О Трябва да се намери точният баланс между гарантиране продоволствената сигурност на Съюза, запазване и развиване атрактивността на земеделския сектор, безопасност на храните, грижа към природата и амбиция за устойчивост на производството на храни.
О Трябва да създадем условия и да мотивираме младите хора да се занимават със земеделие, това е и предпоставка за запазване на жизнеспособността на селските райони.
Интервю на Ася Василева
– Госпожо Вели, стратегията „От фермата до трапезата“ получи зелена светлина от Европейската комисия. Какво следва оттук нататък? Вие сте един от малкото евродепутати и въобще – политици в България, които говорят по темата. Стратегията „От фермата до трапезата“, като част от Зелената сделка, ще засегне живота и ежедневието буквално на всеки един от нас – не само на фермерите, но и на потребителите. Може ли да синтезирате накратко какво точно включва тази стратегия и за какво настоявате вие, като евродепутат от ДПС/Обнови Европа, за да бъдат защитени правата и доходите на българските земеделци?
– На 19 октомври Европейският парламент одобри доклада относно стратегията „От фермата до трапезата“ с голямо мнозинство. Преди гласуването имаше сериозен дебат по този доклад, по време на който повечето членове на ЕП се съгласиха с жизненоважната необходимост от преход към по-устойчив модел на доставка и консумация на храни.
Основните притеснения, които повечето колеги изразиха, включително и аз, касаят няколко точки. Първо, фактът, че все още не е изготвена пълна оценка на въздействието на предвидените мерки. Второ, доста колеги споделяме опасения относно бъдещите предложения на Европейската комисия по отношение на етикетирането, в частност хармонизирането на етикетите на предната част на опаковката. Тревогата ни е, че това може да има негативно влияние върху традиционни продукти, като сирене, колбаси, зехтин и други, като има опасност те да се квалифицират несправедливо като „нездравословни“. Притеснение буди и въпросът с конкретните цели и точния процент, например – намаляване употребата на торове или пестициди – изключително важно е да има налични алтернативи преди налагането на конкретни цели и въвеждането на санкции. Друг въпрос е какъв ще бъде кумулативният ефект от всички мерки, заложени в Стратегията, върху земеделските производители, върху продоволствената сигурност на Съюза, цените на продуктите, конкурентоспособността на европейските производители и бъдещето на сектор „Земеделие“ като цяло.
Стратегията „От фермата да трапезата“ може да се приема и като пътна карта за трансформирането на системата за производство, преработка, доставка и консумация на храни в Съюза. Докладът засяга редица важни теми. Неговите препоръки включват задължително етикетиране на хранителната стойност на предната част на опаковката на ЕС и мерки за справяне с прекомерната консумация на месо и силно преработени храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини, включително задаване на максимални нива на прием. Докладът също така призовава за обвързващи цели за намаляване на употребата на пестициди, изпълнени чрез националните стратегически планове за ОСП. Настоява се за общи мерки за хуманно отношение към животните, наложени в целия ЕС и постепенно прекратяване на използването на клетки в земеделието в целия блок. В допълнение, настоява се още вносът на животински продукти в ЕС да бъде разрешен само ако те отговарят на стандартите на Съюза.
Ние от ДПС, отдавна настояваме за трансформация на хранителната система. Още преди ЕК да публикува тази Стратегия, ДПС настояваше за чисти храни, чиста вода и полагане на повече грижа към околната среда и защита на опрашителите. Това, което е основополагащо за нас, е тази трансформация и преходът към устойчива хранителна система да бъдат справедливи, добре премислени, а предприетите мерки да се основават на научни анализи и оценка на риска. Искаме справедливи и балансирани мерки, като отговорността за постигането на целите се споделя между всички участници от веригата да производство, доставка и консумация на храни. Настояваме още за разумни срокове и разработването на механизми за подкрепа и подпомагане на този преход.
Сега очакваме от Комисията конкретни законодателни и незаконодателни предложения за постигане на заложените цели в Стратегията.
Вярвам, че трябва да се намери точният баланс между гарантиране продоволствената сигурност на Съюза, запазване и развиване атрактивността на земеделския сектор, безопасност на храните, грижа към природата и амбиция за устойчивост на производството на храни. Дебатът относно това какви точно мерки трябва да се изготвят следва да продължи както на национално, така и на европейско ниво, и да включа всички заинтересовани страни.
– При изказването си в Европейския парламент вие заехте една изключително достойна позиция. Тук ще си позволя да цитирам вашето изказване: „Мерките за устойчива хранителна система са от съществено значение за постигане на целите на Зелената сделка, като се намали екологичният отпечатък и се гарантира продоволствената сигурност в условията на изменение на климата и загуба на биологично разнообразие. Осъзнавайки важността на прехода към зелено и кръгово земеделие, като възможност и за подобряване на живота и здравето на европейските граждани и средата около нас, с колегите от делегацията на Движението за права и свободи в Европейския парламент подкрепяме визията на Комисията в тази насока, но и настояваме всички мерки и бъдещи инициативи, свързани със стратегията „От Фермата до трапезата“ да бъдат основани на предварителна, цялостна оценка на въздействието, обхващаща устойчивостта – икономическа, социална и екологична. Настояваме специално внимание да се обърне на кумулативните ефекти върху земеделските производители – тъй като българските земеделци имат желание да бъдат част от зеления преход, но той трябва да е справедлив, предвидим и да отчита конкурентоспособността им, за да допринесат ефективно за повече устойчивост в производството. Разбира се, налице са и опасения по отношение на възможните ефекти върху сектора на земеделието, включително възможните нежелани такива, поради което трябва да търсим разумен и основан на конкретиката подход”. Всички искаме да живеем в по-чист и здравословен свят, земеделците също. Но те се опасяват, че преходът се случва твърде бързо и не могат да се адаптират. Могат ли да им гарантират политиците, че всичко ще става постепенно и без икономически сътресения за производството?
– Разбирам притесненията на земеделците и точно поради тази причина считам, че е важно да се организират информационни кампании и обмяна на мнения със сектора. Важно е политиците да се стремят да отговорят на въпросите на фермерите и да разяснят недоразуменията, които понякога се получават. От друга страна, ние също се запознаваме с различни аспекти на проблемите, с които секторът се сблъсква, и се стараем да ги поставим на вниманието на Комисията или да трансформираме исканията и идеите на сектора в изменения по законодателните предложения.
Да, вярвам, че преходът може да се извърши без сътресения, но това изисква и другите политически партии да обърнат внимание на тази стратегия и въпросите, касаещи земеделците.
Всъщност, част от целите на Стратегията и на прехода, който се стремим да постигнем, е достойни доходи за земеделците, намаляване на разхищението на храна, изкореняване на нелоялната конкуренция, модернизиране и оптимизиране на производството, чрез иновации, дигитализация и коопериране. Разработването на подходящи инструменти за постигане на тези цели има потенциала не да доведе до сътресения, а напротив, да повиши приходите на земеделците. Вярвам, че не трябва да се бърза, а да се отдели нужното време за научни анализи и оценки. Същевременно обаче и не трябва да се забавя прекомерно този процес, защото рискуваме да загубим конкурентоспособността на европейското земеделие и да пропуснем възможностите, от които секторът би могъл да се възползва.
– Вие проведохте серия от информационни кампании сред българските земеделци за новата Обща селскостопанска политика за следващия програмен период. Което също е изключително похвално. Земеделците трябва да са подготвени и в момента информацията е най-важна за тях. Кои ще са най-големите предизвикателства пред българските земеделци през идващия период? Ще успеят ли да се справят с тях? Какво споделиха земеделците пред вас?
– Доволна съм, че интересът към информационните кампании бе голям и ме радва изключително много фактът, че хората се интересуват от промените и насоката, която ЕС е поел по отношение на земеделието. В момента предизвикателствата пред земеделците, включително българските земеделци, са много. Една част от тях имат европейски характер, а други се основават на спецификите на отделните държави. Погледнато от европейската перспектива, предизвикателство за сектора ще бъде да успее да направи плавен и успешен зелен и дигитален преход в земеделието. Процесът в някои европейски държави вече е напреднал, докато на други места тепърва предстои.
Тук идва и следващото предизвикателство, но то има по-скоро национален характер, в нашия случай. Как да не изостава българският земеделски сектор от новостите и иновациите, които техни колеги вече прилагат. В България също има ферми, които можем да дадем като добър пример, но като цяло имаме нужда да наваксаме и то бързо, ако не искаме да загубим конкурентоспособността си.
Друго голямо предизвикателство в момента е и справянето с непрекъснато нарастващите цени на енергията и различни материали, което се отразява на всичко останало по веригата. Цените на хранителните продукти са се увеличили многократно, цените на различни продукти, нужни за производството – също, но за огромно съжаление, доходите на фермерите не следват тази тенденция. Ако това не се промени възможно най-скоро, рискуваме много земеделци да изпаднат в състояние, в което не могат да покриват разходите си и съответно да трябва да преустановят дейността си. Този проблем е изключително тревожен и земеделците няма да могат да се справят с него сами, вярвам, че държавата и ЕС трябва да предприемат незабавни мерки.
Не мога да не обърна внимание и на несигурността, която политическата криза създава, за всички сектори, включително и за земеделския.
Имаме нужда от стабилно правителство и подготвени експерти, които да се заемат с нелеката задача да разработят и структурират екосхемите, така че те да бъдат в съответствие с нуждите на земеделските стопани, да бъдат лесни за разбиране и изпълнение. Важно е да се подготви и планира добре разяснителна кампания. Българските земеделци трябва да се чувстват уверени, че има кой да ги чуе и да отговори на въпросите им. Те вече ми споделиха, че имат желание да работят за трансформирането на сектора, но трябва да им осигурим нужната подкрепа. Естествено, тук моментално идва и въпросът за намаляване на административната тежест и гарантиране на прозрачността на процедурите.
Сред основните приоритети на ДПС бе постигането на по-справедливо разпределение на средствата по отношение на малките земеделски производители и вярвам, че с реформата на ОСП успяхме да направим прогрес в тази посока. Така се опитахме да намерим решение и на друго сериозно предизвикателство, с което се сблъскват малките земеделски стопани и семейни ферми – недостиг на финансови средства.
Друг важен момент за земеделците е, как по възможно най-добрия начин да оптимизират разходите си и да извлекат възможно най-голяма добавена стойност от инвестициите си в техника и нови технологии. Това може да се окаже предизвикателство, но същевременно може и да се превърне във възможност, която да увеличи доходите им. Мисля, че българските земеделци могат да извлекат много ползи, ако заложат на сдружаване. Добра възможност в тази насока бе предвидена с реформата на ОСП. Има възможност за засилване на конкурентоспособността, чрез специфични за сектора интервенции, като подпомагането за организации на производителите. В допълнение, има и промените, в рамките на регламента за ООП, които предвиждат някои допълнителни изключения от законодателството в областта на конкуренцията, което ще позволи на земеделските стопани да работят заедно, включително и с други заинтересовани страни в хранителната верига с цел гарантиране на по-високи стандарти за устойчивост.
– Българското животновъдство – една болна тема. Защо според вас развитието на сектора в България е толкова трудно? Има ли шанс новата ОСП с правилата за преразпределителни плащания и други мерки, да помогне на българските животновъди да стъпят на краката си?
– Да, няколко пъти съм споделяла тревогата си, че сектор животновъдство не е достатъчно добре развит в България и трябва да променим политиката си в тази насока, защото държавата ни има голям потенциал. Назад във времето не успяхме да използваме различните възможности, предлагани по линия на европейско финансиране за сектора, но вярвам, че не можем да си позволим да допуснем тази грешка отново.
В тази връзка мисля, че не само ОСП може да бъде от ползва за животновъдния сектор, но и новият План за действие за насърчаване на биологичното производство. Виждам голям потенциал, особено за планинските и силно отдалечените региони, както и за малките земеделски производители.
Често подчертавам, че ДПС, още през 2016 г. включи в своята програма, като приоритет, производството на чисти храни, защото считаме, че това е начин да увеличим доходите на фермерите, да разгърнем потенциала на биоземеделието, да създадем заетост и да се превърнем в лидер за региона в производството и износа на качествени биопродукти. От 2020 г. производството на здравословни и питателни храни е вече и приоритет на Европейския съюз. Искаме това да се превърне и в един от националните ни приоритети, възможно най-скоро.
– Делегацията на ДПС в Европарламента бе поставила въпроса за изравняване на плащанията на българските земеделци с тези на колегите им от останалите държави, което е един изключително болен въпрос. Има ли вероятност това да се случи?
– Това е въпрос, който често коментирам, защото е много болезнен за ДПС. Ние не можем да се примирим със съществуващата дискриминация по отношение на българските земеделски производители. Условията и целите за изпълнение са еднакви, не може плащанията да не са! Нещо повече, нашите земеделски производители полагат сериозни усилия да отговорят на непрестанно растящите очаквания към сектора. Държа да отбележа, че в тази битка не сме сами, има още няколко държави, които също дават гласност на съществуващата дискриминация.
Преодоляването на разликата в европейското подпомагане е сред основните ни приоритети още от влизането ни в ЕС през 2007 г. Въпреки предвидените изравнявания на плащанията, българският фермер продължава да получава най-ниските субсидии в Европа. Да, делегацията на ДПС в ЕП предложи уеднаквяване на плащанията, което да се случи до края на 2022 г. Настоявахме за това както по време на работата ни по Преходния регламент, така и по реформата на ОСП. За огромно наше съжаление, няколко гласа не достигнаха, за да се приеме това предложение в Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Обнадеждени сме от увеличаващата се подкрепа и ще продължим да внасяме нашите предложения, докато тази несправедливост за българския земеделец не бъда отстранена. Нещо повече, ще използваме всички налични инструменти, с които институциите разполагат, докато не се уверим, че нашите земеделци получават толкова, колкото и колегите им от западна Европа.
– Какво е вашето мнение за Плана за възстановяване и устойчивост, в частта му за земеделие, който представихме в Брюксел? Има ли потенциал настоящият План да помогне българското земеделие да стане по-устойчиво? Правилно ли според вас беше отпадането на рехабилитацията на инфраструктурата на „Напоителни системи“ от него?
– Първо искам да обърна специално внимание на т.нар. NextGenerationEU, който е нещо повече от план за възстановяване — това е уникална възможност да излезем по-силни от пандемията, да преобразим нашите икономики и общества и да преобразим Съюза така, че той да носи ползи за всички хора, живеещи в него. Това определено бе възможност, която идва веднъж и аз съм разочарована, че не успяхме да се възползване максимално от нея.
Виждам отпадането на рехабилитацията на инфраструктурата на „Напоителни системи“ от Плана за възстановяване като пропусната възможност. Как може да говорим за модерно земеделие, за ефективно напояване, което да пести водните ресурси, без да инвестираме в напоителни системи? Изглежда не сме си научили урока, защото пропускаме поредната възможност. Визирам възможността, която имахме в изминалите два периода, по линия на Програма за развитие на селските райони. Тогава също не предприехме действия да използваме средствата, които бяха предвидени за напояване. В момента отпадането на напояването от Плана за възстановяване означава, че тази рехабилитация трябва да се случи или със средства по линия от ОСП, за сметка на земеделците или с национални средства.
Силно се надявам, Планът ни за възстановяване да помогне българското земеделие да стане по-устойчиво. Вярвам, че ако не сме го разписали добре или не сме предвидили нужните мерки, за да изградим по-силна и по-устойчива Европа, то няма да получим средствата. ЕС ще инвестира в екологосъобразни проекти, технологии и политики. Това е реалността и ние трябва да се адаптираме.
– Оптимист ли сте за българското земеделие?
– Разбира се, че съм оптимист. Виждам много възможности за развитие на българското земеделие. Да, притеснителен е фактът, че броят на земеделските производители намалява. Държавата ни има нужда от дългосрочна стратегия и мерки за насърчаване на приемствеността в земеделието. Трябва да създадем условия и да мотивираме младите хора да се занимават със земеделие, това е и предпоставка за запазване на жизнеспособността на селските райони. Когато казвам земеделие, обърнете внимание, че имам предвид модерно земеделие – с нужната техника, инфраструктура, дигитализация, нови методи и технологии. Вярвам, че младите хора могат да допринесат много за този преход. Време е и да започнем да говорим и за прецизно земеделие, земеделие в градски условия и за разширяване на биологичното производство, без това да поставя в опасност конвенционалното земеделие в страната ни. Предвидени са много възможности за земеделците в ОСП и чрез други инструменти, важно е България да съумее да разпише Националния си стратегически план по възможно най-добрия начин, за да няма закъснения и да може да се възползваме от възможностите, които Съюзът ни предлага. В този процес трябва да се чуят и нуждите на сектора. Техните идеи и притеснения следва да се отразят както на национално ниво, така и на европейско, особено по отношение на всички политики, касаещи производството на храни и защита на околната среда.
