Най-важното е да говорим за политики в земеделието, за търсене на баланс между секторите. Работим за точен и ясен Стратегически план, който да е лесен за изпълнение от всички земеделци в България. Резките промени раждат революции.
Интервю на Ася Василева
– Господин Костадинов, вчера се проведе ТРГ за Първи стълб от Стратегически план. Нека накратко кажем какво се случи и какво е ясно до този момент.
Вчерашното ТРГ беше първо представяне на мерките от Първи стълб от Стратегическия план за следващия програмен период. Детайлно бяха представени условността, екосхемите и други мерки като преразпределително плащане, подпомагане на млади земеделски стопани, обвързана подкрепа и т.н. Какво е по-различното от сегашния програмен период? Задължителната екооценка за получаването на субсидиите. Увеличаването от 5% на 7 % от за агроекологични елементи. Другото е че вече няма да има зелени плащания, а екосхеми, които са доброволни.По Първи стълб от Стратегическия план работим вече от 3-4 години. Има няколко нови неща, съобразно последните договорки в ЕС, но ни дават достатъчно свобода да изградим новите екосхеми. Вижда се, че доста е поработено в министерството от екипа на зам.министър Явор Гечев. Предложени са 10 екосхеми, от които земеделците имат възможност да избират и да следват през новия програмен период.
Новото е т.нар. агроекологична архитектура. Тя ще помогне на доста земеделски производители вместо да оставят земя на угар, т.нар. непроизводствени площи, да изпълняват определени условности по подръжка на горски пояси и сервитутни територии. Тук вече възможността за избор е голяма. Зависи кой в какъв район работи, в какъв сектор от земеделието работи, за всички има варианти и възможности за избори, което е хубаво. Все още нямаме финансовата рамка. Очакваме другия месец вече да говорим и за пари.Преразпределителното плащане е прието да е за стопани, които обработват до 6000 дка за първите 300 дка. Общият бюджет е ясен, годишно в страната ни се разпределят около 1,1 млрд. лева по директните плащания. Той обаче трябва да бъде разделен на обвързаната подкрепа, преразпределителното плащане и СЕПП. 25% от бюджета пък ще отиде за новите екосхеми.
Новите правила ще затруднят ли работата на земеделците?
По тези мерки, както казах, работим вече от няколко години. Като материя е доста много и трудно. Затова и предложихме на МЗХГ периодът на обучение да е 1 година. Да имаме възможност браншовите организации да запознаем нашите членове с новите изисквания. Защото едва ли ще стане през Националната служба за съвети в земеделието.По отношение на агроекологичните елементи трябва да се говори с прости думи, да се показва на място какво къде има възможност да се прилага. Точно тук е важната роля на браншовите организации и това им е работата – да запознават членовете си с новите изисквания. По отношение на това съм оптимист.
До края на октомври очакваме да излязат анализите за стопанствата в в България, кои са малки, средни и големи. Очакваме да излязат и обещаните критерии за представителност на браншовите организации в сектор земеделие. Това също ще улесни значително работата.Новото е че ще започне работа и по Втори стълб, където отново ще работим с екипа на зам.министър Явор Гечев. Много лесно се работи с човек, който знае за какво става въпрос и не се налага тепърва да обясняваме реалностите в земеделието и да превеждаме „брюкселски“ на български. Това ни радва. Имаме куража да се справим със Стратегическия план до Нова година. Основните неща са готови.
Имаме доуточнявания по детайли, дефиниции и т.н., тъй като трябва да се наложат нови агроекологични характеристики и нови практики, в които вече точно и ясно, за да няма обърквания, ще се изпишат дефинициите за всяко нещо разбираемо. Не смятам, че новите правила ще затруднят земеделците в България. По-скоро така, както се пише стратегическия план сега, ще ги улеснят. В момента всички работим с цел земеделците да си изпълняват задълженията, които поставя ЕК и в същото време това да не ги затруднява.
Това е чудесно, дано наистина да стане така, но новите изисквания от Зелената сделка ще се изпълнят ли лесно?
В голямата си част тези изисквания са заложени в Стратегическия план. Зелената архитектура обхваща точно това. Всички правила имат цели, които трябва да се изпълнят.По отношение на стратегията „От фермата до вилицата“ аз съм песимистично настроен. Точно така, както са написани в брюкселските правила, те няма как да се случат на практика. В момента България е под средното европейско ниво за употреба на пестициди. От Брюксел искат да намалим с 50 на сто употребата на пестициди. Но от кое ниво? От средноевропейското или от това, на което сме в момента. Ако е от това в момента, ние изобщо ли трябва да ги спрем? Тези индикатори нямат още ясно изказани форми от Европейската комисия. Няма точна стратегия как ще се прилагат. Засега всичко е общи приказки.
Или да вземем биологичното производство? Там какво ще направим? Преди организациите на биопроизводителите предложиха площта на стопанствата в биосектора да се намали на 500 дка. Сега, като излезе на мода биопроизводството, взеха да плачат как ще изпълним целите като имаме таван на биологичните стопанства. Сега предложението им е за по 2000 дка на култура. Същите организации.Заложеният процент на биопроизводство е твърде голям. Ако той се изпълни това ще се отрази изключително негативно и върху производителите, и върху потребителите. Не знам колко потребители ще са доволни да си купуват кило домати по 15 лв. и дали тези домати изобщо ще са биологични или само скъпи.
Все повече се говори, че в Европа ерата на евтината храна приключва. Така ли е?
Така си мисля. Акроекологичните площи от 5 са увеличени на 7%. Това директно води до намаления в добивите. А освен това се намалява употребата на пестициди и други препарати, отпадат активни вещества. Това естествено, че ще се отрази на произвежданите количества. А всичко, което е налично в по-малки количества е по-скъпо. Като газта в момента. Биологичното производство освен това изисква и доста ръчен труд и това води до още по-голямо оскъпяване на продукцията. Няма какво да се заблуждаваме за тези неща.Приемът за биологично производство трябва да е отворен. Да кандидатстват всички и бюджетът да се разпределя към всички, а не само към определена група. При заложените проценти за страната, не можем да ограничим никой, който иска да стане биопроизводител.
При работата по Втори стълб много държим да бъде включена интервенцията „Защита на доходите на земеделските производители“. Така се работи в цял свят. Само при нас го има това за пропаднали площи на проценти. Държим по тази интервенция да се разработи един вариант, който да защитава всички земеделски производители. При всеки катаклизъм, независимо какъв, да се задействат финансовите институции, на които това им е работата. Не да занимаваме постоянно държавата да дава пари на парче. На това ще държим много.
Мерките по агроекологията са по три стълба – биологично производство, консервационно земеделие и интегрирано производство. Има и други, но тези касаят специално зърнопроизводството. Надявам се да се справим за краткото време, което имаме.Но трябва да има ясна представителност по браншовете. Да се знае кой за кого говори и кого представлява. Когато излязат критериите за национално представени браншови организации в земеделието, нещата ще се отсеят. В отделни браншове има по 5-6 регионални браншови съюза. Нека да се обединят и да стане един национален, така комуникацията ще тече много по-лесно.На работните групи реално по предложения за политики говорим 4-5 човека, другите са представители на нещо. И всеки реве за субсидии, на никого не му се говори за политики. А най-важното е да говорим за политики в земеделието, за търсене на баланс между секторите. Трябва да търсим устойчивост. Но на тези работни групи само ние говорим за устойчивост, другите говорят за пари. Зърнопроизводителите сме научени от пазара през годините, че нямаш ли устойчивост производството фалира, дори и когато не го очакваш.Работа има доста, трудно се работи и в онлайн формат. Този формат доста затруднява работата. Губи се диалогичната форма на разговорите.
Няма как да подминем въпроса за кампанията и увеличаващите се цени
В момента се жъне царевицата. В Южна България сеитбата приключва, в Северна още не е започнала заради дъждовете. Но това не е проблем, идват хубави дни. Ще приберем царевицата, и ще засеем. Земеделците се справят винаги с работата.Но за съжаление и разходите стават все по-големи. Инфлацията изпревари цените на продукцията. Торът от 340 лв за тон миналата есен в момента е 1200 лв за тон. Тази общоевропейска криза с цените на горивата, която тръгва от зелените изисквания и няма какво да се лъжем за причината, ще ни докара до… Всъщност и аз не знам докъде. Наистина не знам.
Ако погледнем историята, всякакви такива резки промени в икономиката раждат революции. Както искат да ме разбират! Който иска да се връща в горите, да си отива! Народът няма да изтърпи просто.Стопанство с 1000 лв ток през август сега плаща 3500 лв. Да не говорим за горивата. 20 тона гориво, купено на определени цени сега е с една трета по-скъпо. Всичко хвърчи нагоре. И по този път, по който сме поели, не знам докъде ще стигнем и докъде ще издържат силите на хората. На маймуни ни направиха! Обърнахме еволюцията наопаки!Това е положението. Трудна зима за всички ни ще е. И за производители, и за потребители. В Добрич цената на газта се качи със 139 процента! А чакаме още 30 процента увеличение на централно ниво, които при нас ще станат още 50 процента. Сметките ще са страшни. Всички знаем това докъде ще доведе, особено с високите заплати, които се получават.
И на този фон как ще се справите, защото вече половин България си чака от вас рентите, за да си върже сметките, и настоява за по-високи, предвид на инфлацията?
Така ще е. Рентите ще са по-високи от миналата година. Ще намалим инвестициите. Ще изпълним целите на Европа за Зелената сделка предсрочно. То торове вече и без това няма на пазара, а и да има, са твърде скъпи за ползване. Ако сложим тези торове ще оскъпи производството до непоносими нива. Ще стискаме зъби и ще работим засега. Това е.
Днес предадохме НПВУ. В земеделската част положението е такова, каквото е…
Положението е такова, каквото очаквахме и преди два месеца. Безнадеждно за земеделието.
Напояването?
100 милиона за напояване с 50 процента самоучастие. Аз защо да кандидатствам по такава мярка, да правя напоителна система след като нямам вода? От къде да взема вода?
От бидони?
За да събирам дъждовна вода, на мен ми трябват бидони с вместимост един среден язовир. И да намеря толкова бидони, кога ще се напълнят с дъждовна вода при тези сушави години? Или да чакам снеготопенето? Само хора, които не са били в практиката могат да предложат такива неща. С бидони могат да си поливат доматите на вилата. В земеделието този тип напояване е неприложимо.Пропуснахме да възстановим основата, която има в страната ни и да се надгражда оттук нататък. Сега ще гоним дивото. От НПВУ ще станат само горските агроекологични мерки. Всички в бранша сме наясно защо. Това ще стане. Пари ще има за броене на кукумявки и отчитане на вятъра от къде духа. Другите неща за земеделието са под съмнение. Кой ще разреши подвижни кланици, например. Колко документи трябват за една нормална кланица, чудеса от изисквания, а с подвижните ще разнасят заразите ли? Няма как да стане.Всичко друго си е подмярка 4.1. Знаем как си върви тя в България по принцип. Това е положението. НПВУ за земеделието вече не съществува. Всички знаем кой е причината за това. Резултатите са налице.
Защо земеделците не успяха да се обединят и да защитят интересите си?
Предупреждавахме от самото начало, но колегите не вярваха. Подлъгаха ги, че ще получават грантове и т.н. Накрая няма нищо за никого. Тъжно е.
Днес в София има голяма среща със зам.председателят на ЕК Франс Тимерманс, който е у нас, за да обсъжда Зеления преход. Включен е и панел „Земеделие“. Някой покани ли представители на НАЗ на тази среща, която ви касае изключително много?
Не. Поканени са представители на Зелените.
Господин Тимерманс каза буквално: “ Без „зелена сделка“ ще водим войни за вода и храна“. Съгласни ли сте?
Войните за храна и вода ще бъдат причинени точно от Зелената сделка. Ще се учудя ако този човек е влизал някога да пазарува в магазин. На поле даже не се и надявам да е бил. Никога няма да разбера защо обричат на тази мизерия всички ни принудително!
