loader image

Тодор Джиков, НАК: Втора поредна година тежки загуби за картофопроизводителите

Господин Джиков, каква е ситуацията в картофопроизводството в момента?

Картофопроизводството е основно средство за препитание на хората в много планински и полупланински общини в България.  Като оставим настрана професионалното производство в Пловдивско, Пазарджишко и Петрич, картофът е единствената култура, която дава поминък в много села в райони като Самоковско, Пернишко, Трънско, Кюстендилско, Копривщица, Ихтиманско. Трябва много внимателно да се подхожда към картофопроизводството в България, защото в него има и много силен социален елемент.  В тези райони хората нямат друг поминък.

Това е предговора. Реалната ситуация за картофопроизводителите в момента е изключително тежка, както споделих и на последния консултативен съвет В МЗХГ, когато трябваше да обсъдим, които сумите, които секторите ще получат като компенсация за тежката година от актуализирания бюджет.

Така направените еднакви ставки за компенсиране на разликите от щетите, причинени от Ковид пандемията върху секторите, са несправедливи. Реално погледнато, и увеличението на горивото с над 45 %, и увеличението на тока с над 150 %, и огромното увеличение на цените на препаратите и торовете и т.н., започна след месец август.  Плодовете и зеленчуците, които се прибират сега – картофи, лук, чесън, пипер, ябълки, круши, сини сливи, търпят най-големите загуби. Това са продукти, при които горивото е основно перо в разходите за реколтиране. Електроенергията е основен разход при машините за сортиране, калибриране, манипулиране, пакетиране, както и агрегатите на складовете за охлаждане и съхранение на тази продукция. Това е продукцията, която се прибира през септември, октомври и ноември.

На Консултативния съвет помолих колегите животновъди, и  колегите от сектор „Плодове и зеленчуци“ да започнем да гледаме реално на нещата. Тук не става въпрос само едни сектори да вземат парите, а за други да няма. Трябва да има колегиалност и професионализъм. Трябва да има разбиране. В момента загубите на един картофопроизводител и на един ябълкопроизводител не могат да се сравнят с разходите на един производител на кайсии или череши, които вече забравиха, че са имали стопанска година. Те още през май и юни обраха реколтата и я реализираха. Хотелите по морето тази година работеха с пълна заетост и пазарът поемаше абсолютно всички налични количества плодове и зеленчуци, които се предлагаха.

Виждате ли диалогичност от страна на МЗХГ по този въпрос и готовност да се изготви някакъв анализ за това кой сектор е най-засегнат от ситуацията?

На Консултативния съвет ми направи впечатление поведението на МЗХГ, което иска да угоди на абсолютно всички. Не видях желание да се направи реален анализ, както трябва да бъде. И това МЗХГ, както и досега е било, гледа да има „мир“ до някаква степен, но не да се приемат тежки, но правилни решения. А така няма да стане. Всички земеделски производители трябва ясно да разберем, че слънцето е едно, загубите са едни. Животновъдите протестираха, че производителите на плодове и зеленчуци ще вземем 28 млн. лв, а те от 42 млн. лв ще вземат 34 млн. лв. Започнаха обяснения кой колко е работил. Това не е правилно. Няма значение кой колко работи, важно е кой колко губи в момента. Всички работим. Всички губим. Въпросът е реално да се отчетат загубите. И парите, които се дават да се подпомагат отделните сектори наистина да помогнат.

Нека и реалните животновъди да бъдат подпомогнати. Но реалните. Над 50 на сто от парите им, които са над 250 млн. лв всяка година, отиват в стопанства, които не заслужават да ги получават. Има фиктивни стопанства, има виртуални ушни марки, има животновъди на хартия в офиси с по 150-200 глави едър рогат добитък и овце и кози, които ги отглеждат само, за да взимат по 5000 -10 000 дка общински и държавни пасища, да ги чертаят и да взимат субсидиите без да ги интересува колко мляко, месо или вълна произвеждат. Аз доставям по договор фуражи на две големи животновъдни стопанства. Самите те са недоволни от тези си колеги.

Колега животновъд казва – аз правя от крава по 8200 литра мляко на година. Инвестирам в породи, инвестирам в роботи и механизация, в техника, в земя. Защо трябва да взимам толкова, колкото взима съседа, който си е пуснал кравите на воля, хванал е двама роми да ги пасат. Нито мляко продава, нито гони количества, само минимума за фактура, за да вземе колкото и развиващите модерно и съвременно животновъдство. Трябва да бъдат подпомогнати реалните стопанства в секторите, които работят на светло.

Значи данъчните могат да висят на борсите за плодове и зеленчуци и да пълнят хазната, а в същото време агнета и телета да се продават „на черно“ денонощно.

До какво доведоха тези проверки на НАП по тържищата за плодове и зеленчуци, помогнаха ли реално?

Всяко чудо за 3 дни.  Три дни нерегламентираните търговци се криеха, на четвъртия проверката приключи и тези търговци отново се върнаха. Това не е решението. Решението има два пътя и ги предлагаме от години. И при двата варианта този бизнес ще се изсветли и това ще доведе до повече приходи във фиска и до реален контрол на храните, които се търгуват. Така ще бъдат защитени и запазени и българските производители на плодове и зеленчуци от нелоялната конкуренция на търговците, които внасят стока трето качество от борсите на Гърция, Полша, Румъния, Германия и я продават за първо качество на черния пазар без документи и без да имат никакви разходи.

Тези пътища са или обратно начисляване на ДДС, нулева ставка на производители и търговци и вериги. Тогава ДДС се начислява на последния, тоест на потребителя и държавата ще си го получи, като иска да получава тези 22 % върху храните. След като казват, че над 30 и повече процента от приходите в бюджета са от ДДС, нека се въведе обратното начисляване, да го защитим пред ЕС. Така ще премахнем сивия сектор.

Вторият вариант е да се намали ДДС на 7-8-9 %. По този начин пак сивият сектор ще излезе на светло. И независимо, че ставката от 22% ще падне на 9%, приходите в бюджета ще се увеличат поради изсветлявате на огромното количество сив сектор. В момента над 60% е сивата икономика в този сектор на търговията с плодове и зеленчуци.

Всяка година има такива „хайки“ по борсите. Това не е дългосрочно решение. В момента търговията в България е абсолютно нерегламентирана. Ние сме „разграден двор“. След като може един търговец да отиде в Дуранкулак, например, да се регистрира с 2 декара като земеделски производител, да вземе едно зелено картонче и 12 месеца в годината да продава на софийски пазар, освободен от касов апарат и от контрол, продукция каквато се сетите и колкото се сетите, включително и банани, никога няма да се оправят нещата.

Този проблем е  решим, ако има държавна воля за това…

Така е. Бях 8 месеца съветник в МЗХГ преди 2 години. От предложенията, които направихме тогава, само по едно се започна да се работи. Първото ни предложение беше дигитализация и електронен контрол на препаратите за растителна защита. Това се направи. В БАБХ в момента има онлайн дневник, в който всеки един ЗП обявява кога с какво пръска.

Второто ни предложение беше, както в цяла Европа, и това го направихме по примера на Гърция и Испания,  да се регламентира търговията на едро. Всеки един търговец на едро е в специален регистър, където има едни дълги номера, които означават какъв му е годишният капацитет, дали има възможност и право да препакетира, какво може да продава. Защото в момента всеки един търговец на едро може да отиде на която борса и което тържище си иска, да наеме склад и да продава колкото си иска, да пакетира и препакетира колкото си иска и където си иска.  Това захранва сивата икономика.

Третото нещо беше да се дигитализира търговията на дребно. Зелените картончета да бъдат в електронен вариант. И когато дойде НАП или БАБХ на определения за тази цел пазар на производителите, да се види какво произвежда този човек и какво продава. Не може да си регистриран ЗП с 5 дка домати и да продаваш домати целогодишно. Това, което разсипва всичко е липсата на контрол на държавно ниво и липсата на адекватно подпомагане.

Как стоят нещата на практика? Ето, аз произвеждам картофи. Взимам зелено картонче. Отивам и си слагам на сергията картофите, които съм произвел. Регистриран съм по ДДС. Аз трябва да сложа 50 стотинки цена на картофа. Защото аз имам работници, счетоводство, персонал и още много разходни пера. Плюс 20 ст ДДС, което е 10 ст. Тоест аз ще продавам картофите на 60 ст.

Идва търговецът, който се е регистрирал пак в някое село като ЗП. Отива на борсата в Солун. Чака да стане 15.00 ч. Цените падат драстично. Купува картофи. Понеже не е регистриран по ДДС у нас, той плаща ДДС-то в Гърция, където е 6%.  И на 50 ст., той начислява 3%, което е 1 стотинка и половина. Той застава до мене и обявява цена от 52 ст за кг.

Какво се случва с реалния производител? Фалира. И отива да работи за Ханс в Германия. След това ние внасяме германски картофи.

Това ли е реалната цена в момента на българския картоф?

В момента цената на българските картофи на едро се движи около 50 ст/кг. Но няма добив. Чувам от колеги в планинските райони, които нямат достъп до вода, че вадят по 1000 – 1300 кг/дка. В рамките на почти 2 месеца тези екстремно високи температури компрометираха изключително много реколтата. И това не е само при картофите, а при всички култури, които се реколтират сега. Ябълките в момента са изключително дребни. Цената е по-висока, но когато нямаш добив пак си на загуба. При картофопроизводителите това е втора година, в която голяма част от колегите няма да могат да си покрият инвестициите, които са направили дотук. Миналата година ги уби вносът на изключително субсидирани германски картофи, които заляха българския пазар на 20 ст/кг.

А разходите, които трябва да направят за новата кампания?

Даже не ми се коментира. Вчера ми дойдоха оферти за карбамид на 1800 лв. През февруари тази година го купуват за 560 лв.

Как ще се справят картофопроизводителите и тези пари от актуализацията, дори и да ги получат, достатъчни ли ще са?

До никъде няма да стигнат. Затова апелирах да се направят изчисленията по-внимателно и да се изчисли реално при кой сектор колко ще са загубите. Защото основният удар ще се поеме от плодовете и зеленчуците, които в момента се реколтират. На никого не е лесно. И на животновъдите не им е лесно, но трябва да постъпим колегиално и икономически обосновано.

Следва – разговор за това защо българското земеделие стигна до днешното положение, има ли друг път на развитие отсега нататък, можем ли без напояване…

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X