Сряда, 30 Септември 2020 00:52

Търси се борец против статуквото

Страшно тайна и сложна работа е този национален стратегически план, ей! Всъщност – нищо ново под слънцето.

„С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“.

Разбрахте ли нещо конкретно от този абзац? Едва ли. Брюкселски език, какво да се прави. Ясно е обаче едно. България ще настоява за запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата – 2018 г., както и за запазване на обвързаната подкрепа. А относно зелените схеми, искаме задължителният процент на прилагане да остане 5 на сто, както беше досега. Като малките стопанства до 150 дка бъдат изключени от прилагането на зелените мерки.

Това означава само едно – запазване на досегашното статукво на подпомагане в земеделието. Какъв национален стратегически план, какви нови потребности, какви дефиниции?

Ако Европа говори за 55% намаляване на вредните емисии до 2030 година, ние как ще постигаме тези цели с нашите скромни 5 на сто? След изненадващото изявление на Германия да не се бърза със зелената архитектура, нашата скромна амбиция може пък да се окаже адекватна на новите европейски реалности. То и без друго изглежда сомнамбулно всичко това, все едно Грета Тунберг се е присънила на Урсула фон дер Лайен. И така се е пръкнал страховитият Зелен пакт.

Да не забравяме – нито многогодишната финансова рамка още е гласувана, нито европейските регламенти, свързани с преходния период и новата ОСП. Следователно, няма от какво да се притесняваме толкова, нали?

То и браншовите организации вече са допуснати до Тематичната работна група, а министър Десислава Танева се кълне, че ръководеното от нея ведомство никога не взима важни решения, без те да са съгласувани с бранша. Предстои да разберем. До 31 декември има още време. Тогава е крайният срок за списването на националния стратегически план. Няма драма, казват браншовиците, просто някои амбициозни експерт - консултанти вдигат врява.

Ако някак успеем да минем през иглените уши на Брюксел, всички ще са доволни – статуквото ще продължи и през следващите близо 10 години. То се изразява в следното – земеделската политика на Брюксел у нас се прилага като социална.

Пари има за всички – и за малките, и за големите. Първите се държат на санитарния минимум на оцеляване, вторите – на ръба на пазарния риск. Всички обаче са доволни, защото получават субсидии. Макар мнозина да твърдят, че е по-добре да ги няма, не познавам случай някой да се е отписал от регистрация като земеделски производител и доброволно да се е отказал от субсидиите. Ако познавате такъв – посочете го. Заслужава да му бъде направен портрет – на борец против статуквото. Засега в пространството се забелязват само викачи.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Публикувана в Коментари

Започна най-странната учебна година – с маски на лицето и със смут в сърцето. Голяма е вероятността градските деца съвсем скоро отново да гледат тъжно света единствено през един панелен прозорец. Децата на земеделците са привилегировани - поне ще имат по-широк хоризонт пред себе си. В семейното стопанство вирусът не вирее по същия начин както в градска среда.

Колкото и да не му се вижда края на Covid-19, знанието винаги е на дневен ред. Учете, учете, учете – през целия живот. Това е верният ключ към успеха. Българските деца обаче стремително вървят надолу в класациите за грамотност. Студентите не са изключение. Повечето от бъдещите аграрни специалисти си представят работа зад бюро и тлъста заплата. Малцина са истински посветени на земеделието.

Фермерите не обичат да четат документи. Все чакат някой да им го сдъвче и да им го каже просто. Отчасти са прави – нормативните актове и наредби, свързани със земеделието, трябва да се тълкуват с някой спец по административен език, който умее да чете между редовете. В развития свят бизнесът няма такива ядове. Нещата са опростени и достъпни. За нула време регистрираш фирма и после всичко е в твои ръце. У нас не е така и няма изгледи за промяна. И в тази посока някой не си е научил добре урока – от всички страни по веригата.

А какви уроци ще научи човечеството след Covid– 19, вероятно ще проумеем след време. Днес картината е каквато е – с маски на лицето и със смут в сърцето. Честит 15 септември!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Когато държавата се тресе от политическа криза, за земеделците това означава влизане в мъртво време. Администрацията се снишава в очакване на разместване на властовите пластове. За съжаление, лошата практика у нас - със смяната на политическия режим да се сменят и експертите, продължава. Умното управление изисква по-голяма далновидност. Такава у нас до момента липсва.

Нормално е всеки управник, когато дойде на власт, да сформира собствен екип, но всеки път е щета за бизнеса когато се подменят хора с доказана експертиза на ниво работеща администрация. Така в последните 30 години,

при всяка смяна на властта, земеделците се оказват в изходна позиция

По ред причини, 2020 година се очертава като критична за българското земеделие. То е на важен кръстопът. Въпреки, че Covidпандемията като че ли най-слабо засегна селското стопанство, българските фермери са изправени пред важни решения.

Сушата е най-голямото предизвикателство. Тя няма да бъде преборена с едни раздадени пари по deminimis. Сушата иска кардинално нова нагласа към бизнеса. Нужно е внимателно вглеждане в досегашните практики, сериозен анализ и вслушване в гласа на специалистите. Автоматичното привнасяне на технологии от външна среда не е панацея.

В този смисъл пред земеделското министерство има много работа. Ако т. нар. зелени политики са неизбежни по повелята на Брюксел, онези, които управляват българския агробизнес, трябва също да предприемат смели решения.

След програма САПАРД,

за земеделците няма целева програма за закупуване на специализирана техника

Такава обаче ще е необходима – ако бизнесът иска да се справи със зелените предизвикателства.

За да не останат добрите земеделски практики, които щадят климата и околната среда, само с пожелателен характер и на книга, земеделците трябва да бъдат финансово обезпечени, за да ги въвеждат в своите стопанства.

Новите технологии на обработка изискват нови и скъпи машини. Би било добре в бъдещите земеделски политики да се помисли за целева подкрепа в тази посока.

Сушата и вероятните фалити вероятно ще принудят мнозина фермери да намалят обема на обработваните площи. Един път за да минимизират риска от бъдещи загуби, втори път – за да останат в бизнеса. Въпреки, че въвеждането на тавани в подпомагането все още е под въпрос, намаляването на площите ще е плюс за фермерите и в тази посока. И мнозина вече го правят.

Крайно време е стопаните да чуят гласа на науката –

световно признатите български аграрни специалисти, които не са пророци в собствената си страна

държат важен ключ към едно по-рентабилно земеделие. Просто и двете страни трябва да си подадат ръка, крайно време е. До момента разговорите са повече задочни и формални, реални бизнес отношения липсват.

Въпросът за злоупотребите с европейски средства тежи като воденичен камък на шията на българския аграрен сектор. Нелепо е всяка година да се изливат близо 2 млрд. лева в него, а делът на селското стопанство в образуването на Брутния вътрешен продукт да продължава да пада.

Виртуални животни, виртуални плодове и зеленчуци, стихийно и оттам свръхпроизводство на рози и лавандула, например. Балоните се пукат един след друг. Тази картина остава непроменена благодарение и на

изначално сбърканата философия на подкрепа в аграрния сектор

– парите да се дават на калпак.

Ако е вярно, че по статистика в България има около 1 млн. и 200 хил. овце, защо в последната кампания по Великденските празници едва 40 хиляди агнета са продадени законно – през кланици? Другите – на черно.

Контролът не е въпрос, който е в ръцете единствено на държавните институции. Често човек остава с усещането, че българските браншовици като че ли четат законите и правилата дотолкова, до колкото да знаят как да ги заобикалят. Не са ли обаче именно те хората, които трябва да изискват ред от своите членове?

Какво постигат пуническите битки между отделните браншови организации?

Нищо, само се вдига шум. Не е ли по-добре всеки сам да сложи ред в собствената си къща, вместо да гледа какво става в двора на съседа?

Защо от години слушаме едни и същи приказки от доказани и успели агробизнесмени какво хубаво нещо е организацията на работа на кооперативен принцип, но досега никой не е успял да покаже добър и устойчив пример за това?

Ако субсидиите се дават за резултати, а не за намерения

ефектът би бил друг. Т. нар. обвързана подкрепа създава единствено лоши обвързаности. Когато се работи само с документи, фалшификациите явно никак не са трудни. И така за пореден път едни пари потъват, а земеделието ни от ден на ден става все по-нерентабилно.

Въпреки, че за фермерите всяка политически криза е знак за мъртво време, сега е моментът да се възползват от него. Прецизно да си направят аритметиката на стопанството, да заложат минимални цели, за да получат по-високи резултати. И най-вече – изначално да се опитат да променят своето мислене.

Защото на хоризонта се задава съвършено ново поколение земеделци – прагматично, с пазарно виждане, с опит, придобит навън, какъвто родните производители нямат. Онези, които не са в крак с времето, ще изпаднат от бизнеса. Ще оцелеят земеделците, които

мислят една идея напред

И осъзнават, че това не е бизнес от година за година, а е рисково начинание, които изисква планиране, познания и остър нюх за пазара. А кой ще държи политическото кормило в държавата, не бива да има толкова голямо значение. Дали пък защото в българското земеделие има твърде много политика, то все още е на опашката по икономическа рентабилност? Дето се вика, земеделието не ще политика, иска мотика. Пък даже и тя да е с GPS.

 Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 28 Август 2020 11:09

Ще гледаме мача от първия ред

Такъв е коментарът на Петър Петров, председател на Националната асоциация на младите фермери в България /НАМФБ/ по повод бъдещите земеделски политики

Анета Божидарова
Петър Петров е от онези бели лястовици в земеделието, които радват окото на всички, които милеят за българското село. У младия мъж обаче липсва илюзията, че да се завърнеш към своите корени, е лесно и предимно емоционално упражнение. От самото начало той тръгва с идеята да превърне живота си в дядовата къща в габровското село Съботковци в печеливш бизнес.
671 mladi 2РАБОТА НА НЯКОЛКО ФРОНТА
Малко стадо от 30 овце, второ стадо от 40 крави, всички животни са под селекция, 500 дка ливади, къщи за гости, работа с детски и училищни групи в Старото школо, прием на доброволци във фермата, които искат да разберат какво означава да живееш на село. И още: регистрация по наредба 26 за директни продажби на собствени млечни продукти: прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал, краве масло. Всичко е премислено и планирано като малък семеен бизнес, който да изхранва фамилията.
С няколко образования в областта на икономиката и бизнеса, със зооинженерство, Петър много добре е наясно с какво се е захванал. Преминава и обучение за активни фермери в САЩ – по линия на фондация „Америка за България“. За да бъдат ангажиментите на макс, той поема председателството на Националната асоциация на младите фермери в България.

Отличен е в конкурса „Европейски млад фермер“ и по покана на евродепутата Владимир Уручев работи 5 месеца по проекти в Европейския парламент. И въпреки че има опция да остане там, Петър се завръща в родното Съботковци. Защото камъкът най-добре си тежи на мястото. Понякога орисията спохожда човека още с името.
ФИЛОСОФИЯ НА ТРУДНОСТИТЕ
671 mladi 3Въпреки че добре е планирал всичко, Петър не е подминат от обичайните трудности пред всеки млад фермер. Той обаче философски приема нещата. „Няма как всички да бъдем като големите в аграрния бизнес – като Недко Митев или като Димитър Зоров. И не е нужно. Смятам, че на българската икономика са нужни средни и устойчиви фермери. Хора, които да могат да планират живота си и бизнеса си поне 10-15 години напред и да знаят какво правят. Днес е трудно да се оцелее с такава идея. Реалностите са малко по-различни“, разказва Петър.
Червеят на съмнението още дълго ще го гризе по повод откритата в неговата ферма Ку-треска. От 70 животновъди в района, как пък точно в неговата ферма? Както и да е, това сложило прът в колелото на семейния бизнес още при неговото прохождане. Младият мъж обаче вярва, че доброто име на фамилията и упоритата работа в правилната посока ще преборят злите езици. Кой знае, може пък именно заради това да изкуква понякога завистта българска.
Като капак и Covid-19 – пандемията за месеци напред затваря вратите на Старото школо. Отменени са летни зелени училища и обучения. Дано вирусът най-сетне влезе в поносим коловоз, за да може малкият и средният бизнес да си поемат въздух.
671 mladi 4Петър не залага особено на европейските проекти. Консултантите си прибират комисионните, но никой не ти гарантира, че проектът ти ще мине. А и горчивият опит на младите фермери показва, че 50 хиляди лева по мярката „Млад фермер“ от ПРСР не стигат до никъде, ако си решил да правиш сериозен семеен бизнес. И не си заслужава усилието и губенето на време в родните административни сокаци. Като капак, фермерите от региона на Габрово имат малък шанс да се класират с проекти по ПРСР – защото районът не се води селски, а градът е област. По тази причина не може да бъде учредена и Местна инициативна група, по линия на подхода ЛИДЕР, сега Водено от общностите местно развитие (МОМР). Още една недомислица, която трябва да бъде изправена в бъдещия програмен период.
БЪДЕЩЕ НЕЯСНО И ПРЕКРАСНО
Питам Петър Петров какво мисли за новата Обща селскостопанска политика, какво трябва да залегне в нашия национален стратегически план, свързан с развитието на земеделието през следващите 10 години. Младият мъж прави дълга пауза и казва: „Всички ще гледаме мача от първия ред“. Още преди месеци от Националната асоциация на младите фермери в България написали своя концепция и визия за бъдещите политики в земеделието. Изпратили документа до всички институции, но получили реакция единствено от… медиите.
Така се пишат родните политики в земеделието, някои са просто зрители, нищо че на всички нива младите фермери са сочени като приоритет – и в Брюксел, и в София.
„Искам след 5 години, ако при мен дойде някой млад човек и ме попита дали да се захване със земеделие, да мога с чисто сърце да го насоча към този бизнес. Днес бих му казал да си вложи парите на друго място“, признава Петър. Въпреки това упоритият мъж няма намерение да се отказва. Завихрил е енергийно цялата фамилия около себе си и връщане назад няма. Петър е, камък е. Орисия – какво да се прави.

671 mladi 5

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ предоставя възможност за инвестиционно кредитиране на земеделските стопани със средства от националния бюджет в размер на 40 млн. лева. Заеми ще се отпускат за проекти в три основни направления, свързани с инвестиции в сектор Земеделие – животновъдство, растениевъдство и техническо обезпечаване. В обхвата на схемата са включени дейности по създаване и оборудване на животновъдни ферми, закупуване на чистопородни, хибридни и стокови животни, създаване и възстановяване на трайни насаждения, закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в селското стопанство и др.

  Сроковете за издължаване на кредита са съобразени с потребностите и възможностите на фермерите и са определени в зависимост от характера на инвестиционните разходи, като максималният срок за издължаване е до 114 месеца. По отпусканите кредити е предоставена възможност за ползване на гратисен период по отношение на главницата по кредита, като в зависимост от вида на инвестицията максималният му срок може да достигне до 48 месеца, както и погасяване на кредита на неравномерни погасителни вноски, в съответствие с характера и сезонността на очакваните приходи.

  Кредитирането се извършва пряко от ДФЗ при годишен лихвен процент в размер на 3% или чрез рефинансиране на избрана от кандидата търговска банка, която има сключен договор с Фонда за рефинансиране по схемата, при годишен лихвен процент до 7%. Предоставянето на кредита може да се извършва еднократно или на траншове, в зависимост от нуждите на бенефициентите и инвестициите, включени в проекта.

  Сключването на договори за кредит се извършва след анализ на кредитоспособността на земеделския производител и неговата платежоготовност, оценка на риска и предлаганите обезпечения. По условията на сега действащата Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство се предоставят само средства, които подлежат на пълно издължаване от страна на кредитополучателите, като не са включени грантови инструменти. Кредитната схема за инвестиции в селското стопанство и документите към нея са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

Публикувана в Бизнес

За какво са умните глави в земеделието, ако идеите им остават само на хартия?

Анета Божидарова

Малко тъжно му става на човек, като гледа родните самотни земеделски бегачи на дълги разстояния. Една повече от прилична земеделска стратегия написа шефът на Геномния център акад. Атанас Атанасов. Образцовият градинар Красимир Кумчев зове за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност и за списване на специална Програма за продоволствената сигурност на България. Аграрният икономист Кирил Боянов разпрати до институциите близо 50 страници концепция за усъвършенстване на поземлените отношения у нас. Можем да изброим още няколко подобни примера.

Тъжното е, че тези безспорно мислещи и милеещи за българското земеделие хора се познават задочно - единствено през медиите. Ако бяха действали като екип, като мозъчен клъстер, дали тяхната енергия нямаше да стигне по-лесно където трябва? Каква е ползата от техните добри идеи, ако те остават единствено на хартия?

Като единични гласове самотните бегачи на дълги разстояния трудно могат да постигнат победа за цялата фермерска общност. Както казва Кирил Боянов, те могат само да хвърлят своята съчка в поредния пожар, който трябва да се гаси в земеделието. И да изпитат лично удовлетворение, че са си казали думата.

Това обаче не е достатъчно. Гасенето на пожарите в земеделието иска много повече. Иска екипно мислене и общо съгласие за работа в една посока. Очевидно още трудно узряваме за това.

Ако години наред си наблюдавал процесите в българското земеделие, след това си избистрил и анализирал видяното в една умна стратегия, единственото, което безспорно постигаш е да си сложиш мир на душата. По-вероятно е усилията на твоя труд да събират прах в някое чиновническо чекмедже, отколкото да намерят приложение.

Затова, слезте от конете, уважаеми самотни бегачи на дълги разстояния. Най-хубавото нещо в земеделието е, че в него резултатът винаги е видим. То малко се влияе от стратегии, останали на хартия. То иска предвидимост във времето напред. За да може да планира, да инвестира и да гони най-важното нещо – устойчивост.

Ако българските умни глави в земеделието искат да бъдат част от това усилие, най-напред трябва да стигнат до фермерите. Нека първо с тях си сверят часовника и едва след това – заедно да изискват политики.

Когато в една общност липсва единомислие, всяка среща на ниво институции се превръща в обикновена говорилня или в най-обикновен пазарлък. От това не печели никой. А самотните бегачи на дълги земеделски разстояния сами се обричат на нечуваемост.  

Публикувана в Коментари

Едно от условията за успех във всеки един бизнес е доброто партньорство, убеден е Христо Краев, председател на кооперация „Зора“, с. Върбица, община Плевен. Такова партньорство кооперацията е намерила в лицето на компания ЗЛАТЕКС

Ася Василева

Село Върбица, община Плевен, е зелено и спокойно място, обградено от гори и с много вода. С население около 500 души, то има училище, църква и детска градина. Улиците са чисти, а бордюрите – окосени. Селото се развива и става все по-предпочитано място за отдих на плевенчани. Както разбрахме от Христо Краев, председател на кооперация „Зора“, с. Върбица, за да се случи всичко това, голяма заслуга има новият кмет на селото – Красимир Маринов.

117303540 302644860849824 6882914244861584368 n

Малко са хората като Христо Краев. Неговата кооперация е за пример на всеки земеделец – подредена, обустроена, обградена от овошки. Самият Христо Краев на 50 години учи и завършва агрономство и аграрна икономика. За да може да взема най-правилните решения за кооперацията, която ръководи, обработваща 20 000 дка земеделска земя. Кооперацията е учредена през 1993 г. и наброява около 800 член-кооператори; сключени са договори за наем и аренда с около 1250 души. Преобладават договорите за аренда и хубавото при тях е, че са 10-годишни и така значително се улесняват инвестиционните планове на кооперацията. И това води до една добра перспектива за работа. А както казва Христо Краев, нямаш ли перспектива, то ден за ден не се прави нищо в земеделието. Откакто е станал председател на кооперацията през 2004 г., досега тя няма нито едно просрочено задължение.

Кооперациите в България работят в условията на пазарна икономика, много висока конкуренция и глобални климатични промени. Трябва по някакъв начин да устояваме. А целта ни е правоимащите лица да получат една добра рента. Осъществяваме и социална политика, която не е за подценяване. Подпомагаме училището, църквата, детската градина, поддържаме лекар в селото. Имаме и фурна, която произвежда хляб за хората в селото на много достъпна цена“, казва Христо Краев.

Основната дейност на кооперацията е производство на зърно и маслодайни култури. При земеделските кооперации това, което често се забравя, е, че те плащат не само рента. Ежегодно се актуализира и дяловият капитал и се изплаща процент от печалбата като дивиденти. Ролята на управителния и контролния съвет в една кооперация са от огромно значение. Така се постига прозрачност и няма злоупотреби. По време на жътва контролният съвет измерва влагата във всяко едно ремарке. Прозрачността е от голямо значение, убеден е Христо Краев. Така е в кооперация „Зора“ вече дълги години. И затова тук всички работят заедно, в името на една обща цел.

Когато влезеш в стопанския двор на кооперацията, голямо впечатление прави новата, високопроизводителна техника. Комбайните и тракторите са с марката FENDT и си личи, че компромис относно техниката не е правен. Защото Христо Краев е убеден, че когато се работи правилно, кооперациите в България имат бъдеще и могат да бъдат печеливши. Питам го – как го постигат?

  • С упоритост и с много сериозна работа при отглеждането на културите.

Има четири основни стълба в земеделието, които трябва да се спазват

И не отговаряш ли на изискванията им, няма как да съществуваш.

Първият основен стълб е потенциалът на добива от дадена култура. Тук имаме какво да направим. Вторият стълб е цената. За съжаление, там не можем да влияем, тъй като сме на световните борси и цената се определя от много други фактори. Третият основен стълб е екипността. И аз много държа на това. За щастие, намерил съм подходящите хора – за всяка една длъжност имам съответния човек с необходимата квалификация. От главен счетоводител до агронома и бригадира, както и човека, който отговаря за техниката, с която разполагаме.

Техниката в нашата кооперация е само FENDT, закупена от компания ЗЛАТЕКС

  • Искам специално да благодаря на целия екип на компанията – от ръководството – господата Миневи, през продуктовия мениджър г-жа Живка Димова, до момчетата в сервиза на ЗЛАТЕКС в Плевен, които се отзовават бързо винаги, когато имаме нужда от тях – споделя събеседникът ми. – От ЗЛАТЕКС имаме 3 големи трактора с мощност 400 к.с., FENDT 939 VARIO, 4 комбайна FENDT 6270. Машините вършат безупречна работа. Производителни са, отхвърля се лесно много работа за кратко време. А като икономичност, аз не съм им срещал равни!

Фирма ЗЛАТЕКС извършва необходимото обучение на нашите кадри, прави сезонни подготовки на техниката, сервизът им отстранява повредите бързо и навреме, обяснява на персонала, който обслужва машините. Нямаме никакъв проблем, партньорството ни е силно.

И това е четвъртият основен стълб – партньорството

  • Партньорите трябва да са точните и верните хора, независимо в какво направление работиш с тях – снабдяване с горива, закупуване на земеделска техника, изкупуване на продукцията и т.н. Точно такъв партньор намерихме в лицето на компания ЗЛАТЕКС, с която работим от 2004 г. – убеден е Христо Краев и допълва: –

Освен тракторите и комбайните, всичкият инвентар, който сме закупили, също е от тях. Адаптери за комбайните, 3 плуга RABE, култиватори, самоходна пръскачка CAFFINI, която ни върши огромна работа. На 20 000 дка земя изцяло растителнозащитните мероприятия се извършват само с тази машина. Работи безупречно, с работна ширина 24 м, с въздушни ръкави, дори и при вятър тя върши работата си отлично. Вместимостта на резервоара й е 3500 л. С нея работи само един човек. Колкото по-малко хора работят с дадена машина, толкова по-дълъг е животът й.

  • Колко е важна ролята на добрата техника за успешното земеделско производство?

  • Ролята на добрата техника в земеделието е голяма. Първо, имаме по-ниски разходи на декар за производство, по-малко резервни части са необходими, производството е по-икономично, разходът на гориво е по-нисък, машините правят по-качествени обработки. А това е от голямо значение.

Например, една качествена жътва като тази с комбайните FENDT е безценна. Не е необходимо после пречистване на семената. Когато идват при мен клиенти да купуват семена от рапица, все ме питат дали сме я пречиствали някъде тази рапица. Не, направо от полето е, с правилните комбайни, а именно с комбайн FENDT от фирма ЗЛАТЕКС, няма нужда от пречистване на семената. Истината е в добрата техника.

И не на последно място е бързото прибиране на продукцията. Особено сега, при тази промяна на климата, вече не разполагаме с онези сезони, които ги имаше преди. Сега за кратко време трябва да свършим много работа.

  • Климатичните промени ли са основното предизвикателство пред земеделието в момента?

  • Климатичните промени са от голямо значение. Глобалното засушаване, липсата на влага, липсата на сняг са тревожни. Пролетно време трябва да имаме запаси на влага от порядъка на 260–350 л/кв.м, а ние нямаме абсолютно никакви запаси. Миналата зима един път валя сняг и това беше, което доведе до 20 л/кв.м запаси от влага напролет. Липсата на вода е един от големите проблеми в земеделието. Вече трета поредна година наблюдаваме едно незапомнено засушаване, което създава голям проблем на земеделските производители.

Необходимо е ние, фермерите, да се адаптираме към тези климатични промени. Да използваме хибридни семена, които са по-устойчиви на стреса, причинен от сушата, да търсим нови технологични и генетични решения за постигане на по-добри добиви при тези условия.

Правилният сеитбооборот е от голямо значение при нас. С него нямаме синя китка в слънчогледа, редуваме ниски с високи култури, по-малко заболявания имаме. Много малко пръскаме с инсектициди, което е много добре. Ползваме хубави препарати, предимно на Bayer CropScience и BASF.

  • Тоест, вие не пестите средства от качественото производство?

  • Не. Не бива да се спестяват производствени средства, които правят себестойността на културите. И вече цената, която, казах, че не зависи от нас, има важна роля. Защото няма как да направим икономия от разходи. Растението си иска своето още от засяването, от вегетационния период са му необходими съответните препарати за растителна защита и няма как да се направят икономии от това. И вече цената е тази, която ни убива.

Ще дам един пример – през 2010 г. съм продавал зърното на малко по-добра цена от 250–270 лв./тон, както върви сега в момента. За съжаление, оттогава много са се вдигнали цените на всичко като разходи. И в много други държави има една дотация до някаква средна цена за разходи на култура. А ние понякога се налага да продаваме под себестойност. Затова е важна ролята на държавната политика в помощ на земеделието.

Каквото зависи от нас, като добро производство, добра техника и технологии, ние го правим. Особено по отношение на техниката, не вярвам да има по-добро от FENDT на пазара. Убедили сме се в качествата на тази марка с годините и нямаме никаква причина да я сменяме – каза в заключение председателят на кооперация „Зора“ Христо Краев.

Публикувана в Бизнес

Недялко Славов обработва 16 000 дка земя в землищата на селата Росица и Лозенец, Генерал Тошево. Освен традиционните култури – царевица, слънчоглед, рапица и пшеница в стопанството му има и 120 дойни крави. От три години вече работи и дестилерия за етерични масла, съвместно с френска компания.

Господин Славов, каква беше ситуацията с пшеницата за вас тази година и ще ви се отразят ли ниските добиви?

Тази година ситуацията с пшеницата при нас е трагична. Много ниски добиви, каквито не помня от 2001 г. Но и това го има в земеделието, за съжаление. По отношение на рапицата сме сравнително доволни. Но тя не може да компенсира загубите от пшеницата. Ако кажа, че тези ниски добиви няма да се отразят върху земеделците, ще излъжа. Естествено, че ще се отразят. Вече зависи от това пролетниците докъде ще стигнат.

- Какво е положението с етерично-маслените култури в Добруджа? Продължава ли тенденцията за нарастване на площите и има ли проблеми с цените?

Да, продължава нарастването на площите с лавандула. За съжаление, ниските изкупни цени ще доведат до това, че производитеите няма да вържат себестойност. Това ще накара много хора да развалят лавандулата. Но годината е такава, че към момента нямаме нещо, което да ни зарадва.

- Само на свръхпроизводство ли се дължат ниските цени на лавандуловото масло?

Няколко са причините, поради които маслото остава неизкупено. И причината не е само, че не си намерил доставчик, който да ти изкупи маслото. Има и друго – почнахме много да торим, много да пръскаме, всичко по много... И това води до лошо качество. Имаш ли лошо качество, няма кой да ти купи лавандулата. Или ако я купи ще е за ниските цени, каквито са към момента. В момента всеки търси качество, макар че и при качеството цената е ниска. Но се надявам, че занапред нещата ще се оправят. Мога да кажа, че от 10 клиента, на които изваряваме, на един е качествена лавандулата и покрива нормите, които всеки търговец иска. По-голямата част от производителите, които вадят масло, нямат нужното качество и не могат да продават поради тази причина.

117290719 601313657235557 3899537705187488065 n

-Вие сте затворили цикъла с дестилерия. Това ли е пътят?

Аз имам 500 дка лавандула. Както казах, партнирам с френска компания, която праща хората, които работят с тях да изваряват лавандлата си при мен и варя на много колеги от региона. Дестилерията е с доста голям капацитет – шест казана. Работи от 3 години. За съжаление, много трудно я вкарахме в експлоатация, тъй като е първа категория, а там нещата са много сериозни. Но вече всичко приключи и аз се радвам, че направихме тази инвестиция и тя вече работи. Но една инвестиция не можеш да кажеш дали си стрва докато не мине моментът, в който се изплати. Към момента инвестицията в дестилерията все още не се е върнала, но все пак бих казал, че такава инвестиция си струва.

-А животновъдството?

Животновъдството е трудна тема. Продаваме млякото на голяма млекопреработваща фирма. На бих казал малко смешни пари. Няма да казвам цени, но навсякъде изкупните цени са много ниски, а като гледам цените в магазина, че там литър пастьоризирано мляко е 2,50 ми се струва, че ние работим напразно. В момента само голямата ми любов към животните ме кара да ги държа. Нищо друго. Развивам животновъдство, което не просто е на загуба, но и нямам никакъв стимул да го развивам. Не виждам никаква положителна перспектива по отношение на животновъдството.

Все слушаме, че животновъдството ни е приоритет, но аз не знам къде отиде този приоритет. В момента в нашия район на Генерал Тошево има двама-трима души, които се заниват с животновъдство. И аз все повече не виждам смисъл в това. Ако махна животните, ще се разтоваря от ежедневните грижи и от ежедневните разходи, които наливам във фермата. Ниските изкупни цени не позволяват никакви инвестиции в модерна преработка.

Какво показва вашият опит? Доколко добрата техника е фактор в успешното земеделско производство?

Добрата техника е винаги шанс фирмата, която я купува да върви нагоре и напред. Това не съм го открил аз, това е факт. Но въпросът е в тази трудна година доколко ще можем да си позволим нова техника.

Тоест, зърнопроизводителите ще намалят инвестициите...

Да.

А рентите?

Мисля, че е крайно време да просмислим, че с тези високи ренти, които даваме, отиваме много надолу и нещата тръгват на зле. Всяко едно дружество има приходи и разходи и в крайна сметка трябва да има печалба, за да съществува. Не може да гледаме колко рента дават в съседното село и ние да даваме толкова. Ама колко са дъждовете там, колко различни са климатичните условия в двете землища, никой не го взема предвид. Има много неща, които са фактор по отношение на крайния добив. Но не само рентите са високи. Много други разходи са ни твърде много. И ще трябва да помислим обстойно върху всички разходи, които правим по отношение на всичко, за да можем да продължим.

В такъв случай трябва ли да се промени нещо в технологията, сортовете, начинът на отглеждането на културите, ако продължат климатичните промени?

Според мен, нещата трябва да се променят, но много плавно и много бавно, защото всяка година е различна. И ако тази година ни е поднесла голяма суша, по време на жътва всеки ден валя. Нещата са много различни.  Няма ли дъжд напролет, да не се тори толкова, да не се пръска толкова, ако виждаш, че няма смисъл да пръскаш толкова. Тези неща трябва да се прецизират. Но това изисква много знания, много практика и много внимание.

Интервю на Ася Василева 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 06 Август 2020 13:31

Дебати по никое време

Когато общественото гърне яко ври, да отваряш тема за данък върху земята е абсолютно безпредметно. Освен ако не искаш да привлечеш вниманието върху себе си – защото си наясно, че трудно ще бъдеш част от властта през идните години. Можеш да се промушиш в следващия парламент, само ако предвидливо се коалираш с нови мераклии за власт. Но популисткото говорене винаги върши работа, спор няма. Особено пред широката публика. Пишман патриоти у нас колкото щеш.

Думата земя има разнообразен смисъл – в зависимост от контекста. За едни тя е ценен капитал. За други е безценно национално богатство. За трети е източник на препитание. За четвърти –свещената земя българска.

Както казва фермерската легенда от Добруджа Димитър Катранджиев, държавата е абдикирала от поземлените отношения още преди 30 години. Законът за собствеността и стопанисването на земеделските земи е променян близо 100 пъти. И за пореден път – отново е на трупчета. Неизвестно до кога.

Ако днес имаме собственици на земеделска земя с по близо един милион декара, вярва ли някой, че те ще допуснат да бъде въведен данък върху нея над 20-хилядния декар? Въпреки, че от Брюксел още през 2017 година сложиха България в челните места на една опасна тенденция – огромни площи земя да се концентрират в ръцете на малък кръг хора. На кого обаче му дреме за европейските бюрократи? Те и без друго като че ли са заети да спасяват себе си. А за модерна Европа толкова е удобно България да бъде още един пазар и суровинен придатък.

Налагането на данък „едър земеделец“ означава тотална реформа в поземлените отношения и челен сблъсък с мощни финансови интереси. Коя власт е в състояние да се изправи срещу това? Само онази, която не е част от статуквото.

За 30 години се нагледахме на всякакви политици. Междувпрочем, всички считат себе си за най-важните във времената на преход. И грешките били естествена част от същия този преход. Фактът, че няма нито един осъден български политик от последните три десетилетия показва, че всички едва ли не са работили на ползу роду.

Досега не се намериха такива, който да върнат баланса в българското земеделие. Управниците си играят на чувствителни сектори, на подкрепа, на какво ли още не.

Голямата картина в земеделието обаче не се променя. 6-8% от европейското финансиране отиват при 80-90% от земеделските производители.

Времето засега се оказва единственият контрааргумент на жаждата за печалба. Времето мълчаливо ще чака да изври и днешното общественото гърне – от него или ще се пръкне истинско гражданско общество, или ще си останем пак същите – граждани без общество. Имаме земя, имаме вода и си правим кал. А можем да живеем в райска градина.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 47

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта