- Нямаме избор, трябва да оцелеем, категорична е Радослава Рогова от добруджанското село Котленци
- За да е истински бизнес отглеждането на млечни животни, млякоjо трябва да се изкупува над 1 лв./л
- Много фермери обаче ликвидират стадата си, тъй като не издържат на лавинообразното нарастване на разходите
„Никога не е било толкова сложно и трудно! Опитваме се да се спасяваме. Това сме избрали и някак трябва да продължим!“. Това споделя Радослава Рогова, животновъд от добруджанското село Котленци. Тя е потомствен фермер и в момента цялото семейство е ангажирано с отглеждането на 250 крави от породата Холщайн. Захванала се е с животновъдство още през 2003 г., а от 2008 г. започва да го превръща в професионален бизнес.
Радослава споделя, че донякъде фермата е „облекчена“ от факта, че от години произвежда собствен фураж и в момента купува само шрот. Семейството обработва 2500 дка земя само и основно за изхранване на породистите животни във фермата. На тях се отглежда царевица за зърно и силаж, люцерна, разпределени са пасища и мери. „Предстои обаче изплащане на ренти, които са около 30 % от добивите. Това означава, че трябва да отделим по 100-120 лв./дка“, пресмята младата дама.
„Не мога да си представя, ако сега трябва да купуваме царевица. С това тройно увеличение на тока и с всички трупащи се като лавина разходи става много страшно!“, допълва Радослава. Още преди години заради ниската изкупна цена на млякото семейството инвестира в собствена мандра, регистрира я по Наредба 26 и започва да произвежда млечни продукти – кашкавал, сирене, кисело мляко, извара, краве масло. Продуктите се реализират директно в животновъдното стопанство във фермата или по фермерски пазари.
За да има някаква рентабилност в една ферма, млякото трябва да бъде над 1 лв./л, категорична е Радослава. „Това обаче го пресмятахме при цена на царевицата от 35 ст./кг. Сега вече е 50 ст./кг. За да е истински бизнес отглеждането на млечни животни, млякото трябва да се изкупува над 1 лв./л“. В същото време от приходите от реализираните млечни продукти не могат да се покрият разходите. Радослава дава пример с цената на сиренето, която не може да бъде повече от 10-12 лв./кг. Причината не е само в ниската покупателна способност на потребителите, а и във факта, че на пазара има „100 вида имитиращи продукти на ниска цена“. Така дори и при крайния продукт фермерът не може да отчете печалба и е показателно за нарастващата инфлация. „Получава се така, че от приходите не можем да посрещнем разходите. С бързо променящите се цени на всичко се оказва, че в един момент работим под себестойност. Ето, сега трябва да плащаме за пасищата и трябва да имаме пари в сметката си. Да, ама няма. Това означава, че нещо се е объркало. Да не говорим за инвестиции! Всичко, което сме започнали през последните години, е на база кредити!“, обяснява още младата дама. Според нея точно това е причината много от фермерите да не издържат и да ликвидират стадата си.
„Избрала съм да бъда фермер, цялото семейство е с мен – съпругът ми Светлин, дъщеря ми, майка ми. Няма как да се откажем след толкова години труд и инвестиции, за да изградим един модерен бизнес“, споделя Радослава. От 1992 г. до момента във фермата усилия са вложили две поколения животновъди. Третото поколение в лицето на дъщеря й също вече дава ценен принос във фермата с идеи и успешните им реализации. Бъдещият зооинженер успява да съвмести студентските лекции и ежедневния труд във фермата.
Радослава и Светлин в момента са подали документи за разширение на мандрата – отново с цел повишаване на рентабилността. С построяване на новата сграда ще се вдигне капацитетът на преработената суровина от 1 000 л на 2 000 л дневно. Всичко това е с цел подобряване на качеството и разширяване на асортимента. В удвоената мандра ще се произвеждат сирене, кашкавал, кисело мляко, краве масло, плодово мляко, кашкавалено роле, сирене с маслини и други бутикови млечни продукти.
„През годините сме инвестирали в редица нововъведения. Започнали сме от нулата, но успяваме да правим така, че да гледаме животните по-добре, по-професионално”, разказва Радослава и пояснява: „Последната ни инициатива е внедряването на роботи, които да доят кравите. Отне ни доста време, средства, усилия, но мисля, че вече сме на финала. Започнахме да обучаваме кравите сами да ходят при машините и да ви кажа, бързо се учат. Така постигаме по-високо качество и точност. Уникални са роботите!“, не крие радостта си фермерката. Тя допълва, че през годините постоянно правят всичко възможно фермата да се развива – закупено е оборудване за животните, изградено е торохранилище, отговарят на всички изисквани яза хуманно отношение към кравите. Инсталирали са чесала, поилки, делители, скреперно почистване, а за качественото изхранване на животните помага силажокомбайн.
Габриела Събева
