Кирил Боянов, аграрикономист, председател ОСЗК-Силистра
Вярно е, че на междупартийните преговори по земеделие присъстваха най-неподходящите люде в земеделието, но се надявам бъдещият министър на земеделието да е политическа партийна личност, със знания в областта на аграрното право, аграрикономиката и макроикономиката, защото 60 процента от европейските помощи са за сектор земеделие. Земеделие не се прави с приказки за „От нивата до трапезата“.
Намирам за добра идеята за създаване на шест логистични центрове в шестте района за внос на селскостопанска продукция. Правилна е идеята да има общински предприятия, които да изкупуват продукцията от дребните собственици от селата.�
По отношение на тавана на субсидията да се въведе такъв на база разработка „Структура на земеделските стопанства“, която да бъде диференцирана за зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство и т.н.
Мнението,че ДФЗ е капсулирано е вярно и определянето на критериите за всяка мярка е табу за редовите почтени земеделци. Те се нагаждат за определена прослойка, като преди обявяването на мярката, те са готови с проектите.
Правилно г-н Василев иска МФ да има контрол върху ДФЗ, за да се пресече тази шуробаджанащина – проектант и чиновник от ДФЗ да си делят комисионната. Подобна е схемата за виртуалните бройки несъстествуващи животни и декари засети култури. Друг вариант на източване на ДФЗ е засяти и очертани декари, но без прилагане на технологични обработки и неполучаване на продукция. Тази опция се реализира с помощта на чиновника от службите по земеделие. Промяната трябва да започне от подходящият за министър на МЗХГ до обикновения редови чиновник от земеделието. Ако няма контрол и професионален кадрови подбор нещата и в МФ ще се повторят.
Ако имаме национални доплащания, те да са обвързани с реализирана продукция. За мен е ясно, че ЕС нямат интерес България да се задоволява със собствено производство и тази политика на субсидия им помага българската златна земя да бъде изкупена, защото 3% от най-плодородните земи в света са у нас.
Контрол върху пазара на земя Първоначално границите и територията на България са били определени от времето на Аспарухова България. Но през различните епохи не само границите и територията на България в т.ч.ресурса земеделска земя се е променил. Днес, като равноправен член на ЕС отново нараства интереса към българската земя не само от чужденци от ЕС и извън ЕС и на български фирми и граждани. Не е случаен този интерес към нашата земя и той е продиктуван от благоприятното разположение на страната в умерено континенталния пояс и въпреки глобалното затопляне на планетата у нас има граници между четирите годишни сезони.
Богатото разнообразие на типовете почви и тяхното естествено плодородие, в съчетание с благоприятният климат, са условие и предпоставка за диверсификация при отглеждането на културите в различните региони на страната. Използването на българската земя, като средство за производство поражда и голяма отговорност пред земеделският бранш по-отношение нейното икономически оправдано целево използване, но и съхранение на нейното плодородие.�
Използването на наукоемки технологии с оглед земята да ражда блага за хората не отменя грижата на човечеството да я облагородява и подобрява нейното плодородие в интерес на следващите поколения. Заедно с тази биологична потребност нараства икономическият интерес за получаване на доходи от тази земя. С влизането на България, като равноправен член на ЕС и приетата директива за движение на хора, стоки, капитали и субсидиите от ЕС, се стимулира не само биологичното, но и икономическото използване на земята. Тези субсидии и евросредства ускориха динамиката на пазара на земята и днес тя се оказа много привлекателна, атрактивна и печеливша стока. Само в района на Добруджа към този момент има изкупена над 2.8 млн.дка земя от чужденци.
Доходите, получени от арендуването и преарендуването на земята, потвърждават още веднъж този икономически интерес. Увеличава се броят на арендодателите в резултат на онаследяването на земята и липсата на нормативна уредба, каквато има в други страни за онаследяване от един от наследниците и стойностно изравняване между наследниците. Би било добре и у нас да се прекрати това раздробяване.�
По-отношение на усвояването на субсидиите от ЕС се констатира, че 6% от производителите консумират 80% от субсидията на площ, дадена от ЕС. Отчитайки тази свръхконцентрация и продължаваща раздробеност на земята, Европейският парламент прие резолюция за актуално състояние с оглед концентрация на земеделските земи. Отчетено бе, че днешните поземлени отношения между собственици и ползватели не се контролират с адекватна нормативна уредба и тази резолюция гласи: „Националните съдебни системи трябва да защитават правата на всички страни, с оглед нередности с договори за аренда, както и националните органи да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите”.�
Тези бележки задължиха българската държава да изготви проект на нов Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който беше подложен на обсъждане от браншовите съюзи, земеделските структури и земеделските производители и скоро очакваме този проект да се внесе и приеме от Народното събрание.�
Това не са само поземлени отношения между собственик и ползвател, а те са свързани с почвеното плодородие, пазара на земята и нейното банкиране и в тяхната съвкупност ще бъдат една добра концепция и уредба за управление на поземлените отношения.
Елемент от тази система е въпросът имаме ли актуална информационна система за почвените ресурси и от тук изискването за актуализирана база данни. Досегашната информационна система е остаряла по отношение характеристиките на почвите и същата я ползвахме при възстановяването собствеността върху земята в нови реални граници с план за земеразделяне.�
Природните фактори, като ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване във времето промениха физико-химичните характеристики на земята. Глобалното затопляне също е причина за изменение на характеристиките, но също така в някои части на света се нарушиха условията за биологично оцеляване и донякъде това предизвика миграционните процеси към страни с благоприятни климатични условия, каквато е България и засилен икономически интерес от закупуване на земя. Активирането на този поземлен пазар е закупуването на 500 хил.декари земя в Румъния от Обединените арабски емирства /ОАЕ/. Израелски граждани масово закупуват земя от арабският свят. Към българската земя засилен интерес имат Китай, ОАЕ, Саудитска арабия.
Имаме богата плодородна земя и вместо да се продава на чужденци не е ли по-добре да се ограничи този либерален пазар чрез държавна намеса с изграждането на ”Агенция за изкупуването и продажбата на българската земя”.
Българската земя е жив организъм и тя изисква символично да изучаваме нейният език и нейните закони, за да ни храни. Нашата земя е природна даденост, тя е национално богатство, национална сигурност и продоволственият комплекс на нацията. Пример за регламентиран пазар на земята и ползването й, като национално богатство са Франция, Германия и много скандинавски страни. Не е нормално богати люде от арабския свят или от съседна Турция чрез подставени лица да изкупуват неконтролирано българската земя. Наистина спрямо другите страни нашата земя е далеч по-евтина.
Държавната намеса в пазара на земята е не само грижа за националната сигурност и изхранването на населението, а и за осигуряването на почвен ресурс, с който може да се оземлят млади хора или безимотни, какъвто пример имаме от времето на цар Борис III. За да се задържи този млад човек и да се занимава със земеделие, откъде ще вземе 2000 лв. да си купи 1 декар земя, за да прави бизнес? За навлизане на млади хора в земеделския бизнес и оставане в селото, е необходимо младият човек да има доходи. Как този млад човек да създава семейство без доходи и следва да се поучим от една Албания, която дава 3000 евро безвъзмездна помощ за първо дете, 6000 евро за второ дете и 9000 евро за трето дете.
Пазарът на земята в момента е либерален, неконтролиран и тази икономическа среда е благоприятна среда люде с неясно придобит капитал да заличат произхода на капитала си чрез закупуване на земя.
Икономически неоправданата поземлена реформа след 1992 г. с възстановяването на земята в нови реални граници с план за земеразделяне, а не както това направиха много страни от източния блок чрез компесаторни облигации, създаде условия и среда в българското земеделие да се появят тези сложни поземлени отношения, които наложиха над 70 промени в законите за земята. И отново днес с новия проект на Закон за земята и поземлените отношения се прави опит да продължи живота на този вид земеделие.�
Липсата на държавна политика при пазара на земята и стимули за решаване на демографската криза в българските села доведе до това, че 600 села изчезнаха от картата на България. Влизането ни в Европейския съюз спомогна чрез мярка 121 нашите земеделски производители да обновят машинотракторния си парк с модерна и мощна техника. От гледна точка на оптимално натоварване на тази скъпоструваща техника расте осезателно потребността от земя.�
Малка искра на живот в селата имаме там, където е изградена икономико-социална организационна структура – днешната земеделска кооперация. Кооперацията не може да реши този демографски срив, но там където я има, се поддържа имунната система на живота и отчасти се забавя този срив. Изводът е, че кооперацията ще съхрани селото, а правителство или партия, която успее да съхрани селото, ще съхрани България и българската земя.�
