отглеждани от него животни. По една или друга причина обаче подобна грижа за пчелите досега не се е считала необходима.
Може би идва време, в което трябва да започне да се мисли за храната на пчелите като нещо, постъпващо през входа на кошера, а не през хранилката, и да се поеме активна дейност по осигуряване на достатъчно от източниците на тази храна – цветовете на растенията.

Пренаселване на определени райони с пчелни семейства

Концентрирането на много пчели в определен район повишава забележимо различните стрес-фактори, свързани и с въздействието на Вароа

Отглеждайки пчелите, човекът има възможност да влияе на популацията на пчелни семейства в района на отглеждане. Нормално стремежът е броят да бъде увеличен, за което има множество способи. В пчеларската практика естествената репродуктивна способност и склонност на пчелите бива насочвана към формиране на нови семейства, заселени в кошери. Често на новосъздадените семейства бива предоставена въглехидратна храна, с което практически изкуствено бива повишавана носещата способност на средата. Оставени да се изхранват само от естествени източници, семействата се конкурират едни други, защото храната в природата е ограничена. Разбира се, новосъздадените семейства биха били в по-неизгодна позиция поради по-малката си работна сила. В естествени условия голяма част от рояците (77%) не преживяват първата си зима поради липса на достатъчно натрупани хранителни запаси, спрямо 16% зимна смъртност при вече установените семейства (Seeley 2017). Seeley and Visscher (1985) посочват зависимост между времето на колониална репродукция (времето на излизане на рояка) и преживяването на новото семейство (рояка) през първата му зима; заключението е, че късните рояци по-често умират от глад през зимата от ранните.
Heinrich (1979) посочва на много места в книгата си “Bumblebee Economics” как при изследванията му на механизмите, регулиращи събирането на нектар от бомбусите (земни пчели) в блатата и ливадите на щата Мейн, нектарът от цветовете в района бива изчерпан сравнително бързо за съответния ден, понякога още в ранните часове на деня. Това поставя пчелите пред трудни за разрешаване „икономически“ проблеми и води до специализиране на някои видове земни пчели към събиране на останалите минимални количества нектар (които други видове изобщо не биха счели за наличие на нектар в цвета) от много по-голям брой индивидуални цветове. Книгата показва, че освен общото количеството храна, което районът предлага на пчелите, конкуренцията между семействата (и между видовете, в случая със земните пчели) има голямо влияние върху количеството събирана от всяко семейство храна. Ситуацията пред пчелите не се свежда само до това, че има ли цветове, има и храна;
ЗАДАЧАТА, СТОЯЩА ПРЕД СЕМЕЙСТВОТО В НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ ДЕН Е ДА УСПЕЕ ДА СЪБЕРЕ ДОСТАТЪЧНО ХРАНА ПРЕДИ ПЧЕЛИТЕ ОТ ДРУГИ СЕМЕЙСТВА ДА СА Я ОБРАЛИ
„Съревнованието за храна е, разбира се, най-силно между семейства от един и същи вид, както и между видове с близки потребности“ (стр. 159). Книгата посочва и още нещо, което е много показателно – междувидовото съревнование между земните и медоносните пчели. Известно е, че медоносните пчели не са местни за Америка и дори до 70-те години на XX век там е имало райони, в които не са присъствали семейства A. mellifera. „Поради почти пълното съвпадение в използваните ресурси между медоносните и земните пчели, съревнованието между тях е вероятно интензивно.“ (стр. 159) Авторът посочва, че в райони на Мейн с много медоносни пчели, се наблюдават сравнително малко бомбуси. Посочва и, че в определени райони е наблюдавал как в годината след донасяне на медоносни пчели в района цветовете на златника (Solidago spp.) са гъмжали от тях, докато предната година са гъмжали от бомбуси. „Намаляванията в популациите на дивите пчели изглежда са правопропорционални на количеството нектар и прашец, направено недостъпно за тях, макар към настоящия момент да няма данни потвърждаващи или отхвърлящи тази хипотеза.“ (стр. 160) Авторът дори пресмята с колко репродуктивни индивида намалява популацията на земните пчели поради наличието на едно семейство A. mellifera в района.
Henry and Rodet (2018) изследват влиянието върху местната дива пчелна фауна на масово интродуциратинте в природни области със защитен статут пчелни семейства. Изводът е, че разполагането на твърде много семейства поражда съревнование за храна, водещо до намаляване на честотата на срещане на дивите пчели, както и на успеха им при събиране на храна. Ефектът е изразен в радиус от около едни километър около пчелина. В такива райони с висока гъстота на пчелни семейства е открита редукция при събирането на нектар и прашец и у самите A. mellifera. Изводът е, че пренасищане на района с пчелни семейства може да е опасно за чувствителни или застрашени от изчезване диви видове пчели, особено на места като малки океански острови, характеризиращи с високи нива на ендемизъм.
Посочването на тези научни изследвания няма за цел да предполага възможността за каквито и да било негативни ефекти от наличието на медоносни пчели в даден район у нас, още повече, че в Европа те са естествена част от екосистемите и опрашването на много диви растения зависи от тях. Има за цел по-скоро да покаже, че
НАЛИЧИЕТО В РАЙОНА НА ТВЪРДЕ ГОЛЯМ БРОЙ ЖИВОТНИ, ХРАНЕЩИ СЕ С ЕДИН ВИД ХРАНА, МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ ТРУДНОСТИ ПРЕД ИЗХРАНВАНЕТО ИМ
Особено, ако друг фактор, напримр човешка дейност или неблагоприятен климат през определен период, причинят намаляване на наличната храна. Обратният вариант пък – на увеличаване на наличната храна в района, резултат от разпространението на инвазивни видове цъфтящи растения, – разглеждат Tepedino et al. (2008). Сравнявайки нивата на посещаване от дивите местни пчели на цветовете на местни цъфтящи растения с нивата на посещаване на паралелно цъфтящи инвазивни видове, авторите забелязват, че инвазивните видове биват посещавани много интензивно.

Налице е съревнование не само за храна между пчелите, но и за опрашване между растенията; в това отношение инвазивните видове се представят много добре. Изводът на авторите обаче е, че съревнованието за опрашителни услуги между растенията едва ли ще доведе до изчезване на местните видове за сметка на по-адаптивните инвазиви; по-вероятно е разпространението на инвазивните видове растения да повиши носещата способност на района и така, размерите на популациите на местните диви видове пчели, като по този начин биват поддържани достатъчно пчели за опрашване.
Отглежданите от хората пчели, особено новосформираните семейства, най-често получават подкрепа от пчеларя. Въглехидратното подхранване може да осигури текущо изхранване, както и достатъчно зимни запаси, но необходимият на семействата прашец може да бъде осигурен само от природата. Ако носещата способност на средата бъде превишена по отношение на прашеца, популацията ще се стреми да се снижи до кореспондираща на средата стойност. Освен собствено формиране на нови семейства, пчеларят разполага и с възможност да закупи и достави отводки от отдалечен производител, за които местната среда трябва да определи дали се вписват в носещата ѝ способност.
РАЗЛИЧНИ ФАКТОРИ БИХА МОГЛИ ДА ОБУСЛАВЯТ КОНЦЕНТРИРАНЕТО НА ТВЪРДЕ МНОГО ПЧЕЛНИ СЕМЕЙСТВА В ДАДЕН РАЙОН
На първо място, това е наличието на определен вид ценна медоносна растителност, като акация (у нас), например. Newstrom-Lloyd (2015) разглежда ситуацията с пренаселване с пчелни семейства в районите с изключително ценния медонос манука в Нова Зеландия. Високата цена (формирането и поддържането на която е подпомогнато от мощна реклама) на този сорт мед дава много силен икономически стимул за разполагане на пчелини в районите с растението; резултатът е „безпрецедентни нива на пренаселване“. Авторката прави аналогия с отглеждането на крави, където както твърди, фермерите много отдавна са се научили да се съобразяват с носещата способност на пасищата, защото противното би намалило добивите им. „Ако носещата способност на района бъде превишена, пише Newstrom-Lloyd, стоковият мед ще намалее (или дори липсва). Ако носещата способност бъде драстично превишена, ще е налице недохранване и сривове на семейства поради болести и глад. За пример, недохранването води до повишена податливост на болест като Nosema ceranae.“ Авторката предлага някои решения: да не се разполагат нови пчелини в близост до вече съществуващи и да се търсят начини за засаждане в тези райони на растения (напр. дървета и храсти), цъфтящи през периоди когато мануката не цъфти (рано и късно през активния сезон).
Oliver (2014) счита, че при нормална гъстота на дивите (неотглеждани от човека) пчелни семейства съревнованието за нектар през главната паша не е ограничаващ фактор за оцеляването им; съревнованието за прашец през пролетта и есента, според него, обаче, твърде вероятно би могло да бъде. Ясно е, че практически никой от главните медоноси не предлага изхранване на пчелите през целия активен сезон; необходимо е наличие и на множество други видове цъфтящи растения, макар и със слаби нектороотделителни способности, но с различни периоди на цъфтеж. В случай, че в даден район има силно изразен медонос, но липсва разнообразна цъфтяща растителност, е налице противоречие между икономическия стимул пред пчеларите за установяване на пчелини и носещата способност на района. Да се търси равновесие чрез държавно или друго регулиране за понижаване на броя на пчелните семейства в дадени райони обаче съвсем не би било правилен подход; пчеларският бранш в страната е достатъчно свит и изпитва достатъчно затруднения. Подходящите мерки биха увеличили носещата способност на района (най-вероятно вече намалена от интензивното земеделие) чрез създаване на поддържащи паши, за да позволи тя успешно отглеждане на повече пчелни семейства и добиване на мед от ценните растителни видове.
Друг фактор, водещ до концентрация, би могъл да бъде, например, криминогенната обстановка, повишаваща склонността на пчеларите да разполагат пчелини в рамките или по границите на населени места, където кошерите са по-защитени от посегателства.
Подвижното пчеларство изглежда сякаш би могло да съчетае най-доброто от двете крайности – усвояване на една (или повече) кратка бурна паша, последвано от разполагане в район с разнообразна естествена цъфтяща растителност, където семействата да имат продължителна поддържаща паша. Нито първият, нито вторият тип райони обаче са толкова много, така че и при двата може да се получи свръхконцентрация на подвижни пчелини. Струпването на пчелни семейства от човека по време на цъфтежа на ценни медоноси би могло да направи интензивно съревнованието през главната паша (нещо нетипично за естествено живеещите A. mellifera), при което биха се наблюдавали понижени добиви при иначе благоприятни метеорологични и други условия. Al-Ghamdi et al. (2016) изследват именно такива случаи на концентриране на пчелни семейства при превозването им в райони с ценни медоноси в Саудитска Арабия. Авторите намират, че разполагането на твърде много пчелни семейства през време на цъфтежа намалява добивите и доходността на пчеларската дейност, като съобразно с нектароотделителните способности на всеки от двата изследвани медоноса, определят и оптимални норми на гъстота на пчелни семейства на кв. км.
Други по характер случаи на концентриране на голям брой пчелни семейства в определени райони в САЩ, породени от подвижното пчеларство, са при опрашване на земеделски култури и при разполагане на пчелини за зимуване в области с мек климат.
Известно е, че самото транспортиране стресира семействата и би могло да ги направи по-уязвими на неблагоприятни фактори. При всички случаи голямата концентрация на пчелни семейства на единица площ (независимо дали те принадлежат на един или повече пчелари) води до повишаване на разпространението на комплекса Вароа-вируси (Frey and Rozenkranz 2014).

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 20 Май 2021 10:44

Подхранка в критичните дни?

Едно практично решение за помощ на пчелните семейства в края на зимата, когато има белтъчен глад

Николай Маруфенко, „Пасека Росии”
Трудно е да се съхраняват пити с прашец и мед, което е особено необходимо за стартирането на пчелното семейство в ранна пролет. Питите, сложени в склада често плесенясват или обратното пресъхват. Пчелите в ранна пролет обаче се нуждаят от белтъчна храна и трябва да им я осигурим.
Ето един начин:
За да се ограничат загубите при заделените за зимуване пити с прашец, те се смилат в машинката за месо. На 1 кг от получената восъкопращецова смес прибавяме 1 кг пудра захар или поне ситна захар и 50 г. течен мед. Сместта омесваме прилежно и съхраняваме през есента и зимана в буркани на хладно и тъмно място. Когато дойде време за подхранване на 1 кг от получената смес прибавяме 1 л преварена вода, охладена до 35 градуса Целзий. Отново объркваме сместта и прецеждаме през ситна цедка или марля. Течната белтъчна подхранка затопляме до 35 градуса и заливаме в празни пити, които ще придаваме на пчелните семейства. След пролетното облитане на всяко семейство се придават до три такива пити, пълни с подготвения сироп. Това се прави до появата на достатъчно пресен цветен прашец. Така подпомогнатите пчелни семейства се развиват интензивно и в началото на май са готови за главната пчелна паша.
Пчеларите имат и практиката да подхранват пчелите със суха захар или захарна пудра, което увеличава отглежданото пило, особено в период на слабо отделяне на нектар. Също така стимулира пчелите за събиране на прашец, удължава срока за преминаване в роево състояние, ограничава кражбите между кошерите, увеличава медосбора, снижава разходите на труд на пчеларя. За това пишат редица автори. Положителното качество на тази храна е в това, че пчелите не я складират в килийките. Отрицателното – нужна е много вода за разреждане на сухата захар. Има начини за осигуряването й чрез покривна табла или непромокаема материя, която да улеснява конденза на вода над захарта.
Пчелната храна от суха захар има предимството, че съдържа по-малко вода и повече захароза и значително повече ферменти, които попадат в нея вследствие на активната работа на жлезите на пчелите. За съжаление при този начин се скъсява живота на пчелите. Това е причината използването на суха захар да се препоръчва след основния медосбор, когато нея преработват много стари пчели, които няма да повлияят на зимуването. Добре е да не се дава суха захар в периода предшестващ зимуването, за да не се отслабват пчелните семейства и зимуващите пчели.
В моята практика използвам и още един начин за приготвяне на подхранващ сироп. На 1 кг захар добавям 0,5 л вода, 0,5 л прясно краве мляко и след смесването добавям 24 мг кобалтов хлорид на всеки литър сироп.

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 18 Май 2021 11:09

Бизнесът опрашване

Това е е обвързана дейност между пчелари и земеделците

Медоносните пчели са най-масовите и най-ефективни опрашители на ентомофилните растения. Една голяма част от културните растителни видове са именно ентомофилни растения. Този факт определя значението на пчеларството в земеделието.
Основни страни в процеса на опрашване са:
 пчелари, които практикуват или желаят да практикуват подвижно пчеларство с цел опрашване на медоносни растения и добиване на допълнителни количества мед;
 фермери, които отглеждат култури, нуждаещи се от опрашване, за да се повишат добивите и качеството на плодовете;
 консултанти, чиито клиенти са пчелари или фермери производители.
За да бъдат подготвени производителите относно предимствата на опрашването, както и относно това, което те искат да изискват от своите доставчици на услуги – пчеларите, трябва да се има предвид следното:
 за всяка култура да се знаят особеностите при опрашването ѝ - колко време продължава, при каква температура е оптимално, кога да се започне и др.;
 полезните дейности, извършвани от пчелите – събиране на нектар и цветен прашец чрез обхождане на стотици хиляди цветове на ден;
 схемите за оптималното разположение на пчелните кошери на терена. В различните култури схемата на разположение е различна – може да стане по редове около масива, може на групи или в редове вътре в масива, комбинирано или хаотично. Има значение и какво е засято около разположените кошери, колко е диворастящата растителност и т.н.
 основните изисквания относно пчелните семейства (ще бъдат описани по-нататък);
 правила за безопасност относно пчелните семейства и кошерите, в които се намират те – предпазване от диви животни или стада от фермите, възможност за посегателства от случайно преминаващи хора или организирани крадци;
 съотношения при добива на нектар от различните растения (предпочитанията към отделните източници на нектар). Стратегически важно е да се познава ситуацията на полето, календара на цъфтеж на отделните растения, кои от тях са примамливи за пчелите и за кои трябва обучение чрез подаване на хранителен сироп;
 проблемите, които могат да възникнат от жиленето на пчелите, вследствие на работата около кошерите. Ситуация, която неизбежно съществува там, където има пчели. Работници или животни могат да преминават системно и трябва да съществуват мерки или предписания за техния маршрут и времеви интервал на преминаване;
 неприятните ефекти върху пчелите, вследствие на използването на пестициди. Възможни са отравяния на разположените на терена пчелни семейства, било поради необходимост от третиране на растенията, било поради извършено такова в съседното стопанство или пък по непредпазливост от трети лица.
pollination brushВсеки от вариантите може да доведе до загуби
Предвиждането на такава ситуация е задължителна в отношенията с пчеларя. Както се вижда, фермерите трябва доста добре да познават особеностите на отглежданите от тях култури, за да използват най-ефективно опрашването на пчелите.
В процеса на договарянето фермерите също така трябва да предоставят своите адреси, телефони, електронни пощи и т.н., за да има качествен и бърз достъп при необходимост, както от пчеларите, така и от други лица, свързани с обслужването. От голямо значение е възможността за взаимен контакт с пчеларите, защото:
- може да се наложи използване на агрохимикали, които увреждат пчелите;
- може да има необходимост от настаняване на допълнителен брой пчелни семейства в района на опрашване;
- възникнали проблеми с кошери или тяхното състояние се решават от пчеларя, а той трябва да вземе незабавно решение за това;
- по-ранно изтегляне на пчелните кошери от площадката за опрашване.
Най-общо казано опрашването на културите е сложен многостранен процес и всяка активност на двете страни – производители фермери и пчелари, е от най-голямо значение. Без ползотворен и навременен диалог не би могло да се случи най-ефективното за двете страни решение – качествено опрашване с последствие добра земеделска реколта и отлично развитие на пчелните семейства с приток на нектар и цветен прашец.
(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер

Преценката е индивидуална и зависи от много условия

Доц.д-р. Пламен ХРИСТОВ
Oпитен пчелин "Бряста" база Велико Търново на ИЖН – Костинброд
През изминалата зима, заради драстично високата смъртност, за която както скоро разбрахме сме си били виновни САМО самите ние, много пчелари вече започват с майкопроизводството. Още повече, че календарно, вече е и време за това. 

Производството на маточници обаче, особено когато те са предназначени за пчелни майки, е силно зависимо от температурните условия на външната среда. Това засяга първия етап - изхранването и инкубирането на маточните ларви, но в още по-голяма степен касае приемането на маточния материал (маточници или излюпени майки) в нуклеусите. При студено и дъждовно време процента на приемане може да достигне шокиращо ниски резултати. Съзряването на младите майки в тях е подложено на температурни спадове, особено пък когато нуклеусите са сформирани без пило, а посрещането им от брачните полети е направо рисково за тях. При студено и безберитбено време, летящите пчели са си в нуклеусите и щъкащият безцеремонно върху тях „скакалец“ - младата и енергична майка, често направо ги „вбесява“. В един момент те започват да се струпват около нея и яростно се опитват да я сварят в собствения и' сос, както правят това с другите нарушители - стършели и др. Това явление съм го изпитал на гърба си по възможно най-болезнения вариант, всеки път когато съм го започвал по-рано от обичайното. Резултатът е бил горе долу като този - от 33 нуклеуса, само 3 оплодени майки. Когато се стопли времето, изведнаж всичко си тръгва като по написаното в учебниците. Това явление всъщност, както се оказа впоследствие, е добре познато на европейските майкопроизводители и е специално описано в нарочна глава от знаменитата монография на Рутнер (1981).
Настоящият пчеларски сезон започна, но и продължава с продължително студено и ветровито време. Според проф. Г.Рачев например, средно денонощната температура през тазгодишният месец април, до този момент - 17.04.21г, е с цели 4°С по-ниска, но не в сравнение с миналогодишната, а със средната за месеца, при това откакто се водят метеорологични наблюдения у нас. Това забави, както развитието на растителните видове, така и на пчелните семейства.
Ето защо се налага внимателно да се подбере времето на започване на майкопроизводството. Не само за да се отговори адекватно на потребностите на пчеларите от млади майки, не само за да се гарантира тяхното високо качество, но и рандемана на получените майки да е добър за пчеларя. Ако се получи обратното, т.е. нисък рандеман, единствения резултат е, че само се съсипват семействата и се връщат с най-малко месец назад.
Според споменатия Рутнер, ето основните маркери, които очертават кога е успешното начало на тази именно пчеларска работа:
I.КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ
1. До началото на майкопроизводството трябва да има два или поне минимум един месец на устойчиво топло време, което да способства натрупването на пило. В противен случай броят на кърмачките ще бъде недостатъчен при поточно отглеждане;
2. Да няма продължително (над 4-5 дена) захлаждане, при което максималните дневни температури да са под 8 °С;
3. Краткотрайното захлаждане в рамките на 2-3 дена не е пречка. Дори напротив, то често довежда до поява на роево настроение, което в случая е дори желано явление. Затова важни са не толкова климатичните колебания, колкото общото затопляне в природата.
Успешно може да се отгледат качествени майки само тогава, когато средната дневна температура достигне 15 °С
Като средно дневна температура в случая се има предвид НЕ средното аритметично на максималната и минималната денонощна температура, а от сборът на температурата на всеки кръгъл час, разделена на 24ч.. С известно приближение, в агрономическите среди се прилага и следния метод: температурата в 7 часа (астрономично време) + температурата в 14ч + температурата в 21ч, умножена по 2 и цялата сума, разделена на четири. При днешните досъпни електронни метеостанции, няма проблем да се изчисли съвсем точно и дори автоматично.
4.При всичко това, максималната температура в продължение на няколкото предхождащи началото на пренасяне на личинките денонощия, трябва да бъде над 18 градуса С.
II. ХРАНИТЕЛНИ ФАКТОРИ
За средните географски ширини, добро отхранване на личинките като правило се обезпечава тогава, когато след първата пролетна паша семействата се развиват бурно и известно време могат в изобилие да събират прашец от овошките. В периода на майкопроизводство семействата трябва буквално да "плуват" в млечице. Тогава и маточните личинки ще "плуват" в млечице. Наличието на изобилно количество млечице в гнездото е най-надеждният признак за готовност на семейството да се грижи за маточните личинки. Количеството на млечицето зависи в голяма степен от наличието на прашец. Негови заместители дават негативни резултати в майкопроизводството (Пенгу, 1976). Необходимо е в кошера да има изобилие на пресен прашец и в (само) краен случай да се подхранва с прашец от миналия сезон под формата на медово- прашецова смес или с прашецови пити, като задължително условие е той да е бил съхранен правилно - без да е замръзвал. Прашецът от фризера, според нарочни опити, с нищо не е допринасял за повишаване площите на отглежданото пило и то било точно толкова, колкото при тези без никакъв прашец.
За оценяване обезпечеността на пчелните семейства с прашец се следи по състоянието на търтеевото пило:
1. Ако в кошера има всички стадии на търтеевото пило, имаме добра обезпеченост на прашец;
2. Ако няма пресни търтееви личинки, то притокът на прашец рязко е намалял за последните 48 часа;
3. Ако няма открито търтеево пило, значи от 7 дена притокът на прашец е оскъден;
4. Ако търтеите биват преждевременно изгонвани, то семейството изпитва остър недостиг на прашец вече 2-4 седмици.
Ако през пролетното развитие има периоди, в който няма приток и на нектар, то той трябва да се имитира чрез медно-захарен сироп по 200 мл дневно. Добре изхранват маточните личинки онези семейства, които имат базисен запас от поне 4 кг мед и 2 пити с прашец.
III. СИЛА НА СЕМЕЙСТВАТА
Семейството в естествен ритъм на годишния си цикъл на развитие трябва да се намира в предроево състояние. Такива семейства се преформират умишлено в тесни гнезда - ориентировъчно, почти два пъти по-тесни от нормалното. Вече стеснени, те трябва да заемат около 20-24 многокорпусни пити. С други думи, общата площ на плътно заетите с пчели пити трябва да бъде около 2 кв. м (24 пити по 800 кв. см).
Друг индикатор за желаната сила на семейството, което ще бъде отглеждач, е обемът на гнездото, което той заема - той трябва да бъде 80 л. Това се постига, като семейството заема 3-4 корпуса с пчели и се прегрупира на два.
В Германия се смята, че 15 дни преди началото на майкопроизводството отглеждачът трябва да има минимум 8 Дадан-Блатови пити с пило, а строителната рамка да е изградена и изпълнена с добре снабдено с храна пило. Семейства, които в строителната пита са изградили работнически килийки, категорично не са готови за отглеждачи.
Посочените данни са за един идеален вариант. В условията на Руссия, например проф. Савушкина доказва, че за успешен и еднократен отглеждач може да се използват и значително по-слаби семейства. Те трябва да имат обаче поне 1,5кг пчели, т.е. да са с поне 6 бр. плътно покрити с пчели ЛР пити.
И така, времето за отглеждане на пчелните майки наближава, но още не е дошло. Моята скромна препоръка е, да се започне с производството на млечице. Така на практика, а не според книгите, ще се тества готовността на пчелите за изхранване на майки, но и постепенно ще се „приучават“ към тази новата за тях работа. Пък и млечицето и без това ще потрябва.
Успешен сезон за всички!

Публикувана в Пчела и кошер

ВЪПРОС: Притежавам 8 пчелина, които искам да настаня в края на гората на 100 м от моята вила. Полянката е държавна собственост и затова поисках разрешение от “Държавно горско стопанство”. Отказаха ми, тъй като това било резерват и ако пчелите ужилят някой посетител, те щели да отговарят. Обясниха ми, че в двора на моята вила мога да настаня пчелините.
Как мога да регистрирам пчелините си? Имам ли право да настаня пчелините извън частния си имот и ако имам право, какъв е редът за това?
А.М. ОТ ВРАЦА
ОТГОВОР: В кметствата се води регистър на пчелините. Собствениците в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация в съответното кметство. В едномесечен срок от регистрацията кметството изпраща информация за регистрираните пчелни семейства в Областната дирекция “Земеделие” и Българската агенция за безопасност на храните. За извършване на регистрацията не се заплаща такса. Собственикът заявява за вписване в регистъра, ако настъпят промени на данните, подлежащи на регистрация, в 15-дневен срок от настъпването им.
Полянката, на която читателят иска да настани пчелините, е държавна собственост и без да получи разрешение от държавата чрез съответното лесничейство, той не може да настани там пчелините си. Той не може да иска да му бъде учредено и право на ползване върху държавната земя, тъй като за такова право може да се кандидатства за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства (чл.12 от Закона за пчеларството). Ако читателят увеличи броя на пчелните си семейства, той може да кандидатства за учредяване право на ползване, но това не означава, че ще му бъде учредено такова право, тъй като това е една правна възможност, но не е задължение за държавата, още повече като се има предвид, че местността е резерват и на това основание веднъж вече е получен отказ.
В случая, остава възможността пчелините да бъдат настанени в частния имот на читателя.

РУБРИКАТА СЕ ВОДИ ОТ АДВОКАТ ВИОЛЕТА АНДРЕЙЧИНА

Публикувана в Бизнес

Случайно или не, сега излизат наяве редица проблеми в сектора, нерешавани дълги години

Зооинж. Михаил Михайлов
Използване на неподходящи ПРЗ
Нерегламентираният внос на препарати за растителна защита и тяхната употреба са бич за пчеларството. Вносът от страни извън ЕС, както и от нелицензирани производители, трябва да се контролира от БАБХ. За съжаление, този контрол е слаб или никакъв и резултатите са налице – много голям брой отровени пчелни семейства и силно отслабени пчели. Надяваме се, че с внедряването на новата електронна оповестителна система за пръсканията, пчеларите ще бъдат по-информирани и загубите им ще бъдат по-малки.
За правилното отглеждане на пчелните семейства е необходимо де се извършват и следните дейности:
 Подмяна на восъчните пити. Ежегодната подмяна на поне една трета от броя на пчелните пити в кошерите е задължителна. Във восъчните пити се извършват всички процеси на снасяне на яйца от майките, отглеждане на пило и натрупване на хранителни запаси. Във восъка се отлагат много замърсители, някои от които са болестотворни;
 Смяна на пчелните майки. Смяната на пчелните майки не подлежи на съмнение, но какъв да бъде интервалът – през година или две, се определя от прилаганата технология на отглеждане. Освен износване от интензивното яйцеснасяне, майките са носители на болести и трябва по-често да се сменят. Често пъти се наблюдава тревожното явление на рязък спад на броя на пчелите, тогава, когато яцеснасянето от майките е прекратено рано и не може да се възстанови;
 Осигуряване на качествен нектарен мед при зазимяване. Наличието на качествен нектарен мед в зимните запаси е необходимо условие за успешно иззимуване на пчелите. Допустима е подмяната на една трета от запасите със захарен мед. На рапичен, слънчогледов и манов, пчелите трудно зимуват, поради твърдите несмлени остатъци от храна в дебелото черво;
 Отглеждане на здрави и силни пчелни семейства. Създаването на здрави и силни пчелни семейства е основна задача на всеки пчелар. То включва ранно форсирано отглеждане, използване на помощни семейства, подсилване с пило и с пчели взети от други семейства, работа със строителни рамки, третиране против вароатозата;
 Обновяване на стоковите пчелни семейства с млади пчели. Пчелните семейства за стокова продукция са подложени на интензивна работа, в резултат на което през есента пчелите силно отслабват и често пъти загиват през зимата. Обновяване и подсилване на стоковите пчелни семейства с млади неамортизирани пчели се извършва след сваляне на магазините и медовите корпуси от кошерите. На пчелните семейства се придават отводки, необременени от интензивното събиране на нектар.
Причините за високата зимна смъртност са комплексни:
Открояващи сред тях са болестите по пчелите и пилото, отравянията и начина на отглеждане. Характерно за изминалата зима е, че на места смъртността достига до 80% и повече, а на други е в рамките на допустимите 10 %. Отсъствието на достоверна научна информация за причините за ВЗС ще влоши още повече положението в сектора. Науката е в дълг спрямо пчеларите и е крайно време да се облекчи участието на научни работници в Националната програма по пчеларство. От своя страна, пчеларите не трябва да крием за проблеми в пчелините ни, а трябва да ги афишираме за по-бързото и по-лесното им отстраняване.
За компенсиране на загубите от ВЗС през 2021 г, в МЗХГ е подадена Докладна записка за държавно подпомагане по схемата de minimis.
Край

Публикувана в Пчела и кошер

Да опазим малките пчели, на които се крепи големият свят!

Проф. Георги Цанков, акад. Атанас Атанасов, инж. Илия Цонев
Мисли глобално, действай локално! (Френска мъдрост)
Извършваните проучвания определено показват, че освен меда и пчелните продукти особено ценна е опрашителната дейност на пчелите. По този повод нашата ННАП направи предложение до ръководството на ЕС за допълнително заплащане на отглеждащите пчели. Въпреки, че беше одобрено нашето предложение, на практика не бяха взети съответните решения. Предлагаме по този въпрос, както двата пчеларски вестника, така и другите пчеларски организации да оказват необходимата подкрепа.
Изходът от тежката ситуация в пчеларството е само един – пчеларите да се обединим в общия си интерес и заедно да се борим, докато все още има макар и много малко време. А времето е малко да се включат средства за заплащане на опрашителната дейност на нашите пчели под формата на заплащане на екосистемната услуга „опрашване“ в Стратегическия план на страната за Общата селскостопанска политика (ОСП). Предлагаме заплащането да е в размер не по-малко от 120 лв (60 евро) годишно на всяко регистрирано средно по сила пчелно семейство със средства главно от Европейския съюз (ЕС).
Тези пари нашите пчели са ги заработили чрез опрашването и добива на по-голяма и по-висококачествена селскостопанска продукция. Според разчети на експертите, стойността на продукцията получена в резултат на опрашването е 15–20 и повече пъти по-голяма от стойността на добития пчелен мед. В момента цялата печалба от продукцията отива при фермерите, а за това, че отглеждаме най-важните опрашители засега никой нищо не плаща. Крайно време е това положение да се промени.
За пример ще посочим колко се заплаща в САЩ на едно пчелно семейство за опрашване на някои култури, в т.ч.: за слънчоглед – 50 - 60 $; за ябълки – 51$; за рапица – 50 - 60$; за боровинки – 53 – 88$; за дини и пъпеши – 58 – 80$; за бадеми – 122 – 167$.
По данни от Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 01.03.2018г в САЩ за опрашване ежегодно се дават 2 милиарда евро за опрашителна дейност.
За сравнение в Европейския съюз (ЕС) от 2021г. за пчеларството се отделят меко казано скромните 60 млн. евро за всички страни членки. Тази сума е предвидена за ежегодно предоставяне до 2027г. Това значи, че ЕС отделя 33 пъти по-малко пари за пчеларството отколкото САЩ. Това ако не е парадокс. От една страна в Стратегията за биоразнообразието е записано, че опрашителите са много важни, а на пчеларите се подхвърлят трохи. Време е да се борим за достойна финансова и организационна подкрепа на пчеларството!
Както фермерите, така и управляващите, така и цялата общественост трябва най-после да осъзнаят, че опрашването не е даденост и не е безплатно. За да има пчели, които да опрашват, многохилядна армия от пчелари целогодишно се труди и се грижи за тях.
Пчеларите създават условия за живот на пчелите, лекуват ги, подхранват ги при необходимост, полагат тежък физически труд, харчат много средства. Допреди няколко години някак с добива на мед се връзваха двата края, но последните години положението става финансово все по-лошо и няма изгледи за подобрение. Външните (независещи) от пчеларите условия бързо и драматично се променят в ущърб на пчеларите. Това изисква незабавни действия. За да опазим пчелите си, бизнеса си или хобито си, трябва да предприемем решителни действия.
Призоваваме ви заедно да преосмислим остарялата вече парадигма, че пчелите се отглеждат само за мед и да възприемем наложително промяната, че
Естествената и основна функция на пчелите в природата е опрашване на ентомфилните растения
А добивът на мед и други пчелни продукти са допълващи техни функции. Това е труден и бавен процес, но ние нямаме друг избор, ако искаме да опазим пчелите без които е невъзможно биологичното разнообразие, екологичното равновесие и продоволствената сигурност у нас и по света. Мед пак ще добиваме както и досега, но той ще е само допълнение към основните ни доходи от опрашването.
Представете си една везна с две блюда. На едното блюдо има 1 кг злато, а на другото има 20 кг злато. Вие кое ще изберете? Засега огромната част от пчеларите упорито избират блюдото с 1 кг злато. Защо? Събудете се, размърдайте си мозъка и преценете кое е повече - 1 кг злато, което е равно на добивания мед или 20 кг злато, което е равно на опрашването от нашите пчели. Мислете и избирайте бързо, защото утре вече може и да няма пчели. Хората са казали „С умни хора пари да делиш, с глупави хора камъни да вадиш“. Вие от кои искате да бъдем?
Време е за действие. Ние ви подкрепяме. Готови сме да обсъждаме, да обясняваме, да защитаваме каузата и с общи усилия да се поздравим с успех!

Публикувана в Пчела и кошер

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”
Инспекцията за здравословно състояние започва с оглед пред пчелните семейства, активност на полетите, наличие на умрели или пълзящи пчели, поведение на пчелите (агресивност, превъзбуденост, ленивост), разположение и състояние на крилата (разкрилица, деформация), окраска на хитина (черни, блестящи), състояние на хоботчето (при умрели пчели) и т.н.
Наблюдението на входа на кошера дава възможност да се направи оценка на силата и активността на семейството според сезона, времето и околната среда.
Bonev vlaga02Наличието на умрели пчели на прилетната дъска и пред кошера, както и такива с разкрилица, са насочващи признаци за нозематоза.
Наличието върху прилетната дъска на черни пчели с бляскаво коремче и без косми по гърдите е клиничен признак за хроничен вирусен паралич.
Наличието на мумии на прилетната дъска е клиничен признак за аскосфероза (варовито пило).
Наличието на пчели с деформирани крила на прилетната дъска, на дъното или пред кошера е клиничен признак за вирус, деформиращ крилата.
Bonev vlaga03Ако времето е студено, а конструкцията на кошера позволява, може да извадите дъното на кошера и да го огледате за наличие на подмор, на части от пчели - крила, крачка (наличие на мишки в кошера, нападение от оси), на изпражнения от восъчен молец (Galleria mellonella), пчели с разкрилица (нозематоза), пчели с по-малки коремчета или с извадени хоботчета (вирусно заболяване, интоксикация), на паднали акари (вароатоза) и т.н. Тази информация е важна преди извършването на основен преглед в подходящо време. В активния сезон може да се наблюдават мумии на дъното на кошера.
Bonev vlaga04Следващата стъпка е провеждане на инспекция вътре в кошера. Провежда се, когато времето е тихо и слънчево, и температурата е над 12 - 14 °C.
След отварянето на кошера се преценява:
 сила на семейството - брой междурамия, заети с пчели;
 поведение на пчелите - активност, вялост;
 наличие на пчели с разкрилица или с деформирани крила;
 диарични петна по горните летви на плодниковите пити, стените на кошера;
 черни пчели с бляскави коремчета, без косми по гърдите и т.н.
Bonev vlaga05Констатирането на слаби семейства в активния сезон, пчели с разкрилица и вялост в движението им са насочващи признаци за нозематоза (Nosema ceranae). Подробности за нозематозата вижте в презентацията на д-р Илиян Гечев на нашата страница (страницата на Екстрактфарма): ЗДРАВИ ПЧЕЛИ С ПРИРОДНИ ПРОДУКТИ или в youtube канала на ПС РОДОПСКА ПЧЕЛА СМОЛЯН.
При преглед на плодниковите пити се обръща внимание на плътността на пилото, цвета и положението на ларвите в килийките, консистенцията на умрелите ларви и състоянието на капачетата.
Bonev vlaga06Ако пилото е прошарено, килийките са с продрани и хлътнали капачета, а умрелите ларви са с кафяв, шоколадовокафяв цвят и с лепкава, точеща се консистенция и гнилостна миризма може да се предположи, че се касае за американски гнилец.
Наличието на ларви с променен цвят - от перлено бял и блестящ до жълтеникав, кремав или сиво-черен и неестествено положение в килийките, с кашеста зърнено-водниста, но не точеща се консистенция са признаци на европейски гнилец.
Наличието на новоизлюпени пчели с акари по тялото или акари, които се движат по питите са признак за вароатоза.
Bonev vlaga07Наличието на изправени в килийките ларви, често с глава над килийките са признаци за мехурчест гнилец.
Наличието на пчели с недоразвити крила, с по-малки размери на тялото и вяли движения са признаци на вирус, деформиращ крилата (DWV).
Когато семейството е силно заразено с вируса, деформиращ крилата, освен че има пчели с деформирани крила, често се наблюдават и много други признаци, характерни за паразитния синдром. При него пилото е прошарено, капачетата на някой килийки са продрани и наподобяват признаци на американски гнилец, но какавидите са с оформени глава, гърди и коремче, неизлюпените пчели са недоразвити и умрели в килийките, някои от които с извадени хоботчета.
Bonev vlaga08Пчелите с добър почиствателен инстинкт рано откриват инфектираното пило, разпечатват капачетата на килийките и изхвърлят какавидите на дъното и пред кошера.
Трябва да се има предвид, че вирусните болести по пчелите протичат безсимптомно при част от пчелните семейства. Т. напр. според Budge, G. и кол. (2020) в 12 годишно проучване, проведено в Англия и Уелс 87.5 % от семействата с клинични признаци са положителни за хроничен вирусен паралич (CBPV), а повече от 30 % от семействата без клинични признаци също са положителни за CBPV.
Locke, B. и кол. (2017) доказват, че при висок титър (над 1010 геномни копия/пчела) заразените с DWV пчели (чрез акара Varroa destructor по време на стадий какавида) проявяват клинични признаци, а при титър, под 108 геномни копия/пчела заболяването протича безсимптомно.
Bonev vlaga09При съмнение за заболяване на пчелите или на пилото е необходимо да се вземе проба и да се изпрати за лабораторно изследване.
Как се взема и изпраща проба от възрастни пчели?
Вземат се 60-100 пчели по възможност такива, които пълзят пред кошерите или на дъното на кошера, умират или са умрели наскоро. Поставят се в картонени кутии и се номерират.
Как се взема, подготвя и изпраща проба от пита с пило?
Bonev vlaga10От питата с пило се изрязва участък с размери не по-малко от 10 х 10 cm с най-типичните изменения – болни или умрели ларви или какавиди, килийки с продрани или хлътнали капачета и т.н. Не е необходимо в участъка да има пчелен мед. Пробите се увиват в хартия, поставят се в картонена кутия и се номерират.
Bonev vlaga11Взетият патологичен материал със съпроводително писмо се изпраща в НДНИВМИ „Болести по пчелите” - София или в други частни лабратории за поставяне на диагноза.

Bonev vlaga12

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта