Заповед за събаряне на селскостопански постройки, изпълнена без да е влязла в сила, а по-късно отменена като незаконна, съсипва агробизнеса на едно семейство, както и съдбите на двама съпрузи и трите им деца. Това се случва в едно българско село през 2015 година, когато страната ни вече е член на Европейския съюз, но за момента не успява да защити правата на обикновения човек и неприкосновеността на неговата собственост. По-късно пострадалият фермер печели всички заведени дела срещу общината, издала заповедта и съборила оборите му, но така и не успява да възстанови стадото си. А през април тази година си отива от този свят, оставяйки вдовица и три деца сираци. Последното от тях, заведено от почернената жена за неимуществени вреди, също приключи в нейна полза. За жалост, тази победа няма да й върне съпруга и агробизнеса, нито ще убеди децата й, междувременно емигрирали в чужбина, че родината им е хубаво място за живеене и могат да са щастливи тук.
Историята се разиграва в село Голямо Белово. Любомир Варев е собственик на наследствен имот с площ 472 кв.м, който никога не е разделян и винаги е бил едно дворно място. При изготвянето на нова кадастрална карта обаче неправилно бил разделен на два парцела, като в единия попадала къщата му, а в другия – стопански постройки, където отглеждал крави и съхранявал фуража за тях. Така парцелът с тях се оказва общински, а самите сгради – незаконни.
В исковите си молби до съдилищата и Любомир, а сега и съпругата му Павлина споделят съмненията си, че със заповедта за събаряне кметът на община Белово Костадин Варев е търсил вендета срещу Любомир, който бил един от неговите опоненти. Двамата мъже дори са роднини, а когато градоначалникът бил избран, Любомир дори се зарадвал, тъй като се надявал, а и жителите на общината очаквали неговото успешно управление на град Белово и на цялата община.
Но през 2015 година, няколко месеца преди да приключи мандата му, той подписал договори за продажба, с които прехвърлил на две частни дружества около 31 000 декара общински земеделски земи. С тези договори земите на общината били продадени от кмета без търг, на няколко пъти по-ниска цена от реалната им пазарна цена, като дни след това били ипотекирани от новите собственици за кредит от около 11 000 000,00 лв. Двете дружества, които тихомълком придобили общинските земи, станали собственици и на всички общински пасища и мери, където както Павлина и Любомир, така и останалите животновъди от Беловска община пасели животните си. Разочарованието на хората от кмета било голямо. Семейство Вареви, както и други жители на общината не можели да останат равнодушни и подали жалби срещу незаконните продажби на земите на общината. Заради подадените сигнали прокуратурата започнала разследване за умишлена безстопанственост на кмета. Било образувано и гражданско дело за установяване незаконността на продажбите. Техните жалби привлекли вниманието на обществеността върху тези незаконни действия, но Павлина и Любомир не предполагали, изразявайки гражданската си и човешка позиция и заставайки срещу неправдата, както и отказът им да подкрепят Костадин Варев като кандидат за втори мандат, ще доведат до скандалния инцидент, разиграл се дни след преизбирането му за кмет на общината на 1 ноември 2015 г.
По онова време Любомир се занимавал с отглеждане на крави и същевременно работел на смени в София. На 20 ноември същата година бил на работа, когато Павлина му се обадила, че са дошли служители на общината с багери да събарят оборите в двора им, твърдели, че са незаконни. Жената поискала да види заповедта, но те не я показали. Ужасена и безсилна, тя помолила мъжа си да се прибере. Докато го чакала обаче, работници изнесли от имота им 150 бали сено и дървен материал на талпи и ги откарали към Белово. Когато Любомир пристигнал, и на него отказали да я представят. Когато се опитал да покаже на работниците документите на имота, те заявили, че не им влиза в работата да четат нотариални актове. Виждайки с очите си как събарянето вече започва, в отчаян опит да спрат машините, двамата съпрузи се качили на покрива на едната сграда и въпреки студа и лошото време, останали там, докато бригадата, изпратена от общината, не си тръгнала.
Рано сутринта на 23 ноември, понеделник, Любомир подал жалби до полицията и прокуратурата в Пазарджик, както и до Административния съд в града срещу заповедта. На същия ден в дома им отново дошли общинските служители с техника за събаряне. Обяснили им за подадените жалби и ги помолили да си тръгнат, но това отново не дало никакъв резултат. Разбирайки, че няма друга възможност да ги спре, докато органите до които подал жалби вземат отношение, съпругът на Павлина отново се качил върху покрива на обора, за да не я разрушат и да не затрупат животните в нея. Повече от половин ден стоял на покрива на сградата в студа, преди да си тръгнат за втори път служителите, без и този път да успеят да съборят стопанските постройки.
Във вторник работниците и багерите дошли заедно с десетина полицаи, които също отказали да видят както документите за имота, така и тези за образуваното административно дело срещу заповедта за премахване на сградите. А Любомир и Павлина за трети път се качили на покрива, за да осуетят акцията.
Вечер, когато общинските служители си тръгвали, фермерът обикалял из селото, опитвайки се да намери свободни обори, където да настани животните си. Не намерил – където имало свободни, хората отказвали да му ги предоставят, страхувайки се от гнева на кмета.
На 25 ноември мъжът се срещнал и с тогавашната зам.-областна управителка на Пазарджик, която след като се запознала с представените от него писмени доказателства и след като изслушала становището на юристите на Областната управа, разпоредила да бъде изпратено писмено становище до кмета на община Белово с указания за спиране на събарянето на постройките до произнасянето на съда по жалбата му срещу заповедта за премахване. Кметът обаче не се съобразил и с това становище и не спрял действията по събарянето. На същия ден пред очите на съпрузите и един от синовете им били съборени двете им стопански сгради. Единственото, което можали да направят преди да съборят сградите, било да развържат животните си и да ги пуснат в двора, за да не бъдат затрупани при събарянето. От силния шум на машините и на падащите строителни материали при разрушаването, животните съборили телената ограда с циментови колове в края на имота и се разбягали из селото, а по-късно четири от тях умрели.
Акцията накарала хора от селото да дойдат, за да изразят човешко съчувствие към Вареви. На част от насъбралите се съседи и близки били съставени актове, защото с присъствието си пречели на събарянето. Тогава на място пристигнала зам.-областната управителка и поискала да й покажат заповедта за премахване, но и на нея такава заповед не била показана.
На следващия ден държавната служителка дори пристигнала заедно с тогавашния омбудсман на републиката. Срещнали се лично с кмета на Белово, като отново поискали заповедта, той обаче отново отказал да я представи. Нещо повече – след две седмици пак изпратил бригадата, за да доразруши оборите и плевнята.
Около година по-късно Административният съд в Пазарджик излиза с решение, че заповедта за премахване на сградите е незаконосъобразна, а после Върховният административен съд потвърждава окончателно това решение. Отделно семейството води дело за доказване на собствеността върху собствения си имот, а магистратите признават, че частта от него с оборите и плевнята неправилно са нанесени в новата кадастрална карта като отделен парцел. Любомир печели и съдебна битка за имуществени вреди – присъдени са му 57 444 лева компенсация, над 13 000 лева лихви, обезщетение за забавено плащане, 1108 лева за иззетите 150 бали сено и 2 кубика дървен материал, 254 лева лихви върху тях, както и 3200 лева за разноски по делото. Окончателното решение на Върховния административен съд излезе на 16 септември, пет месеца след смъртта на фермера. Приживе той е депозирал и иск за неимуществени вреди. В него сочи, че допреди инцидента не вземал никакви лекарства. След стреса от случилото се здравето и на двамата с жена му се влошило. Мъжът развил хипертония и преддиабетно състояние, вече е зависим от медикаменти, не можел да спи при мисълта, че няма къде да гледа животните и ще се наложи да ги изколи, да изгуби бизнеса си, да не може да издържа семейството си. Хората от обкръжението му започнали да го избягват – в очите им изглеждал като нарушител на закона. Станал нервен, потиснат, избухлив, спрял да се храни. И досега много от хората в общината не знаели, че е наказан несправедливо и печели делата срещу общината. Не могъл да спре сина си, който искал да избяга далече от това място, където цари беззаконие и където не вижда надежда, че може да се промени нещо.
Изслушани са и вещи лица, които са категорични, че смъртта на четирите животни и влошеното здраве на стопанина им са в пряка връзка с понесения стрес, а впоследствие – оставането на кравите под открито небе през зимата и без храна. Искът на животновъда е частично уважен – общината е осъдена да му плати 11 000 лева за неимуществени вреди, както и лихви.
Наскоро подобно решение е взето и по подобен иск, внесен в съда от Павлина. Тя също описва колко зле са се отразили на здравето й, на отношенията в семейството, както и на отношенията им с околните наказателната акция, стресът от преживяното, отчаянието от загубата на бизнеса им, вследствие на което започнала да вдига високо кръвно налягане. Искът е уважен частично – Община Белово е осъдена да й плати 4000 лева обезщетение, както и да поеме част от съдебните разноски.
Последните две дела все още нямат окончателни решения, вероятно ще бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Както и да приключат обаче, компенсациите няма да върнат погубения човешки живот и няма да изтрият зловещия отпечатък от съзнанието на неговите близки от несправедливостите, на които са били подложени, и от които държавата в лицето на зам.-областен управител, омбудсман, полиция и прокуратура не са успели да ги предпазят.
Стоимена Александрова
