Чрез променливите разходи може да се влияе върху начинът, по който се развива стопанството
Олга Петухова,
икономически консултант на 50-е най-големи млекопроизводителни стопанства в Русия
Икономиката е в основата на всеки един бизнес. Без печалба никой не работи. Как да постигнем печалба обаче? Само със строг финансов план и отчети. Понякога дори дребни на пръв поглед разходи, които не са взети под внимание, могат да обърнат каруцата. Какви показатели трябва да се вземат под внимание?
Всяко едно стопанство трябва да има собствени точки на растеж. Наричам ги целеви установки на стопанството. Това е необходимо, за да е ясно на какво ниво се намира стопанството. Трябва да има цел, към която стопанството да се стреми и да може да расте. Трябва да има разбиране, че веднъж като постигне зададената цел, стопанството преминава на ново ниво на развитие. Така се постига растеж. Много стопанства се сблъскват със ситуация, в която образно казано, се варят в собсвен сос. Те не познават всъщност къде се намират в икономическо отношение. Поради това методите за оптимизиране вътре в стопанството се дават много трудно.
Какви трябва да бъдат целевие установки на всяко едно предприятие? На първо място това трябва да е маржът на печалбата на единица условна глава животно. Маржът на печалбата на един декар пасище. Количеството условни глави животни на един декар пасище. По този начин може да се анализират интензивността на развитието на стопанството, неговата стабилност. Има още установки, свързани с броя на работещите на 100 дка пасища. Всички тези показатели дават информация за това как се развива стопанството.
Когато говорим за млечното животновъдство в частност, то установката марж на печалба на една условна глава животно за година трябва да е например 2220 лв.(100 000 рубли) И ако в момента получавате 2220 лв, то може да се смятате за успешно стопанство.
Какво е марж на печалбата? Взимате доходите от млечното животновъдство – от мляко, от продажбата на месо, от продажбата на телета, от продажбата на кожи и субпродукти, тор и всичко останало. Всички тези приходи се сумират и се разделят на една условна глава животно.
След това вземате разходите. Но само променливите – покупка на фуражи, хранителни добавки, медикаменти, ваксини, разходите за осеменяване, миещи средства, средства за третиране на вимето, резервни части за доилното оборудване и всякакви услуги от трети страни, за които плащате. Когато тези разходи се сметнат, а забележете, че в тях не влизат постоянните разходи като работна заплата, гориво-смазочни материали, амортизация, те се изваждат от доходите. Това което остане е марж на печалбата. Тоест това са приходите, които покриват разходите, необходими за производството и от които остава остатък, за да се покрият постоянните разходи и да може да функционира предприятието. Това е нетната печалба, която следим, защото при нея има различни нюанси.
Чрез променливите разходи може да се влияе върху начинът, по който се развива стопанството. От променливите разходи не бива да се пести. Те са развитието на стопанството. Колкото сме вложили, толкова и ще се развива стопанството. Ако не инвестираме, ще вървим надолу. Променливите разходи винаги са в центъра на вниманието. Трябва много добре да се разбира как ще се разходват те.
Постоянните разходи остават неизменни, независимо от главите отглеждани животни. Могат да се оптимизират до някаква степен, но не значително. Важно е колко пари ни остават след като извадим от приходите променливите разходи. Променливите разходи оказват влияние върху маржа на печалбата, а постоянните си остават на едно и също ниво всеки месец.
