Сеитбата и торенето на културата са основни фактори, определящи крайния резултат
Агр. Петър Кръстев
Крайният добив от „царицата на полетата“ се влияе от много фактори. Сред тях са правилният избор на параметрите в процеса на сеитба: срок на сеитба, гъстота на растенията и дори скоростта на сеитба. Трябва да се има предвид, че оптималните стойности на тези показатели се различават за различните хибриди и групи зрелост на царевицата.
Освен това климатичните промени и поскъпването на торовете, особено азотните, принудиха земеделците да преразгледат традиционните подходи за торене на царевицата. На първо място се промени подходът към изчисляване на нормата на внасяните торове. Най-адекватният начин за изчисляването ѝ все още се счита изчисляването въз основа на изнесените хранителните вещества с реколтата. Но ако по-рано добивът беше планиран според потенциала на сорта, плодородието на почвата и амбициите на производителя, сега е необходимо да се започне от влагата.
Сушите през последните години научиха земеделците да се опитват да сеят пролетните култури възможно най-рано, за да „хванат” влагата в почвата. При подобна стратетия обаче почти се забравя за показателя температура на почвата, която трябва да е оптимална за периода на сеитба.
Въпреки че царевицата започва да покълва при среднодневна температура на почвата от 8-10°C, оптималната температура за това е 13°C. В последния случай растенията се появяват 20 дни след сеитбата, докато в първия случай най-малко след 25 дни. При средна дневна температура на почвата от 15°C, семената поникват след 10 дни, а при температура от 19°C – след 6-7 дни.
Опитът от минали години показва, че сеитби, направени с разлика от 10 дни, например 9-14 и 20-25 април, поникват почти едновременно. В случай че има застудяване, по-късно засетите посеви са в по-добро състояние. В крайна сметка трябва да се знае, че колкото по-развита е царевицата, толкова по-трудно издържа на студ: например за растения във фаза от 6-и-7-ми лист, температура от +10°C вече е критична.
Гъстите посеви имат отрицателно въздействие върху добива. Доказано е, че на посеви с голяма гъстота се наблюдава загуба на добив от 10-20%. Оптималните показатели за гъстота са различни за различните райони на отглеждане, група зрелост, срокове на сеитба и самите хибриди. Ако запасите от влага в еднометровия слой на почвата са 120-160 мм, нормата на сеитба следва да се намали с 5-10%, а ако е 90-120 мм – с 10-15%. А при преувлажнени почви (когато запасите превишават 160 мм, което нашите земеделци отдавна не помнят и забравиха какво е това), препоръчително е намаляване сеитбената норма с 5%.
Всеки земеделелец знае колко е важно получаването на равномерно поникване в оптимален срок. Дори при дружно поникване, но получено със закъснение от 10 дни, добивният потенциал намалява с 5%, а със закъснение от 20 дни – с 12%. Ако поникването е неравномерно и една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 10 дни, то дори ако останалите три четвърти семена поникнат навреме, добивът намалява със 6%. Ако половината семена поникнат със закъснение от 10 дни или една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 20 дни, намаляването на добива стига около 10%. Ако половината от растенията изостават в развитието си с до 20 дни, тогава потенциалът за добив в най-дория случай ще бъде реализиран на 79%.
Практиката показва, че главната причина за неравномерното поникване на царевицата най-често става превишението на оптималната скорост на сеитба. Вакумните сеялки сеят най-равномерно при скорост 7-9 км/ч. При по-големи скорости се нарушаева равномерността не само на разстоянието между семената в реда, но и в дълочината на сеитба. Само пневматичните сеялки със свръхвисоко налягане могат да сеят равномерно при високи скорости (около 16 км/ч).
Климатичните промени станаха допълнителен аргумент в полза на разделното внасяне нормата на азота. Спецификата на потребление на елемента от царевицата (най-голяма потребност от азот културата има след фаза 10-и лист), сащо са повод за дробното му внясяне. Всъщност, ако торовете се внасят наведнъж за добив от 1 т/дкa, а сушата не позволи да се получат повече от 600 кг/дкa, тогава торът вече не добавя добив, а напротив, дори го намалява. При суша, поради твърде високия индекс на соли в кореновата зона, посевите прегарят преждевременно и по този начин прекомерното торене има негативен ефект.
Внасянето на цялата азотна норма наведнъж крие и други рискове. В случай, че това се напрви в първата половина на вегетацията и тогава има добра влага, това дава стимул за активно усвояване на азота. Но в случая елементът отива за силно развитие на вегетативната маса на културата, а през а втората половина на вегетацията културата изпитва дефицит на азот, дори ако е внесено голямо количество от него. Дробното подхранване с азот през втората половина на вегетацията позволява получаването на пълноценен кочан. В условия на неустойчива влага, която през последните години е много характерна за условията в нашата страна, азотът трябва да се внася дробно, на няколко порции.
Добра практика е пролетта със сеитбата да се внесат 6 кг/дка акт. в-во. азот). Това количество азот в среднестатистическа година е достатъчно за добив от 600-700 кг/дка. Когато има влага за усвояване на по-голямо количество азот, във фаза 8-ми-12-и лист се добавят още 3-4 кг/дка акт. в-во. Тогава е гарантирано получаването на 800 кг/дка. Затова, за да има оптимален ефект, азотът трябва да се използва много внимателно, съобразно условията в конкретната година.
Съвременна тенденция е торенето на царевицата чрез локално внасяне на торовете. Това се отнася преди всичко за азотните и фосфорните торове. Фосфорните торове се усвояват само ако молекулата на фосфора се намира не по-далече от 1-2 мм от кореновите власинки на растението. Работата е там, че фосфорът в почвата се свързва активно с калция, магнизия, алуминия и желязото, особено при внасяне на тора разпръснато. Затова при придобилия популярност на внасяне на тора „5+5“ (5 см под и встрани от семето) начин, културата започва да потребява фосфора по-късно (със седмица-две), отколкото при внасяне в зоната на браздата. Поради това препоръчително е внасянето на течни стартерни торове, какъвто е българският продукт N6P21. Допълнителният добив при такова торене е спо-висок и е в зависимост от състоянието и температурата на почвата. Течните стартерни торове осигуряват на „царицата на полето“ по-добър старт, особено в хладно време и стимулират формирането на мощна коренова система. Освен на фосфора, локалното хранене позволява ефективно използване и на азота, защото царевицата усвоява елемента в радиус от 20-25 см от стъблото.
