Целта на кампания „SOS Българска роза“ е не просто еднократна помощ, а промяна в политиките спрямо сектора
Да се даде шанс на малките розопроизводители, които са гръбнакът на този традиционен за българското земеделие сектор – това е крайната цел на кампанията „SOS Българска роза“, отбелязва една от водещите фигури в нея – Миряна Георгиева от сдружение „Българска розова долина“. Част от акцията е събиране на дарения, с които ще бъдат изплатени компенсации на дребните производители, предавали розовия цвят под реалната му себестойност това лято и понесли тежки загуби. Идеята на кампанията обаче не е просто да се даде еднократна помощ, а да се привлече внимание върху този най-български сектор от земеделието, да се извоюват положителни промени, да се разработят адекватни политики, да се коригира Стратегията за развитие на българското розопроизводство и розопреработка 2021-2027 г. Първите стъпки в тази насока са направени – изпратено е писмо до Министерството на земеделието, храните и корите с пет конкретни искания, а от 18 ноември започна и подписка в подкрепа на тези искания.
От „Гласът на земеделеца“ потърсихме по този повод Миряна Георгиева. Еко как отговори тя на нашите въпроси.
– Г-жо Георгиева, вече става ясно, че борбата на сдружение „Българска розова долина“ няма да се изчерпва само с дарителската кампания, която организирате. Какво още може да очакваме от екипа Ви?
– Стартирахме кампанията „SOS Българска роза“, за да помогнем на розопроизводителите тази година, когато те понесоха тежки загуби от ниските изкупни цени. Знаете, че имаше схема за подкрепа от Държавен фонд „Земеделие“ но за онези от тях, които не са брали цвят. Останалите, които са брали и предавали на цени под себестойност, никой не ги обезщети, за да могат да изкарат зимата, а и да финансират следващата си стопанска година, да не се откажат. Ние сме наясно, че една такава кампания не може да помогне устойчиво на сектора. Това е краткосрочна кризисна интервенция. Но дългосрочно искаме да работим заедно с държавата и с целия бранш и да направим така, че да се преборим за адекватни политики за изразходване на публичните средства, а стимулите, които държавата дава, реално да достигат до хората – до всички! – и браншът да процъфтява.
– Всъщност Вие точно с такава идея сте започнали кампанията – за да привлечете вниманието върху дългогодишните и нерешени проблеми в сектора, който е в колапс, така ли?
– Точно така. Истината е, че е много важно да съберем помощта за всички пострадали от ниските изкупни цени през това лято. И тя в момента е наистина необходима, защото ако сега не успеем да ги подкрепим, някои хора ще се откажат. На 18 ноември в Стрелча се срещнахме с над 30 розопроизводители, които споделиха, че са готови да си изоставят полетата. Аз даже си записах думите на някои, защото ме трогнаха. Единият каза: „Днес виждам, че има надежда. Редно е да се хванем дори за сламката. Защото надеждата ни ще умре последна“. Друг човек каза: „Това е семеен бизнес. Има хора с по два-три декара. Искат да си продадат розите, за да си купят дърва за зимата“. Реално гръбнакът на розопроизводството всъщност са едни много малки семейни колективи, които обаче са изключително борбени. Те са истинските герои на розопроизводството. И ако не им помогнем сега, има реален риск те да се откажат. И то да се откажат толкова много хора, че ние после да не можем изобщо да ги върнем на полето и да си стабилизираме бранша. Така че – да, помощта сега е необходима, но нашата идея е това да бъде само първата стъпка към едно устойчиво развитие на самия бранш. За което ние трябва да работим и с държавата и е много важно държавата да ни чуе.
– Всъщност големият пропуск в българското земеделие като цяло в момента е това, че за малките производители – като семейните бизнеси, които и Вие споменавате – няма никаква подкрепа.
– Точно така е. Унищожиха и зеленчукопроизводството, овощарството, градинарството, унищожиха много сектори с неадекватна политика. Аз не мога да кажа дали тази политика е неадекватна поради некомпетентност или поради интереси, които се защитават, лобистки интереси. Но е факт, че са съсипани цели браншове, с които България е била лидер в нашия регион. Това е напът да се случи и с розопроизводството. Първата стъпка беше, когато фалираха много розопреработватели с навлизането на чуждестранните фирми на българския пазар. Те първо дойдоха като клиенти за българското розово масло, след това си купиха дестилерии, повишиха цените изкуствено и унищожиха конкурентите си, защото нашите розоварни не издържаха на натиска. Сега обаче чуждестранните фирми ги няма никакви, защото те си имат канали за доставка на розово масло и от Турция, и от Мароко. И реално, след като българските преработватели фалираха, няма кой да изкупува българския розов цвят. Това е една от причините за кошмарно ниската цена тази година.
– Казано в обобщение, Вие искате да се борите за едни нормални условия за розопроизводството, така че дори малките участници в този сектор да имат смисъл да продължат, да си запазят този поминък.
– Точно така. И предложенията, които сме направили до Министерството на земеделието, храните и горите са пет много простички и изпълними мерки, за които смятаме, че ще помогнат на всички. Хората, с които говорихме в Стрелча, даже преди да им разкажем ние за нашите мерки, някои предложиха да се борим за това помощта от държавата да не е на декар засадена площ, а да е на килограм предаден розов цвят. Така стимулите ще отиват реално при тези, които работят и които имат нужда от него. Защото в момента по един изключително обиден начин парите отиват при хора, които имат насаждения, но не ги берат, не се трудят и просто си получават едни пари само защото някъде там имат десетина декара рози.
Искам да припомня още, че в началото на ноември от Министерството на земеделието съобщиха, че е готова Стратегията за розопроизводството, а ние – производителите, дори не бяхме чували, че се прави такава стратегия. Хората, с които работим, от Средногорието и Карловската котловина, също не бяха чували за нея. Не можахме и никъде да я намерим, за да я прочетем – нито на сайта на министерството, нито другаде. Абсолютно никъде не е публикувана. А те твърдят, че това е резултат от труда на работна група и са взети предвид исканията на всички заинтересовани страни – цитирам! Твърдят, че тази стратегия е работа на бранша, а никой от нас не е чувал за нея. Не знам, в Казанлъшко може и да има такива колеги, но В Карловската котловина, в Средногорието, където се отглеждат най-много рози, никой не знае за тази стратегия. В прессъобщението имаше призив заинтересованите страни да изпращат предложения, срокът за което беше един работен ден. Въпреки това ние успяхме да изпратим нашите предложения. Също така имаме и въпроси към министерството, точно свързани със случилото се – кой е участвал в работната група, по какъв начин е искана позицията на бранша, за да твърдят, че стратегията отговаря на потребностите му. Нямаме още отговор.
Но считаме, че нашите предложения са разумни и изпълними. Първото е установяване на количеството и качеството на излишъците от розово масло чрез „Държавна лаборатория Българска роза“. Освен това – да се изработи прозрачен механизъм за финансова подкрепа на сектора чрез „Българска банка за развитие“. Предлагаме финансовата подкрепа за розопроизводителите да е на количество реализиран розов цвят, а не на база площ на насажденията. Друго искане е за насърчаване и подкрепа за участие на международни изложения чрез Държавната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Категорично сме против мораториума за създаване на нови розови насаждения.
Тези искания касаят всички – както розопроизводителите, така и розопреработвателите. И основният ни стремеж е да развиваме бранша, а не да го свиваме допълнително. Защото това, което виждаме от мерките в стратегията, след като все пак ни я изпратиха впоследствие по наше настояване, е, че целта им е да свият бранша, да го ограничат. По изключително неикономически принципи се опитват да регулират сектор, който все пак е вид бизнес. Опасяваме се, че по този начин ще го задушат и доубият. Чуваме, че е имало неформални срещи с френски производители и по-големи български розопреработватели. Това са само слухове, но имаме основания да се съмняваме, че лобират в посока на това да си го направят клубен бизнес за малцина избрани. Мистериозният начин, по който се появи стратегията, ни карат логично да предполагаме, че крупни дестилерии са участвали в изготвянето им, но защо държавата смята, че само те са браншът? Ако той се монополизира, ще бъде пагубно и ние ще изгубим българската роза, а тя е най-българският символ не за друго, а защото на световно ниво ние поддържаме най-доброто качество. Ако оставим производството в ръцете на няколко монополисти, по никакъв начин нямаме гаранции, че ще се поддържа това качество и че ще бъдем някога отново лидери на световния пазар.
– В предишни години сме виждали как отчаяни розопроизводители включват резачките и само за часове унищожават до корен създаваните от собствените им ръце с цената на многогодишен труд розови масиви. Тази година имало ли е такива в Стрелча, какво споделиха по този въпрос на срещата?
– За съжаление, не само в Стрелча имаше хора, които от отчаяние унищожиха своите масиви. Предполагам, че виждат смисъл да ползват земята за други култури. Някои собственици на розови масиви изпратиха децата си в Англия да берат броколи и ягоди. Но дори те да не са изкоренили насажденията си, няма кой да ги бере, така че резултатът е същият. За нас остават тъжните изводи от факта, че в Англия, където почти няма слънце, фермерите отглеждат сочни ягоди, а ние тук, където имаме най-добрите условия за отглеждане на висококачествена маслодайна Роза Дамасцена, не можем да се погрижим поне за това да стимулираме хората да запазят този свой вековен поминък за семействата им и те самите искат да го правят, но ако има икономически смисъл, а държавата по никакъв начин не им помага.
– Какво следва за започнатата в Стрелча подписка?
– Нямаме краен срок за приключването й. Вече ни се обаждат хора от много населени места. Има я онлайн, но разпространяваме и хартиени копия. Така че събираме подкрепа на много места. А когато съберем достатъчно подписи, ние ще я внесем в министерството отново с искане да бъдем чути под някаква форма в работната група, която изработва стратегията. Продължаваме срещите с производители, на които разясняваме как могат да кандидатстват за помощ от нашата кампания, а същевременно разпространяваме и подписката. Следващата седмица предстои такава среща в Клисура. Нямаме съмнения, че там подкрепят нашите искания, защото те всъщност са и техни искания – това сме установили във вече проведени неформални срещи. Продължаваме да търсим и финансова подкрепа, защото все още не сме събрали сумата, която е необходима, за да подпомогнем всички розопроизводители, пострадали от ниските изкупни цени тази година. Надяваме се до края на годината все пък да успеем, за да дадем така нужната надежда на тези хора!
Стоимена Александрова
