През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.
Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно.
Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.
„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”
Модел на угояване
Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.
Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души. Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..
Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.
Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.
Цена и конверсия
Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.
В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.
Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на Alltech.
Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. „И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса“, предупреждава Айдинян.
В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).
Основа на хранителната дажба
При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.).
„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат. Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.
Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията. „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.”
Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.
Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.
Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.
Перфектен баланс и научен подход
„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.
За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.
Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите.
