От бранша са готови с мерки срещу ковид кризата, които ще представят на предстоящия Консултативен съвет по розата 

Ковид пандемията удря лошо розопроизводството. Залежават големи количества непродадено масло, което поставя пред дилема стопаните с розови насаждения – дали ще има кой да изкупи реколтата им през настоящата стопанска година. 

„Затворените летища и блокираният туризъм наистина удариха сектора, на пазара на розово масло, което е съставка на продукти от скъпата парфюмерия, има пълна стагнация. Почти няма интерес към момента от страна на клиенти“, заяви за „Гласът на земеделеца“ Веселина Ралчева от Българска асоциация Биопродукти, която е и производител на биологично розово масло.

От Професионалната асоциация на розопроизводителите, с председател Христо Николов са готови с предложения към земеделското министерство – за мерки срещу ковид кризата. Тъй като съществува реален риск много от производителите на рози да решат да обявят нулева стопанска година, те да бъдат обезщетени за загубите, предлагат от асоциацията. Нулева година да се доказва с пълно или с частично мулчиране на маслодайната роза, което се прави по време на вегетация, предлагат още от браншовата организация.

Много от стопаните алармират, че разходите по отглеждането на насажденията се увеличават и това трудно се компенсира с неясната цена по изкупуването на розовия цвят. Затова искат увеличение на подпомагането за сектора.

До края на февруари предстои провеждането на Консултативен съвет по розата. На него стопаните се надяват да получат адекватни отговори на своите тревоги за предстоящата стопанска година – какви са количествата непродадено розово масло в дестилериите, кои от тях ще изкупуват розов цвят и на каква цена. В момента отговори на тези въпроси няма. Което заплашва мнозина от фермерите с фалит.

Публикувана в Агроновини

Браншови организации реагират остро на направените предложения за новата ОСП на последното заседание на Тематичната работна група. Публикуваме становището без редакция.  

С Т А Н О В И Щ Е

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА

ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание на ТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.“, проведено на 16.11.2020г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.

По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:

  • Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
  • Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
  • Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
  • Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
  • Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
  • Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
  • Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3-ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!

Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.

Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.

20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!

Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.

В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:

  1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО

-  Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

  1. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:

-  Допустими кандидати над 12001евро СПО

-  За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;

Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.

За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%

  1. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;
  2. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;
  3. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;
  4. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;
  5. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;
  6. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;
  7. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ:

Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

Добруджански овощарски съюз

Съюз на Дунавските овощари

Съюз на овощарите в България

Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

Българска Асоциация Биопродукти

Национален съюз на градинарите в България

Национално сдружение на млеко и месо производителите

Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

Национална Асоциация на младите фермери в България

Сдружение за биологично пчеларство

Национална Асоциация на картофопроизводителите

Групи и Организации на производители

Публикувана в Агроновини

До 11 октомври 2020 г. браншовите организации могат да изпращат предложения за бъдещата зелена архитектура на Общата селскостопанска политика 2021-2027 г. Това стана ясно по време на проведени видеоконферентни срещи, на които МЗХГ запозна бранша с актуалното състояние на дебата за ОСП. Предложенията за зелена архитектура могат да бъдат изпращани на имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  След проведените срещи стана ясно, че Германското председателство ще работи за постигане на Обща позиция на заседанието на Съвета на министрите, което ще се проведе на 19-20 октомври. Общият подход е позицията на Съвета по елементите на проекта за регламент за Новата ОСП. На база на тази позиция, подкрепена от държавите членки, Германското Председателство, представляващо Съвета на ЕС, получава мандат за преговори по време на тристранните срещи с Европейския парламент и Европейската комисия. 
Браншът бе запознат и с очакваните промени в кръстосаното съответствие след преходния период, както и рамката на еко-схемите.
Новата реформа на ОСП след преходния период предвижда изискванията, приложими за получаване на зелено плащане да бъдат част от кръстосаното съответствие.  При спазването им ще се предоставя плащане по СЕПП. По предложение на ЕК, досегашната надбавка за зелени плащания, която се изплаща към схемата, отпада. Тя може да бъде заместена чрез прилагане на еко-схеми, които да предвиждат по-високи от базовите изисквания. Предложението на Германското председателство предвижда еко-схемите да са доброволни за земеделските стопани, едногодишни плащания, в рамките на бюджета за директни плащания, на база хектар или животинска единица. Те се програмират на национално ниво като част от Стратегическия план, но техният вид и брой ще зависи от финалната регулация. На този етап се работи в посока еко-схемите да бъдат задължителни за държавите-членки и да бъде определен единен процент от пакета за директни плащания за всяка държава. Това налага намирането на работещ механизъм в България за компенсиране на земеделските производители, постигане на екологичен ефект и запазването на конкурентоспособността на секторите. Във връзка с предстоящия Съвет и работата по Стратегическия план, МЗХГ призовава стопаните да представят предложения за прилагането на зелени практики, които са приложими и работещи в сектора у нас.  
На проведения Съвет на министрите на 21 септември, повечето държави проявиха въздържаност по отношение на задължителен процент на еко-схемите на ниво държава-членка. Те апелираха за осигуряване на гъвкавост, така че средствата да могат да се прехвърлят към други схеми и мерки, в рамките на директните плащания, в случай че няма интерес към тях. Насоката на Германското председателство е тази възможност за прехвърляне да се допусне само за първите две години. България се присъедини към искането на други държави да се осигури възможност неизразходван бюджет от прилагане на еко-схемите да бъде прехвърлен към други схеми в първи стълб, като подпомагане на малките и средните стопанства. За България в хода на преговорния процес, въпросът за задължителността на еко-схемите остава основен политически елемент.  Той се разглежда в неделима цялост с въпроса за продължаването на Националната преходна помощ с нова референтна година 2018 и със същия бюджет. Относно обвързаната подкрепа, страната ни предлага стойностите й да се запазят поне на досегашните нива или да се увеличат.
На национално ниво приоритет ще бъде програмирането на работещи еко-схеми съвместно с бранша, които да са изпълними, да имат екологичен ефект и да са контролируеми с минимална административна тежест за стопаните.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Новини на часа

До края на годината министерството на земеделието ще приема предложения по промените в Закона за селскостопанската академия, предвиждащи преструктуриране на опитните станции и бюджетна самостоятелност на академията. В предложенията е записано, че академията става бюджетна организация в системата на министерството на земеделието.

Според проекта Селскостопанската академия ще съставя, изпълнява и отчита бюджета като част от консолидираната фискална програма по реда на чл.13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, се посочва в проекта. В мотивите към закона е записано още, че липсата на фиксиран разходен таван ще доведе до възможност за значително увеличение на собствените приходи и управление на паричните средства на академията. Аксо сега годишно приходите са малко над 6 милиона лева, то при новата структура се очаква годишно в бюджета на научната институция да влязат 12 милиона лева.

Най-голямата промяна е свързана с опитните станции, които се обединяват под ноша шапка - „Научно-производствен център“, който ще бъде юридическо лице със статут на държавно предприятие по Търговския закон.

В неговия състав ще влязат опитните станции по земеделие – Видин; по земеделие – Лом; по кайсията и земеделието – Силистра; по земеделие – Търговище; по земеделие – Лозница; по земеделие – Хан Крум; по лозарство и винарство – Варна; по земеделие – Поморие; по земеделие – Средец; по земеделие – Сливен; по тютюна – Хасково; по земеделие – Кърджали; по лозарство – Септември; по картофите – Самоков; по земеделие – Ямбол и Системата за агропазарна информация САПИ – София.

Държавното предприятие „Научно-производствен център“ е универсален правоприемник на тези станции и встъпва в правата и задълженията си в едномесечен срок от приемането на правилника по на законовите промени.

Според измененията от 1 април 2018 г. държавното предприятие Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца се преобразува в Научен център по бубарство – Враца към Селскостопанската академия. Опитната станция по соята в Павликени се преобразува в Научен център по соята – Павликени, Опитната станция по поливно земеделие в Пазарджик става Научен център по поливно земеделие.

Опитната станция по животновъдство и земеделие в Смолян се преобразува в Научен център по животновъдство и земеделие.

Също от първи април 2018 г. се преобразуват и Експериментална базата – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен в научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен.

Същото се отнася и за Експериментална база – държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, която се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта