Земеделие не се прави година за година, то се прави със стратегии за години напред.
В животновъдството липсва проактивна политика и стратегия от страна на държавата, всичко е на парче и без визия
Парите на свиневъдите за поети ангажименти за хуманно отношение към животните не са плащани за 2 години, а кризата изправя сектора пред фалит
Интервю на Ася Василева
– Господин Михайлов, свиневъдството се оказа в едно от най-критичните положения в момента. Как се стигна дотук?
Кризата в свиневъдството е от 2 години насам. Започна с появата на АЧС в Европа. Самото заболяване в Европа дойде през 2008 г., но през 2018-2019 г. година влезе в България поради неадекватна реакция от българските власти. Не се ограничи основният вектор за разпространение на болестта – дивите свине. За АЧС към момента няма открито лечение. Разпространението на заболяването доведе до драстично намаление на популацията на свине в промишленото свинепроизводство.
В България производството спадна с около 25 на сто заради проникването на заболяването. През 2020 г. колегите успяха да възстановят около 20 процента от този спад. Но в това време се появи Ковид кризата. Пандемията затвори всичко, включително и туризма, и потреблението намаля.
В същото време започна драстично повишение на всички суровини за фуражи. Самите фуражи станаха много скъпи, което продължава и към днешна дата, и според прогнозите, вероятно ще продължи и през следващата година. Всичко това заедно като едно брутално менгеме притисна производителите в България.
В същото време Европа се явява свръхпроизводител на свинско месо. Тези количества не можеха да се реализират в Азия заради забраната за внос след появата на АЧС. Нереализираните на азиатския пазар свине просто останаха на пазара в ЕС, което намали драстично цените заради свръхпредлагането. Всичко това притиска производителите много жестоко.
Специално при нас, в България, е още по-драматично, защото в нашия сектор има поети доброволни ангажименти за хуманно отношение към свинете за 5-годишен период, който изтича догодина. За съжаление, по причини, независещи от нас, държавата към момента не ни е изплатила 30,5 млн. лева за ангажименти, които са спазени през 2019 – 2020 г. Тези ангажименти са свързани с по-голяма площ за прасетата и по-дълъг светлинен ден, както и намаляването на вещества във фуражите. Тези ангажименти са свързани с финансови тежести върху производството, намаляване на печалбата на свиневъдите и са изпълнени изцяло. Свиневъдството в момента се намира в една абсурдна ситуация, в която не можем да получим дори това, което ни се дължи като изпълнен ангажимент. До този момент не сме получили смислен отговор защо тези пари не се изплащат въпреки многото писма и срещи с най-различни институции. Сега казаха, че бюджетът по мярката е увеличен с 3 милиона лв. Но това е на хартия, а реални пари няма. А и тези 3 млн. лв, които евентуално ще получим в повече, вече отдавна не са нищо предвид на инфлацията.
Фактите са, че през 2019 и 2020 г. , в най-голямата криза, браншът не получи парите, които му се дължат от държавата. В същото време всички останали браншове, без зърнопроизводителите, вече се подпомагат с допълнителни средства. Свиневъдите не можем да получим това, което ни се дължи, да не говорим за някакви други компенсации.
Има и друг проблем. Колегите, които пострадаха от АЧС бяха обезщетени по цени на Националния статистически институт. Разбира се, тези цени не са реалните цени, по които биха реализирали продукцията си. Колегите заведоха дела и ги спечелиха. Според решенията на съда, трябва да им се изплатят допълнителни средства за около 7 млн. лева. Когато се обърнахме към БАБХ по въпроса, те ни казаха, че няма предвидени пари в бюджета за обезщетения тази година. За други сектори такива обезщетения се намериха. Което за пореден път ни говори, че има някакво неглижиране на сектор свиневъдство в България.
Нито един ангажимент на държавата към сектора не е спазен през последната година. А това е основна функция на държавата – да спазва обещанията си към бизнеса, за да може той да функционира.
Какво ще се случи ако не получите помощ? Положението в свиневъдството е критично не само в България, но и в цяла Европа.
Имам чувството, че в МЗХГ седят и чакат да видят кой сектор ще изреве, че има проблем. Не виждам проактивна политика за развитие на земеделието и в частност животновъдството. Специално за сектор Животновъдство няма никаква визия как да се развива и съм убеден, че ако попитате някого в МЗХГ какво следва през идните 10-20-30 години, никой не може да ви отговори на този въпрос. Докато една Германия знае какво ще се случи до 2050 г. в животновъдството, у нас никой не е мислил по въпроса. Статистиката показва точно това.
Откакто сме влезли в ЕС през 2007 г. животните в България от 3 милиона са намаляли на 2 млн 700 хиляди. Тук не се включват птиците. Парадоксалното е, че свиневъдството бележи ръст до към 2018 г., когато стига около 650 000 животни и в момента по статистика са останали в България 500 000 свине. А това е 0,07 % прасе, което се пада на 1 човек в страната.
В Холандия, която е една трета от територията на България, има 12 милиона прасета. Това означава, че там има политики, които се ръководят от държавата, като се стимулират производствата. Холандия е огромен износител и на зеленчуци, и на прасета, и на цветя. Всичко това няма как да стане от само себе си. В България имаме възможност при толкова добре развито зърнопроизводство да добавим стойност с производството на животновъдството и хранително-вкусовата промишленост. Имаме всички условия, но нищо не правим по въпроса.
Това го говорим от години, но нищо не се променя…
Вероятно в държавата няма достатъчно разбиращи специалисти. Много често от МЗХГ казват, че в Парламента не били гласували. Но нали това е ролята на министерството на земеделието? Да се грижи за сектора и да го защитава. Нали затова има експерти. Депутатите длъжни ли са да разбират от земеделие, след като там земеделци почти няма. Вярвам, че трябва да има проактивна политика в подкрепа на браншовете от МЗХГ.
На последния съвет по животновъдство предложихме да направим нещо. Но как насила можеш да убедиш едни чиновници. В момента колегите с най-големите предприятия търпят най-големи загуби и някои от тях вече са на ръба да спрат дейност. Свинепроизводството вече не е икономически изгодно. До преди кризата 40 на сто от българския пазар се задоволяваше от българско производство на прясно месо, 60 процента беше внос. В момента вносът отива към 70 процента.
Свиневъдството и птицевъдството не се водят и за чувствителни сектори. Така е било при присъединяването ни към ЕС. Секторите не получават директни плащания. Имаме само държавни помощи и то само за доброволно поети ангажименти. В свиневъдството не се приложиха никакви Ковид-мерки. Не можем да участваме в обществени поръчки. За всичко не може. Веднъж не чух държавата да каже – ние с нещо ще помогнем на свиневъдството.
В същото време има Зелена сделка. Някой говори ли по този въпрос? Всички анализи сочат, че ще намалее производството и на растителна, и на животновъдна продукция, и че цените ще скочат. И рано или късно храната може да стане и лукс. Никой не мисли какво ще е отражението на Зелената сделка върху сектор земеделие и как тя ще се отрази на конкурентоспособността на европейските производители спрямо трети страни. И че от производител на храни ЕС може да се превърне в нетен вносител на чужди стоки, произведени по занижени стандарти. Ние ще спасяваме природата, но какви са реципрочните мерки по отношение на останалия свят? Не е ли по-разумно да стимулираме секторите в България така, че поне да можем да задоволяваме вътрешното си потребление? Защото при цените, които ще бъдат в другите страни, храната в България наистина ще стане лукс за много хора.
Трябва да има наука. Да се обясни на всички животновъди какво значи производство, какво значи оптимизиране на производството, да отглеждаш високопродуктивни животни, да имаш максимален резултат от всяко едно производство, да правиш икономия от мащаба, да ценообразуваш. И това да се стимулира чрез някакви схеми от държавата. А не просто да раздаваш едни пари, за да може някой да преживява. Това няма никакъв икономически ефект.
А има ли откъде да се вземе тази наука в България?
Все по-трудно. Учените в животновъдството, които ги имаше в България се пенсионират и след тях няма никой. Не се инвестира в наука.
Кое е най-спешното обаче, което в момента трябва да се направи за сектор свиневъдство?
Първо, да се платят парите, които ни се дължат. Второто, е да се обяви секторът за сектор в криза, така като направиха в Белгия. Но до момента от страна на държавата има само едно огромно мълчание.
При тези цени на суровините няма никой в сектора, който в момента да е на печалба, всички сме на загуба. Свиневъдите губят по 40 лв на прасе. Изчислихме, че от май до края на година между 70 и 100 млн. лв ще са загубите в сектора.
А в по-дългосрочен план?
Могат да се създадат кризисни фондове, които да се намесват точно в такива моменти. Има много лостове, които биха могли да използват държавата и ЕС като общност, стига да има желание. ВСАЩ всяка година министерството на земеделието USDA прави анализи как се развиват секторите и на база на това намалява или увеличава подпомаганията за секторите, така че да има равномерност в доходите на земеделските производители. В цял свят земеделието се субсидира и се регулира. В него има много непредвидени елементи като кризи, природни катаклизми, болести и т.н. Земеделие не се прави година за година, то се прави със стратегии за години напред.
Какво е положението в момента с АЧС?
Борбата с АЧС в България е оставена на природата. Когато предупреждавахме, че ще има огнища в Северна България и те се случиха, популацията на диви прасета беше огромна. В Германия обучават кучета, които издирват трупове на диви прасета, умрели от АЧС.Ако се погледнат коефициентите за гъстотата на населеност на дивите прасета, точно в област Пазарджик коефициентът беше висок – 0.6-0.7. И там логично избухна поредното заболяване. Там, където коефициентът е под 0.3, няма разпространение на вируса. В Пазарджик изведнъж БАБХ констатира, че има незаконен заден двор. Но реално контрол няма. Ветеринарните лекари по места нямат абсолютно никакъв стимул да ходят да регистрират задния двор. За тях това е повече работа без пари, а те и без това са зле платени.
Освен финансови, какви са другите проблеми в свиневъдството?
Винаги вносът от ЕС е натискал цените надолу. Ние не сме достатъчно конкурентноспособни на пазара. А съм убеден, че българският потребител ще предпочете да консумира месо, произведено тук, а не това, което е влязло замразено, а тук се продава като охладено.
Огромен е проблемът и с обучените кадри. Няма ги тези хора. Просто ги няма. Огромна е кризата с образовани млади хора в сектора. Няма никаква държавна политика в тази посока. Свиневъдството изисква много квалификация. Тук трябва и зооинженерство, и икономика, и хранене, условия на отглеждане. А за да се обучи качествено един кадър трябва много време. Поне 7-8 години, за да разбере как работят нещата. Това е наука. Да познаваш пазара.
В свиневъдството има 5-годишни периоди на пикове и спадове, например. Да следиш световните пазари и регламенти. Да реагираш навреме. Всичко това се учи и е едно много сложно производство. Дори и в МЗХГ, ако има някой експерт, който разбира от животновъдство, той не може да го върже с икономиката. А в днешно време тези две неща вървят ръка за ръка.
Трябва дългосочна стратегия за развитие, а не кърпене на дупки и пари на парче. Иначе гледането на животни в България става екзотика.
Кооперирането в България, което е много полезно иначе, е почти невъзможно. Защото земеделието се е развивало на стихиен принцип, кой както е успял. Всяко стопанство е различно. Не можеш да направиш кооператив между различни по икономически показатели субекти.
Какви са предимствата за хората да консумират българско свинско месо?
Най-малкото тук произвеждаме месо, което е по-близо до вкусовите предпочитания на българите. Но това можем да си го позволим на етап, когато имаме стабилно производство. Към момента генетиката, която се ползва е предимно от Дания. Колегите вече започнаха да инвестират и в други, много по-близки до нас породи, с по-сочно месо. Но за да се инвестира в такива породи, трябва производството да е икономически стабилно.
Колбасите, които се произвеждат в България са от вносно месо. А всички сме наясно какво месо се внася в България.
Едва ли някой може да спори за предимствата и вкуса на прясното месо пред замразеното. Но освен, че е с най-ниско качество, то е и вредно за здравето. Разликата е здраве.
