Цветелина Стоянова: Значението на плевенските винени сортове грозде и инициативи в сектора

Цветелина Стоянова работи благотворително към Българската асоциация на винените професионалисти. Освен това е винопроизводител от Плевенско с богат опит. Тя любезно разказа за читателите на ,,Гласът на земеделеца” за тазгодишния гродобер и старанията на членовете на асоциацията за решаване на проблемите в лозарството и винопроизводството.

,,В асоциацията работим с едничката цел да прославим българското вино и да върнем неговото заслужено място. Това, което е имало преди десетилетия. Различни преходни периоди ни го отнемат. Българското вино и българските автентични продукти са нещо, към което ние ще се връщаме. В тази посока работим активно с колегите. Като винопроиводител работя и за каузата българско вино. По образование съм инженер по индустриален мениджмънт, като в последствие специализирах производствен и операционен. Това много ми помогна във винопроизводството в работата в избата, тъй като по същество това е част от индустрията хранително-вкусова промишленост. Винените знания получих следвайки една Лондонска школа, наречена WST”, обяснява Цветелина Стоянова. Тя допълва, че в школата се изучават световните вина, преминават се различни етапи. ,,Това е един дългогодишен период, при мен се случи десетгодишно обучение в посока познаване на виното. Също така изследвам българското вино, опитвам се да го анализирам, което ми помага в позиционирането на бранда, за който работя”, продължава тя.

По думите й гроздоберът безспорно е най-емоционалният, зареждащият период от годината на лозаря. ,,Периодът, в който събираме плодовете на целогодишния ни труд. Защото в лозарството работата е целогодишна, не цикъл от няколко месеца, а труд в лозята и то ръчен, основно през цялата година. Гроздоберът именно е периодът, в който виждаш как си си свършил работата през годината, анализираш и се молиш този завод под небето да може да се осъществи, да е сух гроздоберът. Така се случи и тази година”, уточнява тя. ,,Въпреки много студената пролет, вегетацията при лозята започна поне три седмици след нормалния период. При лозата излизат пъпки в края на май, а тази година беше в началото на юни започна по-активна вегетация, което забави гроздобера. Реално берем грозде две седмици по-късно от обичайното. Това пък ни даде един времеви комфорт да подготвим всичко в избата, да настроим системата за приемане на новото грозде. Добра реколта прибрахме. Мисля че, особено за червените сортове тази година ще бъде една хубава реколта. В лозарството има една цикличност, на около три –четири години се появява реколта за червени или бели сортове”, пояснява Цветелина Стоянова.

,,Ние избрахме Плевенския регион, в който да засадим нашите лозя преди единайсет години съвсем целенасочено. Плевен е стар лозарски регион, с единствения изследователски Институт по лозарство и винарство на целия Балкански полуостров. През 90-те години на миналия век и преди това регионът е бил много развит в лозарството. Стотици декари лозя са се отглеждали. Към момента преходните години ни изкараха от тази слава”, разказва Цветелина Стоянова. ,,Съвсем целенасочено, вярвайки в потенциала на тези географски ширини, решихме точно тук да засадим лозята си. Това се отрази благоприятно върху стиловете вина, които правим- елегантни, свежи, северни. Климатът на Плевенския регион благоприятства за създаването им, тъй като Плевен е регион на температурни екстремуми. Горещи лета, студени зими, голяма температурна амплитуда, имам предвид дневна. Много характерно за тероара на нашите масиви е карстовата основа. Тази варовикова скала, която е под тънкия почвен слой, много благоприятства за образуване на минарални соли във вината и така се създава усещане за място Плевен. Нашите вина вече имат почерк Плевен, защото идват съвсем естествено от мястото, където са расли лозите”, продължава тя.

Цветелина Стоянова подчертава, че отглежда световни популярни сортове и много отдава значение и на двата Плевенски местни сорта. ,, ,,Кайлъшки мискет” е почти забравен. В България има общо 470 дка от него, а ,,Каберне” има 200 хил. дка. Ние се грижим за шейсет декара ,,Кайлъшки мискет”. Работим активно с този типично Плевенски сорт. Другият местен сорт, който отглеждаме, е ,,Рубин”. Той също е създаван през 40-те години в Плевенския лозаро-винарски институт и ни е оставил добро наследство за развитие на червените сортове”, коментира винопроизводителката.

,,Работата, която активно сме предприели в Асоциацията на винените професионалисти, е именно да се опитаме да преминем тези пречки пред винопроизводството. Първа и основна такава пред сектора е районирането на лозарските региони в страната. След приемането ни в ЕС България беше разделена на Дунавска равнина и Тракийска низина. Те са доста различни и могат да се разделят поне на още три-четири, изхождайки от спецификата на тероара, сортовете, отглеждани на отделните места. Това райониране, както е по цял свят, би ни донесло едно конкурентно предимство. Също би ни асоциирало с конкретния регион, от който идва гроздето. Районирането би ни донесло добра маркетингова стратегия за бранша и облика му навън, при износ на вината. Това е една от пречките, срещу които се борим, законодателно това да се промени. Да имаме добре обособени и адекватни винени региони”, уточнява Цветелина Стоянова.

,,Борим се и да създадем единна национална маркетингова стратегия за позициониране на вината ни по цял свят. Нещо, което трябва да се напише от специалисти. Хора, които с в бранша, работят с български вина, имат опит в маркетинговото им позициониране. Тази национална стратегия би носила едно наше рекламно лице навън, един наш общ рекламен облик, за да може да може браншът да има добро потекло”, продължава тя. Според нея, българските институции са с по-тромава структура и по – трудно се достига до тях. ,,За щастие, имаме добър диалог с Института по лозарство и винарство в Плевен и Университета по хранителни технологии в Пловдив, някои общини като Столична, Пловдив”, пояснява Цветелина Стоянова.

Според нея, липсата на работна ръка е все по – зараждащ се проблем, не само в Плевенския регион, а във всички по-малки населени места. ,,Има сериозен недостиг. Давам пример с нашето лозарско стопанство, което отглежда 850 дка лозя. Ние годишно аренидраме между 3000 и 4000 човекосмени. Това са средно на ден по около четиридесет човека, които много трудно набавяме. Освен че трябва да се намерят като желаещи да работят, трябва да бъдат и обучени и да имат определени компетенции. Има опрецаии в лозята, които трябва да се извършват от отговорни хора. Също така те трябва да искат да бъдат обучени в тази посока. Естествено, в лозарските практитки може да се вложи повече механизирана обработка, което да редуцира ръчния труд. Това неминуемо се отразява върху качетвото на виното. За да бъде то такова, гроздето трябва да бъде внимателно обработено с ръчни операции. Те водят до качествен продукт”, коментира винопроизводителката. По думите й проблемът предстои. ,,Много се надявам, да се появяват програми за дуално обучение, образователни институции да си партнират с производители. Също да пораждаме у младите хора желание да работят ръчен земеделски труд, който е все по-далечен за тях. Новото поколение е свикнало с технологии.”.

Виолета Кръстева

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

X
X