. За да тръгне напред сектор земеделие, е задължително приемането на Закон за браншовите организации
. Голямото притеснение е за следващата стопанска година
Интервю на Ася Василева
Госпожо Жекова, в края на всяка стопанска година, темата е за рентите. В Добруджа и тази година те варират около 100 лв/дка…
За съжаление, отново има непазарно вдигане на рентите. А това не е добре за по-малките арендатори. Такива суми не са изкарани от производство и няма как да бъдат раздадени. Но за хората това е голяма помощ. Всички чакат рентите. Чакат да дойде края на годината, за да си купят дърва за огрев, да допълнят семейните бюджети.
В Добруджа има 3.5 милиона декара обработваема земя. При 100 лева рента на декар това е една основна помощ за местната икономика. Регионът, въпреки всички несгоди и политически катаклизми, се развива добре, благодарение на зърнопроизводството. Лошо е, че земята е изключително раздробена. Вече са малко собствениците с по 10-15 дка накуп и все повече се раздробяват парцелите.
Възможна ли е комасация на земята?
Не. За да направиш доброволна комасация на земята, трябва първо да си разумен човек и да си готов на диалог. Ние не сме нито едното, нито другото. Само едно присъствие на комасациите, които правим в поземлените комисии, е достатъчно, за да го разбереш. Тези комасации текат от 20-30 години, но и до ден днешен има заплахи и разправии. А разпокъсаната земя е неизгодна за всички страни.
Как може да се подобри положението в земеделието? Вие влизате и в политиката, сигурно имате визия по този въпрос?
За да се случи каквото и да било, трябват много хора, които дори и да не са едномислещи, поне да гледат в една посока. И ако земеделието се представлява в НС от хора, които нямат нищо общо със сектора, това няма как да се случи. Начинанието е малко Дон Кихотовско, но когато има кауза, би трябвало да се получат нещата. Да, този процес е много труден и много дълъг. Трябва да убедиш много хора в това, което говориш.
Сектор Земеделие трябва да е единен. Това е основното. Няма вариант секторът да се бие вътре помежду си и да се надява нещата да се променят. Убедена съм, че докато не израснем до едно обединение на секторите, няма да се случи нищо добро. Всеки ще дърпа към себе си и ще вика “мой ред е”. Печално е това отношение вътре в бранша.
Ако ние не се обединим и не направим кооперативи помежду си, пазарът сам няма да ни намери. Имам добър пример. За първа година крушите ни са в плододаване. Пробвахме да ги реализираме къде ли не. В крайна сметка се запознахме съвсем случайно със собственик на верига хранителни магазини от Добрич. Момчето каза – аз не ви познавам, ако вие не ме намерите, аз не мога да ви намеря. Вече има локални вериги супермаркети в цяла България. Как да се свържат те с производителите?
Трябва да пораснем и да стигнем до извода, че кооперативът не е зло. Това е лесният начин да си закупиш посадъчен материал, семена, торове, машини на по-добри цени. Едно е да поръчаш 10 трактора, друго е 1. Да не инвестира всеки сам в халета, които струват много пари. Не знам защо не го проумяваме. 30 години се блъскаме в едни и същи стени.
Всеки търси от държавата. Държавата не може да направи много. Трябва да установи законови рамки, тя създава правила. Ако тези правила са направени заедно със сектора, независимо дали говорим за животновъдство, зърнопроизводство, пчеларство и т.н., и са съобразени с реалностите в земеделието, то оттам нататък ролята на държавата е контролна. След като правилата са създадени, трябва да се работи. Но ние не искаме да пораснем, искаме да сме индивидуалисти. Да умре другият. Но той като умре като бизнес, ти какво ще правиш, наистина ли мислиш, че ще си жив?
За съжаление, и кризите не ни учат. Надявах се, че 2020 г. ни даде един добър урок на всички, но се оказа, че не е. Още от февруари имаше заявки за непазарно съобразени ренти, без колегите да знаят въобще какви ще са добивите. Същите тези, които през 2020 г. плачеха, че не могат да си платят рентите, дадоха нереално високи заявки за ренти. Това не е урок.
Кое е най-належащо по отношение на правилата?
Трябва да има Закон за браншовите организации. Без този закон и без създаването на обща гилдия, и тук говоря за целия сектор селското стопанство, нещата няма да тръгнат в положителна посока.
Сектор Зърнопроизводство и в момента е подреден. Колкото и да не им се вярва на колегите, но 30-е години на пазара са ни научили. Много бързо влизаме и в правила, и спазваме изисквания. Така ни принуди Европа. Излиза правилото и ти влизаш. Ако искаш да работиш, трябва да го спазваш. Никой не те пита удобно ли ти е, можеш ли. Ние, като асоциация, повтаряме от години, че приемането на Закон за браншовите организации е жизненоважно. Но няма политическа воля. Предполагам, че е по-удобно да сме разделени помежду си.
Със сигурност трябва всичко да излезе на светло. Не трябва да има виртуални животни и фалшиви млечни продукти. Такива неща са пагубни за отрасъла. И самите земеделци трябва да го разберат и да се борят срещу това.
В много европейски страни, за да станеш земеделски производител, трябва да те одобри гилдията. Ставаш член първо на браншовия съюз и тогава вече може да практикуваш. Тогава вече гилдията е отговорна за това, което е взела като решение. С виртуални овце няма да станеш животновъд в този случай.
Държавата не може да е навсякъде и да проверява всички непрекъснато. Държавната администрация е раздута и въпреки това няма как всеки един производител да бъде проверяван ежегодно и до всеки един животновъд, например, да стои проверяващ чиновник. Дори и да се получи при многогодишни култури и в животновъдството, как ще стане при чесън и картофи?
Но когато гилдията носи отговорност за нарушения на членовете си, тогава няма как да има измами. Защото нередовните членове ще носят на бранша само негативи. А няма как да подкупиш цял браншови съюз и няма как да лъжеш колегите и да им намаляваш парите.
От друга страна не може да разчитаме на самокритичност и самодисциплина. И това не е само в България. В човешкия манталитет е да излъже системата, ако има такава възможност.
В Турция, ако те хванат, че не изпълняваш стандартите, които са заложени за производство сирена и кашкавали, пожизнено няма да можеш да работиш в тази индустрия. Трябва да разберем, че всеки, който лъже държавата, в крайна сметка лъже и ощетява нас като данъкоплатци. Парите не идват от въздуха, те трябва да бъдат произведени.
Бюджетът е един и е определен, той не е разтеглив. И дали ще бъде разпределен между 200 реални фермери или между 250 има огромно значение. Рязко се вдигнаха парите на производителите на плодове и зеленчуци и на животновъдите след проверките. Но за да се случи всичко това, пак стигаме до факта, че трябва да има Закон за браншовите организации и задължително членството на производителите в браншова организация.
Нормативната уредба е създадена. Хубава или лоша, тя търпи промени. Но понеже държавата не може да осъществи 100-процентов контрол, тя трябва да разбере, че е необходим такъв закон.
Ролята на браншовия съюз е също така да обучава своите членове. Прави ми впечатление, че НАЗ вече говори за обучение на членовете си за новите изисквания..
Ние имаме 20 регионални сдружения с милиони декари земя. Колегите се интересуват, разбира се, питат. Всеки се вълнува какво го чака. Ние, като браншова организация, сме длъжни да им помогнем в процеса на адаптиране на производството към новите правила и ще го направим веднага след като тези правила бъдат окончателно установени.
Трудни ли ще се за изпълнение новите правила? Ще адаптирате ли производството си спрямо тях?
Ще го направим. Направихме го и преди 8 години.Работещите асоциации, които участваха в ТРГ-тата, са готови да помогнат на членовете си. Защото в тях има подготвени хора. За първи път тази година се съобразихме с българските реалности при изготвянето на Стратегическия план. Похвално е това, което направи МЗХГ като наистина заедно разгледахме какво можем да направим у нас и кое работи за България. Не копирахме нещата от Франция и Германия. Не можем ние да се напаснем към немското земеделие. Срещнахме изключително разбиране в лицето на зам.министър Явор Гечев, истински професионалист.
Какво е положението в зърнопроизводството? Как приключихте годината и каква ще е себестойността на новото производство?
Имаме невероятният късмет тази година да има и добиви и цени. Това е изключително съвпадение на нещата. Целият свят е потънал в инфлация и иска да има стока, а не пари. Това нагрява допълнително цените. Няма реална причина да са толкова високи цените на фона на произведените количества. По-скоро страхът от инфлация е това, което движи нагоре цените на всичко. Това ще ни помогне да влезем в стопанската 2021/2022 г. сравнително спокойно и да посрещнем разходите.
Но големият въпрос е какво ще се случи през 2022 г. Защото сега ще направим тези огромни разходи, то е ясно. Някак ще ги покрием. Но ако себестойността на производството на пшеница миналата година е било 80 лв, в момента говорим за себестойност от 120-130 лв/дка. И това е в добрия случай. Ако през 2022 г., поради климатичните условия, се наложат повече фунгицидни пръскания, ще говорим за себестойност от 150 лв/дка. И тук въобще не коментирам и не включвам рентите.
А при такава себестойност става страшно. Това е притеснително повече от факта, че в момента инвестираме по 1200 лв за тор. Проблемът е неизвестността за следващата година – какви ще са цените, какъв ще бъде пазарът, добивите. Свръхочакванията са лошо нещо.
Тоест, работите в условия на несигурност и невъзможност за планиране?
100 процента. Никой нищо не може да планира в целия свят в момента. Даже не сме убедени дали ще имаме ток или няма да имаме.
Освен икономиката, зелените изисквания също притискат земеделците…
Задължително трябва да бъде въведен мораториум на ВЕИ-тата. Не може земеделска земя да бъде прехвърляна във ВЕИ. Това е кощунство. Огромни щети, а няма логика. Където има вятър, правим перки. А дали региона има нужда, не се мисли. Изграждат се паркове при нас в Добруджа, но кого ще захранваме, като промишленост няма. Не можеш просто да строиш ветрогенератори върху земеделска земя без планиране.
15 години ни убеждават, че рушим планетата. Не мисля, че я рушим. Ние, земеделците, най-много се грижим за нея. Страшното е, че ще загубим пазари. Американски сенатор вече написа в Туитър – „Американци, гответе се, отваря се пазар на земеделски стоки в ЕС на стойност 23 милиарда долара“.
Веднъж го преживяхме, когато загубихме руския пазар. Защото сме по-европейци от европейците. Сега в Русия са по-добре отколкото преди ембаргото. Всички германски фирми, които изнасяха за Русия, направиха местни клонове и продължиха да работят, просто заобиколиха ембаргото. Само ние сме по-католици от папата. Изоставихме този необятен пазар и други европейци го заемат.
Но трудностите ни държат живи, в крайна сметка аз съм оптимист. Всички открития са от зор, прогресът не се е родил от спокоен живот. Земеделците сме корави хора, ще се справим
