Николай Вълканов, агробизнес анализатор, управител на ИнтелиАгро, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Инфлацията е тук, за да остане
Господин Вълканов, светът живее в условия на инфлация. Бихте ли обобщили какво се случва като икономически процеси в земеделието?
Въпреки растящите цени на селскостопанската продукция, най-вече при зърнено-житните и маслодайните култури, тъй като при другите сектори цикълът на растеж на цените е малко по-забавен, през следващата година може да очакваме маржовете на печалба на земеделските производители да се стопяват и да стават все по-малки.
Мисля, че сме изправени пред нов суперцикъл на цените на хранителните суровини, подобен на този, на който бяхме свидетели през 2008 г., и който ще доведе до трайно повишение както на цените на храните, така и на разходите за производството им.
В момента основната причина за това поскъпване са енергоносителите, защото те са в пряка връзка с производството на торове.
Отдавна е изследвана и доказана и връзката между цените на горивата и цените на зърнените храни. Тя е правопропорционална. Когато се увеличава цените на горивата, се увеличават и цените на зърното.
Тук големият проблем е от една страна пред торовата промишленост, която е изправена пред много големи предизвикателства, тъй като е изключително енергоемка. По последни оценки на Rabobank около 60 на сто от производството на амоняк в Европа е застрашено в буквален смисъл от високите цени на енергоносителите. Част от най-големите торови заводи в Европа затвориха. Дори се спекулира, че е под въпрос отварянето им оттук нататък. Мисля, че това е малко преувеличено, но факт е, че очаквам много сериозен ръст при цените на торовете. Както и недостиг. Русия въведе квоти за износа на торове, а един от най-големите играчи на пазара на торове в света – Китай, който държи 10 на сто от световната търговия с фосфорно-калиеви торове, също ограничава износа. Проблемът тепърва ще се изостря.
Успоредно с това очакванията са цените на препаратите и на семената също да се увеличат. Това вече се случва, но се очаква да бъде в порядъка на 15-20%. Тъй като производителите на суровини за производството на земеделска продукция също ще искат да се възползват от високите цени на зърното. От друга страна те също са притиснати от поскъпващи разходи за производство.
Така че изключително атрактивните цени, на които сме свидетели в момента, и при пшеница и при царевица, и особено много при маслодайния комплекс, и очакванията тези цени да се запазят, въпреки това мисля, че през следващата година производителите ще бъдат поставени под много голям натиск и понижаващи се маржове на печалба.
По същия начин виждаме да растат рентите и цената на земята като ресурс. Поскъпват и земеделските машини и всичко, което е свързано с обезпечаването на машинния парк. Както и разходите за труд.
Ако трябва да дадете някакъв съвет на земеделските производители, какъв би бил той?
Колегите не трябва да се фокусират върху това да максимизират на всяка цена продажбите, да търсят непременно още по-висока цена, а да се погрижат да обезпечат доставките си за следващата година. Тук ще бъде много интересно какво ще бъде поведението на доставчиците на торове и препарати, тъй като знаем, че има много сериозна междуфирмена задлъжнялост между земеделските производители и доставчиците на торове и препарати, която е интересно да се види в каква посока ще се развие тази година.
Защото ако доставчиците тръгнат да търсят разплащане, много бързо може да се стигне и до невъзможност за обезпечаване на вземанията. Зависи как са обезпечени, разбира се.
Може да наблюдаваме сценарии в няколко направления – отпадане на стопанства, и прехвърляне на активи между различни играчи по веригата. Но най-лошият сценарий е отпадането на стопанствата да повлече със себе си и проблеми по веригата на доставки.
До кога очаквате да продължи тази ситуация на пазара?
Със сигурност сме в много сериозен възходящ цикъл, всички индикации за момента показват, че той ще се запази и през следващите години. Историята показва, че след такива големи пикове, влизаме в следващ период на успокоение, в който средните цени на суровините и продуктите, обикновено се успокояват на равнища трайно по-високи с около 20 на сто от предходния цикъл. Тоест, ако предходният цикъл е в периода 2013-2019 г., то може да очакваме успокоение на пазара след 2022 г., на нива с около 20 на сто по-високи. Това, разбира се, е базирано на исторически опит. Никой не може да каже колко точно ще бъде това.
Тоест земеделците да не чакат напролет цените на тора да са много по-ниски?
Няма на базата на какво да го очакват. По-скоро да търсят дългосрочни партньорства и да търсят как да обезпечат следващите години. Защото ако производителите не успеят да наторят достатъчно, това означава по-ниски добиви догодина. А това може да повлече проблеми по цялата продоволствена верига. Най-малкото ще изпълним предсрочно целите на Зелената сделка и ще видим на практика до какво ще доведе това.
Ася Василева
