ГеоргиЧобанов: Българският сорт сусам е на изчезване
Георги Чобанов от ивайловградското село Плевун се занимава със земеделие от 2016 година. Първо открива стопанството си със зърнено-житни култури като отглежда 200 дка пшеница, а по-късно намира препитание с маслодайни култури.
Село Плевун е сгушено в Източните Родопи, а релефът е нископланински, което е предизвикателство за земеделските стопани от района и ги поставя пред неголемия избор при сеитбата на дадена култура. Чистата и богата природа в Ивайловградско допринася за производството на високачествена продукция, но поради отдалечеността от централната част на България и пътят, който е сравнително лош и труднодостъпен, това не буди интерес у много от изкупвачите да търсят продукция от този район. Търговците, които закупували пшеница от стопанството на младия фермер, предлагали сравнително по-ниска цена именно заради затрудняващите ги условия при транспорта, разказва стопанинът. Това поставило Георги Чобанов пред нелеката задача да избере друга култура. Така започнала и трудоемката работа и неимоверните усилия на 36-годишния фермер по отглеждането на сусамово семе.
„Започнахме постепенно да засяваме повече площи с български сорт сусам, който е доста рядък, въпреки че още не е регистриран към редките сортове. Понеже е местен сорт старите хора казват, че не помнят точното му име, но споделят, че от него са произлезли сортовете „Аида“ и „Невена“. Продавахме първоначално готовата продукция. Годишното произведено количество е минимално – добивът е около 30 кг от дка, което не дава възможност да се помисли за износ.“, коментира земеделският стопанин.
Продажбите на ценната маслодайна култура, използвана в кулинарията и медицината още от древността, се извършват главно на вътрешния пазар. И тук, както в повечето сектори на земеделието, фермерът няма пряк контакт с крайния потребител на стоката. На едро българският сорт сусам се продавал на прекупвачите на цена от около 4-5 лв. на кг.
Поради по-големите разходи, а по-ниската изкупна цена, стопанството на Чобанов открило производствен цех за тахан, където традиционният български бит през вековете и иновациите оживели по едно и също време.
„За да затворим производствения кръг реших да открия малък цех за производство на тахан, с което се занимавам основно от 2017 година насам. Сусамовото семе се пресова в каменна мелница. Плюсът на производството по този традиционен за нашите баби начин, е че се запазват вкусовите качества на полезното растение. Именно поради по-ниските обороти на работа продуктът става с по-високо качество.“, казва Георги Чобанов.
Процесът по приготвянето на тахана изисква много време и работа. Въпреки това тази методология е далеч по-привлекателна за 36-годишния стопанин, чиято цел е да произвежда екологично чист продукт.
„Въпреки че процедурата е по-тромава и бавна за мен тя е най-подходящата, защото таханът се получава биологично чист, лишен от примеси и консерванти. Първо измиваме сусама по специален начин. Най-вече тази процедура е за дезинфекция и почистване, за да може от самия продукт да остане най-качественото семе. След това семената се слагат във фурна с дърва и се изсушават. Когато се постигне определената температура се поставят в мелницата за мелене. Таханът излиза топъл и веднага се запечатва в стъклени буркани.“, разказа още младият земеделец.
Естествено за процеса на приготвяне на тахана е, че при обработките на сусамовите семена се отчитат някои загуби. При почистването бива изхвърляна част от продукцията, а при изсушаването олеква масата на част от сусама, но като цяло от 1 тон сусам се произвежда около 800 кг тахан.
Много е трудоемко и отглеждането на сусама, защото изисква повече ръчен труд за обработките. Например, за прибирането на реколтата е необходимо наемане на най-много работна ръка. Субсидиите обаче се оказват твърде недостатъчни, а разходите стават все по-големи.
„Сусамът е култура, която изисква основно ръчен труд, за разлика от пшеницата, където почти всички обработки се извършват с машини. Когато сусамовите семена узреят през септември, трябва да се приберат на ръка. Трябва да се отварят шушулките, което изисква много работа, а не както при вносния, който може да се прибере с комбайн. Българският сорт, т. нар. жълт сусам, е от изчезващите сортове. В нашето стопанство идват да закупуват семена от Института за семена в Садово.“, добавя фермерът.
Земеделецът е категоричен, че въпреки всички трудности ще продължи да отглежда от българския сорт сусам, защото е по-качествен. „Той съдържа 2-3 пъти повече мазнини. Качеството му е 3 пъти по-добро от другите вносни сортове. Но лошото е, че отчитаме загуби с всяка изминала година. Сусамените семена започват да се прибират през есента. Нареждат се да съхнат, като този период продължава около 20 дни. Имало е случаи при мъгливо време да се навлажнят и тогава се изхвърля цялата събрана продукция.“, допълва още младият мъж.
Тази година реколтата на стопанството на Чобанов е 20 тона от 700 дка засети площи със сусам.
Освен от собствената си продукция сусам, фермерът произвежда тахан от различни видове ядки по екологичен начин.
Анжелина Янева
