loader image

Патогените настъпват в земеделските земи

Забраната на определени активни вещества в ЕС може и да е оправдана, но все още няма алтернативни методи за борба с болестите

Агр. Петър Кръстев
Промените в климата могат да станат един от факторите за повишаване на риска от заразяване на земеделските култури с патогени. Но дори ако климатът не се променя стремително, натрупването на патогени в почвата в повечето аграрни региони на света вече представлява сериозна заплаха за селското стопанство.
Неотдавна изследване на група руски учени, ръководени от Даниел Бебер, е показало, че в близките години нараства рискът от заразяване с 80 гъбни и оомицетни (гъбоподобни) растителни патогени. Промени във видовия състав на патогените вероятно ще настъпят в селскостопански региони на САЩ, Европа, Китай и др. Много изследователи смятат, че това ще представлява сериозен риск за продоволствената сигурност. А експертът по болести по растенията Дайън Сандърс в статия в сп. Nature News&Views отбелязва, че по-нататъшният ръст в броя на патогените в полетата може да доведе до нови епидемии, подобни на ирландския „картофен глад“ през 1840-а година, когато от недохранване са починали над 800 хиляди човека.
Натрупването на патогените означава, че земеделците ще бъдат принудени да увеличат прилагането на фунгициди за защита на реколтата
Освен количествения показател, расте и интензивността на внасяне на препарати, потискащи патогените. Агрокомпаниите, практикуващи земеделие по интензивни технологии, провеждат по 2 – 3 фунгицидни обработки за сезон. Например в Германия 99% от пшеничните полета се обрабатват с фунгициди не по-малко от два пъти. Напоследък в много страни набира сила друга тенденция: отказ от химични средства за растителна защита в полза на биологичните, или най-малко на интегрираните такива.
Идеите са радикални, мерките – постепенни
Забраната за прилагане на опасни активни вещества става все по-често в много аграрни страни. Така към края на тази година още едно активно вещество в широко използвани досега фунгициди ще бъде забранено във Великобритания. В страните от Евросъюза този продукт също се счита за опасно за здравето на човека и околната среда. Британските фермери и агрономи още в началото на годината предупредиха за сроковете на въвеждане на забраната: последната дата за съхранение и използване е 31 октомври, 2021 година.
В самия Европейски съюз например във Франция е въведена програма – „План EcoFito“, която предвижда намаляване на употребата на пестициди и забрана на някои активни вещества, както и активно насърчаване на биологизацията на земеделието.
Швейцария отиде по-далеч от другите страни и проведе национален референдум за пълна забрана за използване на синтетични пестициди за селскостопански, частни и търговски цели, която трябва да бъде въведена в рамките на десет години. Повече от 60% от жителите на страната обаче не подкрепиха такова радикално решение. В резултат на това Швейцария избра по-прагматичен вариант, който постепенно ще намали рисковете, свързани със синтетичните пестициди. До 2027 г. се планира двойно намаляване на използването на химични препарати за растителна защита.
В Русия политиката за ограничаване и забрана на фунгицидите е по-малко строга. Така например фунгицидите на база активното вещество, които тази година ще бъдат забранени във Великобритания, се използват в Русия. Според експерти от компаниите-членки на Комитета на производителите на продукти за растителна защита към Асоциацията на европейския бизнес тези фунгициди са били много популярни през миналата година. В същото време според статистиката на Руския съюз на производителите на химически продукти за растителна защита около 70% от продажбата на фунгициди се пада на чуждестранни производители. В Русия също постепенно набира сила тенденцията химичните фунгициди да се заменят с биологични продукти или поне да се намали тяхното количество.
Сеитбооборот, торове и разумен подход
Докато стартират новите проекти, земеделските производители все повече разчитат на отдавна доказани методи и техники. Едно от тях е сеитбообращението, което е доста ефективно при контролиране на някои патогени, живеещи в почвата или върху растителните остатъци. Например, за да се намали вредността на кореновото гниене на граха в почви, които не са черноземи, се използва 8-10-годишна пауза в отглеждането на културата. И това временно прекъсване позволява да се намали процентът на заболеваемост до приемливи стойности. За оздравяване на почвата от причинителя на гуша по зелето, картофите и фуражните кореноплодни култури също може да се използва разумен и подходящ сеитбооборот. Доказано в практиката е, че прекъсването на отглеждането на зеле за 3 години на определена площ значително лекува почвата от патогена и спомага за увеличаване на добива от културата.
Разбира се, сеитбообращението не може да помогне в борбата с всички патогени. То не контролира например фузариума. В случая могат да се използват други средства за намаляване на тази болест, например програма за подхранване на културите. Известно е, че правилното хранене на културите ги прави по-устойчиви на болести.
Ще заменят ли биологичните препарати химичните фунгициди в близко бъдеще?
Това е малко вероятно. Въпреки значително увеличаване на производството на биофунгициди, научните изследвания за тяхното създаване и мерките за държавна подкрепа, реалните обеми на използване на биологични продукти за растителна защита все още са ограничени. Ясно е обаче и друго: разпространението на патогените и нарастването на замърсяването на почвата с химични продукти ще принудят земеделските производители да намалят количеството „химия“ и да преминат поне към интегрирани схеми за контрол на патогените.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X