loader image

Как работят фермерите в Полша

Украински фермер и блогър, а по съвместителство и търговец на употребявана земеделска техника, е на гости на полските земеделци. Нека погледнем как живеят и работят полските фермери и с какво техните условия на работа се различават от българските и украинските.  Видеото може да се види тук


Гостуваме на Виктор, типичен полски фермер от Западна Полша. Сградите на самата ферма и стопанството са построени през 1836 г. Те, както и тези на съседните фермери, са историческо наследство и поради тази причина, те нямат право да променят нищо по тях. Нито да дострояват модерни складове или постройки. Това не е удобно за самите фермери, но позволява да се запази автентичния облик на района. 


Виктор отглежда ечемик, овес, пшеница и понякога царевица на площ от 300 ха. И въпреки това стопанството разполага с модерна и мощна техника. С нея Виктор извършва цялостна обработка по договор на по-малки съседни стопанства, които не могат да си позволят такива машини. Технологиите, по които се обработва земята са изцяло класически. Единствено плугът все повече се заменя от култиватор.  Всички машини са оборудвани с навигационни системи. Инвентарите са с работна ширина 4 метра. 


В Западна Полша за големи се смятат стопанства с размер на обработваемите площи 10 000 – 15 000 ха. Но те получават по-малко субсидии от средните по размер ферми. В Полша държавната помощ е насочена към средните фермери. Получаваните субсидии започват да намаляват след 500 ха. Точно по тази причина и в Полша е изключително разпространено разделянето на стопанствата между роднини и свързани лица, обяснява Виктор.


Следващият фермер, който посещаваме, обработва 2200 ха земя. Лукаш е на 41 години. Основната култура, която отглежда е соя. В стопанския двор прави впечатление една картина – автопарк от скромни коли втора употреба и супермодерен комбайн John Deere S700. Лукаш работи сам със семейството си, и наема един работник само по време на кампания. Освен това в стопанството има трактор John Deere 8310R, самоходна пръскачка също John Deere 4050 с работна ширина 36 метра и оборудвана с всички възможни екстри.  Но машинният парк е доста разнообразен, като включва дори и доста стари Беларуси.


Паркът обаче не е само на Лукаш. Той е съставен от машини на местните земеделци, които се кооперират помежду си. Всеки купува по нещо – един трактор, друг – сеялка и работят съвместно.


Стандартната субсидия е 900 злоти на хектар, 680 злоти се плащат за отглеждане на хектар соя. Допълнителни 500 злоти се получават ако  имаш сеитбооборот от минимум 4 култури. Една полска злота е равна на 42 стотинки. Доплащането за соя е тъй като Полша иска да насърчи производството на протеинови култури. 


В стопанството се работи по минимални технологии, но не по но-тил, за която Лукаш не е чувал. 
Най-големи са ограниченията в Полша по отношение на използването на химически вещества. Ако фермер бъде хванат, че използва неразрешени препарати, то той може да бъде лишен от получаването на субсидии за няколко години. Използването на глифозат все още е разрешено. 


Полските фермери получават грубо по 300 евро на хектар, но за тях трябва да изпълнят доста изисквания. Това е довело до разделяне на земеделците на такива, които отглеждат само това, което се субсидира без да влагат особено в самия процес, и други, които не разчитат особено на субсидиите и отглеждат печеливши култури, подхождат много по-професионално към бизнеса и се развиват.


Виктор е изчислил, че цялата субсидия, която получава отива за аренда на земята. Заплатата на тракторист е 5,5 щатски долара на час работа.


Веднъж на 5 години полските фермери могат да изпратят молба в министерството на земеделието, че искат да модернизират техниката си. Те трябва да представят бизнес план и отчет за това как новозакупената техника е помогнала на стопанствота да се развива. Максималната сума, която поема държавата е 50 на сто от стойността на машините. Техниката не може да се продава 5 години.


Данъците се плащат по следния начин – определено количество продукция от всеки хектар трябва да бъде предадено на държавата по цени, определени от местният общински съвет. Те се определят според годината и качеството на почвата. Миналата година Лукаш е платил 4200 щатски долара. Няма точно определени данъци, които да се знаят предварително. Ако годината е била изключително лоша или стопанството е в лошо икономическо състояние, фермерът може да подаде заявление и да бъде освободен от данъци. 


 Държавата е изключително диалогична, защото нейната задача е не да фалират фермерите, а да им помогне да се развиват. Основната разлика е, че фермерите не са преследвани и не са настроени на борба с регулациите на държавата. 


Следва – ренти и пазар на земеделска земя.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

- Advertisment -
X
X