. Държавата спешно трябва да реши проблемът с напояването. Сушата трайно заплашва вече земеделието в България.
Интервю на Ася Василева
На 9 януари 1993 г. в силистренското село Професор Иширково е създадена земеделска кооперация „Нива – 93”. Две години по-късно начело на кооператива застава Велика Славова, която е председател и до днес, дейна и енергична ръководи с хъс, познания и ентусиазъм една от най-голямите земеделски кооперации у нас и печели взхищение за неуморния си дух. Структурата е най-големият работодател в региона и осигурява заетост на 160 души, стопанисва 30 000 дка с разнообразни култури и развива активна социална дейност.
Госпожо Славова, каква е годината за вашата кооперация?
Тази година е по-благоприятна за земеделието в климатично отношение. Получихме сравнително добри добиви, особено спрямо миналата година. Добивите при пшеницата са около 700 кг/дка, при слънчогледа – 300 кг/дка, ечемикът е с почти 800 кг/дка. В момента жънем царевицата, при нея добивите няма да бъдат много високи, тъй като имахме продължително засушаване около 2 месеца, което се отрази съществено върху добивите от слънчогледа и царевицата.
Нашата кооперация има около 2 000 дка трайни насаждения. Имаше значителни измръзвания на плодовете през пролетта и добивите са намалени с 50 на сто от нормалното. За сметка на това цените бяха сравнително добри. Успяхме навреме да приберем кайсиите и прасковите. Но имаме значителни загуби главно от напукване при черешите. От тях почти нищо не реализирахме. Точно преди прибирането на сливите ни удари и много силна градушка. Там загубата ни беше от порядъка на 700 000 лв. Градушката нанесе щети и върху 2000 дка слънчоглед и 1000 дка царевица. Бяха просто повалени на земята. Затова и добивите от слънчогледа са ни толкова ниски.
Казвам, че годината е добра, защото от една страна имаме добри добиви, от друга страна – сравнително добри цени. Ако не беше градушката щяхме да имаме една много добра година.
За съжаление, обаче, разходите за новата кампания се увеличиха драстично. Поскъпнаха торове, нафта, електричеството. Увеличи се цената на труда. И това, което ще реализираме като положителен резултат от добрите добиви и цени ще бъде обрано от разходите и високата себестойност на производството.
Как решавате проблема с работната ръка?
В кооперацията работят постоянно 150 човека. Поради това, че имаме трайни насаждения 2000 дка, както и развиваме и търговска дейност, в която са заети около 40 души. Разходите за труд се увеличиха драстично. И това е правилно. Трябва да расте заплащането. Аз дори мисля, че заплащането в селското стопанство все още е ниско. Но е един значителен разход, особено за нашата кооперация. Това са 150 постоянно назначени работника и около 200 души ползваме за около два месеца в годината при прибирането на плодовете. Заплатите и осигуровките на месец през лятото възлизат на 200 000 лв на месец.
Обезлюдяването на селата е страшно. Проф. Иширково е запазено село, но околните села са срутени и буренясали.
Какви са намеренията ви за рентите тази година? Няма как да избегнем този въпрос.
В нашия край рентите са сравнително високи и не отговарят на доходите, които формираме. Така или иначе за тях отива и голяма част от субсидиите. Вероятно тази година рентата в нашата кооперация ще бъде около 80 лв. Няма да бъде повече, тъй като добре си даваме сметка за разходите, които ще имаме през следващата година. Имаме заложени за изпълнение и инвестиционни проекти, които трябва да осъществим, на стойност над 1 млн. и 500 хиляди лева.
Какви проекти сте предвидили?
Внесохме документите, още чакаме решение по мярка 4.1. Искаме да построим хладилна камера за плодове, имаме техника за 500 000 лв и за капково напояване при трайните насаждения за 150 000 лв. Слава богу имаме собствен водоизточник. Нашата кооперация не е спирала никога да инвестира, дори и през най-трудните години.
Ако трябва да синтезирате най-основните проблеми пред кооперациите в момента, какви са те?
Най-сериозните проблеми не могат да се решат поотделно от кооперациите. Например, напояването. През последните години имаме много дълги периоди на суша и има остра необходимост от напояване. Трябва да се заделят средства от държавата и да се помисли генерално за решаването на този въпрос. В напояването не може всеки сам да се спасява. Кладенците първо са скъпи съоръжения и не решават въпроса. Колко декара ще полееш с тях и с какви разходи?
Другият сериозен проблем е, че през последните години няма мерки за финансиране на закупуването на земеделска техника за зърнопроизводство. Необходима е подмяна на тези машини. Ние все им казваме – новите машини, но те станаха вече на по 10 години. Трябва вече да има и програми за финансиране на зърнопроизводството.
Голям е и проблемът с работната ръка. При създаването на кооперацията, направихме такава структура, че да можем да осигурим работа на колкото е възможно повече хора. Затова и създадохме трайните насаждения. Но в последните години има остра липса на работна ръка. Необходими са много инвестиции за закупуване на съвременна техника за механизирано прибиране на реколтата. Само това е пътят. Хора няма.
Друг проблем, които също сами не можем да решим, е че в нашата част на страната няма преработвателни предприятия. Най-близкото е на разстояние 300 км от нас. Няма стабилни пазари и стабилни цени. Затова и развитието на овощарството е в критично състояние. Една година има добър пазар и добри цени, на другата, както тази например, пазарът е пренаситен със сливи. Цената е ниска и няма изкупуване дори и за ракия. Преди 2 години същото беше с кайсиите. Изкупвателните предприятия нямат стабилни договори с техните пазари.
Казахте, че сушата е голям проблем. Тя ще промени ли културите, които се отглеждат в България?
Сушата е много сериозен проблем в българското земеделие. Вече се замисляме, че трябва да променим и културите, които отглеждаме. Сега се опитваме да регулираме нещата чрез сортовете на отделните култури. Но с всяка следваща години засушливите периоди се засилват. И може би с годините ще се наложи да се откажем от някои култури.
А на какви сортове залагате? Има ли достойни български сортове на пазара вече?
Има, но в добра година те имат ограничен потенциал, въпреки че са много по-високо качествени. Но специално тази година никой не търси никакво качество. За съжаление, при нас от 50 % български сортове преди тази година този процент едва 30% и вероятно ще намалява с годините. Разликата между фуражна и хлебна пшеница е много малка в цената, а разликата в добива е около 200 кг/дка. Разликата в цената е 10-15 лв. Това не оправдава отглеждането й. Пазарите, на които продаваме не търсят качество.
Какво е вашето мнение по отношение на таваните в ОСП?
Смятам, че за кооперациите не трябва да има тавани на субсидиите. Кооперациите са сдружения на много собственици, обединени в кооперация за колективно стопанисване на земя. И според мен не трябва да бъдем третирани на същите основания като арендаторите. Още повече, че кооперациите изпълняват и много социални функции. Там, където има кооперации, селата са живи. Без нас нищо не минава в селото.
Нашата кооперация развива и търговска дейност. Един сектор, който изцяло е насочен към по-доброто обслужване на член-кооператорите ни. Нищо не печелим от тази дейност. Имаме 10-ина магазина, имаме цех за хляб и хлебни изделия. Много се затрудняваме от конкуренцията на предприятията в този сектор, тъй като повечето от тях са в сивия сектор. В кооперацията нищо не може да не е на светло.
Какъв е вашият опит с биологичното производство?
Сливите и прасковите, които отглеждаме са биологични. И там нещата не стоят добре. Не е достатъчно висока цената за биологичното. А при биологичните праскови пазар на практика липсва. Разходите за отглеждането на биопродукция са доста по-високи в сравнение с конвенционалното производство. Най-малко с 30 на сто. Добивите също са по-ниски с най-малко 20 на сто. Биологичното производство е и по-сложно от към знания и прилагане. Няма и пазар за биологичното производство.
Кооперациите в България непрекъснато намаляват? Какви са причините?
Много са. Всичко зависи от ръководствата на кооперациите и от тяхната лоялност към структурата. Много е важен и контролът в кооперациите. Контролните и управителните съвети трябва да бъдат на много високо ниво и да осъществяват ефикасен контрол върху управлението на кооперацията и върху производството и управлението на финансите. Говори се, че ще има нов Закон за кооперациите, но аз не виждам в близко време да бъде приет.
Кооперациите са най-справедливата форма на стопанисването на земята, според мен. Всичко, което получим като доход в края на годината се преразпределя до членовете, заделят се средства за инвестиции и почваме наново. Ако ги няма кооперациите да поддържат равновесие с арендаторите, може би няма да бъде и такава рентата, която получават хората.
Кое ви дава сили и какво ви мотивира да продължавате?
Мотивацията са целите, които сме си поставили със съществуването на кооперацията. Една от основните ни цели е работа за всички, добро заплащане и добро обслужване.
