От футболния терен, през полето с билки до световния пазар за масла от маточина и лавандула-това е пътят, който изминава футболистът – земеделец от Сливенско Пламен Крумов. Решава да се занимава с отглеждането на няколко вида билки в землището на родното си село Желю войвода преди 5 години, а от 4 има и собствена дестилерия. В момента насажденията му възлизат на 1000 декара основно лавандула, останалите са маточина, бял равнец и римска лайка.

193376436 478986913180635 267685564272073474 n„Когато започнахме бизнеса с моите съдружници, маточината беше много актуална култура, след това се сгромоляса страшно много. Пробвахме да произвеждаме био, но не се получи. Оказа се, че преди повече от 25 години има заровено в почвите ни ДДТ, което при анализите излиза и затова се отказахме, преминахме на конвенционално отглеждане“, разказва той.

Големите площи маточина се правят с разсад.Отгледаните стръкчета за засаждане в зависимост от сорта и качеството си струват по 6-8 стотинки. За един декар площ са необходими осем до десет хиляди корена. Те обаче се развиват бързо и дават реколта още през първата година.

Тъй като иска да предлага качествен продукт, Пламен влага много средства в това да получава добър разсад и за полетата си с лавандула, плаща огромни суми за агрономи, които да му го селектират, а по-късно се сдобива и със собствен разсадник.

През първите три години обаче е на ръба на фалита. Пазар у нас на тази стока няма затова се насочва към чужбина. Благодарение на качеството на растенията си и участието в множество изложения, макар и трудно успява да стъпи на световните пазари. Днес изнася продукцията си за Франция, Германия и Италия, където тя се използва предимно в козметичния бранш, но отскоро има търсене и за фармацията.

194715684 320022852812339 4825113871172351641 nСпоред Крумов, качеството на продукцията от Сливенския край се дължи на добрите показатели на почвата в този регион. Маточината обича светло, топло и влажно, харесват й богатите, рохкави почви. „В сравнение с Добричко например, където също се гледат доста билки, основно лавандула, чернозема тук е по – силен. Когато правим изследванията на маслата, произведените там са по-слаби от нашите“, коментира още земеделецът.

Въпреки, че насажденията са под открито небе, климатичните промени не нанасят големи щети. Растенията му са застраховани и с изградени напоителни системи, които се ползват при засушаване, тогава само разходите за напояване се увеличават.

Брането или прибирането при големи площи е механизирано и затова 90% от работата по културите става с машини, едва 10 % е ръчен труд.

По думите му, добивът от маточината за суха маса – възлиза на 200 кг. от декар, а ако е в масло - около 400 до 500 гр. от декар. „Има качество на растенията, изискванията са много високи, убийствени иначе няма как да стъпиш на световния пазар. Нашето качество се изследва в лаборатория във Франция, за да сме сигурни в това, което предлагаме“, допълни той.

194724063 153470353357914 4258850163686546758 n„Цената на един килограм свежа маса от маточина е около 2,50 лв, а изкупната цена на килограм масло от маточина достига 1 500 лв. За тази година все още не са ясни цените на лавадулата, постоянно се менят, но миналата година килограм от маслото се е търгувал за 80-90 лв., поясни Пламен Крумов.

Публикувана в Бизнес

Напрежението на зърнените пазари, провокирано от засиленото влияние на климатичния и най-вече спекулативния фактор постепенно спада. Това констатират участниците в търговията със зърно от двете страни на Атлантическия океан, като посочват, че в момента посоката на ценовите отклонения и в САЩ и в Европа се определя главно от информациите за състоянието на новата реколта и новините от експортния фронт.

Почти през целия изминал седмичен период (21-27.05.21) цените на пшеницата в Щатите и на Стария континент се плъзгаха в низходяща посока. Понижението на борсовите и експортните котировки на пшеницата в Евросъюза беше свързано преди всичко с оптимистичните перспективи за новата реколта. На 27 май Европейската комисия за пореден път увеличи оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през следващата 2021/22 маркетингова година. Този път прогнозната летва беше вдигната с 1,4 млн.т от 124,8 млн. т на 126,2 млн.т, а това е с 6,5 на сто повече, в сравнение с резултата от текущия сезон. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС обаче остана непроменена спрямо априлския доклад – 30 млн.т (27 млн.т – 2020/21 г.). Експертите акцентират върху очертаващото се увеличение на използването на пшеница за фуражни цели предвид напрегнатия баланс и високите цени на царевицата в Евросъюза.

На 7 май, вълна от спекулативни покупки издигна котировките на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж до най-високите стойности от осем година насам – EUR233,25/т, но на 26 май Euronext затвори на равнище EUR206/т. На експортния пазар цената на пшеницата от старата реколта през последните десетина дни спадна от EUR 247-249/т до EUR 232FOB Руан (EUR 198FOB – 6-7.05.20 г.). Изразеното понижение на цените активизира големите купувачи – Египет, Саудитска Арабия, Тунис и др. Като най-мащабен се очертава саудитския търг, който е насрочен за днес (28 май) за 720 хил. тона пшеница 12,5% протеин. Междувременно Египет вече напазарува 240 хил. тона румънска пшеница от новата реколта за доставка през август по $254,00 – 258,80FOB.

Провеждането на мащабни международни търгове подкрепи житните котировки в Евросъюза и на 27 май септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище ЕUR212/т, тоест само с незначително отрицателно отклонение от около 2 евро в рамките на седмичния период. Експортните цени на френската пшеница от новата реколта се стабилизираха на равнище около EUR213FOB Руан (EUR186/т FOB – 6-7.05.20 г.).

При царевицата ситуацията беше по-различно. Предвид напрегнатия вътрешен баланс негативната ценова корекция на пазара за фуражно зърно в ЕС беше ограничена, а в края на седмичния период борсовите й котировки в Париж се върнаха към пиковите месечни стойности – около EUR265(около EUR170/т – 6-8.05.20 г.). На експортния пазар френската царевица в момента се предлага по около EUR273-275FOB Бордо/Рейн (EUR168-173/т – 6-8.05.20 г.).

Житните пазари в черноморския регион следваха европейската низходяща ценова конюнктура. По данни на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) и аналитичната агенция СовЭкон експортните цени на руската мелничарска пшеница 12,5% протеин през миналата седмица ерозираха до $260-270FOB, като зърно от нова реколта според «Русагротранс» в момента се предлага за износ при средна цена около $255FOB за товарене праз август ($200/т - 7.05.20 г.).

На пазара за стоките от слънчогледовия комплекс през миналата седмица липсваха значими промени. Котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се задържаха на равнище около $1530-1550($780-785- 7.05.20 г.). Украинското слънчогледово масло понастоящем се котира за износ по $1480-1495FOB ($735-745- 7.05.20 г.). Цената на френското слънчогледово семе на база St Nazaire също остана почти непроменена – около EUR550 ( EUR340-7.05.20 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

„Агрион“ предлага престижна селекция от терени от огромното си портфолио чрез коректни и честни условия

Земя под наем е основният начин, по който се разширяват земеделските стопанства у нас. Това сочат проучвания на експерти сред фермерите. По данни на Евростат страната ни е в челните места по земя, отдавана под наем или аренда. Една от основните причини е разпокъсаната собственост на земята у нас.
По данни на земеделското министерство към края на миналата година собствениците на земя в България са 1 861 410 граждани и фирми. Те притежават общо близо 44 млн. декара земеделски земи.
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99,88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4,772 декара. В голямата си част тези собственици живеят извън районите на поземлената си собственост и имат други професии.
За тези, които искат да наемат земя, са новите предложения на лидера в поземлените отношения „Агрион“. Традиционно през май, компанията вади престижна селекция от терени от огромното си портфолио, които отдава, чрез пряко договаряне, под наем или аренда.
Експертите на „Агрион“ са разработили процедурата така, че да се осигурят честни и прозрачни преговори за всички участници. Няма скрити клаузи и никой не се ползва с преимущество.
Мярката е особено подходяща за млади фермери, които не разполагат с нужните средства за закупуване на земя или пък имат нужда от първоначално финансиране, за да развият своите стопанства. Всички имоти могат да бъдат разгледани тук http://agrion.bg/bg/services/rental.
agrion 1 sitewebЗа първи път компанията предлага опция за наемане по изцяло дигитален път – от пълната информация за имотите, през подаването на заявка и частично до сключването на сделката. На официалния сайт на земеделския лидер https://www.agrion.bg/services/rental/ всеки може да разгледа предложенията, систематизирани по области, населени места и землища.
„Предложените земеделски земи позволяват на всеки, който иска да се занимава със селско стопанство, да се включи дори ако не притежава опит в тази сфера. Това е изключителна възможност и за хора извън агросектора, които нямат финансова възможност или желание да купуват собствена земя“, казват експертите от „Агрион“
Наемането на земя дава възможност на всички участници на пазара да разширят площта, която обработват и да бъдат по-конкурентноспособни.
Статистиката сочи, че арендата и наемът са най-лесният начин за уедряване на земеделските стопанства. Според проучвания от Австрия и Германия най-малки са разходите при обработка на масиви от 50 – 100 дка. За да постигнат такъв размер на стопанствата си, фермерите трябва да преговарят с десетки малки собственици или с големи стопани на земеделски земи, какъвто е „Агрион“. Практиката сочи, че все повече земеделци избират „Агрион“ за партньор, заради коректните и честни условия, които компанията предлага.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 01 Март 2021 08:42

Пчелари купуват ниви през Мрежата

Над 5000 парцела с цени от 300 лв. за дка излизат на пазара

Все повече градски жители търсят екологични и устойчиви алтернативи, за да се върнат към природата и да избягат от замърсената градска среда и нездравословно претъпканите пространства. Особено сега, в пандемията. Част от това „градско бягство“ е пчеларството. Млади хора вече търсят активно терени, за да отглеждат здравословен и екологичен мед.
За тези хора е насочено новото предложение на лидера в управлението на поземлена собственост „Агрион“. В началото на активния земеделски сезон компанията вади над 5000 терена за продажба на цени, започващи от 300 лв. за дка.
Допълнително облекчение е, че голяма част от стъпките по закупуването им могат да се направят вкъщи през сайта на „Агрион“ www.agrion.bg
Agrion onlineТерените са подходящи за пчеларство, тъй като голяма част от тях се намират в защитени територии, биорезервати, където чистата земя гарантира перфектна продукция.
Всеки, който желае да се занимава с пчеларство, може да разгледа имотите в секцията https://bit.ly/37sAv40
Следващата стъпка е да се свърже с експертите на компанията. Заявката може да бъде подадена онлайн, по телефона, чрез националния номер 08001166 или през системата за чат на живо на сайта. Експертите на „Агрион“ предоставят изчерпателна консултация за сделката.
Сред предлаганите имоти в цялата страна, най-голям е интересът към тези в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, София. За терените край морето и в планините наддават и частни инвеститори, извън земеделския сектор. Сред особено апетитните парцели изпъкват тези с площ над 20 дка, подходящи за различни земеделски култури.
„Ние, от Агрион, продължаваме да работим усилено за клиентите ни, при напълно прозрачни и честни условия. Затова всяка година хората, които се доверяват на „Агрион“, се увеличават.
Покупката на земя е отлична възможност за земеделските стопани да окрупнят парцелите си и да разширят стопанствата си, категорични са агроекспертите. Комасацията увеличава производителността и намалява разходите. Тя дава по-добри условия за механизирана обработка на земята, което е предпоставка за увеличаване на добивите и за развиване на селско стопанство с висока добавена стойност.
Окрупняването на терени насърчава образуването на по-добра цена на земеделските площи. Стойността на комасираните имоти е доста по-висока от средната за даден регион, дори и да се сравняват терени от едно и също землище. Според експертите точно това е водещо при решението на фермери и собственици на земя да потърсят „Агрион“ за замяна. При такъв тип сделки се заменят парцели от интерес и на двете страни, а фактът, че компанията притежава земя в цялата страна, я прави предпочитан партньор за това.
Ниските лихви по банковите депозити стимулират търсенето на по-високодоходни инструменти, каквито са инвестициите в земеделска земя. Придобитата земя обикновено се отдава под наем или аренда, което при правилно планиране може да докара доходност, далеч над лихвите в банките. Затова и хора с високи доходи се стремят към влагането им в печеливши активи. Голяма част от тях са българи, живеещи зад граница, или спестовници.

Публикувана в Бизнес

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям, показва проучване на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика

125037797 724788224790450 8592692566773123285 nКак Ковид пандемията е повлияла върху зърнения пазар у нас – това е предметът на проучването на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, съветник по земеделските въпроси в Посолството на Кралство Нидерландия в София.

Изследването обхваща месеците март, април и май, като се опира на данните за цените на зърното и количествата за износ у нас, сравнени с тези в Румъния, Русия и Украйна.

Кривата на цените, сравнена с тези от миналата година за същия период, показва, че Ковид – 19 не оказва значимо влияние върху зърнения пазар – по-конкретно върху цената на пшеницата за износ.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям. Това се дължи на по-либералния подход от страна на българското правителство – не са наложени ограничения, забрани или квоти, обяснява в своето проучване Миленкова.

В тази връзка пазарната конюнктура се оказва добра за българските земеделци, защото в Румъния, в Русия и в Украйна, макар и за кратко, са въведени ограничения в износа на зърно. Затова наличните количества от българска пшеница имат шанс да пътуват спокойно за износ.

Традиционно, над 70% от зърното страната ни реализира в рамките на Европейския съюз, но в трите месеца на ограничения заради пандемията, българският износ се разширява към трети страни, показва още проучването. Българска пшеница за първи път пътува към Индонезия, Иран и Тайланд.

Българското зърнопроизводство е фактор на световния пазар, страната ни заема 11-12 място по износ. Пазарът трайно остава свързан с динамиката на цените на зърното в Черноморския регион, като водещи са Русия и Украйна.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Пазарът е царят. Така стоят нещата, когато се работи в условията на свободна пазарна икономика. За да си силен обаче на пазара, трябва да бъдеш екипен играч. А родните фермери още се учат на това. И още бъркат държавните благинки с платените услуги.

Ясно е, че управниците имат удобен инструмент в ръцете си, с който да си купят благоразположение. Особено когато се задават избори. Затова порочната практика да се прехвърлят едни европейски пари от едно място на друго отдавна не е новина. Пък и в крайна сметка, по-важно е парите да бъдат усвоени, отколкото да ги връщаме на Брюксел, ще кажат повечето от фермерите. За жалост, с такова мислене не се стига далече. Най-много да се прекрачи в следващ програмен период или в следващо политическо управление.

Освен заради сушата, ситуацията е доста изнервена и от почти двумесечната политическа криза. Едни харесват министър Десислава Танева, други не. Едни предпочитат удобното статукво, други искат промяна.

Подредена ли е обаче къщата на земеделския бранш? По-скоро не. Зърнопроизводителите чакат собствениците на земеделски земи да им влязат в положението и тази година да са склонни да получат по-ниски ренти. Което изобщо няма как да се случи, защото рентите са предмет на предварително договаряне. Достатъчно субсидии взимат земеделците, да са си планирали риска, разсъждават собствениците. Като толкова го разбират земеделието, защо не си обработват сами земята, стискат зъби фермерите и се надяват на някакви валежи, за да не се провали и есенната сеитба.

Родни аграрни специалисти дават акъл през медиите, но дали земеделците ги чуват? И това работещо решение ли е изобщо? По-скоро не. Всяка услуга струва пари. Включително най-важната – тази на тесните специалисти. Те пък от своя страна за 30 години някак не се научиха да се продават добре. Затова един бивш финансов министър ги нарече синодални старци. Грозно, но отчасти вярно. В Селскостопанска академия все се правят реформи, но резултатът е почти никакъв. Сигурно и тази година в Деня на будителите учените отново ще излязат на мълчалив протест. Заради обидно ниски заплати. А биха могли добре да се препитават, ако знаят как да се менажират по-успешно. Засега още чакат на държавата. Но и този пазар е като всеки друг. Печели предприемчивият и който умее да предложи най-качествената стока. В целия свят най-скъпото нещо е високата експертиза. У нас си играем на тука има, тука няма. Затова и земеделието ни е на този хал.

Пазар, пазар, пазар. Ако искаш да си устойчив на него, трябва да си рентабилен, с най-висока проба реколта или с атрактивен краен продукт - независимо какво отглеждаш и върху колко по обем площи. Другото е наливане от пусто в празно. Играем си на бизнес, докато модерният свят завладява пазарни територии с лекота. Защото мисли екипно. А ние сме едни симпатични индивидуалисти. И какво от това?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

При 320 лева за тон зърно, сделки към момента почти няма

Въпреки щетите от сушата, които са в размер на близо 110 хил. дка напълно пропаднали площи, имаме добиви от пшеница с високи хлебопекарни качества. Това заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

При цена от 320 лева за тон пшеница, сделки към момента почти няма. Същинският пазар на зърно се раздвижва след септември, обясни Костадинов.

Стопаните с напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани, но онези, чиито загуби са под 100 %, няма да получат нищо. Става дума за 953 968 дка със зърно, които тази година са пострадали от тежката суша. Най-силно засегнати са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен.

Земеделци от различни сектори от години настояват наредбата да бъде променена и да се предвиди диференцирана ставка на компенсация при пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, като така ще бъдат обхванати и стопани, които са претърпели загуби под 100%. За момента обаче нормативната уредба не предвижда такъв тип подкрепа.

Сушата продължава да притеснява земеделците. В онези райони на страната, в които има трайно засушаване, добивите от слънчогледа и от царевицата няма да могат да компенсират загубите при пшеницата. Дори и в момента да паднат валежи, те няма да имат съществено стопанско значение, освен за рапицата, ако сушата продължи и през есента, коментира Костадин Костадинов.

Изнесените официални данни от МЗХГ за над 4,6 млн. тона произведено зърно зърно почти се припокриват с тези на НАЗ. Средният добив при пшеницата е 393 кг/дка. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

За трудния пазар, за капана на проектите, за липсата на дългосрочни политики в земеделието на макро ниво – гледните точки на Постолови – баща и син

Анета Божидарова

Преди повече от 10 години Даниел Постолов затръшнал вратата на банковия офис и се завърнал в родното село Еремия – за да стане градинар. Споменът, който пазел от дете за черешовите градини, се оказал по-силен от прагматичните житейски решения. Фамилията посрещнала с разбиране избора на Даниел и веднага застанала зад гърба му, начело с неговия баща Кирил Постолов.

106351272 674162569801430 3207126364675803289 nДнес фамилията стопанисва 50 дка градини. С удивителен мерак баща и син Постолови година след година развиват своето стопанство. Попитахме и двамата - лесно ли е да бъдеш овощар у нас? „Лесно е ако го гледаш на картинка“, смее се Кирил Постолов. Даниел признава, че в началото тръгнали почти любителски, но още в началото на пътя разбрали, че

пазарът в този бизнес е най-важен

Затова заложили на черешите за прясна консумация – ранни, средноранни и късни сортове – от традиционни до най-популярните на пазара днес. „Имам чувството, че някаква сила ни помага“, казва Даниел. Вероятно така се чувства човек, когато е убеден в правотата на своя избор.

Градините на фамилия Постолови са невероятни със своята изрядна подредба. В тях веднага се вижда един необясним педантизъм в работата. „Просто сме си такива хора“, казва Даниел Постолов и с това изчерпва целия въпрос.

Проблемите обаче в сектора са хронични. Всяка година черешопроизводителите от Кюстендилско срещат трудности с наемането на работна ръка и най-вече с реализацията. „Липсва анализ и планиране от страна на МЗХГ. В тази посока трябва да ни се помогне, защото сами не можем да се справим“, коментира бившият банкер. Веднага питам дали пазарът няма да е по-успешен, ако малките градинари се сдружават. Даниел признава, че този процес е труден. „Когато става дума за пари, малко хора издържат на това изпитание“, смята той. И затова

днес всички берат горчивите плодове на тази незрялост – неумението да се сдружаваме

Щом пазарът се наводни с череши за прясна консумация, цената пада. Като се прибави и евтиният внос, картината става още по-критична. Затова е трудно всички по веригата да са доволни и да печелят. При изкупна цена на черешата от 1.00 - 1.50 лева и 60 ст. надница за берачите, къде му излиза на човек аритметиката?, пита бащата Кирил Постолов. Той е ядосан и заради друго – трудно е за млади и мераклии градинари да правят бизнес в България –

земя трудно се наема за повече от 10 години – как да инвестира човек в трайни насаждения

Овошките влизат в силата си едва след 5-6 години, до тогава е само работа и инвестиции, възвращаемостта е малка.

Постолови недоумяват защо е толкова трудно да се извършва контрол върху сектора, след като има сателитно наблюдение и цялата картинка може бързо да лъсне – като на длан. А че има чертожници и схемаджии, повече от ясно е. Топката обаче по тази тема е в полето на държавния контрол.

Даниел има какво да каже по темата проекти по ПРСР. Той е одобрен по подмярката 6.1,` популярна като „Млад фермер“. Бизнес-планът му включва и биологични площи с джанки. Постолов син обаче не е доволен от методологията на работа на Държавен фонд „Земеделие“. Опитът на бившия банкер показва, че

за един бенефициент политиката на смяна на правилата в движение никак не е удачна

„От ДФЗ често изискват от нас реакция с документи относно промени в кратък срок и с леко ултимативен тон, а когато ние имаме въпроси – чакаме с месеци“, казва Даниел. Постолов син обаче е изключително благодарен на екипа на НССЗ – Кюстендил, и по-специално на своя персонален консултант Ивона Новакова. „Ако фермерите не са чували за Националната служба за съвети в земеделието и че тя работи абсолютно безплатно за българските земеделци, значи не са се интересували достатъчно от аграрен бизнес“, казва Даниел. От НССЗ-Кюстендил не просто са помогнали на черешопроизводителя от Еремия да подготви своя бизнес – план. Те следят цялата процедура по кандидатстването, одобрението и изпълнението на проекта, като своевременно уведомяват всеки бенефициент, който работи с тях, за всяка промяна, ако има такава от страна на ДФЗ.

Финансирането по подмярката 6.1 е 50 хил. лева и то покрива едва около една трета от инвестициите, които Даниел прави в своя бизнес. „За стартова помощ – става, за повече и за нещо по-сериозно – няма как, това са жълти стотинки“, лаконично обяснява градинарят от Кюстендилско. Според него липсват дългосрочни стратегии и политики в земеделието на макро ниво и това носи несигурност за малките и средните стопани. Особено по отношение на пазара. Достатъчно е няколко градинари от региона, за които това не е основен бизнес, да започнат да продават на ниска изкупна цена черешата, това веднага се оказва пагубно за останалите. Няма обаче механизъм или регулация, които да контролират този процес. В този смисъл Даниел смята, че държавата трябва да има специални

политики към сектор „Плодове и зеленчуци“ – дългосрочни и обвързани с пазара

Сега усещането за подкрепа към сектора прилича на това да се опитваш да обяздиш и да подкараш умрял кон. Каквото и да правиш – няма смисъл, нищо не се получава, казва с горчивина Даниел.

Питам го дали има вариант отново да се върне в банковия офис. „Всичко е възможно и животът непрекъснато го доказва. Сърцето ми обаче днес е в тази уникална черешова градина, която сме създали с моята фамилия. Където и да отида – ще работя по същия начин“, казва Даниел Постолов. И отново повежда екипа ни към място, от което да ни покаже поредната красива гледка. Защото така правят истинските мераклии – изграденото с труд ги радва всеки ден.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 23 Юни 2020 16:51

Откровено за шафрана

Първо потърсете пазар, съветва Стоян Дурков

Стоян Дурков е един от разпознаваемите български производители на шафран, макар че отглежда лилавия минзухар едва върху 4 дка площи в района на Девин. Фермерът определено смята да разширява своето производство, но едва след като сключи договор за продажба на шафрана извън страната.

Стоян Дурков е член на Българската асоциация „Биопродукти“ и казва, че това му помага в търсенето на пазар. „Участваме в международни изложения, така се създават контакти. Сам какво може да направи човек?“, споделя той.

Всяка година продукцията е различна, през есента на 2019 Дурков е изкарал 2,800 кг сух шафран от своите 4 дка. „Пазарът е най-важен. Затова съветвам всеки, който е решил да опитва, да не се хвърля да прави големи инвестиции и да засажда върху големи площи. Какъв е смисълът да хвърлите 10 хил. лева за луковици и после да се чудите какво да го правите шафрана, защото няма на кого да го продадете? Четвърта година се занимавам с шафран и не мога да кажа, че той изхранва семейството ми. И аз, и съпругата ми работим и друго“, казва Дурков.

Цената на сухия шафран у нас е ниска, защото мнозина производители правят дъмпинг, за да могат изобщо да пласират своята продукция. Това са хора, които изцяло са заложили препитанието си на това производство и предпочитат да го продадат под себестойност, за да вземат изобщо някакви пари. Което е лошо за цялата пазарна картина.

Цената за грам качествен шафран е близо 40 лева, в интернет обаче се предлага между 22 и 25. Стоян Дурков е процес на сертифициране на шафрана като биологичен и това ще му даде основание да търси още по-висока цена за своята продукция.

Можете да срещнете Стоян на ежеседмичния фермерски пазар пред земеделското министерство, който се провежда всяка сряда. И понеже интересът към тази непозната за страната ни култура е факт, всеки споделен опит по темата е полезен.

Купувайте само сертифицирани луковици, съветва Дурков. Интернет гъмжи от обяви за продажба на шафранови луковици, но стопаните, които възнамеряват да се пробват с културата, трябва да внимават какво и от кого купуват.

Една от водещите лаборатории за окачествяване на шафран е френската AnaSkan, но сертификати издават и лаборатории в Англия, Испания, Холандия. Връзката с лабораториите не е трудна – контактът се осъществява по електронен път чрез писмо, парите за изследването на шафрана и за издаването на сертификат се превеждат по банков път, като ключови са 4 компонента при културата. Изпраща се само 1 грам шафран, обяснява Стоян Дурков. Окачествяването струва между 45 и 55 евро – в зависимост от това дали сте юридическо лице или фирма. Транспортните разходи са около 40 лева, ако ползвате услугите на частни куриерски фирми.

Шафрановите луковици всяка година се делят, но максимум на 4 години трябва да се разсаждат. Луковиците „заспиват“ още към края на месец май и през юни могат да започнат да се разсаждат. Този процес продължава още 2 месеца – до началото на септември, като това време е достатъчно, за да бъде подготвена почвата. У нас условията са подходящи за отглеждането на лилавия минзухар. Той е сухолюбив, обича припекливи места.

Работата по минзухара е трудоемка – изисква ръчен труд и работна ръка. Като се започне от засаждането, плевенето, брането и се стигне до сортирането. Тънка работа е и сушенето, но българските фермери вече имат опит в тази посока.

Официална и точна статистика за броя на производителите на шафран у нас няма. наблюденията на Стоян Дурков показват, че вече има хора, които са се отказали да отглеждат културата по една единствена причина – труден пазар. След пандемията от Covid-19, той няма да става по-лесен.

„Качествен шафран върху стотици декари - съмнителна работа“, смята Стоян Дурков. Затова залага на качеството и на чистото производство. Признание, че го постига е и последната му награда от изложението „Агра“, присъдена от най-убедителната аудитория – потребителите.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 17

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта