В сливенското село Чинтулово едно семейство гледа „царици“ на тъмно вече 22 години. Става въпрос не за хора със синя кръв, а за култивирана печурка, която е основен вид търговска гъба, а това е причината и производители, и търговци да я наричат „царица на гъбите“.
Екатерина Джелебова и семейството й са превърнали някогашния стопански двор на селото в място за бизнес и са разположили там трите си гъбарника с 1 000 торби компост вътре.
Това е мястото, където денонощно се полагат грижи, за да се стигне до добра продукция, която да реализират на пазара. Гъбата не е кой знае колко капризна за отглеждане. Мицел си купуват от лаборатория във Велико Търново, а компоста си го правят сами.
Печурката е хетеротрофна сапрофитна гъба, която се състои от талус (мицел) и плодно тяло. Тя не фотосинтезира като зелените растения. Храни се с готови органични и минерални вещества, които извлича от полуразложени растителни и животински остатъци. Плодното й тяло се състои от пънче и гугличка.
„Отглеждането е трудоемко, денонощно, при нас няма празници. Те се поливат, берат, материала се бърка. Докато излязат гъбите много важна е температурата, която се поддържа с климатици -26 градуса, а когато правят завръзчета, се сваля на 16-17 градуса. Следи се влажността, която за разлика от температурата, е една и съща през цялото време на развитие. Важна особеност е, че гъбите се гледат на тъмно, на тях светлина не им е нужна“, разказва производителката.
40-50 дни са нужни докато заложат мицел и изкарат готови за продажба гъби. 4-5 хил. лв. инвестират в едно зареждане. „Много трудно успяваме да си покрием разходите, особено последната година. Нещата са на приливи и отливи, понякога сме и на загуба, но не се отказваме. Хората ни познават вече толкова години, свикнали са да работят с нас, клиентите ни имат доверие, което сме градили с години. На борсата, на стоково тържище, на пазара за плодове и зеленчуци реализират цялата си продукция. Цената на килограм гъби с добро качество е 4 лв., 4,50 лв. е най-скъпата гъба при нас. Нашите цени са по-ниски, полските гъби вървят по 5-6 лв. за килограм. Имаме и стока за по 3.00-3,50 лв. , като разликата в цената се дължи на качеството и търговския вид. По-чистите и бели са по-скъпи от тези, които са изцапани с пепелина и нямат търговски вид, иначе гъбите са едни и същи“, уточни Екатерина.
По думите й, печурките, които се отглеждат на пепелина са малко по- евтини. Оскъпяването идва, ако гъбите се отглеждат на торф и за тях съответно продажната цена на дребно е по-висока, иначе на стоково тържище са на 3,50 лв. всички защото се купуват на едро и няма значение на какво се отглеждат.
„Около 300-400 касетки се берат на вечер когато е „фула“ или пикът на готова продукция. В рамките на три-четири дни, берем по 12-15 часа, а работната ръка е семейството защото никой не издържа на това темпо. Като продукция годишно изкарваме от 6-7 до 10 тона. Това все пак зависи от мицела и материала, ако валят дъждовете много се измива материала и няма толкова,“ поясни още тя.
Яна Дамянова
