loader image

Климатичните условия определят оптималните срокове за сеитба

Както ранната, така и късната сеитба на зимните житни култури имат предимства и недостатъци

Агр. Петър Кръстев

В последните 5 10 години сроковете на сеитба на зимните житни култури са в нетипични граници. Кое кара земеделците да сеят по-късно, доста рисковано и притиснати от времето, в скъсен срок? Основният и освен това неконтролируем проблем е промяната на климата, а именно дефицитът на продуктивна влага не само в зоната до 5 см дълбочина на почвения слой, но и разпространението на дефицита на запасите в метровия слой.

Именно дефицитът на влага води до изместване на оптималните срокове на сеитба: това могат да бъдат както ранни сеитбени кампании, така и късни – втора или трета десетдневка на октомври, че вече и в ноември, докато падне сняг. Например, като се вземат предвид критичните хидрометеорологичните условия на лятно-есенния период, времето за сеитба на зимни култури през 2021 г. се измести доста назад – основната сеитбена кампания започна не в началото, а почти в средата на октомври. И отново това се дължи именно на липсата на валежи и ниските запаси от влага в почвата.

Очевидно такива условия все по-често ще повлияват на сроковете на сеитба и производителността на растенията като цяло. В началния период на развитие на културите протичат определени физиологични процеси, които са през есенния период. През есента растенията трябва да достигнат подходящата фаза на развитие, което е важно за целия период на растеж до края на вегетацията. От това зависи в какво състояние растенията ще навлязат в зимата, успеха на презимуването, устойчивостта на абиотични фактори на влияние през зимно-пролетния период, възстановяване от зимата. Оптималното есенно развитие има пряка връзка с устойчивостта на растенията към неблагоприятни хидрометеорологични условия след възстановяване на вегетацията през пролетта и нормално протичане на физиологичните процеси, продължаване на развитието и като цяло залагане на реколтата.

За покълване семената от зимна пшеница изискват минимална температура от 2 – 4°C, а оптималната е 20 – 25°C. Що се отнася до съдържанието на влага за покълване на семената, минималното количество трябва да бъде най-малко 30 – 35% от теглото на колеоптила, а оптималното най-малко 42 – 45%. Именно по време на набъбване на семената съдържанието на влага е ключов фактор. По-късно, по време на поникване, интензивността на поглъщане на вода се увеличава и започва растежът на зародиша и ембрионалния корен. При дефицит на влага покълването може частично да спре, а в случай на набавяне – процесите се възстановяват и продължават да протичат отново.

Рискове на ранната сеитба

В случаи на по-ранни сеитби от средата на септември, при благоприятни хидрометеорологични условия, особено овлажняване, в повечето случаи е възможно да се получи прекомерен растеж и развитие на културата. По този начин се провокира формирането на голяма вегетативна маса. Доста често се случва обратното – при провокативни дъждове растенията започват да се развиват нормално в началния период, а след това активната вегетация се прекратява поради неблагоприятни почвени условия и по-точно липса на влага. Недвусмислено е, че производителността при такъв срок на сеитба ще бъде няколко пъти по-ниска от генетично заложения потенциал на сорта, който е засят в оптималното време.

Дълбочината на сеитба при достатъчно влага трябва да е не повече от 3 см, сеитбената норма може да бъде в диапазона от 45 – 500 семена/м2 и зависи от предишни проучвания, получени точно в условията на конкретното стопанство. Нормата на сеитба също се изчислява, като се вземат предвид запасите от влага, хранителните вещества в почвата, интензивността на технологията на отглеждане, предшественикът и сортовите характеристики. Обикновено, при ранна сеитба и достатъчно влага пшеничните растения имат прекомерно братене, така че сеитбената норма може да се намали. Броят на братята може да достигне осем, а при достатъчно ниво на хранене и благоприятна температура на въздуха може да достигне десет. При силно студоустойчивите сортове, преди да настъпи зимата, със средно ниво на братене, растението трябва да има най-малко три до четири развити братя, а при по-малко студоустойчивите сортове – два или три.

При зърнено-житните култури броят на образуването на братя е сортова характеристика, така че това ще се отрази и на броя на продуктивните стъбла, образувани от растението през вегетационния период. Съответно образувалата се прекомерна биомаса на културата е основният признак, че посевът е гъст. През есенно-зимния период това означава, че част от тази биомаса ще отпадне. Интензивността на отмиране е в зависимост от хидрометеорологичните условия на отглеждане, а резките спадове и липсата на снежна покривка са решаващи в този процес.

Измръзването е основният риск, особено в случай на неравномерно разпределение на дебелината на снежната покривка или нейното отсъствие. Ще има и недостиг на захари във възлите на братене – това обикновено се случва, когато е налице ниска или прекомерно висока сеитбена норма. Освен това ранната сеитба се напада много повече от късната сеитба от житни мухи (шведска, хесенска), цикади, листни въшки, които са причинители на вирусни заболявания. Като цяло всичко това води до загуби на реколтата. В най-добрия случай те могат да бъдат 50 кг/дкa, или дори няколко пъти повече. Доста често се случва, анализирайки количеството на валежите за вегетационния сезон, да се окаже, че тяхното количество отговаря на нормата, но влагата не е равномерно разпределена в критичните фази на развитие, които са решаващи за производителността.

Късната сеитба също има особености

Късните срокове на сеитба на зимната пшеница са през второто или третото десетдневие на октомври. Практиката вече познава масова сеитба и през ноември. В този случай се получават редки посеви, неизравнено поникване, различна височина на растенията и в бъдеще изоставането им във фазите на развитие (физиологична неравномерна възраст на растенията). Също така има голяма вероятност растенията да влязат в зимата без формиран възел на братене и да имат ниско ниво на зимна издръжливост, т.е. да не са закалени. За късната сеитба са характерни физиологично изчерпване на растенията, хетерогенност в зимната издръжливост. Да, всичко това е следствие от увеличаване на дълбочината на сеитба на семената, към което агрономите често прибягват в случай на дефицит на влага. Обикновено при късна сеитба сеитбената норма на пшеницата често се увеличава до 600 – 650 семена/м2, за да се предотвратят загуби и да се постигне планираната гъстота на сеитба. В същото време има мнение, че увеличаването на сеитбената норма води до увеличаване на конкуренцията между растенията за влага и наличието на хранителни вещества точно в началния период. В резултат на това растенията не получават необходимата студоустойчивост и необходимото физиологично развитие. Ето защо намаляването на сеитбената норма е много актуален и в същото време спорен въпрос, особено при неблагоприятните хидрометеорологични условия на есенния период, които съществуват през последните няколко години.

Ако основният проблем на ранната сеитба е прекомерното братене и увеличаването на биомасата, то при късните срокове на сеитба напротив, това е слабото братене на растенията.

Доста често наблюдаваме как растенията от късните сеитби образуват само два или три листа през есента. Основното братене при такива посеви протича през пролетта.

Лошото състояние на посевите при късната сеитба на зърнено-житните култури може да бъде причинено и от следните фактори: кратък дневен час, неблагоприятни температури на въздуха и почвата, резки колебания и промени в дневните и нощните температури, слабо усвояване на азот (при засушаване и използване на недостъпни форми на торове), голяма гъстота на растенията, прекомерна дълбочина на сеитба на семената в почвата.

В началото на фаза братене от възела на братене израстват допълнителни корени, които са разположени около основното стъбло и дават допълнителна устойчивост на растенията. Те образуват основната коренова система. При късни срокове на сеитба е препоръчително да се избират сортове с кратък период на яровизация – това са сортовете, които могат да осигурят висока продуктивност при по-късна сеитба. По този начин може да се предотврати намаляване на загубата на добив от късна сеитба.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X