Добра стопанска година изпращат добруджанци

  • Приключи жътвата на царевица, пролетните култури дадоха добри добиви в Житницата на България
  • Пшеницата достигна рекордни за последните години резултати – 625 кг/дка

Избори, политически страсти, разгорещени дискусии, обещания за светло бъдеще – това бяха явленията и събитията, отличили 2021 г. В тази обстановка земеделските производители от Добруджа – най-големият регион за производство на зърно у нас, успяха да запазят трезвото си мислене, да засеят, отгледат реколтата и успешно да я приберат.

Добра беше стопанската година, отдъхнаха стопаните от Добричка област. Разбира се, няма пълно щастие – дойдоха много други проблеми като високи цени на торовете, горивата, препаратите, семената, които оскъпяват и ще продължават да оскъпяват продукцията от декар земя.

Добри количества от царевица отчитат фермерите след финала на последната жътвена кампания. Добруджанци произведоха близо 700 000 тона царевично зърно при среден добив от 748 кг/дка, показва справката от ОД „Земеделие“ в Добрич. За първи път от няколко години кампанията по прибиране на царевица се проточи почти до последните дни на ноември. Причина за това станаха неблагоприятните климатични условия по време на жътвата. Падналите валежи благоприятстваха сеитбата на пшеница, но забавиха прибирането на царевицата от близо 940 000 дка.

Реколтата от техническата култура през тази есен е най-добрата за последните 3 години в Добруджа. Това е на фона на сушата преди година, когато още през август стопаните започнаха да освобождават полетата заради липса на добиви, особено в трите крайморски общини Шабла, Каварна и Балчик. Въпреки това през 2020 г. зърнопроизводителите успяха да приберат средно едва по 336 кг/дка. Година по-рано, през есента на 2019 г. средните резултати в Добруджа бяха двойно повече – 624 кг/дка, а засетите площи възлизаха на общо 918 000 дка.

Данните на ОД „Земеделие“ за последните 6 години показват, че най-високи добиви от царевица са получени през 2018 г. Тогава зърнопроизводителите са ожънали средно 816 кг/дка. Тогава и площите са били над 1 млн.дка. През 2017 г. и 2018 г. са пожънати съответно по 544 кг/дка и 604 кг/дка. Отглеждането на царевица в Добруджа обаче не е при поливни условия и е силно зависимо от климатичните фактори, които през последните години силно редуцират добивите от културата. Пред последното десетилетие вече е обичайно в Добруджа да настъпи 3-4 месечна суша, съчетана с екстремно високи температури, особено при наливане на зърното. Важен лимитиращ фактор, особено силно изразен през лятото на 2021 г., се оказа суховеят. Горещият вятър в равнините допълнително изсушава и прегаря растенията и смъква добивите.

Преди повече от месец, още в средата на октомври, приключи жътвата на маслодаен слънчоглед в Добричко при среден добив от 285 кг/дка. Засетите площи бяха 870 000 дка. Произведеното количество е близо 196 000 тона. Най-добра е била реколтата отново през 2018 г., когато стопаните са ожънали над 300 кг/дка, но площите с маслодайната култура са били по-малко – 724 00 дка. Най-много по обем зърно са добити година по-рано, през 2017 г., когато общото количество достига близо 229 000 тона от малко над 823 000 дка. Основният проблем при тази култура в Добруджа не е само сушата. Учените от Добруджанския земеделски институт предупреждават, че за да се предпазят от болести, стопаните трябва стриктно да спазват сеитбооборота и да сеят слънчоглед на дадено поле поне през 4-5 години, а не както се случва – на 2 години. Това води до нападение от системна мана и склеротиния, а тези заболявания могат сериозно да редуцират добивите. Освен това болестите заразяват почвата и остават в нея 4-5 години. Може би затова преди десетилетия у нас е имало регулация на площите с маслодаен слънчоглед, които са достигали не повече от 3 млн. дка. Сега в България се сеят двойно повече – 7-7,5 млн. дка.

Земеделски стопани, учени и представители на семенарски компании алармират за още един проблем при слънчогледа – нашествието на синя китка у нас. Появата на нови и нови раси, навлизащи от Румъния, притеснява земеделските стопани от Добруджа. Оказва се, че в съседната държава над 60 % от площите, засети със слънчоглед, са засети с паразитното растение. В румънската част на Добруджа са разпространени най-вирулентните раси синя китка, предупреждават и от семенарските компании, които са насочили усилията си към създаването на все по-устойчиви хибриди. Природата обаче отвръща успешно на постиженията на селекцията и по полетата се срещат все по-агресивни раси. Синята китка е заразна, много бързо се разпространява и модифицира. Само едно стръкче може да даде от 100 000 до 150 000 семена, които се разпространяват от вятъра, машините, животните и заразените култури. Паразитът може да унищожи от 20 до 100 % от маслодайната реколта. Именно затова през последната година селекционерите отчита засилено търсене на семена от хибриди слънчоглед с изразена устойчивост насиня китка.

Най-големият успех на добруджанци през изминалата стопанска 2020/2021 г. е реколтата от пшеница. Пожънати бяха близо 750 000 тона зърно от 1 млн.201 хил.дка. Средният добив е 625 кг/дка – повод за радост и гордост. От 2016 г. насам средните резултати от пшеница не са надминавали 600 кг/дка, а през 2020 г. дори паднаха заради сушата на рекордно ниските 178 кг/дка. През 2017 г. и 2019 г. произведеното количество пшенично зърно се доближава до рекордите от тази стопанска година и са съответно 725 000 тона и 719 000 тона.

Габриела Събева

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

X
X