loader image

Людмил Работов: Работещите механизми не трябва да се пипат, а да се надграждат

МЗХГ все още няма готов анализ и не може да вземе адекватно решение дали да има, или не тавани

С Людмил Работов – зам.- председател на НАЗ и председател на Управителния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив, специално за читателите на „Гласът на земеделеца“ разговаря Петър Кръстев

Събеседникът ми е управител на ЕТ „Людмил Работов – 2002“. Стопанството му е базирано основно в с. Борец, общ. Брезово – там обработва 8000 декара земя и още 1000 декара в землището на гр. Раковски. Културите, които отглежда, са рапица, пшеница, ечемик, слънчоглед, люцерна, грах. В стопанисваната от г-н Работов земя има поливни площи, но както сподели той, към този момент няма организация, за да отглежда култури с напояване. Земеделецът е убеден, че този ресурс трябва да се използва и е решен да кандидатства по мерките на ПРСР за изграждане на поливни системи.

  • Г-н Работов, каква технология прилагате при отглеждане на културите?
  • Прилагам само конвенционална технология, като се придържам към щадящи почвата обработки – обработвам плитко, не ора, а продълбочавам и култивирам преди сеитба. Черпя от опита на колегите, но съм по-предпазлив на база на самата структура и конюнктура, която имам на стопанството. Правя си опити с втори култури, които сея директно на стърнища грах, ечемик и пшеница.
  • Какви са резултатите от вторите култури?
  • Тази година засях за втори път. Миналата година беше безрезултатно – нямаше никакви валежи и така и не получихме реколта. Докато тази година картината е различна. На едно поле стърнище пшеница засях слънчоглед на 11 юли, който в момента е в много добро състояние. Но подчертавам, че тук имаше валежи, в края на август бяха 90 л/м2 , в резултат на което очаквам да прибера прилични добиви.
  • Как ще характеризирате климатичните условия за развитие на културите от пролетта досега за вашия район?
  • Зимата беше суха, пролетта имаше добри валежи и пролетниците започнаха да се развиват много добре. По тази причина изкарахме прилични добиви от пшеницата и рапицата. Но когато пролетниците започнаха да наливат и да зреят– най-вече слънчогледът, суховеите и високите температури оказаха негативно влияние върху добивите. Като резултат от тези условия прибрахме средно 100 – 150 кг/дка слънчоглед, което не покрива разходите и очакванията ни от икономическа гледна точка. Така че в района картината е различна – където имаше локални валежи, има и по-добри резултати в добивите.
  • Какви бяха добивите ви от есенниците?
  • При пшеницата от българските сортове получих 450 – 500 кг/дка, а от вносните сортове западна селекция с 10 – 15% повече, макар че по качества тя отстъпва на българската.
  • Каква селекция пшеница преобладава при вас?
  • В годините назад почти на 100% сеех български сортове пшеница, но постепенно западните сортове започнаха да ги изместват. Всяка година си правя проби и опитни полета. И реално се оказа, че дори по-високата цена, която дават хлебопроизводителите на качествените български сортове, не може да бъде компенсирана с по-високите приходи, които получавам от по-високите добиви на западните пшеници. От тази гледна точка, за съжаление, всяка година намалявам площите с българска селекция. Тъй като съм регистриран семепроизводител, все още правя семепроизводство, като всяка година вземам базови семена от Садово на сортове „Аполон“, „Терез“, „Земел“, „Лазур“ и др. Правя също семепроизводство и на ечемик, но основно за собствени нужди за стопанството, защото раздаваме рента на хората.
  • В Южна България рапицата е по-популярна и заема значителни площи. На какво се дължи това?
  • В сравнение със слънчогледа при рапицата нещата стоят по-добре. Април и май, когато културата цъфтеше, имаше достатъчно валежи и тя успя да заложи повече разклонения, което се отрази положително на добива. И въпреки че тази година реализацията при рапицата малко се забави – в края на август, цената беше много добра – малко над 1000 лв./т. За едно средно стопанство в България това е доста добре във финансово изражение.
  • Колко рапица предвиждате за новата стопанска година и засяхте ли я вече?
  • И тази година ще сея около 2500 декара, от които съм засял около 2/3. От първите сеитби имам около 50% поникнали площи. На останалите, които съм засял по-късно, очаквам поникване. За останалите планирани, но незасети площи изчаквам, защото те са просъхнали. Ще ги засея малко по-късно, като силно се надявам прогнозата за дъжд да се реализира.
  • В качеството си на земеделски производител, възползвате ли се от инвестиционните мерки на ПРСР?
  • През 2014 година съм взел един трактор, една сеялка и една пръскачка. След това през 2015-2016 г. имаше преобразуване на проектите и кандидатствах, но не бях одобрен поради липса на точки. Това, което бях заложил като инвестиционни намерения, го изпълних, но чрез банки и лизинг. Проектът ми беше за 2,5 млн. лв. Реализирал съм го, но на практика, без да ползвам средства от фонда по ПРСР, а от финансовите институции.
  • Мислите ли да кандидатствате в бъдеще?
  • Сега подготвям един проект, в който съм заложил поливна инсталация, трактор и една сеялка за директна сеитба за слята повърхност. Поливната инсталация е за 400 дка. Ако проектът ми бъде одобрен и излезе сполучлив, ще имам по-голяма сигурност да реинвестирам в изграждането на поливни площи.
  • А сега в качеството ви на зам.-председател на НАЗ, какво е вашето мнение и становище за таваните в субсидирането?
  • Темата за таваните в земеделието е особено парлива. В МЗХГ все още нямат готов анализ, не могат да обособят къде реално и как са разпределени фирмите и субсидиите и не могат да вземат адекватно решение дали да има, или не тавани. По европейските регламенти всяка една държава членка има право сама да решава проблема с таваните. Стопанствата у нас са така структурирани, че моделът, който го има в момента, не трябва да се пипа. Тоест, против таваните съм. И не само аз – ние имаме решение на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Пловдив от 2019 година, същото е и решението на НАЗ. Идеята е, нещо, което е работещо, да не се пипа, за да може да се надгражда и да има полза всеки земеделски производител, който вече е обособил икономически стабилна производствена единица. Това има и социален оттенък, защото всичко, което се прави и инвестира като подобрение в стопанствата, рефлектира върху пряко заетите работници в производството, а косвено и върху населението в съответния район.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X